Решение № 29 от 19.03.2024, Районен съд - Несебър

РЕШЕНИЕ

№ 29 гр. гр.Несебър, 19.03.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – НЕСЕБЪР, VI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Валери Вл. Събев при участието на секретаря Мая Р. Деянова като разгледа докладваното от Валери Вл. Събев Административно наказателно дело № 20242150200054 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 58д-63д ЗАНН.

Образувано е по жалба, подадена от „********” ЕООД, срещу наказателно постановление № 02-2300394 от 08.11.2023г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас , с което на жалбоподателя на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл.

62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв.

Жалбоподателят, в рамките на съкратената съдебна процедура по чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, моли наложената глоба да бъде намалена към предвидения минимум. Развива съображения.

Административнонаказващият орган – директора на дирекция „Инспекция по труда” – Бургас, чрез процесуалния си представител, заема становище за неоснователност на жалбата.

Счита, че наказанието е определено правилно и моли НП да бъде потвърдено. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени събраните по делото доказателства и като съобрази доводите и възраженията, изложени в жалбата, намира за установено следното:

От фактическа страна:

Делото е протекло по реда на съкратеното съдебно производство по чл. 63б, ал. 1, т. 1 ЗАНН, поради което, при преценка по чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН съдът приема за установени фактите, посочени в обстоятелствената част на наказателното постановление, които се потвърждават от направеното от законния представител на жалбоподателя признание и на доказателствата по преписката, които го подкрепят. По този ред се установяват следните факти:

На 22.08.2023г., около 15:50 часа, от служители на ДИТ Бургас била извършена проверка на обект: хотел и ресторант „****“, находящ се в гр. ******, стопанисван от „********” ЕООД.

При проверката било констатирано, че лицето Й.Х.Д. предоставя работна сила като „работник – 1 кухня“, а именно: реже зеленчуци. Лицето попълнило и декларация по чл. 402, ал. 1, т. 3 КТ, в която декларирало, че работи при дружеството, в обект: ресторант „****“, от 22.08.2023г., на длъжност „работник сервитьор кухня“, с работно време от 14:00 до 22:00 часа, 30 минути почивка в работния ден, с уговорено трудово възнаграждение 45 лв. на ден. На 30.08.2023г. и 19.09.2023г. били проверени документи, касаещи трудовото правоотношение с Йордан Д., като било установено, че към 22.08.2023г. не е имало сключен писмен трудов договор с него. От справка от НАП се потвърдило, че не са установени данни за подадено уведомление. При тези данни са издадени АУАН и НП за нарушение на чл. 62, ал. 1 КТ вр. чл. 1, ал. 2 от КТ.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена на основание чл. 63б, ал. 3, изр. 2 ЗАНН – въз основа на признанието, направено от жалбоподателя, което се подкрепя от събраните писмени доказателства.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Жалбата е депозирана в рамките на 14-дневния срок за обжалване по чл. 59, ал. 2 ЗАНН, подадена от легитимирано да обжалва лице срещу подлежащ на обжалване акт, поради което следва да се приеме, че същата се явява процесуално допустима. Разгледана по същество жалбата е частично основателна.

Обжалваното наказателно постановление е издадено от компетентен орган (оправомощен да издава НП със заповед № З-0864 от 17.10.2022г. на изпълнителния директор на ИА „ГИТ”) в срока по чл. 34, ал. 3 ЗАНН. При издаване на АУАН и наказателното постановление са спазени императивните разпоредби на чл. 42 и чл. 57 от ЗАНН.

Настоящият състав като инстанция по същество след извършена проверка за законност, констатира, че при издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени нарушения и на материалния закон, които да обуславят неговата отмяна. В конкретния случай се касае за извършено нарушение по чл. 62, ал. 1, вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, съгласно които разпоредби отношенията при предоставянето на работна сила се уреждат само като трудови правоотношения и трудовият договор се съставя в писмена форма. По делото се установи, че в деня на проверката на място – 22.08.2023г., лицето Й.Х.Д. е полагало труд в кухнята на стопанисвания от жалбоподателя обект, като е извършвало конкретни действия, свързани с приготвяне на храна – рязало зеленчуци. Към тази дата между Д. и жалбоподателя не е съществувал подписан трудов договор. Установени са всички елементи от състава на посоченото в НП нарушение.

За извършеното нарушение на чл. 62, ал. 1 от КТ в чл. 414, ал. 3 от КТ се предвижда наказание имуществена санкция в размер от 1500 лв. до 15 000 лв. Наказващият орган е наложил на жалбоподателя санкция в размер на 3000 лв. При определяне на наказанието при условията на чл. 27, ал. 2 от ЗАНН съдът достигна до извод, че справедливото наказание, което следва да се наложи на дружеството е „имуществена санкция” в минималния предвиден размер в санкционната норма - 1500 лв. Съдът счита, че с оглед липсата на отегчаващи вината обстоятелства налагане на наказание над предвидения в закона минимум се явява необосновано и несправедливо, поради което наложената санкция от 3000 лв. следва да бъде намалена до минимално предвидения в чл.

