Решение № 200 от 13.03.2026, Районен съд - Добрич

РЕШЕНИЕ

№ 200 гр. Добрич, 13.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ДОБРИЧ, XXIII СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Петко П. Монев при участието на секретаря Виолета Г. Якова като разгледа докладваното от Петко П. Монев Гражданско дело № 20243230101042 по описа за 2024 година

Производството по делото е образувано по искова молба от „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ****** /предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“/, със седалище и адрес на управление град Б., общ. Б., обл. В., ул.

„******, чрез пълномощник юрк. К. И. К., с която срещу Ц. П. А., ЕГН **********, с адрес село К., общ. В., обл. В., ул. „****** е предявен иск по реда на чл. 422 от ГПК за установяване на вземане по Заповед № 1218/23.10.2023 г. за изпълнение на парично задължение по чл.410 от ГПК, издадена по ч.гр.д.№ 2257/2024 г. по описа на Районен съд – Добрич за следните суми:

- 4104,79 евро (8028,27 лева) - представляващи падежирали и непогасени лизингови вноски по главница по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ******, дължими за период от 29.09.2019 г. до 21.10.2020 г.;

- 2542,95 евро (4973,58 лева) - падежирали и непогасени лизингови вноски за възнаградителна лихва по Договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив № ******, дължими за период от 29.10.2019 г. до 10.10.2022 г.;

- 119,30 евро (233,29 лева) - неустойка за забава на плащане на лизингови вноски, дължима за период от 29.09.2019 г. до 10.10.2022 г.;

- 1561,58 евро (3054,18 лева) - неустойка за прекратяване на договора по вина на лизингополучателя, начислена еднократно към датата на прекратяване на договора на основание чл.15.5 от Общите условия;

- 370,41 евро (724,45 лева) - разходи за данъчни задължения за процесния автомобил: за 2022 г. – 247,20 лева, за 2021 г. – 231,78 лева и за 2020 г. – 245,47 1 лева;

- 710,71 евро (1390,02 лева) - разходи за застрахователни премии, представляваща сбор от следните премии: 331,41 лева по полица ****** вноска; 81,42 лева по полица ****** - вноска; 66,99 лева по полица ****** вноска; 66,99 лева по полица ****** - вноска; 66,99 лева по полица ****** вноска; 102,36 лева по полица ****** - вноска; 89,34 лева по полица ****** вноска; 89,34 лева по полица ****** - вноска; 89,34 лева по полица ****** вноска; 111,21 лева по полица ****** - вноска; 98,21 лева по полица ****** вноска; 98,21 лева по полица ****** - вноска; 98,21 лева по полица ****** вноска.

- 3711,76 евро (7259,57 лева) - остатъчна главница;

Претендира се законната лихва върху сумите от подаване на заявлението до окончателното изплащане.

Претендират се разноските в заповедното производство и в производството по настоящото гражданско дело.

Излагат се следните обстоятелства:

На 09.07.2018 г. между „Мого България“ ЕООД /ново наименование „Амиго Лизинг“ ЕООД/ в качеството му на лизингодател и Ц. П. А. в качеството му на лизингополучател, е сключен договор за финансов лизинг със задължително придобиване на собствеността с № ******. Съгласно условията на сключения договор лизингодателят се задължава да придобие и предостави за възмездно ползване на лизингополучателя следния актив: Лек автомобил Mercedes-benz модел Е 350 рег.№ ****** идентификационен № ******. Лизингополучателят се е задължил да заплаща дължимите суми по договора и да използва вещта в съответствие с Общите условия към договори за финансов лизинг. „Мого България“ ЕООД е придобило автомобила и го е предоставило на лизингополучателя, за което е съставен приемо-предавателен протокол. На 04.07.2019 г. между страните е подписано допълнително споразумение за изменение на погасителния план по договора. В срока на договора лизингополучателят е преустановил плащането на дължимите лизингови вноски. Лизингодателят е прекратил договора с едностранно уведомление, съдържащо съобщение за прекратяване на договора, информация относно задълженията на лизингополучателя към датата на изходирането му, както и покана за доброволно изпълнение на задълженията и предаване на лизинговия актив с всички принадлежности и придружаващи го документи.

В срока по чл.131, ал.1 от ГПК не е депозиран отговор на исковата молба.

