Решение № 186 от 19.07.2023, Окръжен съд - Варна
- Съд
- Окръжен съд - Варна
- Дело
- Въззивно наказателно дело от общ характер 634/2023
- Вид
- Решение № 186
- Подписан
- 19.07.2023
- В сила
- 19.07.2023
- Състав
- Светла Василева Даскалова, Румяна Петрова Петрова, Станчо Радев Савов
Цитирани разпоредби
- чл.23 ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 · Наказателен кодекс
- чл.343б, ал.1 и ал.3 · Наказателен кодекс
- чл.343г · Наказателен кодекс
- чл.36 · Наказателен кодекс
- чл.54 · Наказателен кодекс
- чл.247в · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.279 · Наказателно-процесуален кодекс
- чл.338 · Наказателно-процесуален кодекс
РЕШЕНИЕ
№ 186 гр. Варна, 18.07.2023 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ОКРЪЖЕН СЪД – ВАРНА, I - СЪСТАВ, в публично заседание на петнадесети юни през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:
Председател: Светла В. Даскалова
Членове:
Станчо Р. Савов
Румяна П. Петрова при участието на секретаря Николета Н. Николова в присъствието на прокурора М. В. С. като разгледа докладваното от Румяна П. Петрова Въззивно наказателно дело от общ характер № 20233100600634 по описа за 2023 година Предмет на въззивното производство е присъда №91 от 12.04.2023г. по НОХД №3472/2022г. по описа на РС- Варна, с която подс. Д. Х. Х. е признат за виновен в извършването на престъпление по чл.343б, ал.1 от НК, като му е наложено наказание при условията на чл.54 от НК ЕДНА ГОДИНА „Лишаване от свобода“, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, както и Глоба в размер на 500лева. На основание чл.343г от НК му е наложено и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. Признат е за виновен и в извършване на престъпление по чл.343бал.3 от НК, като му е наложено наказание при условията на чл.54 от НК Лишаване от свобода за срок от „ЕДНА ГОДИНА“, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от три години, както и Глоба в размер на 1000лева. На основание чл.343г от НК му е наложено и наказание Лишаване от право да управлява МПС за срок от ЕДНА ГОДИНА И ШЕСТ МЕСЕЦА. На основание чл.23 ал.1 от НК му е наложено едно общо наказание в размер на най- тежкото от тях, а именно ЕДНА ГОДИНА лишаване от свобода, чието изпълнение е отложено за изпитателен срок от ТРИ ГОДИНИ. На основание чл.23ал.3 от НК е присъединено по- тежкото от наложените наказания Глоба за двете деяния, а именно Глоба в размер на 1000лева. На основание чл.23ал.2 от НК към определеното общо най- тежко наказание Лишаване от свобода е присъединено и по- тежкото от наложените му за двете деяния наказание Лишаване от право да управлява МПС, а именно ЕДНА ГОДИНА и ШЕСТ МЕСЕЦА. Подсъдимият е осъден да заплати направените по делото разноски, като съдът се е произнесъл и по веществените доказателства.
Настоящото производство е инициирано от подс. Д. Х. Х. чрез служебния защитник адв.
Л. П., който счита присъдата за неправилна и незаконосъобразна, поради нарушения на материалния закон и допуснати съществени нарушения на процесуалните правила Навежда доводи за неустановеност на обективната и субективната страна на вменените на подсъдимия престъпления. Моли присъдата да бъде отменена, а подсъдимият изцяло оправдан. В допълнението към жалбата отново се навеждат доводи за допуснати съществени нарушения на процесуалните правила от категорията на посочените в чл.335ал.2 от НПК, 1 поради което се прави искане обжалваният акт да бъде отменен, а делото върнато за ново разглеждане от първата инстанция. Излагат се аргументи за нарушено право на защита, касаещо разглеждането на делото в условията на задочно производство, което е попречило на упражняване на процесуалните права на подсъдимия и за разкриване на обективната истина по делото. Твърди се, че фактическата обстановка по делото не била изяснена по категоричен и безспорен начин. Въз основа на горното служебният защитник моли съда да провери правилността на постановената присъда.
В хода на въззивното съдебно следствие подсъдимият дава обяснения, в които признава вината си, като сочи причините, които са провокирали поведението му. Моли лично и чрез защитника си присъдата да бъде изменена като наказанието Глоба бъде отменено. В последната си дума подсъдимия също моли за отмяна на наказанието Глоба.
