Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 92 от 27.02.2026, Окръжен съд - Благоевград

Съд
Окръжен съд - Благоевград
Дело
Въззивно гражданско дело 506/2025
Вид
Решение № 92
Подписан
27.02.2026
Състав
Петър Узунов, Емилия Дончева, Вера Коева

Цитирани разпоредби

  • чл. 124, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 129, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 154, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 20 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 263, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 6 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
  • чл. 15 · Закон за нормативните актове
  • чл. 2, ал. 1, т. 1 · Закон за общинската собственост
  • чл. 2, ал. 1, т. 2 · Закон за общинската собственост
  • чл. 6 · Закон за собствеността
  • чл. 10б, ал. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал. 2, т. 1 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи
  • чл. 10б, ал. 5 · Закон за собствеността и ползването на земеделските земи

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 92 гр. Б.град, 27.02.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – Б.ГРАД, ТРЕТИ ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети декември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Петър Узунов

Членове:

Емилия Дончева

Вера Коева при участието на секретаря Катерина Пелтекова като разгледа докладваното от Емилия Дончева Въззивно гражданско дело № 20251200500506 по описа за 2025 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството по делото е образувано по въззивна жалба с вх. № 7647/26.03.2025 г., подадена от Община Б.град, с адрес: гр. Б.град, пл. „Г. И.“ № 1, представлявана от М. Б.- кмет, чрез юриск. Г. М. срещу Решение № 185/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1650/2024 г. на РС- Б..

Във въззивната жалба се правят оплаквания за неправилност и необоснованост на решението на районния съд.

Според жалбоподателя районният съд погрешно бил приел, че Общ ина Б.град се легитимира като собственик на процесиите имоти с Акта за частна общинска собственик. Сочи се, че по делото е установено, а и изрично посочено от страна на ответника, че по отношение на процесните имоти, такива актове не са издавани. Последното било коментирано от съда в съдебното решение, но впоследствие съдът приемал за безспорно, че Община Б.град се легитимира като собственик на процесните имоти с Акта за частна общинска собственост. От мотивите не ставало изобщо ясно за кой от петте процесни имота говори съдът. Не ставало ясно защо съдът коментира обстоятелства и факти, за които в рамките на първоинстанционното производство, било установено, че не са настъпили. Сочи се, че в цялост сочените от съда мотиви нямат логическа последователност, липсвала и логическа връзка. Коментирана била фактическа обстановка, която не отговаря на установената такава по делото.

Сочи се, че съдът не е обосновал защо е приел, че общината не е станала 1 собственик на всеки от процесните имоти. Не следвали и мотиви в тази насока.

Твърди се, че от събраните по делото доказателства е установено, че Община Б.град е собственик на процесните поземлени имоти на основание § 42 ПЗР ЗИДЗОС. Сочи се, че с Актове за държавна собственост № 58, № 55, № 49, № 7, № 3, № 6, всички издадени на 06.05.1985 г., парцелите, в които попадат процесните имоти, както следва: парцел V (квартал 10), парцел XI (квартал 9), парцел III (квартал 9), парцели I, IV и V (квартал 2), на основание ПМС № 1/1981 г. и чл. 77 от Наредбата за държавни имоти, са актувани като държавна собственост.

Пояснява се, че актуваните имоти са бивша собственост на АПК „Д. Б.“ и представляват, както следва: поземлен имот с идентификатор ***- друг незастроен урегулиран имот; поземлен имот с идентификатор ***незастроен жилищен имот; поземлен имот с идентификатор ***- друг незастроен урегулиран имот; поземлен имот с идентификатор ***застроен жилищен имот; поземлен имот с идентификатор ***- друг урегулиран имот. Сочи се, че съгласно Актове за държавна собственост № 3 и № 6 от 06.05.1985 г., за парцели I и IV, в които се намират два от процесните имоти, има отстъпено право на строеж на З.И. Б. и на С. С. Б. по силата на протокол на ТКЗС.