В съдебно заседание ищцовото дружество не изпраща представител.

Депозира молба исковете да бъдат уважени. Представя списък с разноски.

В съдебно заседание ответникът не се явява и не се представлява.

Добричкият районен съд като прецени събраните доказателства, приема за установено следното от фактическа и правна страна:

Исковете са предявени след успешно проведено производство по чл.410 от ГПК и сл. от ГПК, връчване на заповедта за изпълнение на длъжника по реда на чл.47 от ГПК и в срока, предвиден в разпоредбата на чл.415, ал.1 от ГПК.

2

Предявените искове са с правно основание чл.422 от ГПК, вр. чл.79, ал.1, пр.1 от ЗЗД, вр. чл.342, ал.2, вр. чл.345 от ТЗ; чл.92 и чл.86 от ЗЗД.

Не е спорна обвързаността на страните по договор за финансов лизинг № ****** от дата 09.07.2018 г. със задължително придобиване на собствеността върху лизинговия актив, сключен между „АМИГО ФИНАНС“ ЕООД, ЕИК ****** /предишно наименование „МОГО БЪЛГАРИЯ“/ в качеството на лизингодател и Ц. П. А. в качеството на лизингополучател. Не е спорно и че между страните е сключен допълнително споразумение към договора на 04.07.2019 г.

Вещото лице Е.Й. по назначената от съда съдебно-счетоводна експертиза установява в заключението си следното:

От ответника в изпълнение на договор за финансов лизинг № ****** са заплатени 18732,94 лева, от които: 15111,47 лева за периода от 09.07.2018 г. до 04.07.2019 г. – дата на сключване на допълнително споразумение и 3621,47 лева по допълнително споразумение от 04.07.2019 г., за периода от 04.07.2019 г. 29.11.2019 г. Договорената и незаплатена част от главница по договор за финансов лизинг № ******, съгласно приложения погасителен план за периода 29.09.2019 г. до 21.10.2020 г. е в размер на 8028,27 лева. Договорената и незаплатена част от възнаградителна лихва по договор за финансов лизинг № ******, съгласно приложения погасителен план за периода 29.10.2019 г. до 21.10.2020 г. е в размер на 4973,58 лева. По счетоводни данни върху просрочените вноски за главница е начислена и осчетоводена неустойка за забавени плащания в размер на 233,29 лева. Начислената неустойка за прекратяване по вина на лизингополучателя по договор за финансов лизинг № ****** съгласно чл.15.5 от ОУ в размер на три месечни лизингови вноски всяка по 1018,06 лева е в общ размер на 3054,18 лева. Неплатената остатъчна главница по договора е в размер на 7259,57 лева. От лизингодателя са заплатени разходи за застрахователна премия на лек автомобил Mercedes-benz E350, с рег.№ ****** в размер на общо 1390,02 лева, които не са погасени от лизингополучателя. От лизигнодателя са заплатени разходи за данъчни задължения за лек автомобил Mercedes-benz E350, с рег.№ ****** в размер на 1134,71 лева, от които 460,21 лева са погасени от лизингополучателя, с непогасен остатък от 724,45 лева.

Съдът кредитира заключението, изготвено от лице, притежаващо необходимата квалификация и знания.

Според разпоредбата на чл.3 ал.3 от Закона за потребителския кредит /ЗПК/ този закон се прилага и по отношение на договорите за лизинг, при които се предвижда възможност за закупуване на стоката, предмет на договора. В случая в процесния договор е предвидено придобиване на лизинговия активлек автомобил. Следователно ЗПК е приложим и в настоящата хипотеза.

При извършената служебна проверка относно действителността на сключения между страните договор и предвид наведените с отговора на исковата молба доводи, съдът приема следното:

Договорът и всички приложения към него са изпълнени в еднакъв по вид, формат и размер шрифт. Не са събрани доказателства по делото относно вида 3 и размера на шрифта, на който е изпълнен договора, но цялостният стил на текста (разстоянието между отделните букви, думи и редове) го прави четлив и разбираем за потребителя, поради което следва да се приеме, че при сключването му са спазени изискванията на чл.10, ал.1 от Закона за потребителския кредит.

