Решение № 13737 от 09.08.2023, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 13737 гр. София, 09.08.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 125 СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА при участието на секретаря ГЕРГАНА З. ЛЕОНТИЕВА като разгледа докладваното от ЗОРНИЦА АНГ. ЕЗЕКИЕВА Гражданско дело № 20221110152070 по описа за 2022 година

Производството е първоинстанционно, по реда на ГПК от 2007г.

Производството по делото е образувано по исковата молба против *** Т. В.. След постъпване на отговор на исковата молба, е било насрочено първо по делото о.с.з., в което ищецът направи искане по чл.228 ГПК, като с протоколно определение от о.с.з. от 16.2.2023г., СРС допусна замяна на първоначалния ответник с Т. В. Т. и разпореди препис от исковата молба, представена в това о.с.з., да му се връчи за отговор. В първоначалната искова молба, и последващата, представена в о.с.з. от 16.2.2023г., ищците твърдят, че са собственици на УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ 1-20 /парцел първи за имот планоснимачен номер двадесет/ от квартал 45 /четиридесет и пет/ по плана на гр. София, местност „Банишора - Зона В-17“, находящ се в гр.София, улица „Враня“ № 109111, целият с площ от 939 /деветстотин тридесет и девет/ квадратни метра, при съседи: улица „Враня“, улица „Перник“, УПИ II и УПИ V-20. Върху този имот, съобразно учредено право на строеж с Нотариален акт № 173, том IV, per № 27069 , дело № 731 от 04.09.2006г. на нотариус Борис Янков с per. № 258 на НК, учредили право на строеж и била построена масивна сграда със смесени функции с жилища, магазини, медицински център, ателиета, подземни и надземни гаражи. Поддържат, че дворното място е изцяло тяхна собственост, като от него не е продавана част на нито един от закупилите имоти в сградата. Сочат, че в отговора, подаден от *** В., било посочено, че л.а. „Рено Меган“, рег. № *** , е бил продаден на Т. Т. – баща на *** В., като се сочи, че и към подаване на исковата молба, прехвърлянето не е вписано. Ищците твърдят, че ответникът Т. Т. е собственик на гаражи 2 и 3, както и притежава и л.а. „Рено Меган“, рег. № *** със свалени от известно време номера, продължава да паркира в собственото им дворно място. Предвид изложеното, претендират заплащането на сумата от общо 1500 лв. (по 214,28 лв. за всеки ищец), 1 представляваща обезщетение за ползването на дворното място, считано от 01.01.2022г. до 26.09.2022г., както и сумата от 115 лв., представляваща мораторна лихва до 26.09.2022г., ведно със законната лихва от 27.09.2022г. до окончателното плащане, която претенция е уточнена с молба входящ номер 165444/ 12.6.2023г. Претендират разноски.

В срока за отговор ответникът Т. В. Т. сочи, че е придобил право на собственост върху гаражи 2 и 3, разположени на партерен етаж на сградата, като е поискал да му се осигури достъп до гаражите. Твърди, че собствениците на земята, върху която е построена сградата, са заградили с метална подвижна врата подхода към всички общо 6 гаража, както и маневрената зона към тях. Твърди, че металната врата не е изградена съгласно проектната документация и е поставена незаконно от собствениците на земята, които са определили тази част като тяхна собственост. Сочи, че поискал да му се предостави ключ, което било отказано, като му било заявено, че тази част е собственост на собствениците на земята, и не може да я ползва. Ответникът Т. твърди, че тази част е част от сградата, защото представлява бетонна плоча на партерния етаж и едновременно с това покрив на подземните гаражи и мазета, които са прилежащи на апартаментите в сградата. Твърди, че в присъствие на представители на ЕС и полицията, ключът бил подменен. Твърди, че л.а. „Рено Меган“, рег. № *** е бил собственост на сина му, ползван от бащата, като същият автомобил за период 2019-2022г. бил паркиран от бащата пред гаражи 2 и 3, като твърди, че с паркирането не е пречил на преминаването на собствениците. Сочи, че Т. и И. С.и са възразили срещу паркирането, написали сигнали, заляли автомобила с киселинна течност, като на 18.8.2021г., регистрацията на л.а. била прекратена. Твърди, че на 31.5.2021г. закупил л.а. Рено Меган с рег.№ СА2091СР, който твърди, че не оставя без надзор, а л.а. Рено с рег.

