Решение № 208 от 03.07.2026, Районен съд - Лом

РЕШЕНИЕ

№ 208 гр. гр. Лом, 03.07.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ЛОМ, ТРЕТИ СЪСТАВ, в публично заседание на дванадесети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Боряна Ал. Ангелова при участието на секретаря Росина В. Димитрова като разгледа докладваното от Боряна Ал. Ангелова Гражданско дело № 20251620101668 по описа за 2025 година

Производството е по обективно съединени искове с правно основание чл.422, ал.1 от ГПК.

Предявени са от ищеца "АПС Бета България" ЕООД срещу ответника Д.

С. И., обективно кумулативно съединени установителни искове по реда на чл.

422 ГПК във вр. с чл. 415, ал. 1 ГПК с правно основание чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД вр. чл. 146, ал. 1 ЗЗД във връзка с чл. 79, ал. 1 ЗЗД вр. чл. 240, ал. 1 вр. чл.

6 ЗПФУР, чл. 240, ал. 2 ЗЗД вр. чл. 6 ЗПФУР и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за признаване на установено, че ответникът дължи суми на ищеца следните суми: 1. / 1423.52 лева главница по Договор за потребителски кредит от 15.12.2018г, ведно със законната лихва от 9.04.2025 г. до окончателното плащане; 2. / 1648,05 лева договорено възнаграждение за предоставяне на поръчителство 3.

/ 900, 41 лева – законна лихва за забава върху главницата, 4/ 905.56 лв. – законна лихва за забава по договор за поръчителство от 5.12.2018г.и законна лихва върху възнагр. По договор за поръчителство, за което е издадена заповед за изпълнение на парично задължение по чл. 410 ГПК в производството по ч. гр. д. № 763/2025 г. по описа на ЛРС.

Ищецът "АПС Бета България" ЕООД твърди, че между ответницата, като кредитополучател и "Кредисимо" ЕАД, като кредитополучател, по реда на ЗПФУР е сключен Договор за потребителски кредит № *********** г., по силата на който ответникът е получил сумата от 1 500 лева със задължение да я върне на погасителни вноски по всяка в срок до 20.04.2020 г., при уговорен фиксиран лихвен процент – 30, 93 % и годишен процент на разходите – 50 %.

На 5.12.2018 г. ответникът сключил и Договор за предоставяне на поръчителство с дружеството "Ай Тръст", по силата на който последното се задължило да сключи договор с "Кредисимо" и да отговаря солидарно с ответника за всички задължения по договора за потребителски кредит, като на същата дата "Ай Тръст" е сключило с "Кредисимо" договор за поръчителство.

1

Излага твърдения, че ответникът не е изпълнил в срок задълженията си по договора за кредит, поради което "Кредисимо" е поканило "Ай Тръст" да плати всички изискуеми задължения на ответника, поради което на 23.02.2021 г. "Ай Тръст" е заплатил на "Кредисимо" сумата от 1 423,52 лева главница по договора за кредит, 310, 79 лева – договорна лихва за периода 15.12.2018 г. – 20.04.2020 г. и 244,04 лева – законна лихва забава, като за плащането е уведомило ответника. Поддържа, че с погасяването на задълженията на ответника, на основание чл. 143, ал. 1 ЗЗД "Ай Тръст" е встъпил в правата на кредитора, а с Договор за прехвърляне на вземания /цесия/ от 02.03.2021 г. е прехвърли вземанията си срещу ответника по договора за потребителски кредит на ищеца "АПС Бета България". Моли за уважаване на исковете.

Претендира разноски.

Ответникът Д. И. в срока по чл. 131 ГПК, чрез назначения от съда на основание чл. 47, ал. 6 ГПК особен представител е депозирал отговор, в който оспорва предявените искове. Поддържа, че по делото не са представени доказателства, че именно ответникът е сключил процесния договор за потребителски кредит и договора за поръчителство, както и че заемната сума му е предоставена и впоследствие е заплатена от "Ай Тръст" на "Кредисимо".

Моли за отхвърляне на исковете.

