Решение № 260230 от 02.02.2023, Софийски градски съд

Р Е

Ш Е Н

И Е № ……

Гр. София, 02.02.2023 г.

В И М Е Т О Н А

Н А Р О Д А

СОФИЙСКИЯТ

ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗИВНО ОТДЕЛЕНИЕ, ІV - „Д” състав, в публично съдебно заседание на двадесет и девети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав :

ПРЕДСЕДАТЕЛ : Здравка Иванова

ЧЛЕНОВЕ : Цветомира Кордоловска

Мл. съдия : Теодора Иванова при секретаря Нина Светославова, като разгледа докладваното от съдия З. Иванова в. гр. д. № 13310 по описа на съда за 2020 г., за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

Образувано е по въззивна жалба ищеца Р.Н.Л., чрез представителя му, срещу решение № 20197777 от 14.09.2020 г. на Софийския районен съд, 41 с - в по гр. д. № 45322/2019 г., с което са отхвърлени предявените от Р.Н.Л., ЕГН:**********, срещу „К.Б.е.К." КД, ЕИК:******, обективно кумулативно съединени осъдителни претенции с основание чл. 49 ЗЗД вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 52 ЗЗД за сумата от 4 000 лв. - обезщетение за причинени неимуществени вреди - болки, страдания, чувство на срам и унижение в резултат от нанесен побой от охранител на търговски обект на ответника, находящ се в гр. София, ж.к. „Дружба“, ул. ******, настъпили като последица от бездействие на служители на дружеството по създаване на организация и спазването на обществения ред и предприемане на мерки за предотвратяване на подобни инциденти при пряко възлагане на дейността по охрана и сумата от 51, 22 лв. - обезщетение за претърпени имуществени вреди, от който 11, 22 лв. - разходи за закупуване на медикаменти за лечение след нанесения побой и 40 лв. - разходи за такса за издаване на съдебномедицинско удостоверение след побоя. Ищецът е осъден за заплащане на разноски.

Жалбоподателят излага съображения, че решението е неправилно, необосновано и незаконосъобразно, постановено при противоречие с материалния закон и събраните доказателства. Необосновано СРС е направил извод, че не са налице предпоставките за ангажиране отговорността на ответника по чл.

49, вр. с чл. 45 ЗЗД. От приетите пред СРС видеотехнически експертизи се установява, че служителя на ответника по създаване на организация по спазвани на реда в магазина, са нанесли побой на ищеца Л. и свидетеля. Сочи, че именно този свидетел, а не служителя на ответника, е подал сигнал до телефон 112. Поддържа, че по делото са останали неизяснени действията или бездействията на служителя на ответното дружество. Сочи, че обосновано съдът е приел, че са налице останалите елементи от състава на непозволеното увреждане – вреда, противоправно поведение и причинна връзка между деянието и вредите. Ищецът счита, че неконституирането на третото лице помагач като ответник в производството, съставлява процесуално нарушение допуснато от СРС. Излага множество съображения относно приложението на нормата на чл. 228, ал. 3 ГПК и отказа за конституиране на нов ответник в производството без негово съгласие – т. е. за последващо субективно съединяване на искове срещу него. Намира, че отказа на СРС да конституира третото лице помагач като ответник в производството е в нарушение на процесуалния закон, като няма забрана в ГПК ищецът да насочи иска си срещу нов ответник и без негово съгласие, стига искът да се разгледа по един и същ процесуален ред. Съдът не обсъжда останалите доводи на ищеца по този въпрос, като ги намира за неотносими към предмета на въззивната проверка. Моли да се отмени решението, като се уважат изцяло исковете за обезщетение за неимуществени и имуществени вреди, евентуално - да се върне делото за ново разглеждане на СРС поради нарушение на процесуалните правила.

Претендира разноски в производството.

