Решение № 271 от 16.10.2023, Окръжен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 271 гр. гр. Добрич, 16.10.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ДОБРИЧ в публично заседание на двадесети септември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Галина Д. Жечева

Членове:

Жечка Н. Маргенова Томова

Станимир Т. Ангелов при участието на секретаря Павлина Ж. ПЕ. като разгледа докладваното от Жечка Н. Маргенова Томова Въззивно гражданско дело № 20233200500323 по описа за 2023 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е образувано по реда на глава ХХ от ГПК по въззивна жалба вх.№260088//24.03.2023г. от „***“ АД, ЕИК ***, с адрес гр.К., представлявано от В. И. П., чрез адв.М. К., срещу решение №260002/09.03.2023г. по гр.д.№40/2021г.на РС-Каварна, с което е признато за установено, че дружеството дължи на Ц. Б. Е. с ЕГН ********** от гр.К., сумите, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГГК №260030, както следва: сумата от 12 623,04 лева - брутни възнаграждения за периода м.ноември 2018г. - м.декември 2019г.и сумата от 1536.70лева обезщетение за забава плащането на трудовите възнараждения; сумата от 5472,00 лева обезщетение за придобито право на пенсия по чл.222, ал.З от КТ и сумата от 337.44лева обезщетение за забава плащането на главното задължение : сумата от 912,00 лева обезщетение по чл.221, ал.1 във вр.с чл.

327, ал.1, т.2 от КТ и сумата от 56.24лева обезщетение за забава плащането на главното задължение; сумата от 2208 лева обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018г.и 2019г. и сумата от 136.16лева обезщетение за забава плащането на главното задължение.

1

Въззивника счита обжалваното решение за неправилно, немотивирано, постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон, като се аргументира с твърдения, свеждащи се до необсъждане на възраженията му по исковете, необсъждане на събрани във връзка с тях доказателства, неоснователен отказ за събиране на доказателства. Конкретно излага твърдение, че последно подписано допълнително споразумение между страните е от 01.01.2017г. с основно месечно възнаграждение от 460лева, че съдът отказал да уважи искането му за съдебно-графологическа експертиза по отношение подписа на работодателя в допълнително споразумение от 01.01.2018г., че за същото по прокурорска преписка на РПДобрич №188/2022г. имало признание на Е., че тя го е подписала вместо представляващия работодателя П.. Неотчетен бил факта, че като счетоводител ищцата имала пълен достъп до документи и чрез ел.подпис подава благоприятни за нея документи в НАП и НОИ, именно заради справки от които съдът приел първи вариант на експертизата. Никъде в решението не били обсъдени представените 13бр.касови ордери от процесния период за сумата от общо 8200лева. Ищцата не оспорила ордерите, а на зададени по реда на чл.176 от ГПК въпроси признала и за други суми. Необсъден останал и въпроса, че са посочени две основания за прекратяване на трудовия договор и се претендирали обезщетения и за прекратяване при пенсиониране и за прекратяване без предизвестие. Иска отмяна на решението и отхвърляне на исковете.

Въззиваемата страна е депозирала писмен отговор в срока по чл.263, ал.1 от ГПК с доводи за неоснователност на жалбата и правилност на решението. Доводите се свеждат до постановяването му съобразно установените по делото факти и обстоятелства по спорните въпроси, вкл. че последното подписано между страните споразумение е от 01.01.2018г., при липса на процесуални нарушения от страна на съда, който правилно възприел първия вариант на експертизата, тъй като от касовите ордери не можело да бъде установено дали действително посочените в тях суми за платени за погасяване на претендираните от нея възнаграждения. Иска потвърждаване на решението.

Жалбата е подадена в срока по чл.259, ал.1 от ГПК с начало 10.03.2023г., когато решението е връчено на обжалващия, и край 24.03.2023г., о т лице с правен интерес от обжалване на неизгодното за него 2 първоинстанционно решение, поради което е допустима и подлежи на разглеждане по същество.