Съдът, като взе предвид доводите на страните и въз основа на събраните по делото доказателства, приема следното от фактическа и правна страна:

Съдът е сезиран с установителни искове, които намират правната си квалификация в чл. 422, ал. 1, вр. с чл. 415 ГПК във вр. с чл. 146, ал. 1, вр. с чл. 143 ЗЗД, вр. с чл. 9ЗПКр.

Основателността на исковата претенция се обуславя от установяването в условията на пълно и главно доказване от страна на ищеца на следните обстоятелства: наличие на облигационно отношение, възникнало по реда на ЗПФУР и ЗЕДЕЕУ, по силата на което на ответника е предоставена парична сума за определен срок и условия срещу задължението на ответника да я върне, както и да заплати лихва по кредита, фактическо предаване на сумата, наличието на уговорка за заплащане на лихва за забава върху просрочените главници по договора за кредит, изпадането на кредитополучателя в забава, както и наличие на сключен договор за цесия с кредитора, по силата на който вземането му е прехвърлено.

В доказателствена тежест на ответника е при установяване на горните факти е да докаже погасяване на дълга.

По настоящото дело е представен Договор за потребителски кредит № *********** г., от съдържанието на който се установява, че "Кредисимо" АД и Д. С. И. са били обвързани от облигационно правоотношение, по силата на което дружеството е предоставило на ответника парична сума в размер на 1500 лева срещу насрещното му задължение да върне същата , считано от 10.01.2019 г., както и да заплати възнаградителна лихва във фиксиран размер , с последна вноска с падеж 20.04.2020 г.

Представено е и неоспорено от страните доказателство за усвоена сума.

Приложен е Стандартен европейски формуляр за предоставяне на информация за кредита. Предвидено е също, че в срок до три дни след подписване на договора заемополучателят се задължавал да обезпечи 2 задълженията си по договора чрез поръчител или с банкова гаранция–чл. 4.

В тази връзка, между "Ай Тръст" ЕООД като поръчител и ответницата е сключен договор за поръчителство от 30.12.2018 г., по силата на който "Ай Тръст" ЕООД се е задължил да погаси задължението на ответника като поръчител срещу възнаграждение, посочено в Приложение № 1 към договора.

Сключен е и договор за поръчителство между "Кредисимо" ЕАД и "Ай Тръст" ЕООД, според който поръчителя "Ай Тръст" ЕООД се задължава пред кредитора "Кредисимо" ЕАД да отговаря солидарно за дълга на ответника. В договора се съдържа овластяване кредиторът да приема и администрира вместо поръчителя изпълнение на задължението на потребителя за плащане на възнаграждението по сключения между потребителя и поръчителя договор за предоставяне на поръчителство.

Представен е договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г., сключен между "Кредисимо" ЕАД /цедент 1/, "АЙ ТРЪСТ" ЕООД /цедент 2 и "АПС БЕТА България" ЕООД, цесионер, от който се установява, че цедент 1 прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица, индивидуализирани в Приложение № 1 към договора, а второто дружество цедент – цедент 2, прехвърля възмездно на цесионера свои парични вземания, произтичащи от встъпването му като поръчител в правата на първоначалния кредитор по просрочени и неизплатени договори за кредит на физически лица.

Съгласно разпоредбата на чл. 9 и сл. от ЗПК договорът за потребителски кредит е договор с конкретни реквизити, въз основа на който кредиторът предоставя или се задължава да предостави на потребителя кредит под формата на заем, отсрочено или разсрочено плащане, лизинг и всяка друга подобна форма на улеснение за плащане.

В настоящия случай сключеният между "Кредисимо" ЕАД и Д. С. И. договор е такъв за паричен заем. Договорът съдържа всички съществени клаузи – размер на заема и валута, в която се предоставя, срок на издължаване, погасителен план (инкорпориран в самия договор), възнаградителна лихва, както и постигнато между страните съгласие за обезпечаване на договора.