Въззиваемата страна ответникът „К.Б.е.К.“ КД, оспорва жалбата като неоснователна, в писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. Излага доводи, че решението е законосъобразно, обосновано и съобразено с доказателствата, събрани по делото. Сочи, че дейността по охрана на обектите на дружеството се извършва от лицензирани лица, които осъществяват охранителна дейност. Ответникът няма възможност, лично или чрез свои служители, да извършва дейност по охрана или да се намесва в извършваната дейност извън осъществявания договорен контрол. Оспорват се доводите на ищеца, че е налице неизпълнение на задължения или бездействие на служителите на дружеството по създаване на организация и спазване на обществения ред в обекта. Основателно СРС е приел, че не се доказва неизпълнение на задължения на служители на ответното дружество, от там - не е осъществен изискуемия фактически състав на непозволеното увреждане за ангажиране обективната деликтна отговорност на ответника. Моли да се потвърди решението. Претендира разноски. Прави възражение за прекомерност на разноските за адвокатско възнаграждение на ищеца по чл. 78, ал. 5 ГПК.

Третото лице помагач на страната на ответника „СОТ - С.т." ЕООД не е подало писмен отговор в срока по чл. 263 ГПК. В съдебно заседание оспорва жалбата като неоснователна и моли да се остави без уважение, а решението на СРС да се потвърди като правилно и законосъобразно.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и след преценка на доказателствата по делото по реда на въззивната проверка, приема следното :

Според уредените в чл. 269 от ГПК правомощия, въззивният съд се произнася служебно по валидността на цялото решение, а по допустимостта - в обжалваната част. Относно проверката на правилността на обжалваното решение въззивният съд е ограничен от посочените в жалбата основания.

В случая решението е валидно и допустимо постановено.

Във връзка с множеството съображения на ищеца в жалбата, че СРС е допуснал процесуално нарушение като не е конституирал като нов ответник в производството дружеството „СОТ - С.т.“ ЕООД, въззивният състав намира за необходимо да отбележи следното :

В ГПК не е предвидено определението, с което се допуска или отказва конституиране на нов ответник по реда на чл.

228 ГПК да подлежи на инстанционен контрол, поради което то не подлежи на инстанционен контрол. Това е така поради обстоятелството, че се касае за последващо субективно съединяване на иск, по който няма пречка да бъде образувано отделно, ново производство. В този случай не се създава висящност на спора по отношение на искания нов ответник, нито се прегражда пътя за съдебна защита на ищеца по отношение на него, следователно не се нарушават правата на никоя от страните. Ако ищецът е поддържал, че има права срещу съответното дружество, той не е препятстван да ги предяви в отделно производство. Оттук следва, че отказът на СРС с нарочно определение да конституира ответник по реда на чл. 228, ал. 3 ГПК не подлежи на обжалване и като такова, определението му от съдебно заседания е влязло в сила към датата на постановяването му - 23.07.2020 г. По този въпрос има установена практика (определение №

803/24.11.2011 г., ч. т. д. № 778/2011 г., І т. о. ВКС, определение № 36/23.01.2012 г., ч. т. д. № 18/2012 г., І т. о. ВКС, определение № 862/05.10.2012 г., ч. т. д. № 182/2012 г., ІІ т. о., ВКС, определение № 222 от 04.04.2013 г. по ч. гр. д.

№ 2186/2013 г., г. к., ІV г. о. на ВКС и др.), според която определението по чл. 228, ал. 3 ГПК не се явява преграждащо развитието на производството и не е допустимо да бъде обжалвано по реда на чл. 274 и сл. от ГПК.

По изложените до момента съображения, въззивният съд не обсъжда множеството доводи на ищеца във въззивната жалба свързани с произнасянето на СРС по искането на ищеца за конституиране на „СОТ - С.т.“ ЕООД като ответник в производството. Следва само да се отбележи, че въззивният съд не разполага с правомощия да връща делото за ново разглеждане на СРС поради нарушение на процесуалните правила. Такива има единствено касационната инстанция.

На следващо място, според настоящия състав, при постановяване на решението не са допуснати нарушения на императивни материалноправни норми.

Оспореното решение е постановено след обсъждане на всички събрани по делото писмени и гласни доказателства - свидетелски показания и съдебни експертизи, при подробно и пълно излагане на установената по делото фактическа обстановка от страна на СРС. Поради това съдът не намира за необходимо да обсъжда повторно доказателствата и да преповтаря фактическата обстановка, а препраща към нея, на основание чл. 272 ГПК.

