Решение № 423 от 12.10.2023, Районен съд - Несебър
- Съд
- Районен съд - Несебър
- Дело
- Гражданско дело 912/2022
- Вид
- Решение № 423
- Подписан
- 12.10.2023
- В сила
- 08.11.2023
- Състав
- Петър Славов Петров
Цитирани разпоредби
- чл.228 · Граждански процесуален кодекс
- чл.228, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.232 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
- чл.78, ал.8, изр. второ · Граждански процесуален кодекс
- чл.167 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- чл.20, ал.2 · Закон за движението по пътищата
- чл.3, ал.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.1 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.37 · Закон за движението по пътищата
- § 6, т.7 · Закон за движението по пътищата
- чл.45 · Закон за задълженията и договорите
- чл.45, ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- § 7, ал.1, т.4 · Закон за местното самоуправление и местната администрация
- чл.11 · Закон за общинската собственост
- чл.37 · Закон за правната помощ
- чл.30 · Закон за пътищата
- § 1, т.14 · Закон за пътищата
- чл.25, ал.1 · Наредба за заплащането на правната помощ
Личните данни в текста са заличени.
РЕШЕНИЕ
№ 423 гр. гр.Н., 12.10.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
РАЙОНЕН СЪД – Н., III-ТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на седемнадесети юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: П.Сл.П. при участието на секретаря А.Д.Г. като разгледа докладваното от П.Сл.П. Гражданско дело № 20222150100912 по описа за 2022 година за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е образувано по предявен иск с правно основание чл.49, във връзка с чл.45 от Закона за задълженията и договорите.
Ищецът Х. Д. Д. с ЕГН **********, с адрес: град П., улица Ц.С., блок ....., ап.4, твърди, че е собственик на лек автомобил „........ с ДК № ......., който автомобил той е управлявал на 11.09.2019г. около 01:00 часа по главен път III 906 с посока от село Г. към село П.. В този пътен участък е имало необезопасени и несигнализирани по установения законов ред дупки, а като е преминавал през тях, на автомобила му са нанесени материални щети. Ищецът е сигнализирал органите на ОД на МВР Бургас, а дошлите на място полицейски служители съставили Протокол за ПТП, в който като щети по автомобила са посочени спаднали десни гуми и наранена периферия на предна дясна гума. В приложената към протокола схема на ПТП пък като причина за неговото настъпване е посочено навлизането в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно. Пазарната стойност на увредените части на автомобила, който след ПТП е изтеглен за сметка на собственика и водача му, е в размер на 6 700 лева. Предявява частичен иск, а именно сумата в размер на 1 250 лева, която моли ответникът – О.Н. Булстат ............., с адрес: град Н., улица Е. № 10, представлявана от Кмета ..........., да бъде осъден да му заплати, и която частична претенция включва: 600 лева за предна джанта, частично от 2 500 лева, 600 лева за задна джанта, частично от 2 500 лева, 25 лева за предна гума, частично от 850 лева, и 25 лева за задна гума, частично от 850 лева. Претендира разноски.
В отговора на исковата молба ответникът – О.Н. на първо място изразява 1 становище за нередовност на исковата молба, като ищецът следва да уточни степента на причинените по джантите и гумите на автомобила повреди, от гледна точка на причината, поради която се иска да бъде заплатена стойността на тези части на автомобила. Счита и че искът е недопустим с довода, че О. Н. не е страна по спорното материално правоотношение, доколкото не е индивидуализирано мястото на настъпването на ПТП, при което се твърди, че са настъпили вредите, за да може да се прецени дали в действителност то се е случило на общински път. Освен това посоченият от ищеца път III-906 е републикански, а О. Н. няма задължение за неговото поддържане. Наред с това не са описани размерите на дупките в посочения пътен участък, през които ищецът твърди, че е преминал с управлявания от него автомобил, а в протокола за ПТП му е вменено, че е нарушил чл.20, ал.1 от ЗДвП при управлението на автомобила си и че е допуснал самостоятелно ПТП. По същество на спора заявява, че не са в кумулативна наличност предпоставките на чл.45, ал.1 от ЗЗД за ангажиране на деликтната отговорност на О.Н. тъй като не е налице противоправно поведение, доколкото пътят не е собственост на О.та, не й е предоставен за стопанисване от Агенция Пътна инфраструктура. Позовава се и на несъответствие между вписаните в протокола материални щети с тези, твърдени от ищеца, който освен това е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. Моли за отхвърляне на иска като неоснователен.