414, ал. 3 от КТ размер от 1500 лв. С така наложеното наказание в размер на 1500 лв. ще бъдат постигнати целите, предвидени в чл. 12 от ЗАНН да се предупреди и превъзпита нарушителят, както и генералната превенция за въздействие върху обществото. Така определеният от законодателя минимум е в достатъчно висок размер и при липсата на данни за други нарушения на трудовото законодателство от страна на търговеца, в достатъчна степен ще отговори на целите на 2 административното наказание (твърденията за други нарушения, извършени от същия търговец, не са подкрепени с доказателства – влезли в сила НП). Този размер отговоря и на специфичния характер на конкретното нарушение, а и на указаното в хода на съдебното производство съдействие от жалбоподателя за установяване на обективната истина – чрез признание на фактите в обстоятелствената част на НП. Намаляване на санкцията е в унисон и с правомощията на съда в настоящата процедура по чл. 63б, ал. 5, т. 1, б. „в“ от ЗАНН. Не се приемат и доводите на наказващия орган за определяне на санкция в по-висок размер (че не са представени доказателства за уреждане на отношенията впоследствие – с писмен трудов договор), тъй като няма данни, че след 22.08.2023г. посоченото лице е продължило да работи в обекта (за да се уреждат отношенията с писмен договор). Ето защо санкция в минималния размер отговаря в най-пълна степен на извършеното нарушение и на поведението на жалбоподателя, насочено към способстване за установяване обективната истина по делото.

С оглед изложеното и на основание чл. 63 б, ал. 5, т. 1, б. „В“ от ЗАНН обжалваното наказателно постановление следва да се измени в частта относно размера на наложеното наказание „имуществена санкция”, като размерът се намали от 3000 лв. на 1500 лв., а в останалата част следва да бъде потвърдено.

При този изход на спора с оглед изричното искане на процесуалния представител на ДИТ Бургас и на основание чл. 63д, ал. 3 от ЗАНН в полза на наказващия орган следва да се присъдят направените разноски – за юрисконсултско възнаграждение. Според чл. 37, ал. 1 от ЗПП (към който препраща чл. 63д, ал. 5 от ЗАНН) заплащането на правната помощ е съобразно вида и количеството на извършената дейност и се определя в наредба на Министерския съвет по предложение на НБПП. Въз основа на този текст е приета Наредба за заплащането на правната помощ. Съгласно чл. 27е от цитираната Наредба възнаграждението за защита в производства по Закона за административните нарушения и наказания е от 80 до 150 лв. Т.е. съдът следва да определи юрисконсултското възнаграждение именно в тези рамки. С оглед фактическата и правна сложност по делото (и като взе предвид факта, че е протекло по съкратената съдебна процедура), съдът достигна до извод, че за осъщественото от юрисконсулта процесуално представителство в полза на наказващия орган следва да се определи възнаграждение в размер на 80 лв. Като се вземе предвид изменението на НП и намаляването на наложената санкция от 3000 на 1500 лв., съдът достигна до извод, че съразмерно с потвърдената част от НП на наказващия орган следва да се определи юрисконсултско възнаграждение в размер на 40 лв. (арг. от чл. 63д, ал. 4 от ЗАНН).

Присъждането на част от претендираните разноски при изменение на НП е в съответствие и с трайната практика на ВАС по дела по ЗОДОВ (по реда, на които са се разглеждали претенциите за разноски преди измененията в чл. 63д от ЗАНН). В този смисъл напр. е Решение № 1168 от 23.01.2020г. по адм. дело № 607/2018г. на ВАС. Посочената сума следва да се присъди в полза на Изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, доколкото последната е юридическото лице на бюджетна издръжка, към което принадлежи ДИТ Бургас (като териториално поделение) – арг. от чл. 63д, ал. 4 ЗАНН вр. чл. 2, ал. 1 и чл. 16, ал. 1 от Устройствен правилник на изпълнителна агенция "Главна инспекция по труда” вр. пар. 1, т. 6 от ДР на АПК.

В полза на жалбоподателя не следва да се присъждат разноски, тъй като няма доказателства да са осъществени такива.

Така мотивиран и на основание чл. 63 б, ал. 5, т. 1, б. „В“ от ЗАНН, съдът РЕШИ:

3

РЕШИ:

ИЗМЕНЯ наказателно постановление № 02-2300394 от 08.11.2023г. на директора на дирекция „Инспекция по труда” гр. Бургас, с което на „********” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр. **********, хотелски к-с „******“, на основание чл. 416, ал. 5 вр. чл. 414, ал. 3 от КТ, за извършено нарушение на чл. 62, ал. 1 вр. чл. 1, ал. 2 от КТ, е наложено наказание „имуществена санкция” в размер на 3000 лв., като НАМАЛЯВА размера на имуществената санкция от 3000 лв. на 1500 лв.

ПОТВЪРЖДАВА наказателното постановление в останалата част.

ОСЪЖДА „********” ЕООД, ЕИК **********, със седалище и адрес на управление в гр.

**********, хотелски к-с „******“, да заплати на изпълнителна агенция „Главна инспекция по труда”, на основание чл. 63д, ал. 4 ЗАНН , сумата от 40 лв., представляваща направени по делото разноски – юрисконсултско възнаграждение.

Решението подлежи на обжалване пред Административен съд - Бургас в 14-дневен срок от датата на получаване на съобщението, че решението е изготвено.

Съдия при Районен съд – Несебър: _______________________

4