№ *** твърди да е закупен от него, за да го ползва за резервни части. Относно твърденията на ищците, сочи, че от приложения чертеж – разпределение е видно, че ЗП на сутерена е 937,30 кв.м., цялата площ на УПИ е 939 кв.м., следователно, цялата земя на ищците е застроена. Твърди в тази връзка, че е паркирал л.а точно върху подземните гаражи, мазета и подземна улица, а не дворно място. Счита, че строежът не съставлява „дворно място“ по смисъла на § 5, т.38 ДР ЗУТ, защото не са на нивото на терена. Твърди, че мястото, за което ищците претендират, че е тяхна собственост, съставлява бетонна таванска плоча на подземните гаражи и мазета, която е в режим на ЕС. С молба вх.№ 139229/18.5.2023г, във връзка с указанията на съда, ответникът Т. заявява, че е съгласен да встъпи в делото, като възразява срещу СТЕ, допусната с насрочването.

Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства, намира следното: С определението по чл.140 ГПК, обявено за доклад без възражения на страните, е отделено за безспорно и ненуждаещо се от доказване, че с Нотариален акт № 173, том IV, p e r № 27069, дело № 731 от 04.09.2006г. на нотариус Борис Янков с per. № 258 на НК, е учредено право на строеж и е построена масивна сграда със смесени функции с жилища, магазини, медицински център, ателиета, подземни и надземни гаражи върху УРЕГУЛИРАН ПОЗЕМЛЕН ИМОТ, представляващ УПИ 1-20 /парцел първи за имот планоснимачен номер двадесет/ от квартал 45 /четиридесет и пет/ по плана на гр. София, местност „Банишора - 2

Зона В-17“, находящ се в гр.София, улица „Враня“ № 109-111, целият с площ от 939 /деветстотин тридесет и девет/ квадратни метра, при съседи: улица „Враня“, улица „Перник“, УПИ II и УПИ V-20; че ответникът е собственик на гаражи 2 и 3 – и двата, находящи се в надпартерен етаж в кота +0,40 във вход А на сградата, че до м.8.2021г, л.а..

„Рено Меган“, рег. № ***, е бил собственост на *** В., като с писмен договор за продажба л.а. Рено е прехвърлен на ответника Т. Т.; че за период 2019-2022г., ответникът Т., а не *** В. е ползвал л.а. Рено Меган, с рег. № ***. СРС, със същото определение, прието без възражения на страните за доклад на делото, е намерил, че ответникът Т. не оспорва твърдението на ищците, че л.а. Рено /както твърди ответникът Т., от 18.8.2021г. свален от регистрация/ за период от 2019- 2022г. е бил паркиран от Т. пред гаражи 2 и 3.

С договор за покупко – продажба, сключен под формата на нотариален акт № 193, том Трети , рег. № 17697, дело № 511/2015г., вписан в Служба по вписванията на 13.11.2015г., В. Т. В. е придобил правото на собственост върху гараж 1, разположен на партерен етаж.

СРС е изискал заверени преписи от постановени решения по дела, посочени от страните. Производството по гр.д.№ 51815/2017г. на СРС, 49- ти състав се е развило по иск с правно основание чл.40 ЗУЕС, предявен от Т. С., Е. С., М. Чорбаджийска – С., И. С., И. С., М. С. и П. С. против етажните собственици на сграда с адрес град София, улица „Враня”№ 109, вход А, по което е влязло в сила решение на СРС, като отменено частично с решение на СГС. В относимата към делото част на решението, оспореното решение по т.3,2 от 29.6.2017г. на ОС на ЕС, с което решение посочените ищци са били задължени да предоставят на управителя на ЕС ключ за автомобилен достъп към подхода на надземните гаражи, първоинстанционният, а впоследствие въззивният съд са приели, че е налице спор между етажните собственици дали части от вътрешния двор са индивидуална собственост на ищците или са обща част, който спор не може да се реши в рамките на производство по чл.40 ЗУЕС, респективно – решението на ОС на ЕС е незаконосъобразно, защото е взето извън правомощията на ОС на ЕС / така изрично - на гърба на страница 6 на решението на СГС/.

Ответникът Т. Т. е придобил правото на собственост върху гаражи 2 и 3, находящи се на партерен етаж, кота +0,40, във вход А, по силата на договор за покупко – продажба, сключен под формата на н.а.№ 72, том пети, рег.№ 19142, дело № 796/2017г., на 8.11.2017г., като, видно от представен протокол, в присъствието на двама от ищците по горното дело – И. С. и Т. С., ответникът Т. Т. е извършил подмяна на катинара, заключващ автомобилния подход към надземните гаражи пред южната фасада на сградата, а на посочените настоящи ищци и сина на ответника – В. В., е предаден ключ.

