Определение № 770 от 03.08.2023, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно наказателно дело 933/2023
- Вид
- Определение № 770
- Подписан
- 03.08.2023
- В сила
- 03.08.2023
- Състав
- Десислав Любомиров, Атанаска Китипова, Виолета Магдалинчева
Цитирани разпоредби
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.70 · Наказателен кодекс
- чл.439а · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.440, ал.2 · Наказателно-процесуален кодекс
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 770 гр. София, 02.08.2023 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 5-ТИ НАКАЗАТЕЛЕН, в закрито заседание на втори август през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Десислав Любомиров
Членове:
Атанаска Китипова
Виолета Магдалинчева като разгледа докладваното от Атанаска Китипова Въззивно частно наказателно дело № 20231000600933 по описа за 2023 година като разгледа докладваното от съдия Китипова внчд №933/2023г. по описа на САС и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.440 от НПК. Образувано е по частна жалба, подадена от адв.С., защитник на осъдения Б. Л. С., против определение №3431/12.07.2023г., постановено по чнд №3631/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ по нохд №1759/2022г. по описа на СГС.
В жалбата се сочи, че определението е неправилно, незаконосъобразно и издадено от предубеден съдебен състав. Мотивите на съда за отказ не са предвидени от закона, не е мотивирано защо осъденият не отговаря на изискванията на закона, само е обсъден докладът за осъдения, който съдържа единствено положителни данни за престоя на лицето в затвора. Осъденият не е спирал да работи, награждаван е, наложеното му наказание следва да се счита за заличено и да не е пречка за условното освобождаване. Отрицателното становище на администрацията също е без мотиви, не е посочено какво следва да се направи, неправилно е да има свръхочаквания, само защото осъждането е за опасен рецидив. Следва да се приеме, че С. има нагласа за законосъобразен начин на живот, а наказанието е изпълнило своя превантивен ефект. Цитирана е практика на ВС и Резолюция 1
№76/2/ на Комитета на министрите към Съвета на Европа. Иска се отмяна на обжалваното определение и постановяване на условно предсрочно освобождаване, като се твърди, че са налице всички законоизискуеми предпоставки и липсват доказателства в обратна насока.
САС в настоящия състав, след като се запозна с доводите, посочени в жалбата, с доказателствата по делото и мотивите на атакуваното определение, намери за установено следното:
Жалбата беше приета за допустима, като подадена в срок и от лице с активна процесуална легитимация за това, не се налага насрочване на открито съдебно заседание за разглеждането на искането за отмяна на определението, с което е отказано условно предсрочно освобождаване, не се налага и събиране на нови доказателства. По същество жалбата е неоснователна, по следните съображения:
С. е постъпил в Затвора *** на 26.06.2022г., от 04.10.2021г. е бил задържан под стража, към 12.07.2023г. остатъкът от наказанието е бил 5 месеца и 18 дни, от които от работа 3 месеца и 4 дни. Производството пред СГС е било образувано по молба на осъдения да бъде постановено условно предсрочно освобождаване, искането е поддържано в съдебно заседание по съображения, че осъденият фактически е изтърпял повече от 2/3 от размера на наложеното наказание, през което време е дал доказателства за поправянето си. Прокурорът е приел, че молбата е неоснователна и е пледирал тя да не бъде уважавана. В експертния доклад на инспектор социална дейност и възпитателна работа е посочено, че оценката на риска от рецидив е средна, 46 точки, редуцирана е от 51 точки, а рискът от вреди за обществото също е среден. С дефицитни стойности са останали разделите „Отношение към правонарушението“, „Начин на живот и обкръжение“, „Злоупотреба с наркотици“ и „Умения за мислене“. Според доклада, С. е трудово ангажиран, с отговорно отношение към трудовия процес, наказван е със заповед №412/28.07.2022г., оттогава не е допускал нарушения. Няма поощрения, в поведението му е налице положителна тенденция, но няма доказателства за трайна устойчивост на нагласите. Предвид този доклад, представителят на администрацията на затвора е дал отрицателно становище по молбата.
