Решение № 2484 от 23.04.2020, Софийски градски съд

Р Е Ш Е Н И Е гр. София, 23.04.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, І Г.О., 8 с-в в открито заседание на четвърти април, през две хиляди и деветнадесета година, в състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ: СТЕФАН КЮРКЧИЕВ при участието на секретаря Елеонора Георгиева, като изслуша докладваното от съдията гр. д. № 9739 по описа за 2018г., за да се произнесе взе предвид следното:

Предявен е иск с правно основание чл. 226, ал.1 КЗ /отм/.

Ищецът

Д.Д.Т. твърди, че е претърпял значителни по обем неимуществени вреди, вследствие на множество травматични увреждания, които са подробно описани в обстоятелствената част на исковата молба и чието настъпване било предизвикано от реализираното пътно-транспортно произшествие на 27.02.2016г. в гр. София. В механизма на произшествието, ищецът участвал като водач на мотоциклет „Хонда ЦРФ 450“ без регистрационен номер, но причинител на вредите бил водача на лек автомобил „Крайслер“ модел „ПТ Круизер“, с рег.№ *******- Веселин П. Начков, който предприел маневра в нарушение на правилата за движение по пътищата. В процеса на лечение, ищецът претърпял редица оперативни интервенции и психическа травма, диагностицирана от специалист-психиатър. Противоправният характер на поведението на водача на лек автомобил „Крайслер“ модел „ПТ Круизер“, с рег.№ *******бил установен посредством влязло в сила Решение от 24.11.2016г. по НАХД № 15663/2016г. по описа на 7 състав НО при Софийски районен съд. Тъй като твърди, че към датата на настъпване на ПТП отговорността на водача на лекия автомобил била застрахована от ответното дружество по застраховка „Гражданска отговорност“ застрахователна полица № 02115003070258 с валидност от 19.12.2015г. до 28.12.2016г., ищецът бил легитимиран да търси изплащане на застрахователно обезщетение от ответника. При така изложените фактически твърдения ищецът претендира за осъждане на ответното дружество да му заплати застрахователно обезщетение в размер на сумата 400 000 лв., ведно със законната лихва върху сумата, считано от датата на увреждането 27.02.2016г. до окончателното изплащане. Предвид очаквания положителен изход от спора ищецът претендира и за сторените съдебни и деловодни разноски.

Ответното дружество З. „Б.И.“ АД оспорва претенциите на ищеца по размер. Без да оспорва наличието на валидно застрахователно правоотношение по задължителна застраховка „Гражданска отговорност на автомобилистите“ водача на лек автомобил „Крайслер“ модел „ПТ Круизер“, с рег.№ *******, нито механизма на настъпване на пътния инцидент, ответникът релевира възражение за съпричиняване на вредоносния резултат от страна на пострадалия, който към момента на настъпване на пътно-транспортното произшествие управлявал мотоциклета с несъобразена скорост и без поставена предпазна каска. При условията на евентуалност, ответникът релевира доводи за прекомерност на претендираното застрахователно обезщетение, което според него не съответствало на действителния характер и обем на вредите. По изложените съображения - ответникът моли за отхвърляне на иска и претендира ищецът да бъде осъден да му заплати направените съдебни разноски.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, взети предвид съобразно събраните в процеса доказателства, по реда на чл. 235, ал.3 от ГПК приема за установено от фактическа страна следното:

Приетите като доказателства заверени преписи от книжата по ДП № 11099816г. по описа на „РТП“- отдел „Разследване“ при СДВР, включително Констативен протокол за оглед на местопроизшествие, фотоалбум, скица, както и Решение от 24.11.2016г. по НАХД № 15663/2016г. по описа на 7 с-в НО при СРС мотивират извода, че на 27.02.2016г. в гр. София, на бул. „Президент Линкълн“, е настъпило ПТП между лек автомобил „Крайслер“ с рег. № *******и мотоциклет „Хонда ЦРФ 450“ с рег. № *******Механизмът на настъпване на произшествието, установен от органите на ПП СДВР сочи, че водачът на автомобила е предприел маневра в нарушение на чл. 25, ал.1 от ЗДвП и на чл. 38, ал.3 от ЗДвП, в следствие на което е реализирал сблъсък с движещия се мотоциклет, управляван от ищеца. В следствие на ПТП е пострадал водачът на мотоциклета Д.Д.Т.. Спрямо водача на автомобила Веселин П. Начков е реализирана административно- наказателна отговорност, при условията на чл. 78А от НК.