Поради посоченото в актовете за държавна собственост предназначение на имотите, а именно за жилищно застрояване, както и според предвижданията на РП от 1959 г. на с. Б., с който е извършена първичната регулация, имотите се считат държавни на основание ПМС № 1/07.01.1981 г., прието на основание Разпореждане № 404/28.10.1968 г. По силата на това разпореждане всички земи на ТКЗС и другите селскостопански организации, попадащи в строителните граници на населените места, с изключение на парцелите в стопанските им дворове и необходимите за производствените им нужди, се предават безвъзмездно на ОбНС, които могат да отстъпват върху тях право на строеж. Сочи се, че придобивното основание по § 42 ПЗР ЗИДЗОС, с оглед естеството си, е по силата на закона. То се изразява в трансформация на собствеността от държавна в общинска, с оглед статута на имота, предназначението му и отреждането му за посочените в разпоредбата на този параграф нужди. Твърди се, че към датата 05.11.1999 г., когато тази разпоредба е била приета, територията, в обхвата на която се намира спорният имот, съгласно предвижданията на РП на с. Б., одобрен със Заповед № 3005/24.12.1959 г. на Окръжен народен съвет- Б.град, е отредена за целите, посочени в този параграф, а именно- за жилищно строителство.

Сочи се, че с приемане на Конституцията на НРБ от 1947 г., е премахната възможността общините да притежават право на собственост върху недвижими имоти и е извършено одържавяване на същите. Съобразно КРБ от 1947 г., имотите са били изключителна държавна собственост, изключени изцяло от гражданския оборот; държавни земи, които са били предоставяни за управление на държавни предприятия, учреждения, ТКЗС, обществени организации, частни лица и земи, собственост на кооперациите или на частните физически или юридически лица.

Съгласно чл. 6 ЗС, в първата му редакция бр. 92/16.11.1951 г., а и в тази от 1991 г., държавни стават и имотите, които държавата придобива съгласно законите, а така също и имотите, които нямат друг собственик. Твърди се, че с приемането на § 42 ПЗР ЗИДЗОС, тази държавна собственост е преминала в патримониума на общината, като разпоредбата касае застроени и незастроени имоти, частна държавна собственост, които към момента на влизането й в сила, съгласно 2 предвижданията на действащите към този момент подробни градоустройствени планове на населеното място, са отредени за жилищно строителство. При наличие на така предвидените в тази разпоредба условия, с влизането й в сила, т.е. по силата на този закон, настъпва трансформация на частната държавна собственост в частна общинска собственост за съответните имоти, предмет на същата. Твърди се, че съгласно извадката от регулационния план на с. Б. от 1959 г., одобрен със заповед № 3005/24.12.1959 г. на Окръжен народен съвет- Б.град, процесните имоти са били отредени за жилищно строителство, поради което попадат в една от хипотезите на § 42 ПЗР ЗИДЗОС. След като процесните имоти са заварени като образувани от имоти частна държавна собственост и при положение, че по силата на действащия към онзи момент план- от 1959 г. са отредени за жилищно строителство, то тази трансформация на правото на собственост е валидно настъпила.

Твърди се и, че събраните в хода на процеса гласни доказателствени средства са неясни, непълни и неточни, противоречат на заключението на приетата по делото съдебно-техническа експертиза, поради което не установяват, че ищците са придобили собствеността на процесните имоти на твърдяното основание.

Прави се искане за постановяване на решение, с което да бъде отменено решение № 185/10.03.2025 г., постановено по гр.д. № 1650/2024 г. по описа на РСБ.град като неправилно и незаконосъобразно и вместо него- да бъде постановено решение, с което да бъдат отхвърлени предявените искове от А. И. Б. и Г. И. Б. против Община Б.град, като недоказани и неоснователни.

Препис от въззивната жалба е връчен на въззимаемите А. И. Б. и Г. И. Б., които в предвидения по чл. 263, ал.1 ГПК двуседмичен срок, не са депозирали отговор.

Поради констатирани нередовности на исковата молба, с определение № 1091/16.09.2025 г., постановено по настоящото дело, исковата молба е оставена без движение и са дадени указания на ищците за отстраняване на нередовностите. В указания срок от ищците е постъпила поправена искова молба.

Съдът, след като прецени доводите на страните и извърши самостоятелна преценка на събраните по делото доказателства, приема следното:

Производството по делото е образувано по искова молба, депозирана от А. И.