При преценка на доказателствата и доводите на първоинстанционния 2 съд, настоящият състав намира, че правилно е било прието, че условното предсрочно освобождаване на осъдения С. все още би било преждевременно, тъй като към момента той не е дал достатъчно доказателства за трайна промяна на нагласите си за водене на законосъобразен начин на живот. При наличието на среден риск от рецидив от 46т., среден риск от вреди за обществото, наличие на проблемни раздели, по които корекционната работа не е приключила, както и при липса на доказателства за поведение, сочещо на трайна положителна промяна, не може да се приеме, че по време на престоя в затвора осъденият е коригирал в достатъчна степен поведението си, за да са изпълнени изискванията по чл.439а от НПК за добро поведение.
Предпоставката да е изтърпял повече от две трети от размера на наказанието не е достатъчна, за да бъде уважено предложението за УПО, след като по отношение на осъдения по времето, през което фактически е пребивавал в затвора, не са реализирани целите, набелязани в плана на присъдата.
Съгласно изготвения доклад, все още липсва трайна нагласа за недопускане на бъдещи закононарушения, предстои корекционна работа по дефицитите в четири раздела по доклада, затова настоящият състав намира, че правилно е прието от първоинстанционния съд, че не са налице всички предпоставки за условно предсрочно освобождаване. Изготвеният от ИСДВР доклад не е бил приет безкритично от съда, както твърди защитата, нито съдържа само положителни констатации, напротив, първоинстанционният съд задълбочено е обсъдил всички налични материали по затворническото досие. Поведението на осъдения по време на изтърпяване на наказанието и наличните дефицити са подробно изследвани, в мотивите е посочено ясно и категорично, че не са спорни доказателствата за започнала положителна промяна, но няма как да се приеме, че са налице основанията по чл.70 от НК, при необходимост от продължаване на работата с осъдения в насока облекчаване на затворническия режим и извеждането му в общежитие. Неоснователно е твърдението в жалбата, че определението е неправилно, първоинстанционният съд обосновано е приел, че не са постигнати целите по чл.36 от НК и с осъдения следва да продължи работата по изпълнение на набелязаните в плана на присъдата цели. Невярно е и твърдението, че осъденият е награждаван, съгласно доклада няма поощрения. По време на остатъка от наказанието, този срок би следвало да се използва за поправянето на подсъдимия, съгласно плана на присъдата, което все още не е трайно, 3 каквото е изискването в това производство, предвид предстоящата работа по четири проблемни раздела от доклада. Това е напълно достатъчно основание да се приеме, че мотивите на първоинстацинонния съд да откаже уважаване на молбата са обосновани след анализ на всички събрани доказателства, съдържащи се в затворническото досие. Затова настоящият състав също приема, че се действително процесът на поправяне и превъзпитание следва да продължи, с оглед постигане на трайна и устойчива нагласа за законосъобразен начин на живот у осъдения извън границите на затвора.
Неоснователни са възраженията на защитата, че отказът на съда не е мотивиран, че съдебният състав е бил предубеден, а също и че доводите в определението са основани на непредвидени в закона изисквания. Напротив, именно корекцията на поведението на осъдения е предмет на проверка в това производство, първостепенният съд, при спазване на всички изисквания на процесуалния и материален закон, е изложил доводи по предвидените в чл.439а от НПК възможности да се установи настъпила трайна корекция, като е съобразил и разпоредбите на ал.2 и ал.3 от същия текст.
По изложените съображения, Софийският апелативен съд прие, че атакуваното определение е правилно, обосновано и законосъобразно, и следва да бъде потвърдено, поради което и на основание чл.440, ал.2 от НПК, ОПРЕДЕЛИ:
ПОТВЪРЖДАВА определение №3431/12.07.2023г., постановено по чнд №3631/2023г. по описа на СГС, с което е оставена без уважение молбата на осъдения Б. Л. С. за предсрочно условно освобождаване от изтърпяване на остатъка от наказанието „Лишаване от свобода“ по нохд №1759/2022г. на СГС.
Определението е окончателно.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
4