Определение № 3626 от 20.11.2025, Окръжен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 3626 гр. Пловдив, 20.11.2025 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – ПЛОВДИВ, V СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Светлана Ив. Изева

Членове:

Радостина Анг. Стефанова

Светлана Анг. Станева като разгледа докладваното от Светлана Анг. Станева Въззивно частно гражданско дело № 20255300503097 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал.1, т.2 и сл. във вр. чл.248, ал.3 от ГПК.

Образувано е по частна жалба, подадена от „*******, чрез адв. Х.

М., против определение №3688/19.08.2025 г., постановено по гр.д. №209/2025 г. по описа на РС Асеновград, II гр.с., с което е отхвърлено искането на жалбоподателя за изменение на постановеното по същото дело решение №319/18.06.2025 г. в частта му за разноските, присъдени на адв. Д. С. на основание чл.38, ал.2 ЗАдв.

Жалбоподателят сочи, че обжалваното определение е неправилно, като се иска отмяната му и постановяване на ново, с което да се откаже присъждане на разноски на ищеца, а при евентуалност – да бъдат намалени значително. Излага съображения, че съдът не е разгледал възражението, че ищецът не е материално затруднено лице, като е отказал и да изследва това твърдение. Позовава се на съдебна практика, според която при претенция за определяне на разноски по реда на чл.38 от ЗА в хипотезата на материална затрудненост на лицето, то следва да бъдат събрани доказателства за това твърдение. Поддържа и, че ищцовата страна е упражнила превратно правото си на иск единствено с цел да се възложат повече разноски на ответното дружество и същото да бъде увредено. Твърди, че са подадени пет искови молби с идентично съдържание – обстоятелствена част и петитум, като, макар 1 и делата да касаят различни правоотношения, страните по тях са еднакви и е следвало делата да бъдат съединени за общо разглеждане. Позовава се на практика на други съдилища, които приемат, че в тези хипотези се касае за злоупотреба с право и отказват присъждане на разноски. Излага и съображения, че присъденото адвокатско възнаграждение не е съобразено с решение от 25.01.2024 г. на СЕС по дело С-438/22, както и решение от 13.07.2023 г. на СЕС по дело С-35/22 и решение от 21.03.2024 г. по дело С417/22 на СЕС. Правят се и доказателствени искания – за уважаване на искания, направени с молба в първоинстанционното производство и за прилагане на искови молби. Прилага за сведение и цитирана в жалбата практика.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор от насрещната страна, като се излагат съображения за неоснователност на частната жалба.

Пловдивският окръжен съд, при извършена служебна проверка за допустимостта на подадената частна жалба, намира, че същата е процесуално допустима – подадена е в определения от съда срок от надлежна страна срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Внесена е и дължимата държавна такса.

Разгледана по същество е неоснователна.

С решение №319/18.06.2025 г., постановено по гражданско дело №209/2025 г. на Районен съд – Асеновград, е уважен предявеният от М. Р. иск с правно основание чл.55, ал.1 ЗЗД за заплащане на сумата от 564.19 лв., недължимо платена по договор за потребителски кредит от 31.01.2023 г., ведно със законната лихва от 29.01.2025 г. до окончателното изплащане.

„******* е осъдено да заплати на адв. Д. С. 400 лв. за адвокатско възнаграждение. В мотивите е посочено, че размерът е минималния, предвиден в Наредба №1/2004 г.

В срока за обжалване на решението е постъпила молба от „******* за изменението му в частта за разноските – относно размера на присъденото адвокатско възнаграждение, с идентични съображения като тези в частната жалба. Постъпило е и възражение от пълномощника на насрещната страна.

С определението – предмет на настоящата въззивна проверка, районният съд е оставил молбата без уважение, като изложил съображения, че в представеното от ответника искане за сключване на договор за кредит от 2

31.01.2023 г. от М. Н. Р. са посочени общи приходи от 6000 лева. От направената справка в ЕИСС се установило, че ищеца има заведени множество дела срещу финансови институции, като съдът е приел, че ищецът е материално затруднено лице по смисъла на чл.38, ал.1, т.2 ЗА, тъй като е в невъзможност да заплати хонорари по всички заведени от него дела, въпреки посочения доход. Правото на адвоката да окаже безплатна адвокатска помощ на лице по чл.38 ал.1 т.3 пр.2 от ЗА е установено със закон. Когато в съдебното производство насрещната страна дължи разноски, съгл.чл.38 ал.2 от ЗА адвокатът, оказал на страната безплатна правна помощ, има право на адвокатско възнаграждение в размер, определен от съда, което съдът присъжда на адвоката. За да упражни адвокатът това свое право, е достатъчно да представи сключен със страната договор за правна защита и съдействие, в който изрично да посочи, че договореното възнаграждение е безплатно на основание чл.38, ал.1, т.3, пр.2 от ЗА, като не се нуждае от доказване обстоятелството какъв е клиента на адвоката и дали е материално затруднен.

Прието е, че от приложеното адвокатско пълномощно се установява, че адвокатски хонорар не е бил заплатен на пълномощника на ответника, в същото е изрично посочено, че е била предоставена безплатна правна помощ. Присъденото адвокатско възнаграждение на адвокат С. е в минимално предвидения в наредбата размер, който е съобразен с фактическата и правно сложност на делото, проведените по делото открити съдебни заседания, както и извършените от пълномощника на ищеца процесуални действия и не са налице основание за ревизирането му.

Обстоятелството, че в друго производство са присъдени разноски в полза на ищеца по настоящото производство не е основание за редуциране на дължимите в негова полза на основание чл. 78 ГПК разноски, още повече, че от ищеца е заплатена ДТ при образуване на производството – поради което същата следва да му бъде възстановено при уважаване на иска.