По повод жалбата Добричкият окръжен съд разгледа съдържащите се в нея оплаквания, становището на противната страна и с оглед на тях и събраните по делото доказателства, в рамките на правомощията си по чл.269 от ГПК провери обжалваното решение и основателността на исковете, като приема за установено следното:

Предмет на разглеждане по гр.д.№40/2021г.на Каварненски районен съд са предявените с искова молба вх.№260254/26.01.2021г. от Ц. Б. Е. с ЕГН ********** от гр.К., срещу ***“ АД, ЕИК ***, със седалище и адрес на управление гр.К., представлявано от В. И. П., установителни искове по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.128 от КТ, чл.221, ал.1 от КТ, чл. 222, ал.3 от КТ, чл.224, ал.1 от КТ и чл.86 от ЗЗД за установяване съществуването на парични вземания на ищцата, за които е издадена Заповед за изпълнение по чл.410 от ГПК №260030 по ч.гр.д.№402/2020г.на РС-Каварна, както следва:

-за сумата от общо 12736.50лева, сбор от неплатени трудови възнаграждения от по 907.50лева за всеки един месец от периода м.ноември 2018г. - м.май 2019г.вкл. и от по 912.00лева за всеки един месец от периода м.юни 2019г. - м.декември 2019г.вкл., ведно със законната лихва от подаване на заявлението - 13.10.2020г. до окончателно изплащане на вземането /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр. чл.128 от КТ/;

-за сумата от общо 1542.49лева, представляваща сбор от обезщетенията за забава плащането на трудовите възнаграждения, съизмерими със законната лихва, от които: 318.15лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м.ноември и декември 2018г. в размер на законната лихва за периода 11.01.2019г. - 13.10.2020г.; 409.16лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м.януари, февруари и март 2019 г. в размер на законната лихва за периода 11.04.2019г. -13.10.2020г. ; 340.90лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м.април, май и юни 2019г. в размер на законната лихва за периода 11.07.2019г.- 13.10.2020г.;

272.10лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м. юли, август и септември 2019г., в размер на законната лихва за периода 11.10.2019г. - 13.10.2020г.; 202.18лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м. октомври, ноември и декември 2019г. в размер на 3 законната лихва за периода 11.01.2020г. - 13.10.2020г./иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД/;

- за сумата от 912.00лева, представляваща неизплатено обезщетение за прекратяване на трудовия договор на основание чл. 327 ал. 1 т. 2 от КТ, дължимо в размер на едно брутно трудово възнаграждение, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.10.2020г., до окончателно изплащане на вземането /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.221, ал.1 от КТ/;

- за сумата от 54.72лева, представляваща обезщетение за забава плащането на обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ в размер на законната лихва за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г. /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД/;

- за сумата от 5 472.00 лева, представляваща неизплатено обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ при прекратяване на трудовото правоотношение след придобиване на право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, дължимо в размер на брутното трудово възнаграждение за срок от шест месеца, ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.10.2020г., до окончателно изплащане на вземането /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.222, ал.3 от КТ/;

- за сумата от 328.35лева, представляваща обезщетение за забава плащането на обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ в размер на законната лихва за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г. /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД/;

- за сумата от 2 208.00лева, представляваща обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неизползван платен годишен отпуск за периода 2018-2019г.вкл., от която: 1 104.00лева обезщетение за 23р.дни неизползван отпуск за 2018г. и 1 104.00лева обезщетение за 23р.дни неизползван отпуск за 2019г., ведно със законната лихва от подаване на заявлението- 13.10.2020г., до окончателно изплащане на вземането /иск по чл.422 вр. чл.415 от ГПК вр.чл.224, ал.1 от КТ/;

-за сумата от 132.50лева, представляваща обезщетение за забава плащането на обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ в размер на законната лихва за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г., от която по 66.25лева начислена законна лихва върху всяка от сумите от 1 104.00лева /иск по чл.422 вр. чл.415 4 от ГПК вр.чл.86 от ЗЗД/;

Обосноваващи възникването на паричните вземания обстоятелства се свеждат, до твърдения за инициирано заповедно производство, приключило с издаване в полза на заявителя-ищцата, на заповед за изпълнение на парични задължения по чл.410 от ГПК по ч.гр.д.№402/2020г.на РС-Каварна, произтичащи от трудово правоотношение, прекратено на 02.01.2020г. на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ-поради неизплащане на дължимите и трудови възнаграждения за заеманата длъжност „счетоводител“. Излага, че ответникът-работодател не и изплатил дължимите трудови възнаграждения за периода м.ноември 2018г.-м.декември 2019г.вкл, като за периода м.ноември 2018г.-м.май 2019г. и дължал месечно брутно трудово възнаграждение от 907.50лева, а за периода м.юни-м.декември 2019г. - от 912.00лева. Поради прекратяване на договора на основание чл.327, ал.1, т.2 от КТ и дължал обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ от едно брутно трудово възнаграждение.