Ищецът не се явява в съдебно заседание, като в едно от проведените такива се представлява от упълномощен адвокат, който заявява, че поддържа исковата молба.
В съдебно заседание ответникът се представлява от процесуален представител, който заявява, че поддържа становището в отговора на исковата молба по отношение на предявения иск, който оспорва като неоснователен. Изразил е несъгласие по искането на ищеца за замяна на ответника по реда на чл.228, ал.1 от ГПК и за такъв вместо О. Н. да бъде конституиран чрез замяната Агенция „Пътна инфраструктура“. По повод заявено от ищеца оттегляне на иска, направено след приключване на първото съдебно заседание, също изразява несъгласие, но се позовава на изразеното по-рано становище, че делото следва да продължи с участието на О. Н. като ответна страна по делото. Такава една позиция обаче означава или недопустимо смесване на различни правни институти, които процесуалният закон е уредил съответно в чл.232 от ГПК и чл.228 от ГПК и/или непознаване възможността, която процесуалният закон предоставя на ищеца да се разпорежда с предявения от него иск, като един от способите за това е оттеглянето на иска. Представя писмени бележки, в които намира за доказано настъпването на ПТП, при което са причинени вреди по лекия автомобил, управляван от ищеца, както и че причината за ПТП е наличието по пътното платно необезопасени и несигнализирани дупки. Същевременно обаче доказателствата по делото сочели, че ищецът е управлявал автомобила си с несъобразена скорост и това е причината за настъпване на ПТП, като е доказано, че той е нарушил чл.20, ал.2 от ЗДвП. За доказан намира и факта, че О. Н. не е собственик на път III-906, тъй като той е част от републиканската пътна мрежа, няма задължение да стопанисва този път. Ответникът не е страна по спорното материално правоотношение. Не е установено по делото противоправно поведение на ответника, поради което моли искът да бъде отхвърлен. Претендира разноски.
2
Въз основа на събраните по делото доказателства съдът прие за установено следното от фактическа страна:
На 11.09.2019г. около 01:00 часа ищецът Х. Д. Д. е управлявал собствения си лек автомобил „........ с рег.№ ....... по път III-906, като се е движел в посока от село Г. към село П., О. Н.. Автомобилът е преминал годишен технически преглед на 05.09.2019г., а пътят – III-906 Варна-Оризаре- Каблешково – (о.п. Слънчев бряг – Бургас) е третокласен републикански път и е изключителна държавна собственост. Администрацията, управляваща републиканския път от км. 14+100 до км. 65+574 е Областно пътно управление – Бургас към Агенция „Пътна инфраструктура“. Републиканският път III-906 в посочения участък – „село П. – село Г.“ по растящия километър е от км. 21+584 до км.34+589 и е с дължина 13,005 км. На 25-и километър от пътя, който попада в участъка от км. 21+584 до км. 34+589, автомобилът, управляван от ищеца, е попаднал в необезопасена и несигнализирана дупка, каквито били налични на пътното платно, вследствие на което на автомобила са били нанесени материални щети. В съставения от свид. Д. К. Д. – младши автоконтрольор при РУ Н., ОДМВР Бургас, протокол за ПТП № 1616417 от 11.09.2019г., същият е описал като видими щети: спаднали десни гуми, наранена периферия на предна дясна гума. Едновременно обаче е прието, че водачът е управлявал МПС с несъобразена скорост. Свид. Д. е съставил на ищеца А. С. АА, бл. № 387001 от 11.09.2019г., с който му е вменил нарушение на чл.20, ал.2 от ЗДвП.
Съставителят на Протокола за ПТП и на А. е разпитан по делото в качеството му на свидетел, който посочва, че е посетил мястото по сигнал на ОДЧ за настъпило ПТП в посочения пътен участък, известен още и като „Дюлински проход“. Било е тъмно, пътният участък не е бил осветен с улично осветление. При пристигане на място водачът е обяснил, че при движението си в посока село П., десните гуми на управляваното от него МПС са попаднали в неравност – дупки, вследствие на което гумите са се разрязали. Същите се видели изпуснати. Гумите били нископрофилни, поради което не са достатъчно надеждни, когато се преминава през участък, осеян с дупки, още повече с по-висока скорост, която свидетелят определя като несъобразена. Контролните органи установили конкретната дупка, в която е попаднал автомобила. Тя е била в дясната страна на пътното платно, с дължина 2530 см., и широчина около 20 см., дълбока е около 5 см. Платното за движение е било сухо.
