Решение № 19042 от 22.10.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 19042 гр. София, 22.10.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 119 СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и пети септември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: ....................... при участието на секретаря ................... като разгледа докладваното от ....................... Гражданско дело № 20231110123116 по описа за 2023 година

Предявен е иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД.

Ищецът .................... (с предишно наименование ......................), ................... е подал заявление за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 ГПК срещу Й. Г. В., ЕГН **********, за заплащане на сумата от 93, 40 лева, представляваща неплатени задължения за потребени далекосъобщителни услуги в периода от .................... и издадени фактури № ..................... и № ...................... по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги с клиентски № ....................... сключени между длъжника и ....................., вземанията по който са прехвърлени на ....................., който от своя страна е прехвърлил вземанията на заявителя с договор за цесия от 01.10.2019 г., както и за сумата от 25, 72 лева, представляваща мораторна лихва за периода от ................... начислена върху вземането по фактура № ......................, за които суми е издадена заповед за изпълнение от 30.03.2021 г. по ч. гр. д. № 54783/2020 г. по описа на СРС, 119 състав. След постъпило възражение по реда на чл. 414 ГПК е предявен установителен иск единствено за вземането в размер 93, 40 лева, предмет на издадената заповед за изпълнение.

Ищецът .................... (с предишно наименование ......................), ................... твърди, че по силата на договор за цесия от 16.10.2018 г. .................... е придобил процесното вземане, а с договор за цесия от 01.10.2019 г. същото било прехвърлено на него. Излага доводи, че длъжникът е уведомен за извършените цесии преди процеса. Съгласно Общите условия към договора падежът за плащане на стойността на доставената услуга бил настъпил, но 1 потребителят и към настоящия момент не бил изпълнил задължението си, поради което ищецът претендира плащането му в пълен размер. Моли съда да установи вземането за сумата от 93, 40 лева, така както е предявено в заповедното производство. Претендира разноски.

Ответникът Й. Г. В., ЕГН ********** в срока по чл. 131 ГПК е депозирал писмен отговор на исковата молба, с който оспорва предявения иск по основание и размер. Оспорва да е потребявал далекосъобщителни и други услуги, техния обем и цена. Излага, че наличието на издадени фактури не може да обоснове извод за тяхната дължимост. Счита, че от представените договори за цесия не може да се индивидуализира дългът по основание, длъжник, период, падеж и стойност. Оспорва автентичността на представения договор от 31.05.2017 г. и декларация към същия, като твърди, че подписите за абонат и декларатор не са положени от него. Моли съда да отхвърли предявения иск. Претендира разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства, достигна до следните фактически и правни изводи:

По иска по чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.79, ал.1 ЗЗД, вр. чл. 266, ал. 1 ЗЗД:

В тежест на ищеца е да докаже, че по силата на валидно сключен договор с цедента последният е доставил, а ответникът е приел (потребил) далекосъобщителни услуги и в негова тежест е възникнало изискуемо задължение да плати цената им в претендирания размер и в определен срок, след изтичането на който е изпаднал в забава, както и че вземанията са прехвърлени на ищеца въз основа на валидно сключен договор за цесия, за което длъжникът е бил надлежно уведомен.

При установяване на тези факти в тежест на ответника е да установи, че е погасил задължението си.

Ищецът извежда материалноправната си легитимация като кредитор по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги към клиентски № ....................... сключени между длъжника и ....................., въз основа на извършени последователно цесии от първоначалния кредитор ..................... в полза на ...................., съответно от .................... в полза на ищеца. Видно от договор за прехвърляне на вземания (цесия) № ....................., ..................... прехвърля в полза на .................... всички свои вземания по договори, посочени в Приложение № 1 към този договор. Впоследствие с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. цесионерът от своя страна прехвърля в полза на ищеца вземания от трети физически и юридически лица в общ размер 70 000418, 53 лева, като в чл. 1 от договора е посочено, че последните са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, неразделна част от този договор.

Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, неразделна част от договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г., обаче не е представен по делото. За установяване преминаването в патримониума на ищеца на вземането към ответника по процесния договор за мобилни услуги са 2 представени единствено извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 01.10.2019 г., издадено от ......................, потвърждение, издадено от ....................., представляващо извлечение от Приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г., обективиращи потвърждения съответно от ищеца и от ..................... за извършено прехвърляне на вземания, като и в двата документа като длъжник е посочен ответникът, индивидуализиран посредством три имена и ЕГН, както и размерът на задължението му – 93, 40 лева.

От така представените потвърждения (извлечения) не може да се направи извод, че предмет на цесията са били именно вземания, произтичащи от процесните договори, сключени между ..................... и ответника, доколкото липсват каквито и да било данни за източника на прехвърленото задължение.

