Решение № 260139 от 27.05.2021, Окръжен съд - Враца

Р Е

Ш

Е

Н

И

Е № 260139 гр. ВРАЦА, 27.05.2021 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Врачанският окръжен съд, Гражданско отделение, в публичното заседание на 14.05.2021 г., в състав:

Председател:

ЕВГЕНИЯ СИМЕОНОВА

Членове:

ПЕНКА Т.ПЕТРОВА

АНА АНГЕЛОВА в присъствието на секретар

ГАЛИНА ЕМИЛОВА като разгледа докладваното от съдия СИМЕОНОВА в.гр.дело N 163 по описа за 2021 год., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл.258 и сл. ГПК.

Образувано е по жалба на Б.П.Ц., с ЕГН ********** и адрес:

***, подадена чрез пълномощника му адв.В.Л., против Решение № 260005/08.01.2021 г. по гр.д.№ 1214/2020 г. на Районен съд-Враца, с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя, че дължи на „Макроадванс” АД гр.София, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.***, сумата 3867.21лв.

- главница по Договор за банков кредит № 1546/01.08.2007г., Анекс от 14.10.2009г., Анекс от 31.03.2011г. към договора и Общи условия, сключени с „УниКредит Булбанк” АД; сумата 1177.35 лв.-законна лихва върху просрочена главница за периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г.; законната лихва върху главницата, считано от датата на подаване на заявлението по чл.410 ГПК-20.01.2020г. до окончателното изплащане на вземането.

В жалбата се поддържа, че решението е постановено в нарушение на материалния закон и по-конкретно на нормата на ЗПК, задължаваща кредитора преди сключването на договора да даде възможност на потребителя предварително да се запознае с всички условия за отпускането на кредита, както и на разпоредбите на чл.58, ал.1 и ал.2 ЗКИ. Навеждат се доводи, че решението е постановено и в нарушение на чл.143, ал.1, т.3, т.10, т.12 и т.13 ЗЗП, тъй като съдът не е проверил изцяло съдържанието на договора и не е констатирал наличието на неравноправни клаузи в същия, а именно - клаузите, които не позволяват да се отчете методиката и математическия алгоритъм при изчисляването и обвързаността на конкретния размер на вземанията и на изменението на пазарния индекс при изчислението на лихвите, както и клаузите на т.4 от Договора, чл.9.3.5 от ОУ към Договора, чл.16 от ОУ. Развиват се съображения, че ищецът е нарушил изискванията за добросъвестност, тъй като не е обявил своевременно кредита за предсрочно изискуем, а е изчакал крайния срок за издължаване на кредита, което е довело до натрупването на лихви. Изтъква се, че решението не е съобразено и с нормата на чл.111, ал.1, б."б" и "в" ЗЗД.

Жалбоподателят счита, че районният съд е допуснал и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а именно – нарушение на чл.7, ал.3 ГПК; не е обсъдил наведените от ответника доводи; не е отчел, че предоговарянето на условията по кредита не може да доведе до саниране на нищожността на отделните клаузи на потребителския договор. Намира решението и за необосновано.

Моли обжалваното решение да бъде отменено изцяло и да бъдат отхвърлени предявените искове или да бъде приложена разпоредбата на чл.23 ЗПК.

В срока по чл.263, ал.1 ГПК е постъпил отговор от ищеца "Макроадванс" АД, в който се оспорва основателността на жалбата.

Навеждат се доводи, че договорът за кредит е сключен преди приемането на ЗПК, поради което задълженията на страните се уреждат от действащия към този момент Закон за кредитните институции, като сключеният договор и последващите анекси обективират ясно, разбираемо и достъпно съществените условията на кредита по смисъла на чл.58, ал.1 и чл.59, ал.2 ЗКИ. В условията на евентуалност се развиват и съображения, че дори и при наличието на противоречие с посочените разпоредби, не е налице основание за порочност на целия договор. Въззиваемият изразява несъгласие и с наведените в жалбата доводи относно наличието на неравноправни клаузи. Изтъква, че не са предмет на исковата претенция договорни, наказателни лихви и неустойки, а се претендират единствено непогасената част от главницата и законна лихва върху същата за периода 16.01.2017 г. – 16.01.2020 г. и от датата на подаване на заявлението до окончателното изплащане на вземането, поради което направените от ответника оспорвания във връзка с формирането на ГЛП, ГПР и методиката за определяне на възнаградителната лихва са неоснователни и неотносими. Счита, че от изложението в жалбата не става ясно на какви твърдения се базира възражението на неравноправност на чл.16 ОУ, като подчертава, че това оспорване се прави за първи път с въззивната жалба. Във връзка с твърденията на въззивника за нарушаване на изискванията за добросъвестност, навежда доводи, че обявяването на предсрочната изискуемост е право на кредитора, а не негово задължение. Изразява несъгласие с твърденията за нарушение разпоредбата на чл.111 ЗЗД, като навежда фактически и правни доводи в подкрепа на становището си, че не е изтекла погасителна давност.