По законосъобразността на решението, във връзка с доводите на ищеца във въззивното производство, в допълнение към правните изводи на СРС, настоящият състав намира следното по възникналия спор :

Ищецът е претендирал заплащане на имуществени и неимущестевни вреди, претърпени от увреждащи действия (бездействия) на служители на ответника и в съответствие с материалния закон, СРС е квалифицирани по чл. 49 ЗЗД, вр. 45 ЗЗД - за обезщетяване на вреди причинени от действия/бездействия на служители на ответника, в случаите на възлагане на работа.

В практиката последователно се приема, че отговорността по чл.

49 ЗЗД е деликтна и се носи от лицата, възложили другиму извършването на някаква работа, за вредите, причинени при или по повод извършването на тази работа.

Отговорността по чл. 49 ЗЗД е за чужди противоправни и виновни действия или бездействия. Тя е обективна отговорност на възложилия работата, която произтича от вината на натоварените с работата физически лица. Отговорност по чл.

49 ЗЗД възниква и когато причинителят на увреждането е нарушил дадените му указания или надлежните правила за извършване на възложената работа. В този смисъл е практиката, обективирана в т. 10 от ППВС № 7/1959 г., т. 2 от

ППВС № 17/1963 г., т. 3 от ППВС 4/1975 г., решение № 94 от 21.07.2011 г. по гр. д. № 537/2010 г., Г. К., ІV Г.

О. на ВКС, решение №

63/01.03.2016 г. по гр. д.

№ 4885/2015 г., ІV г. о. ВКС, решение № 141/08.01.2021 г. по гр. д. № 3052/2019 г., IV г. о. ВКС, решение № 60292 от 21.02.2022 г. по гр. д. № 3992/2020 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС и др.

В обобщение следва, че съгласно разпоредбата на чл. 49 от ЗЗД, този който е възложил някаква работа, отговаря за вредите причинени при или по повод изпълнението й. Става въпрос за специална гаранционно - обезпечителна отговорност за вреди, която по същество е обективна и е уредена в закона като възможност да се търсят вреди от юридическото лице, което е възложило на другиго извършването на определена работа, когато при или по повод изпълнението й са причинени вреди.

В съответствие с изискванията на материалния закон СРС е приел, че ангажирането отговорността на ответника по посочения ред изисква пълното и главно доказване от страна на ищеца на противоправно причинени вреди – имуществени и неимуществени, от действия или бездействия на служители на ответното дружество, при или по повод извършване на възложена им от ответника работа, както и установяване на пряка причинно - следствена връзка между поведението на служителите на ответника - деликвенти и претърпените от ищеца неимуществени и имуществени вреди.

В хипотезата на чл. 49 ЗЗД отговорността на ответната страна се ангажира не заради нейна вина - действие или бездействие, а заради действието или бездействието на нейни работници или служители, на които е възложена работата. По смисъла на чл. 45 ЗЗД вината се предполага до доказване на противното.

Трайната практика на съдилищата, която се споделя и от настоящият състав, непротиворечиво приема, че по иск за обезщетение за вреди по чл. 49 ЗЗД, вр. с чл. 45 ЗЗД ищецът, по общите правила на процеса - чл.

154, ал. 1 ГПК и с всички доказателствени средства, следва да установи, пълно и главно, увреждащото деяние (вреда) и причинно - следствената връзка между него. Както е прието и в ППВС № 4/68 г., правилното прилагане на закона изисква за присъждане на обезщетение за вреди да се установи, че действително са претърпени такива вреди. (в този смисъла решение № 136 от 08.12.2017 г. по гр. д. № 5025/2016 г., г. к., ІІІ г. о. на ВКС).

От подборно обсъдените от СРС доказателства се установява и не е спорно, че ответното дружество стопанисва търговски обект, представляващ магазин от верига „Кауфланд", находящ се на административен адрес - гр. София, ж. к.

„Дружба“, ул . ******.

Страните не спорят и е установено, че на 17.12.2018 г. ищецът Р.Н.Л. е посетил горепосочения търговски обект и в 19:57 часа е заплатил на каса № 008 стоки на обща стойност 37, 04 лева, сред които и 4 бр. батерии „Sony LR6".

Разпечатката съдържа 47 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85cc6bf8-b012-480d-af90-1245062c04d4