През последните 10 години ищцата работила при ответника и на основание чл.222, ал.3 от КТ и се дължало обезщетение за 6 месеца. Към датата на прекратяване на трудовия договор имала неползван платен годишен отпуск от 23работни дни за всяка от календарните 2018г. и 2019г., за които и дължал обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ. Съгласно сключения трудов договор възнагражденията се изплащали в първата десетдневка, следваща всяко тримесечие, а обезщетенията се явявали изискуеми от 01.03.2020г., тъй като съгласно КТ следвало да бъдат платени до края на месеца, следващ прекратяването на трудовия договор, който в случая бил прекратен на 02.01.2020г.

Ответникът оспорва размера на вземанията, с твърдения представеният от ищцата трудов договор от преди 12 години да не е действащ с това си съдържание. Според последното допълнително споразумение към трудовия договор от 01.01.2017г. основното трудово възнаграждение на ищцата било в размер на 460лева и с допълнителното трудово възнаграждение за трудов стаж и професионален опит от 0.6% за всяка година трудов стаж, брутното и трудово възнаграждение за месеците от 2018г. възлизало в размер на 510лева, а за 2019г на 560лева. Нетното възнаграждение което трябвало да получи ищцата за процесния период ведно с обезщетението при пенсиониране възлизало на сумата от общо 10 456.38лева. През месеците май, август, септември, октомври, ноември и декември на 2019г. ищцата не била на 5 работа, нямала попълнена присъствена форма 76, и за тези шест месеца възнаграждение в нетен размер от общо 2588.94лева не и се дължало. Не отговаряло на истината, че за процесните месеци ищцата не била получавала трудово възнаграждение. Поради запориране на сметки на дружествотоработодател плащанията на заплати се извършвало с разходни касови ордери.

Платени и били с 13бр.РКО и на ръка/700лева през м.януари 2020г., предадени на ищцата и 800лева през периода м.март-м.юни 2020г., предадени на съпруга на ищцата/ общо 8 200лева . Оспорва по размер вземанията за обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ и чл.224,ал.1 от КТ, тъй като договореното между страните месечно възнаграждение като база за изчисляването им не е в размера, посочено от ищцата при определяне на претенцията и. Не дължал обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ, тъй като въпреки подаденото от ищцата заявление за прекратяване на трудовото правоотношение, постъпил коректно и прекратил трудовия договор по най-изгодния за нея начин като поел задължение да и изплати шест трудови възнаграждения. Вземанията за мораторни лихви оспорва като изчислени при заплата, която не е договорена между страните.

От събраните по делото доказателства се установява, че от ищцата Ц. Е. е подадено заявление с вх. рег.№260436/13.10.2020г. до РС-Каварна за издаване на заповед за изпълнение по чл. 410 от ГПК за парично вземане от общо 21 328.50лева лева, включващо вземания, произтичащи от трудово правоотношение, а именно: 6352.50лева трудови възнаграждения от по 907.50лева за месеците от периода м.ноември 2018г.-м.май 2019г.; 6384лева трудови възнаграждения от по 912лева за всеки месец от пеиода м.юни 2019г.-м.декември 2019г.; 912лева обезщетение по чл.221, ал.1 от КТ във вр.чл.327, ал.1, т.2 от КТ; 5 472лева обезщетение по чл.222, ал.3 от КТ за срок от шест месеца; 1104лева обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2018г.от 23р.д.; 1104лева обезщетение по чл.224, ал.1 от КТ за неползван платен годишен отпуск за 2019г. от 23 р.д.; за парично вземане от общо 2058.06лева обезщетение за забава плащането на главните парични задължения, от които: 318.15лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м.ноември и декември 2018г. в размер на законната лихва за периода 11.01.2019г. - 13.10.2020г.; 409.16лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м.януари, февруари и март 2019 г. в размер на законната лихва за периода 11.04.2019г. 6 13.10.2020г. ; 340.90лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м.април, май и юни 2019г. в размер на законната лихва за периода 11.07.2019г.- 13.10.2020г.; 272.10лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м. юли, август и септември 2019г., в размер на законната лихва за периода 11.10.2019г. - 13.10.2020г.; 202.18лева обезщетение за забава плащането на възнагражденията за м. октомври, ноември и декември 2019г. в размер на законната лихва за периода 11.01.2020г. - 13.10.2020г.; 54.72лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното обезщетението по чл.221, ал.1 от КТ за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г.; 328.35лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху неизплатеното обезщетението по чл.222, ал.3 от КТ за периода 01.03.2020г.-13.10.2020г.; по 66.25лева обезщетение за забава в размер на законната лихва върху върху всяка от сумите от 1 104.00лева неизплатеното обезщетението по чл.224, ал.1 от КТ, за периода 01.03.2020г.13.10.2020г.