Представителят на ВОП моли съда да остави жалбата без уважение и да потвърди атакуваният първоинстанционен акт.
Съдът, след преценка на събраните по делото доказателства и въз основа на императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на постановения акт по отношение на законосъобразността, обосноваността и справедливостта му, съобразно изискванията на чл.313 и чл.314ал.1 от НПК, като съобрази и обясненията на подсъдимия, дадени пред въззивната инстанция, намира за установено следното:
Въззивната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока за обжалване, от надлежна страна срещу акт, подлежащ на съдебен контрол.
Настоящата инстанция счита, че фактическата обстановка възприета от първостепенният съд е в съответствие с всички релевантни доказателства, въз основа на които е приел за установено по безспорен начин следното:
На 20.08.2021 подсъдимият Д. Х. Х. бил в жилището си в квартал „Владислав Варненчик" град Варна заедно със свидетеля Каменов и други неустановени лица. Подс. Х. употребил алкохол, кокаин, амфетамин и метамфетамин, като около 07.10 часа той и св.
Каменов решили да отидат до магазина. Подс. Х. взел ключовете на лек автомобил „БМВ Х5 Драйв 30Д„ с peг. № **** собственост на Е.В.М., която била на гости в дома му и го привел в движение. До него на предна дясна седалка седял св.Каменов. Движейки се в квартал „Владислав Варненчик", до блок № 55 в посока по ул. „Разцветников", Х. изгубил контрол върху лекия автомобил, в резултат на което се ударил в бордюр на пътното платно и преминал на тревната площ след него. През това време свидетелите М.Х.М. и И.П.И. полицейски служители към СПС при ОД МВР Варна били на работа и се намирали на площадката пред сградата на поделението им, находяща се в ж. к. „Владиславово" над бл.
55. Те чули форсиране на двигател, което привлякло вниманието им и станали свидетели на транспортното произшествие, предизвикано от подсъдимия Х.. М. и И. веднага се качили в служебния автомобил и се насочили към управлявания от подсъдимия л.а. Докато полицейските служители се движили към автомобила Х. започнал да прави маневри, за да изкара автомобила от тревната площ. В момента, в който успял бил спрян от св. М. и И..
Свидетелят И. се легитимирал и поискал документи водача на автомобила. Подсъдимият не предоставил такива, защото не носел никакви документи. Подсъдимият Х. бил във видимо в нетрезво състояние. Било поискано съдействие от екип на КАТ. На място пристигнал екип на КАТ в състав свидетелите Х.Г.Г. и Х.С.С.. Била извършена проверка и водачът на лекия автомобил бил установен като Д. Х. Х.. Подсъдимият бил изпробван за концентрацията на алкохол в кръвта с техническо средство „Алкотест Дрегер 7510" с номер ARBB - 0096, което отчело 1.38 промила. Изпробван бил и за употреба на наркотични вещества с техническо средство „Dregar Drug Test 500" с номер ARJM - 0053, което отчело употребата на кокаин, амфетамин и метамфетамин. За двете изследвания били изготвени съответните талони, но и в двата случая подсъдимият отказал да даде кръв за изследване.
Първостепенния съд е анализирал всички доказателства, като съдебният акт е мотивиран и законосъобразен, постановен след подробен и задълбочен анализ на всички относими към процесния казус доказателства.
2
Соченото в жалбата нарушение на процесуалните правила, ограничаващо правото на защита на подсъдимия с оглед разглеждането на производството пред първата инстанция задочно, не може да бъде споделено от настоящата инстанция. Видно от съобщението по чл.247в от НПК подс. Х. е бил редовно уведомен за провеждане на разпоредителното заседание. Същият лично е получил съобщението на 16.09.2022г., както и разпореждането за насрочване на разпоредителното заседание, но въпреки това не се е явил на насроченото такова, а е напуснал пределите на страната. Първоинстаниционният съд е изпълнил задължението си в разпореждането за насрочване да го уведоми за възможността производството да протече задочно, поради което след като същият не е намерен на посочения от него адрес и е бил извън страната с неизвестен адрес, е дал ход на РЗ в негово отсъствие. По този начин не са били нарушени правата му, доколкото той знаейки за насроченото заседание по наказателното производство сам се е поставил в невъзможност да участва по делото.
