Решение № 142 от 16.05.2025, Окръжен съд - Стара Загора

РЕШЕНИЕ

№ 142 гр. С., 16.05.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – С. в публично заседание на трети април през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анна Т. Трифонова при участието на секретаря Стойка Ив. Нанева като разгледа докладваното от Анна Т. Трифонова Търговско дело № 20225500900339 по описа за 2022 година

Предявени са искове по чл. 432 ал. 1 от КЗ вр. чл. 45 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за заплащане на обезщетения за неимуществени вреди.

В исковата молба е посочено, че ищците Ц. Й. и Г. Й. са родители на починалия вследствие на ПТП С.Г. З., на 32 г.

Изложени са обстоятелства, че на 09.04.2022 г., около 22:35 ч. по път ІІ66, в землището на общ. С. в посока запад се е движил л.а. марка и модел „Фолксваген Голф“ с peг. № **, управляван от Д. В. В., който на разклона за с.

К., нарушил правилата за движение по пътищата, като при извършване на завой не пропуснал и отнел предимството на движещия се по пътя си л.а. марка и модел „Фолксваген Поло“ с peг. № **, управляван от И. Ж..

Посочва, че в резултат на реализираното ПТП е причинена смъртта на пътника в увреждащия автомобил - С. З..

По случая е образувано ДП № 1228 ЗМ 78/2022 г. по описа на Сектор ПП гр. С., пр.пр. № 1409/2022 г. по описа на ОП С., което към настоящия момент не е приключено. Твърди се, че причина за настъпване на ПТП са допуснатите от Д. В. нарушения на правилата за движение по пътищата. В конкретната ситуация за него са били налице определени, фиксирани в закон задължения за спазване правилата за безопасно движение по пътищата. Сочи, че в случая съществува пряка причинна връзка между деянието на Д. В. и 1 настъпилите общественоопасни последици - смъртта на С. З..

Посочено е, че за увреждащия л.а. „Фолксваген Голф“ с peг. № **, с водач Д. В., има сключена застраховка “Гражданска отговорност” със З., обективирана в полица № BG/23/122000523320 със срок на валидност от 15.02.2022 г. до 14.02.2023 г. Изложено е, че по силата на този договор, застрахователят покрива отговорността на застрахованите лица за причинените от тях неимуществени имуществени вреди на трети лица, свързани с притежаването и използването на МПС, съгласно чл. 492 от КЗ в размер 10 420 000 лв., която сума представлява минималният размер на обезщетението за неимуществени вреди по задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ на автомобилистите.

В изпълнение на разпоредбата на чл. 380 от КЗ, пострадалите са предявили претенцията си за изплащане на обезщетение пред З. с писмо, получено от застрахователя на дата 13.04.2022 г., към която са приложили всички документи, с които разполагат. По случая е заведена щета № 0411-6000003-2022 г., по която застрахователят в законоустановения срок не е предложил за плащане обезщетение. Заявено е, че в случая са налице предпоставки за ангажиране отговорността на З., гр. С. за причинените неимуществени и имуществени вреди на ищците.

Посочва се, че в резултат на инцидента е загинал С. З., на 32 г. Същият е получил тежки несъвместими с жИ.та телесни увреждания, довели до смъртта му. Загиналият е бил млад мъж в работоспособна възраст, деен, активен и в добро здравословно състояние. Бил е отговорен и трудолюбив, който се е грижил всеотдайно за своето семейство.

Наведени са твърдения, че Ц. Й. и Г. Й. са родители на С. З. и преживяват изключително тежко смъртта на своя син. Тя е била неочаквана и съкрушителна за тях. Връзката помежду им е била изключително силна, изпълнена с чувство на обич, уважение и привързаност, като винаги са си помагали и подкрепяли. Родителите са се грижили за сина си, както и той за тях, оказвали са си взаимна помощ и подкрепа, били са силно привързани един към друг. Възлагали са големи надежди на него, включително и да бъде тяхна опора в жИ.та, като са разчитали С. да им помага на старини. С причинената смърт ищците загубват моралната и физическа подкрепа на своя син, която винаги са имали и на която са разчитали. Неочакваната смърт е предизвикала 2 значителни по обем и интензитет негативни преживявания у ищците. Сочи, че най-голямата мъка и непреодолима загуба е тази на дете, която не може никога да бъде преживяна. Заявява се, че и до настоящия момент, покрусата и мъката от внезапната загуба на сина им предизвикват силни емоционални изживявания у Ц. и Г., а от друга страна търпените болки и страдания се отразяват изключително негативно и на здравословното им състояние.