При извършената проверка относно спазването на останалите императивни изисквания за защита на потребителите, посочени в чл.11, ал.1, т.7-12 и т.20 и ал.2 от ЗПК, се констатира, че в договора са посочени лизинговия актив; стойността на лизинга и общия размер на кредита, фиксиран лихвен процент по кредита – 39,60 %; годишния процент на разходите, общата сума дължима от потребителя, изчислена към момента на сключване на договора; погасителен план, съдържащ информация за размера, броя, периодичността и датите на плащане на погасителните вноски; в ОУ се съдържа информация относно правото на потребителя да получи при поискване и безвъзмездно във всеки един момент от изпълнението на договора извлечение под формата на погасителен план за извършените и предстоящите плащания; наличието на право на отказ на потребителя от договора и условията за това. Всички законови условия са спазени и при сключването на Допълнително споразумение към договора за лизинг от 04.07.2019 г., съгласно което е изменен погасителният план към договора. Общите условия са приложени към договора и всяка страница от същите е подписана от потребителя.

Съгласно разпоредбата на чл.19 ал.1 от ЗПК годишният процент на разходите по кредита включва общите разходи по кредита за потребителя, настоящи или бъдещи (лихви, други преки или косвени разходи, комисиони, възнаграждения от всякакъв вид, в т.ч. тези, дължими на посредниците за сключване на договора).

Уговореният годишен процент на разходите по договора е в размер на 48,51 %, включва лихва върху главницата. Същият не надвишава размера, регламентиран с разпоредбата на чл.19 ал.4 от ЗПК, а именно пет пъти размера на законната лихва, т.е. не надвишава 50 %. Следва да се отбележи, че разходът за регистрация в КАТ /120,00 лева съгласно договора/ не се включват в годишния процент на разходите във връзка с разпоредбата на чл.19, ал.3, т.2 от ЗПК, съставляващи разходи, които потребителят дължи независимо от покупната цена на стоката.

Процесният договор е прекратен предсрочно поради неизпълнение на задължението на лизингополучателя да заплаща уговорени по размер и падеж лизингови вноски съгласно погасителния план-неразделна част от договора за финансов лизинг и допълнителното споразумение. Според т.13.5 б.“i“ от Общите условия към договора за финансов лизинг, лизингодателят има право да прекрати договора в случай на забава в плащането на първоначална вноска, лизингова вноска, ДДС, първоначални разходи и пр. с повече от 5 дни. В случая такава забава в плащането на лизингови вноски за главница и възнаградителна лихва е налице, поради което и горното основание за едностранно предсрочно прекратяване на договора е налице.

Не е спорно прекратяването на договора. Според т.15.5 от ОУ при 4 прекратяване на договора по вина на лизингополучателя последният дължи неустойка в размер на 3 лизингови вноски, която се изчислява въз основа на последните три лизингови вноски с настъпил падеж преди прекратяване на договора. Клаузата на т.15.5 от ОУ не е неравноправна по смисъла на чл.143, ал.1 и ал.2, т.5 от ЗЗП, респ. не е нищожна. Според константната съдебна практика уговорка за неустойка при предсрочно прекратяване на договор за финансов лизинг по вина на лизингополучателя е нищожна поради противоречие на добрите нрави и неравноправна, ако е опредЕ. по размер от размера на цялата останала непогасена част от лизинговите вноски до края на първоначално уговорения срок на договора. В този случай се приема, че неустойката излиза извън присъщите й обезщетителна, обезпечителна и наказателна функции, защото лизингодателят би получил имуществена облага от насрещната страна по прекратен договор, каквато щеше да му се следва при действащ договор, но без да предоставя ползването на лизинговата вещ, а това би довело до неоснователно обогатяване и нарушаване на принципа за справедливост. Настоящата хипотеза обаче е различна. Отговорността на лизингополучателя е ограничена до трикратния размер на последните три преди прекратяването на договора лизингови вноски при оставащи още 58 вноски съгласно погасителния план. В този случай неустойката, съобразена с изричната воля на страните, е ограничена само до размера на 3 лизингови вноски и проявява присъщата й обезщетителна и санкционна функция. В този ограничен размер не създава условия за неоснователно обогатяване на лизингодателя. Клаузата за неустойка е действителна и искът за установяване на дължимостта й е основателен.