Установява се също, че още в началото на Дюлинския проход има поставени пъти знаци, указващи „участък от пътя с неравности“, като е обозначено и километричното разстояние на този участък. Поради разрязаните гуми, автомобилът не е можел да се придвижва на собствен ход. Познати на ищеца са му донесли гума и заедно с резервната гума, разрязаните гуми са били подменени на място за да може ищецът да продължи пътя си с автомобила.
При така приетото за установено от фактическа страна съдът направи следните правни изводи:
Предявеният срещу О. Н. иск по чл.49, вр. чл.45 от ЗЗД, се обуславя от установяване на правопораждащ фактически състав със следните елементи, които следва да бъдат доказани от ищеца: в резултат на неподдържане на пътен участък – общинска 3 собственост, по отношение на който ответникът има задължение за поддържане, е настъпило увреждане, в резултат на което са нанесени имуществени вреди на автомобила на ищеца. В тежест на ищеца е да докаже и размерът на тези вреди.
На О.та е възложено управлението на общинската пътна мрежа – чл.19, ал.1, т.2 от Закона за пътищата. Съобразно разпоредбите на § 7, ал.1, т.4 от ПЗР на ЗМСМА О.та е собственик на общинските пътища, улиците и булевардите. Нормата на чл.11 от ЗОС задължава О.та да управлява вещите, общинска собственост, с грижата на добър стопанин.
Освен това и съгласно разпоредбите на чл.3, ал.1 и чл.167 от ЗДвП ответникът е длъжен да поддържа пътя в изправно състояние, да сигнализира незабавно за препятствията по него и да ги отстрани в кратък срок.
По хода на делото обаче е доказано, а и не се спори между страните, че пътният участък, в който е настъпило ПТП, е част от републиканската пътна мрежа, а законът не вменява задължение на О. да поддържа републиканските пътища.
Съгласно чл.30 от Закона за пътищата, Агенция „Пътна инфраструктура“ осъществява дейностите по изграждането, ремонта и поддържането на републиканските пътища. Следователно неосъществяването на законно регламентираното й задължение, изразяващо се в бездействие по поддържането на републиканската пътна мрежа, е от естеството на ангажира гаранционно-обезпечителната отговорност именно на Агенция „Пътна инфраструктура“. Установено е, че произшествието е настъпило на участък от път III-906 на „Дюлински проход“, на 25-и километър, който е републикански път и за поддържането му отговаря АПИ. На основание чл.30, ал.1, вр. § 1, т.14 от Закона за пътищата, АПИ е имал задължение да поддържа пътя, което осигурява необходимите условия за непрекъснато, безопасно и удобно движение през цялата година, а съществуването на необесопасено препятствие – дупки на пътното платно на републикански път, представлява неизпълнение на това законово задължение. Съгласно § 6, т.37 от ЗДвП, „Препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението.
По смисъла на § 6, т.1 от ЗДвП, „Път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци, а според § 6, т.7 от ЗДвП „Пътно платно“ е общата широчина на банкетите, тротоарите, платното за движение и островите на платното за движение.
В случая установената неравност на пътя – необезопазена и необозначена дупка, представлява „препятствие на пътя“ по смисъла на § 6, т.37 от ЗДвП, което е създавало опасност за движението.
Посоченият пътен участък не е общинска собственост и отговорността за неговата поддръжка не е на ответника. Отговорността на О.та не следва да бъде ангажирана по чл.49 от ЗЗД, с оглед твърденията за противоправно бездействие (необезопасена и необозначена дупка на пътното платно), свързано с поддържането на републиканската пътна мрежа, и поточно на необезопасен участък от пътя, станал причина за ПТП.
4
След като този основен елемент, не е доказан, а именно не е доказано, че неподдържаният пътен участък е общинска собственост, се явява безпредметно обсъждането на останалите елеченти, които са и спорните въпроси по делото, относно механизма за настъпване на ПТП, причинно-следствената връзка между произшествието и причинените вреди, дали е налице съпричиняване.
Разпечатката съдържа 26 от 42 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85ca731d-6c0c-4c80-8c1b-5b6c88093989