Моралните страдания, търпяната скръб от невъзвратимата загуба са огромни и неописуеми и ще ги съпътстват през целия им жИ.т. Несвоевременната, неочаквана и безвъзвратна смърт на С. З. е особено трагично обстоятелство, което завинаги променя жИ.та на семейството. Мъката им е огромна и не може да бъде компенсирана с нищо.

Заявява се, че причинените неудобства, болки и страдания на пострадалите следва да бъде компенсирана. Сочи се, че безспорно неимуществените вреди имат много по-голямо значение и се оценяват в пъти по-високо. Паричното обезщетение, разбира се, не може да замести накърнените морални блага, но то би обезпечило удовлетворяването на други нужди, което до известна степен би могло да компенсира страданието и да постигне някакво, макар и минимално, заличаване на неблагоприятните последици от причинената смърт. Посочва се, че обезщетението за неимуществени вреди има за цел да репарира в относително пълен обем психическите и емоционални болки, страдания, неудобства и изобщо нематериалните последици от настъпилото произшествие.

Отбелязва се, че вредите на ищците са в резултат на виновното поведение на водача Д. В. В., а за причинените от него вреди отговаря ответникът по делото З.. Изложено е, че съгласно чл. 432 от КЗ увредените имат право на пряк иск срещу застрахователната компания, отговорна по задължителната застраховка “Гражданска отговорност“, поради което за ищците е налице правен интерес да иска от съда определяне на справедлив размер на обезщетение за причинените им неимуществени вреди. Сочи се, че претендираните суми са съобразени от една страна с принципа на справедлИ.ст, с оглед действително претърпените болки и страдания от причинената смърт, а от друга страна с лимита на отговорност на застрахователната компания по ЗГО и съдебната практика при компенсиране на вреди от този вид.

3

Молят, да се постанови решение, с което да се приеме, че предявените граждански искове са основателни и доказани по размер и да се осъди ответника З., гр. С., да заплати на Ц. К. Й. и Г. З. Й. обезщетение в размер на по 26 000 лв., частични искове от по 200 000 лв. за всеки един от тях, за причинените им неимуществени вреди от смъртта на сина им С.Г. З..

Претендират законна лихва върху всяка една от сумите, считано от 16.04.2022 г, датата на която изтича срока по чл.429, ал.3 от КЗ, вр. с чл.430, ал.1 от КЗ, евентуално от 13.04.2022 г., до окончателното изплащане.

Претендират присъждане на направените по делото разноски и адвокатски хонорар на основание чл. 38, ал. 1, т. 2 от ЗА, заедно с начислено ДДС, тъй като адвоката е регистриран по ЗДДС, като молят настоящата молба да се счита за списък на разноски.

В съдебно заседание от 03.04.2025 г., съдът е допуснал изменение на петитума на предявените искове за неимуществени вреди, като увеличава размера на същите, както следва:

- от 26 000 лв. на 170 000 лв., частичен иск от 200 000 лв. за причинените неимуществени вреди на Ц. К. Й., изразяващи се в търпени болки и страдания, в следствие на ПТП от 09.04.2022г., при което е причинена смъртта на С. Ганев З., ведно със законната лихва върху сумата така, както е претендирана, до окончателното издължаване;

- от 26 000 лв. на 170 000 лв., частичен иск от 200 000 лв. за причинените неимуществени вреди на Г. З. Й., изразяващи се в търпени болки и страдания, в следствие на ПТП от 09.04.2022г., при което е причинена смъртта на С. Ганев З., ведно със законната лихва върху сумата така, както е претендирана, до окончателното издължаване.

В законния срок е постъпил отговор на исковата молба, с който ответникът взема становище по предявените искове.

Намира предявените искове за процесуално недопустими, както и изцяло неоснователни, поради което оспорва същите.