В случая потвържденията имат характер на частен свидетелстващ документ, който се ползва с формална доказателствена сила, като същият не съдържа никаква доказателствена информация относно правопораждащите вземането в размер на 93, 40 лева факти, липсва всякаква индивидуализация на основанието им. Такава липсва и в представения по делото електронен документ – Приложение № 1 към договор за цесия от 16.10.2018 г., в което отново като длъжник е посочен ответникът, индивидуализиран посредством три имена и ЕГН, както и размерът на задължението му – 116, 38 лева, посочен е и клиентски номер, но липсва информация относно правопораждащите задължението факти, липсва всякаква индивидуализация на основанието им и източника на прехвърленото задължение. Дори да се приеме противното, посоченият документ обективира прехвърлените с договор за прехвърляне на вземания (цесия) № ..................... вземания от ..................... на ...................., а не прехвърлените с договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г. вземания от .................... на ищеца, доколкото, както беше посочено, същите съгласно договора следва да са подробно индивидуализирани по основание, размер и длъжник в Приложение № 1 – „Списък на вземанията“, неразделна част от този договор, а имено договор за прехвърляне на вземания (цесия) от 01.10.2019 г., което не е представено по делото.

Доказателствената стойност на частните свидетелстващи документи се преценява от съда по вътрешно убеждение с оглед на всички обстоятелства по делото – така Решение № 136 от 14.05.2015г. на ВКС по гр. д. № 6554/2014г., IV г. о., ГК; Решение № 88 от 23.04.2014г. на ВКС по гр. д. № 4766/2013г., III г. о., ГК. Когато по делото не са сочени, респ. не са събрани други доказателствени средства и вземанията са оспорени, то това е достатъчно, за съда да направи извод, че твърденият факт не се е осъществил пълно и главно в обективната действителност. Предвид изложеното, съдът намира, че въпреки дадените указания за разпределение на доказателствената тежест, ищецът не е установил материалноправната си легитимация на титуляр на процесните вземания, доколкото от събрания по делото доказателствен материал не може да бъде направен категоричен извод за това, че последният е придобил същите по силата на договор за цесия.

Отделно от изложеното дори да се приеме, че първоначалният кредитор ..................... надлежно е прехвърлил вземането на ищеца въз основа на 3 извършени последователно цесии от първоначалния кредитор ..................... в полза на ...................., съответно от .................... в полза на ищеца, то въпреки изрично указаната от съда доказателствена тежест за ищеца във връзка с чл.

154, ал. 1 ГПК и по чл. 146, ал. 2 ГПК, същият не е ангажирал доказателства относно факта, че първоначалният кредитор ..................... действително е предоставил на ответника твърдените услуги и тяхната цена. Единственото представено в тази насока доказателство – месечни сметки, едностранно съставени от доставчика на далекосъобщителни услуги, е негодно да установи, както престирането на услугите, така и получаването и ползването на същите от ответника и то в твърдения от ищеца вид и обем.

Следва да се посочи и че съгласно приетото и приложено по делото заключение на съдебно-почерковата експертиза, неоспорено от страните, договор от 31.05.2017 г. и декларация от 31.05.2017 г. към същия, не са подписани от ответника, поради което и предвид откритото производство по реда на чл. 193 ГПК и при доказана неистинност на посочените документи, същите следва да се изключат от доказателствата по делото, като когато съдът не се е произнесъл с определението по чл. 194, ал. 2 от ГПК преди даване ход на устните състезания, както е в настоящия случай, той коментира този въпрос в мотивите на решението, а не с отделен диспозитив, съгласно чл. 194, ал. 3 от ГПК.

С оглед изложеното, съдът намира претенцията на ищеца за недоказана, поради което същата следва да бъде изцяло отхвърлена като неоснователна.

По разноските:

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски има ответникът. Последният претендира заплатено от него изцяло и в брой адвокатско възнаграждение в заповедното производство при подписване на договор за правна защита и съдействие от 01.07.2021 г. в размер 180 лева, която сума следва да му се присъди. На адвокат М., претендирал адвокатско възнаграждение по чл. 38, ал. 1, т. 3 ЗАдв за исковото производство по договор от 14.02.2024 г. за оказване на безплатна адвокатска помощ, сключен между ответника и адв. М., следва на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв да се присъди адвокатско възнаграждение в размер на 200 лева, което съдът определи, съобразявайки цената на предявения иск, липсата на фактическа и правна сложност на делото и извършените от адвоката, предоставил безплатна правна помощ на ответника, процесуални действия, изразяващи се в подаване на отговор на исковата молба.

С оглед изхода на спора и на основание чл. 78, ал. 6 ГПК във вр. чл. 83, ал.

2 ГПК, ищецът следва да бъде осъден да заплати в полза на съда сумата от 500 лева, представляваща разноски за възнаграждение на вещото лице по допусната и приета СПЕ, платени от бюджета на съда.

Така мотивиран, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявения от .................... (с предишно наименование

4

......................), ................... срещу Й. Г. В., ЕГН **********, иск с правно основание чл. 422, ал. 1 ГПК, вр. чл. 99, ал. 1 ЗЗД, вр. чл. 79, ал. 1 ЗЗД, вр. чл.

266, ал. 1 ЗЗД, за признаване за установено, че Й. Г. В., ЕГН ********** дължи на .................... (с предишно наименование ......................), ..................., сумата от 93, 40 лева, представляваща неплатени задължения за далекосъобщителни услуги в периода от .................... по договори за предоставяне на далекосъобщителни услуги към клиентски № ....................... за която сума е издадена заповед за изпълнение по ч. гр. д. № 54783/2020 г. по описа на СРС, 119 състав.

ОСЪЖДА .................... (с предишно наименование ......................), ................... да плати на Й. Г. В., ЕГН ********** сума в размер 180 лева, представляваща разноски за заповедното производство.