Договорът съдържа минимално изискуемото съдържание за потребителски договор по ЗПК и валидно обвързва страните по него. Лицето, предоставило заемната сума, е финансова институция, която може да предоставя в заем парични средства /така чл. 3 ЗКИ/ и е вписан в публичния регистър, поддържан от БНБ по силата на чл. 3а ЗКИ. Договорите са сключени по Закона за предоставяне на финансови услуги от разстояние /ЗПУФР/. В случая, предвид изложените от ищеца фактически твърдения относно начина на сключване на процесния договор, съдът намира, че правоотношението между страните попада в приложното поле именно на посочения нормативен акт. Предвид това, съдът намира за доказано по делото, че "Кредисимо" ЕАД, в качеството си на кредитодател и доставчик на финансови услуги, респ. "Ай тръст" ЕООД, в качеството си на поръчител, са получили съгласието на заемополучателя, респ. потребителя Д. И. за сключването на двата договора от 05.12.2018 г. по реда на чл. 18, ал. 1, т. 3 ЗПФУР . Касае се за информация, предоставена в електронна форма, логически свързана с електронното изявление, за установяване на неговото авторство – арг. чл. 13, ал. 1 ЗЕДЕП.

3

Предвид изложеното и след съвкупна преценка на събраните в хода на производството писмени доказателства – в частност приложения договор за потребителски кредит съдът намира, че между "Кредисимо" ЕАД и ответницата е възникнало облигационно отношение по силата на договор за потребителски кредит, респективно договор за поръчителство между ответницата и "Ай тръст" ЕООД.

Същевременно по делото не се доказаха наличието на останалите предпоставки за уважаване на исковата претенция – в това число и възникването на суброгационно право в полза на ищцовото дружество.

Съобразно чл. 146, ал. 1 ЗЗД поръчителят, който е изпълнил задължението, встъпва в правата, които кредиторът има срещу длъжника, като обемът на суброгационното право е очертан с разпоредбата на чл. 143, ал. 1 ЗЗД и обхваща главницата, лихвите и разноските, които е направил, след като го е уведомил за предявения срещу него иск. Една от предпоставките за пораждането на суброгационното право е изпълнението на задължение. При съвкупната преценка на събраните в хода на производството доказателства настоящият състав намира, че не се установи в условията на пълно и главно доказване наличието на този компонент. По делото не са ангажирани доказателства, които да удостоверяват по категоричен начин извършеното погасяване на задължението по процесния договор за потребителски кредит от поръчителя, нито са направени доказателствени искания за доказването на това обстоятелство. Доколкото претендираните права се извеждат на базата на настъпило частно правоприемство договор за прехвърляне на вземания, сключен с "Ай Тръст" ЕООД и "Кредисимо" ЕАД, то приложим се явява основният принцип, че никой не може да прехвърли права, които не притежава. Доколкото е налице изрично оспорване от страна на ответника то в тежест на ищеца е да установи при условията на пълно и главно доказване факта на погасяване на заемната сума, до какъвто извод не се достига предвид липсата на успешно проведено доказване от страната, която носи доказателствената тежест за установяване на посочения факт.

Не следва да се игнорира и факта, че ищецът не доказа и качеството си на кредитор на ответника и че е активно легитимиран да предяви исковете в настоящето производство. Представеният договор за цесия е сключен с двама цеденти "Кредисимо" ЕАД и "АЙ ТРЪСТ" ЕООД. Ищецът не установи кой от двамата цеденти е бил носител на вземането към датата на договора за цесия, съответно кое вземане е придобил. Т. е. не доказва ищецът да е носител на процесните вземания.

От всичко изложено следва, че ищецът "АПС Бета България" ЕООД не е доказал твърдението си да е носител на процесните вземания спрямо ответника Д. С. И. в качеството си на цесионер по договор за продажба и прехвърляне на вземания от 02.03.2021 г. с цедента "Кредисимо" ЕАД, което води до извод, че предявените установителни искове, в. т. ч. и този за главница в размер са недоказани и обуславя отхвърлянето им.

По отговорността за разноски:

С оглед изхода на спора на основание чл. 78, ал. 3 ГПК право на разноски възниква в полза на ответника, който в хода на настоящия процес е представляван от особен представител, поради което такива не му се следват.

4

Водим от горното, съдът

РЕШИ:

ОТХВЪРЛЯ предявените от "АПС Бета България" ЕООД, ЕИК 203374133, срещу Д. С. И., ЕГН **********, по реда на чл. 422, ал. 1 ГПК обективно съединени установителни искове с правно основание чл. 79, ал. 1, пр. 1 ЗЗД, вр. чл. 240, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД, чл. 9 ЗПК вр. чл. 99 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД, за сумите :