Б. и Г. И. Б. срещу Община Б.град, с която са предявени искове за признаване за установено по отношение на ответника, че ищците са собственици, при квоти от по 1/2 идеална част, на основание давностно владение от 1989 г. и към настоящия момент, на следните недвижими имоти: 1) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Б., одобрена със заповед № РД-18-176/24.10.2022 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в село Б., община Б.град, област Б.град, с площ 694 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план 21, квартал 2, п а р ц е л I, V, при съседи: ***, ***, *** и

***; 2) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Б., одобрена със заповед № РД-18-176/24.10.2022 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в село Б., община Б.град, област Б.град, с площ 441 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: за друг вид застрояване, номер по предходен план 23, квартал 2, парцел IV, при съседи:

***, ***, *** и ***; 3) 503/769 идеални

3 части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Б., одобрена със заповед № РД-18-176/24.10.2022 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в село Б., община Б.град, област Б.град, с площ 769 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 51, квартал 9, парцел ХI, при съседи: ***, *** и ***; 4) 655/1258 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Б., одобрена със заповед № РД-18-176/24.10.2022 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в село Б., община Б.град, област Б.град, с площ 1258 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 52, квартал 9, парцел I, II, III, ХI, при съседи:

***, ***, ***, ***, *** и

***; 5) поземлен имот с идентификатор *** по КККР на село Б., одобрена със заповед № РД-18-176/24.10.2022 г. на изп. директор на АГКК, находящ се в село Б., община Б.град, област Бл., с площ 521 кв.м., трайно предназначение на територията: урбанизирана, начин на трайно ползване: ниско застрояване (до 10 м), номер по предходен план 59, квартал 10, парцел V, при съседи: ***, ***, *** и ***.

Ищците твърдят, че са собственици на основание давностно владение на недвижими имоти, находящи се в село Б., общ. Б.град- поземлен имот с идентификатор ***, поземлен имот с идентификатор ***,

503/769 идеални части от поземлен имот с идентификатор ***, 655/1258 идеални части от поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор ***.

Сочи се, че посочените недвижими имоти, както и други имоти в землището на с. Б. били закупени от техния прадядо С. Б. в началото на миналия век още през 1912- 1913 г. Пояснява се, че след това дядото на ищците извършил неформална делба между своите наследници, като процесните недвижими имоти били предоставени на бащата на ищците И. С. Б., който ги е владял и ползвал до неговата смърт през 1989 г. Твърди се, че след смъртта на своя баща, ищците владеят и ползват процесните имоти. Два от имотите- поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** ищците ползвали като един общ имот, тъй като там попадала старата им къща и стопански постройки към нея, като двата имота били използвани като дворно място- градина към къщата. Поземлен имот с идентификатор *** ищците ползвали като овощна градина с череши, а останалите два- поземлен имот с идентификатор *** и поземлен имот с идентификатор *** ползвали за отглеждане на тютюн. С напредване на възрастта им, ищците спрели да се занимават със земеделие, като през последните няколко години и към настоящия момент ползвали имотите като ливада.

Твърди се, че ищците владеят процесните имоти повече от 40 години, необезпокоявано от трети лица. През този период владението било явно, несъмнено, спокойно, непрекъснато и с ясно изразеното намерение, че считат имотите за тяхна собственост.

Посочва се, че през 2021 г. с нотариален акт за собственост върху недвижими имоти, придобити по давност № 75, том IV, рег. № 11905, дело № 571/2021 г. ищците били признати за собственици на недвижими имоти, сред които и 266/769 4 ид.ч. от поземлен имот с идентификатор *** и 603/1258 ид. ч. от поземлен имот с идентификатор ***. През 2023 г. започнали процедура по снабдяване с нотариален акт за собственост на основание давностно владение и за процесните имоти, но при заверка на молба- декларация от Община Б.град било посочено, че попадат частично в УПИ, за които има съставени актове за държавна собственост и същите се водят в регистрите на общината като общинска собственост на основание параграф 42 ПЗР ЗИДЗОС. Според ищците не са били налице законовите основания за придобиване на имотите от държавата, както и от общината. Дори и имотите назад във времето да са били държавна или общинска собственост, с отпадането на мораториума, спиращ течението на давността за придобиване на имоти частна държавна и общинска собственост, ищците са придобили процесните имоти на основание давностно владение.