По делото е представено влязло в сила решение от 14.3.2022г. по дело № 32596/2016г. на СС, 38- ми състав, по иск на В. В., настоящите ищци / и техните праводатели/ са осъдени, на основание чл.109 ЗС да преустановят по отношение В., неправомерните действия, изразяващи се в препятстване на ползването с автомобил на собствения му гараж 1, чрез заключване на вратата на изградената от тях метална ограда по 3 улица „Перник” и разполагане по маневрения подход за гаража му на автомобили, като занапред му осигурят безпрепятстван достъп с автомобил до гараж 1, през частта от дворното им място, включващо пространство между ул. „Перник”, южната част на сградата и масивна ограда по границата със съседен имот. СГС по гр.д.№ 6402/2022г., по жалби на страните, е приел, че ишецът В. има правото, на основание учредената суперфиция, да се ползва от имота – до такава част, която е необходима за нормален достъп с превозно средство до гараж 1, като частично е изменил решението на СРС, като е конкретизирано, че настоящите ищци са длъжни да осигурят занапред достъп на В. през частта от дворното си място между улица „Перник”, южна част /фасада/ на сградата и масивна ограда по границата със съседния имот, която част е обозначена със син цвят в изготвена схема по делото.

По настоящото дело неоспорени от страните, са депозирани основно и допълнително заключение на СТЕ, приети заедно от СРС, съгласно които:

Построената въз основа договора за суперфиция сграда, застроена на 474 кв.м. се състои от две части с два входа, с партерен етаж с 4 магазина и 6 гаража, 5 жилищни и 2 терасовидни етажа, 4 етажа ателиета и три нива, медицински център, както и сутерен с мазета, складове, абонатна и 14 бр. подземни гаражи, входовете на сградата са разположени на северната й фасада, като по същата фасада е и рампата за подземните гаражи, в южната част на парцела е обособен открит паркинг с 6 бр. паркоместа, с достъп от изток. Сградата е застроена на калкан от западната страна на УПИ, на отстояние от 4,75 м. от уличната регулационна линия на имота от север, на отстояние 4,00 м. от източната регулационна граница, както и на отстояния 5,80 м. и 8,80 м. от южната регулационна линия. От чертежа, отразяващ разпределението на сутерена е видно, че подземният етаж на сградата е изграден изцяло по границите на УПИ и е със застроена площ от 939,00 кв.м. – в обяснителната записка към работния архитектурен проект за сградата, одобрен през 2006г, е вписано че поземленият имот, в който ще бъде изградена сградата, представляващ УПИ I-20, в кв.45, по плана на гр. София, м."Банишора - Зона В-17", е с площ от 939,00 кв.м. На 1.2.2012г., е издаден протокол образец 16, с който се приема, че сградата е изградена в съответствие с посочените одобрени строителни книжа, което е вписано и в издаденото разрешение за ползване от 8.2.2012г. Вещото лице е изготвило скица 1, и дава заключение, че подземният етаж на сградата е изграден върху цялата площ на УПИ, а надземният – върху средната, западна негова част.

Относно разположението на гаражите – в подземния етаж са предвидени 12 гаража, три от които са разположени под очертанието на надземната част на сградата, 8 непосредствено до южната граница на УПИ, извън очертанието на надземната част на сградата, един – непосредствено до източната граница на УПИ. Пространството над 8 – те гаража / което е надземно, видно от скиците/ представлява подход за достъп до шестте партерни гаража, разположени в сградата и до 6- те открити паркоместа. На скица 2, вещото лице, въз основа одобрения архитектурен проект на сградата, е повдигнала с жълт цвят площта над подземния гараж, която вещото лице счита за необходима да се ползва от 4 собствениците на гаражите, за да се ползват същите по предназначение. Със зелен цвят на скица 2 е обозначена границата на УПИ, а с оранжев – надземната част на сграда. На скица 3 в жълт цвят е подвигнато пространството над изградените 9 подземни гаража, което не се намира над подземните гаражи. В южната част на имота, която се намира над подземните гаражи, са предвидени и изградени 6 броя паркоместа. Тази южна част е изпълнена с бетонова настилка, има достъп откъм улица „Перник”, като шестте паркоместа са повдигнати от вещото лице на скица 3 с червен цвят. При тях има обособен път за достъп към тях, който служи за достъп и до разположените на партерния етаж 6 броя надземни гаражи. Пространството е повдигнато от вещото лице със син цвят на скица 3, като вещото лице сочи, че по него се осъществява достъпът до изградените в сградата гаражи, като в него са изградени и шестте паркоместа. Тези паркоместа, съгласно изложеното от вещото лице в експертизата и устните пояснения, дадени в о.с.з. от 17.7.2023г., са построени върху таванската плоча на подземния етаж на сградата, която се пада покрив на подземните гаражи, изградени извън надземната част на сградата. По скиците, вещото лице сочи, че лекият автомобил при огледа е бил паркиран пред първи партерен гараж и втори партерен гараж , попада върху подземен гараж 2, като вещото лице не може да отговори дали автомобилът заема цяло паркомясто.