Настоящата инстанция намира за правилно като краен резултат обжалваното определение, макар и съображенията да са по - различни.

Настоящият съдебен състав застъпва становище, че може да се упражнява съдебен контрол на наличието, респективно - липсата на материална възможност за заплащане на адвокатско възнаграждение от страна, т.е. налице ли са предпоставките за присъждане на такова, но само в 3 случай, че е направено оспорване от насрещната страна. Когато оспорване е направено, тежестта на доказване на това обстоятелство лежи върху страната, която оспорва (в този смисъл – определение №163/13.06.2016 г. по ч.гр.д.

№2266/2016 г. на ВКС, I г.о.).

Това доказване обаче не може да стане в настоящето производство.

Производството по чл.248 ГПК е специфична фаза в процеса, в която са приключили както събирането на доказателствата, така и устните състезания, като е постановен и краен акт, чието изменение в частта за разноските се иска.

Законодателят е предвидил възможността след постановяване на решението решаващият съд сам да може да промени решението си в частта за разноските, за да не се инициират излишни обжалвания и да се даде възможност на страните и съда по облекчен ред да достигнат до правилност на спора относно разходите в производството, който не е основният по делото. Нещо повече – да не се генерират допълнителни разноски за страните, които не могат да бъдат възмездени. Това обаче означава, че не могат да се събират нови доказателства, както и не могат да се правят нови възражения, които не са били направени до приключване на устните състезания. Ето защо правилно първоинстанционният съд не е уважил направените доказателствени искания.

Недопустимо е същите да бъдат уважавани в настоящето производство, още повече, че не са и конкретизирани – препраща се към молба, в която се твърди, че са формулирани искания, иска се събиране на доказателства, с които страната разполага – твърди се, че е страна и в производствата, за които се иска да се приложат искови молби.

Фактът дали са били налице предпоставките за договаряне на безплатна правна помощ в настоящия случай е и ирелевантен, тъй като, когато е уважен искът на страната и са налице предпоставките за присъждане на разноски, за насрещната страна е без правно значение дали ще дължи разноски на самата страна или на процесуалния представител. Единствената разлика при заплатено възнаграждение от страната е възможността да се възразява за необосновано висок размер, докато при предоставена безплатна правна помощ размерът на възнаграждението се определя от съда. В този смисъл не следва да се обсъждат доводите налице ли са предпоставките за договаряне на безплатно адвокатско възнаграждение, доколкото за жалбоподателя са налице основанията за ангажиране отговорността за разноските по делото.

4

Неоснователно е оплакването за злоупотреба с права чрез образуване на множество идентични дела, доколкото, видно и от изложеното в частната жалба, се касае за различни правоотношения. Дори отделните искове да бяха разгледани в общо производство, разноските се определят за всеки отделен иск, а не са функция на механичния сбор от цената на всички искове.

Фактът, че са образувани множество дела между същите страни, във връзка с множество договори помежду им, сам по себе си не води до извод за злоупотреба с права, тъй като се касае за самостоятелни правоотношения и исковете по тях, макар и при идентичност на страните и сходство в обстоятелствената част и петитумите, не са свързани или обусловени.

Относно това, как се определя възнаграждението на адвоката при предоставена безплатна правна помощ, е налице еднопосочна и постоянна практика на ВКС – определение №7/17.01.2022 г. по т.д. №339/2021 г. на ВКС, ТК, I т.о.; определение №502/29.06.2023 г. по ч.т.д. №989/2023 г. на ВКС, ТК, I т.о. и много други.

С определение №1001/06.03.2024 г., постановено по ч.гр.д.

№553/2024 г. на ВКС, III г.о., е дадено разрешение по какъв начин следва да се процедира и при определяне на дължимото възнаграждение за труда, както и какво е необхоД. да се съобрази. В същата насока са и указанията, дадени в мотивите на т.3 от ТР №6/06.11.2013 г. по тълк.д. №6/2012 г. на ВКС, ОСГТК.

За да се прецени справедливия размер на възнаграждението в конкретния случай, се съобрази, че процесният спор не може да се определи като такъв със значителна фактическа и правна сложност – и двете страни са представили само писмени доказателства във връзка с договора за кредит. Не са събирани гласни доказателства, не е изготвена и експертиза. Съдебната практика за този вид дела е постоянна и еднопосочна. По делото е проведено едно съдебно заседание, в което не са се явили страни или пълномощници.

Следва да се съобрази и, че при оказана безплатна адвокатска помощ присъденото възнаграждение не съставлява присъждане на разноски по смисъла на чл. 78 от ГПК, а обезщетение за положения от адвоката висококвалифициран труд, основан на принципа за неговата възмездност, същото следва да се определи съобразно престираната защита, която е в пряка връзка с фактическата и правна сложност на делото. Всички тези факти са съобразени от първостепенния съд, включително и цената на иска. Ето защо 5 настоящият състав счита, че определеното възнаграждение в размер на 400 лв. е напълно адекватно на предоставената адвокатска защита. Нещо повече – същото е в размер, идентичен с предвидения в Наредба №1/09.07.2004 г. за възнагражденията за адвокатската работа.

Предвид гореизложените съображения въззивният съд приема, че частната жалба следва да бъде оставена без уважение, а определението потвърдено.

Воден от гореизложеното, Пловдивският окръжен съд, V въззивен граждански състав,

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение №3688/19.08.2025 г., постановено по гр.д. №209/2025 г. по описа на Районен съд Асеновград, II граждански състав.

ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6