По отношение на недопустимостта:

На първо място във връзка с процесното пътно - транспортното произшествие посочва, че в З. е постъпила претенция за изплащане на застрахователно обезщетение от ищците за причинени вреди от пътно4 транспортно произшествие, настъпило на 09.04.2022 г. Въз основа на постъпилата претенция в Дружеството е образувана щета под № 0411 -6000003 -2022. Твърди се, че ответникът добросъвестно е следвал процедурата по доброволно уреждане на спора по смисъла на чл. 380 от КЗ, като обаче съдействие от страна на ищците така и не му е предоставено.

Заявява, че същевременно с това съгласно чл. 432, ал.1 от КЗ увреденото лице, спрямо което застрахованият по застраховка ГО е отговорен, има право да иска обезщетение пряко от застрахователя по застраховката, при спазване на изискванията на чл. 380 от КЗ, т.е. след като процедурата по този законов текст е изчерпана и застрахователят или е отказал да плати обезщетение, или не е платил такова в срок, или увреденият не е съгласен с размера на предложеното такова. Сочи, че провеждането на горепосочената процедура е абсолютна процесуална предпоставка за допустимост на прекия иск за заплащане на обезщетение за вреди /чл. 498, ал. 3 от КЗ/. Твърди, че в конкретния случай, процедурата не е изпълнена изцяло. Претендиращите лица са уведомени за необходимостта от представяне на допълнителни документи, необходими за установяване на основателността и размера на претенцията им, включително и на тяхната легитимация като правоимащи, но такива пред застрахователя не са представени своевременно.

Отбелязва, че смисълът на законодателното решение да бъде въведена тази абсолютна процесуална предпоставка категорично не е формалното й спазване, чрез завеждане на доброволна претенция, неподкрепена с каквито и да било доказателства досежно фактическия състав на деликта, както и установяване на претендираните да бъдат търпени вреди, какъвто е и настоящият случай.

Посочва, че на 13.04.2022 г. при ответното дружество е получена молба с вх. № 99-1999/13.04.2022 г., в която е поискано да бъде изплатено застрахователното обезщетение, към която са приложени само и единствено пълномощно в полза на адв. ** и справка за сключена гражданска отговорност, без да бъде предоставена информация досежно легитимацията на претендиращите, документ за събитието, не е предоставена дори банкова сметка на ищците. Счита, че с това си поведение ищците демонстрират именно формалността на заведената претенция, с оглед поставяне на застрахователя в невъзможност за произнасяне и последващо завеждане на 5 искова молба. Посочва, че с писмо от 15.04.2022 г., получено от процесуалните представители на ищците на 18.04.2022 г., ответникът е уведомил претендиращите лица, че е необходимо по преписката да бъдат представени допълнителни документи (включително констативен протокол за ПТП с пострадали лица), за установяване на основанието и размера на претенциите, както и задължителният реквизит, посочен в КЗ - банкови сметки. В резултат на последното с молба от 29.04.2022 г. е представен Констативен протокол за ПТП с пострадали лица, от който по никакъв начин не могат да се разберат обстоятелствата и причините относно процесното ПТП. Вместо допълнителни документи, от които да се установят факти и обстоятелства относно основателността на претенциите на правоимащите лица, застрахователят е уведомен за сключени договори за цесия между ищците и В. ООД, представлявано от И.К., които са представени по щетата. В резултат на всичко, изложено по-горе, и тъй като ответникът е бил в обективна невъзможност на базата на предоставените документи да се произнесе по основателността на предявената доброволна претенция /включително и при липса на информация претендиращите лица имат ли връзка и каква е тя с пострадалото лице/ с писмо от 13.07.2022 г. и спазвайки изискванията за произнасяне в законоустановения срок е уведомил ищците чрез процесуалния им представител, че до представяне на документи, доказващи основателността на претенцията, същата не може да бъде удовлетворена. Сочи се, че едва на 22.07.2022 г., след изтичане на тримесечния срок съгласно чл. 496 от КЗ по преписката са предоставени документи, легитимиращи ищците като правоимащи лица, а именно препис от акт за смърт на наследодателя на ищците, както и удостоверение за родствени връзки.