Като доказателства по делото са представени и приети медицински документи: епикризи от МБАЛСМ „Пирогов” ЕАД и ЕР на ТЕЛК, чието съдържание не се обсъжда подробно, доколкото са обект на анализ от допуснатите четири специализирани съдебно- медицински експертизи.

Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р Б.Б. /ортопедия и травматология/ обосновава следните правно значими фактически изводи:

В следствие на претърпяната пътно-транспортна злополука на 27.02.2016г. ищецът е получил следните травматични увреждания на опорно-двигателния апарат: открита фрактура на дясната бедрена кост, навяхване, разкъсване на хрущялите и нестабилност на дясната колянна става, двуфрагментна фрактура на скафоидната кост на лявата ръка, Разкъсно -контузна рана на предната страна на дясното бедро с дължина 12 см. Описаните травматични увреждания са често явления при катастрофирали мотоциклетисти и водачи на други двуколесни превозни средства, защото са свързани с механизма за получаване- удар с висока кинетична енергия от твърди, тъпи предмети. Травмите на опорно- двигателния апарат са осъществени в резултат на удар на предната част на мотоциклета в корпуса на намиращ се пред него лек автомобил, последвано от падане върху пътната настилка. Макар уврежданията да са с доказан произход – то много трудно е при такъв механизъм и различни по интензивност удари, да се определи - от кой удар е получена всяка отделна травма. По своят вид и тежест, травматичните увреди имат следната медико-биологична характеристика: Полученото открито счупване на дясната бедрена кост е довело до трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в случая 8 месеца); Полученото навяхване и ракъсване на хрущялите с последвала нестабилност на и контарктура на дясната колянна става - са прдизвикали трайно затруднение на движенията на десния долен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в случая 1 година);

Установеното счупване на скафоидната кост на лявата ръка е причинилотрайно затруднение на движенията на левия горен крайник за срок по дълъг от 30 дни (в случая - 3 месеца). Спешна медицинска помощ и лечение пострадалият е получил в УМБАЛСМ „Н.И.Пирогов“ ЕАД и настанен първоначално в Неврохирургичната клиника, където е постъпил в състояние на кома, травматичен шок и кървяща рана по външната страна на дясното бедро. По спешност пострадалият е бил опериран от лицево-челюстен хирург за претърпяната лицево-челюстна травма, както и от ортопед- травматолог по повод откритата фрактура на дясната бедрена кост. След изписването ищецът е продължил болничното и оперативно лечение в УМБОТ „Проф. Б.Бойчев“ - Горна Баня и диагностичните изследвания в МЦ „Доверие“ София. Според становището на вещото лице, ищецът е търпял интензивни болки и страдания през първите 2 месеца, непосредствено след злополуката, както и в продължение на 2-3 седмици след всяка извършена костна и мекотъканна операция. През останалите периоди ищецът е търпял периодично явяващи се болки най вече при обща преумора на десния долен крайник и лявата ръка, най вече при рязка промяна на времето (студено и влажно време), което е налагало пострадалия да ползва седативни и обезболяващи средства. При извършения медицински преглед на ищеца на 08.03.2019г. вещото лице констатира, че ищецът е контактен и оринетиран за време и място, оплаква се от периодични болки в дясната тазобедрена става, от нестабилност при стъпване на десния крак и болки в дясното коляно. Дясното бедро на ищеца е със силно изразена хипотрофия (намаление на обема на мускулатурата). Има остатъчни белези: 12 см. белег от раната, през която е била излязла счупената кост, страничен белег

9см., от оперативната интервенция. Има малки остатъчни кръгловати белези 1 см. от шпилките на външния фиксатор. На дясната задколянна ямка има линеен отвесен белег - 14см. от извършената операция на двуглавия мускуел на дясното бедро. Дясната тазобедрена става има ограничение на абдукцията с 10 градуса.