В отговора на жалбата се сочи, че от районния съд не са допуснати нарушения на съдопроизводствените правила, както и че не е налице необоснованост на обжалвания съдебен акт. Във връзка с направеното искане за приложение разпоредбата на чл.23 ЗПК, се сочи, че тази разпоредба не следва да намери приложение, тъй като не са налице основания за прогласяване нищожност на целия договор.

Въззивникът моли първоинстанционното решение да бъде потвърдено като валидно, допустимо и правилно, както и да му бъдат присъдено юрисконсултско възнаграждение за въззивната инстанция съгласно представен списък по чл.80 ГПК. Прави искане за присъждане адвокатско възнаграждение на насрещната страна в минималния размер по Наредба № 1/09.07.2004 г.

Въззивната жалба е процесуално допустима като подадена от надлежна страна, в рамките на законоустановения срок по чл.259, ал.1 ГПК и срещу обжалваем съдебен акт.

При извършената служебна проверка по реда на чл.269, изр.1 ГПК, въззивният съд констатира, че обжалваният съдебен акт е валиден и допустим.

За да се произнесе по правилността на първоинстанционното решение, настоящият съдебен състав взе предвид следното:

Районен съд-Враца е сезиран със заявление на

"Макроадванс" АД, с което се иска да бъде издадена заповед за изпълнение по чл.410 ГПК против Б.П.Ц. *** за следните парични вземания: главница в размер на 3 867,21 лева; законна лихва върху просрочената главница за периода от 16.01.2017 г. до 16.01.2020 г. в размер на 1 177,35 лева.; законната лихва върху главницата от датата на депозиране на заявлението до окончателното й изплащане. Претендира се и присъждане на направените съдебни разноски за държавна такса и юрисконсултско възнаграждение.

В заявлението се сочи, че вземанията произтичат от

Договор за банков кредит № 1546/01.08.2007 г., Анекс към Договора от 14.10.2009 г. и Анекс към Договора от 31.03.2011 г., сключени между „УниКредит Булбанк” АД и Б.П.Ц., задълженията по който са прехвърлени от банката по силата на Договор за продажба и прехвърляне на вземания /цесия/ от 22.06.2015 г. в полза на "Макроадванс" АД. Посочва се също, че в Анекса от 31.03.2011 г. към Договора за банков кредит от 01.08.2007 г. е предвидено, че крайният срок за погасяване на дължимите по кредита суми е 28.02.2018 г., но в рамките на този срок кредитополучателят не е изпълнил задължението си за погасяване на кредита, което обуславя правен интерес от иницииране на съдебното производство.

Въз основа на заявлението е образувано ч.гр.д.№ 138/2020 г. по описа на Районен съд-Враца и е издадена Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК № 46/22.01.2020 г., с което заявлението е уважено изцяло.

Издадената заповед е връчена лично на длъжника на

12.02.2020 г. и в срока по чл.414, ал.2 ГПК – на 10.03.2020 г. същият е подал възражение. С Разпореждане от 25.02.2020 г. заповедният съд на основание чл.415, ал.1, т.1 ГПК е указал на заявителя, че може да предяви иск за установяване съществуване на претендираните вземания. Препис от посочения съдебен акт е връчен на заявителя на 18.05.2020 и в срока по чл.415, ал.4 от ГПК - на 05.06.2020 г. същият е предявил иск пред РС-Враца, за което е уведомил заповедния съд.

В исковата молба се излагат обстоятелства, идентични с тези в заявлението по чл.410 ГПК. Прави се искане за признаване за установено, че Б.П.Ц. дължи на "Макроадванс" АД, в качеството му на частен правоприемник /цесионер/ на "УниКредит Булбанк" АД, сумите по издадената Заповед за изпълнение на парично задължение по чл.410 ГПК.

В срока по чл.131 ГПК е постъпил отговор от ответника Б.П.Ц., в който се оспорва допустимостта и основателността на исковите претенции.

Пред първоинстанционния съд са събрани писмени доказателства и е прието заключението на съдебно-счетоводна експертиза.

След като обсъди събраните доказателства поотделно и в тяхната пълнота, във връзка с наведените от страните доводи, настоящият съдебен състав приема от фактическа следното:

От представения по делото Договор за банков кредит № 1546/01.08.2007 г., сключен между "УниКредит Булбанк" АД и Б.П.Ц. се установява, че кредиторът е отпуснал на ответника потребителски кредит в размер на 7 000 лева. Към Договора е приложен погасителен план за потребителския кредит, в който са посочени лихвения процент, дължимите такси и комисионни, годишния процент на разходите, броя и размера на погасителните вноски, каква част от същите представляват главницата, лихвата и таксите, както и размера на остатъчния дълг. Крайният срок за погасяване на кредита е 20.08.2014 г.

На 14.10.2009 г. между банката и ответника е сключен

Анекс към Договор за банков кредит № 1546/01.08.2007 г., в който е посочен остатъчния размер на дълга, ГЛП и е договорен нов краен срок за погасяване на кредита – 30.01.2017 г.

На 31.03.2011 г. между банката и ответника е сключен нов Анекс към Договор за банков кредит № 1546/01.08.2007 г., в който също е посочен остатъчния размер на дълга, нов размер на ГЛП, както и нов краен срок за погасяване на кредита – 28.02.2018 г. Към Анекса е приложен погасителен план, както и Общи условия, при които УниКредит Булбанк АД предоставя потребителски кредити на физически лица.

От представените по делото писмени доказателства се установява, че на 22.06.2015г. между „УниКредит Булбанк” АД, като цедент, и „Макроадванс” АД, като цесионер, е бил сключен Договор за прехвърляне на вземания, по силата на който цедентът прехвърля и продава заедно със съпътстващи гаранции на цесионера портфолио с необслужвани вземания, произхождащи от договори за кредит, сключени от цедента с физически лица, определени и индивидуализирани в списък, представляващ Приложение №1 към договора. В същото е включено и вземането на банката спрямо ответника Б. Петков Ц. с ЕГН ********** за сумата от 3867.21лв.-главница и 663.34лв.-лихва. С чл.4.3 от договора цедентът е упълномощил изрично цесионера, който се е задължил от името на цедента да изпраща писмени уведомления до длъжниците във връзка с извършеното прехвърляне на задълженията им към нов кредитор. По делото е представено и пълномощно, с което цедента е упълномощил цесионера да уведоми от името на банката всички длъжници по вземания на банката,възникнали по силата на сключени договори за банков кредит, които банката е цедирала, съгласно цесията от 22.06.2015 г.

Представено е уведомление за прехвърляне на вземания до ответника Б.Ц. изхождащо от „Макроадванс“ АД, в качеството му на пълномощник на „УниКредитБулбанк” АД, но липсват данни уведомлението да е връчено на длъжника.

От заключението на приетата пред първоинстанционния съд съдебно-счетоводна експертиза се установява, че съгласно Договор за банков кредит № 1546/01.08.2007г. „УниКредит Булбанк“ ЕАД е предоставило на Б.П.Ц. потребителски кредит в размер на 7000,00 лева. Страните са предоговорили отношенията си като са сключени Анекс от 14.10.2009г. и Анекс от 31.03.2011г. към Договора за банков кредит № 1546/01.08.2007г. Съгласно Анекса от 31.03.2011г. по кредита са предоговорени задължения както следва: главница - 5526,95 лв., лихви 3496,56 лв., такси - 62,25 лв., общо предоговорени задължения на стойност 9085,76 лева. Кредита и всички плащания по кредита са отчитани по банкова разплащателна сметка при УниКредит Булбанк с титуляр на сметката Б.Ц.П.. Кредита е заведен в системата на УниКредит Булбанк под № 957LRA2110900401.

Към датата на цедиране на задължението, съгласно Договор за цесия от 22.06.2015 г. от събрана информация по отразените счетоводните записвания при „УниКредитБулбанк“ АД - цедент, се установи че са останали непогасени задължения по Договор за банков кредит № 1546/01.08.2007г., променен и допълнен с Анекс от 14.10.2009г. и Анекс от 31.03.2011г. към датата на цедиране на вземането - непогасена главница – 3867.21 лева.