Дясната колянна става е с ограничени движения при флексия с около 5 градуса и при екстензия с около 10 градуса. Десният крак е с леко скъсяване от 3 см.

Пострадалият се предвижва самостоятелно, но с накуцваща походка и със странично изкривяване на гръбначния стълб. Дясната колянна става е с остатъчна деформация и по вътрешната повърхност и с остатъчен груб квадратен белег с размери 5 на 6 см. Дясната колянна става е в състояние на тотална предно-медиална нестабилност, поради скъсаните лигаменти. На ищеца предстои нова артроскопска операция за възстановяването им. Лявата киткова става е с нормална конфигурация, с белег по хода на тенара на палеца. Счупената скафоидна кост е зараснала, но движението екстензия е трайно намалено с 10 градуса.

Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р П.П. /неврохирургия/ обосновава следните правно значими фактически изводи:

Вследствие на процесното ПТП ищецът е получил няколко травматични увреждания от неврологичен характер: Първо - черепно-мозъчна травма състояща се от следните компоненти: мозъчна контузия тежка по степен на тежест без данни за стволова травма по компютъртомографски и магнитно- резонансни данни; контузионно-кръвоизливно огнище в десния челен мозъчен дял по компютъртомографски и магнитно-резонансни данни; контузионно-кръвоизливно огнище в левия челен мозъчен дял по данни от компютърната томография на главен мозък с контраст от 29.02.16г. контузинно-кръвоизливно огнище в левия слепоочен и теменен дялове на мозъка от компютърната томография на главен мозък с контраст от 29.02.16г., мозъчен оток /едем/; счупване на основата на черепа в предна черепна ямка; линейно счупване на дясна челна кост на черепа; счупване на тавана дясна орбита; счупване на клетките на решетъчната кост /етмоидална кост/ с кръвоизлив; навлизане на въздух в черепна кухина/пневмоцефалия/; травматичен кръвоизлив в десния челен синус; продължително безсъзнателно състояние/кома/. По своя вид и тежест получените травматични увреждания от ищеца имат следната медико-биологична характеристика: Мозъчната контузия тежка по степен на тежест в своята съвкупност е реализирала медико-биологичния критерий разстройство на здравето, временно опасно за живота; През периода на безсъзнателно състояние/кома/ ищеца не е чувствал болка поради прекъсване на сетивните /болкови/пътища към кората на главния мозък. Според становището на вещото лице, усещанията за болка и свързаните с нея страдания се припокриват с тези от другите травматични увреждания. Счупването на основата на черепа в предна черепна ямка с навлизане на въздух в черепна кухина е проникващо нараняване в левия челен мозъчен дял.

Описаните в медицинската документация нископлътностни /контузионни/ зони в челните дялове на мозъка на пострадалия са трайна последица от претърпяната тежка мозъчна контузия. След резорбция на кръвта на мястото на контузията остава зона на мозъчно размекчение/енцефаломалация/. Тези зони водят до локална мозъчна атрофия /свиване, намаляване обема/ на мозъка.Те са субстрат и за възможна промяна в биоелектричната активност на мозъка-поява на епилептиформени припадъци. По данни от последния преглед Д.Д.Т. е в стабилизирано общо състояние, в ясно съзнание, контактен. В неврологичния му статус не се установява отпадна двигателна симптоматика.

Приетото без оспорване заключение на съдебно- медицинската експертиза, изготвено от вещо лице д-р О.М. /офталмология/ обосновава следните правно значими фактически изводи:

Лявото око на пострадалия няма увреждане, което да е довело до загуба на зрение. Загубата на зрение за дясното око е 20%, защото практически е способно да вижда 80%, но само централно и с максимални оптична корекция в очила. Без корекция дясното око вижда 5%. Запазено е централното зрение на дясното око. Човешкия мозък не понася разлика в диоптрите на двете очи повече от 3,0 диоптъра, а в конкретния случай разликата е 7,0 диоптъра. Такава разлика може да се понесе при корекция с контактни леща, но в конкретния случай тя е относително противопоказана, поради левкомата на роговицата на дясното око, която може отново да се уплътни.

Разпечатката съдържа 22 от 63 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85ce6f3a-08a0-4360-8d97-b5ad55dd1883