В съответствие с доказателствата по делото ВРС е установил факта на управление на МПС от подс. Х. на инкриминираната дата, посредством свидетелските показания на полицейските служители М. и И., които са кредитирани като обективни и последователни.
Съобщеното от тях не се отрича от подсъдимия, който пред въззивната инстанция признава, че е употребил алкохол и наркотични вещества, но въпреки това е предприел управление на МПС. Наличието на алкохол, видно от разпитите на свидетелите пред първата инстанция и писмените доказателства, находящи се в ДП, сочат на употребата от страна на подс. Х. на алкохол и наркотични вещества към момента на управлението на МПС. Наличието на алкохол е установено по надлежния ред, посредством техническо средство- „Алкотест Дрегер 7510" с номер ARBB - 0096, с което е бил изпробван подсъдимия. Същото е отчело 1.38 промила алкохол. Дошлите на място полицейски служители Г. и С. са го изпробвали и за наличие на наркотични вещества с техническо средство „Dregar Drug Test 500" с номер ARJM - 0053, което е установило, че същият е употребил кокаин, амфетамин и метамфетамин. Видно от протокола за медицинско изследване, след като подсъдимият бил отведен до спешния кабинет на МБАЛ Варна към ВМА, той отказал да даде кръвна проба и урина за тест. Горното обстоятелство е надлежно удостоверено от лекарят, провел медицинското изследване. Отказът на подсъдимия предпоставя меродавност за наказателната му отговорност на показанията, които са отчели техническите средства, с които е бил изпробван за алкохол и наркотични вещества. Видно от проведеният му тест за наркотични вещества, отчетено е било наличие на три вида -кокаин, амфетамин и метамфетамин.
Доказателствата по делото, събрани и проверени от първата инстанция обосновават по несъмнен и безспорен начин обективната съставомерност на вменените на подс. Х. престъпления по чл.343б, ал.1 и ал.3 от НК. Горното не се оспорва от подсъдимия, който пред въззивната инстанция признава обстоятелствата на обвиненията.
Двете престъпления са извършени от подсъдимия и от субективна страна при пряк умисъл, тъй като същият е съзнавал, че е употребил алкохол и наркотични вещества, но въпреки това е предприел управление на МПС под въздействието им.
При индивидуализация на наказанията на подс. Х. съдът намира, че правилно ВРС е отчел обществената опасност на дееца и е преценил като смекчаващо отговорността обстоятелство чистото му съдебно минало. Тъй като обясненията на същия на ДП съдържат единствено декларативно признаване на вина, а и същите не са приобщени към доказателствения материал по реда на чл.279 от НПК, то няма как същите да се ценят като самопризнание. Няма оказано и съдействие на досъдебното производство от него за разкриване на обективната истина, което е било ценено от първата инстанция като смекчаващо отговорността обстоятелство. Следва обаче изразеното съжаление за сторено и обясненията, дадени пред въззивната инстанция, с които признава вината си да бъдат взети предвид при индивидуализиране на наказанието, както и неговото социално/ безработен/ и семейно / баща на две деца/положение. Като отегчаващо отговорността обстоятелство е преценено поведението му като водач, изводимо от приложената на ДП справка за 3 нарушител, която го характеризира като недисциплиниран водач. Следва не на последно място според настоящата инстанция да бъде отчетено, че управлявайки под въздействието на алкохол и три вида наркотични вещества подсъдимият представлява заплаха не само за себе си, но и за останалите участници в движението, което обстоятелство завишава обществената му опасност. Предвид горното настоящата инстанция счита, че правилно за престъплението по чл.343б,ал.1 от НК е определено наказание в минимален размер, а именно Лишаване от свобода за срок от една година, чието изпълнение е било отложено за изпитателен срок от три години, както и Глоба в размер на 500лева. В съответствие с обществената опасност и обуславящите отговорността обстоятелства е преценено и наказанието Лишаване от право да управлява МПС, което е с продължителност от Една година и Шест месеца.
При така отмерените и от въззивната инстанция обуславящи отговорността обстоятелства, в съответствие с целите на чл.36 от НК се явяват и наложените от първата инстанция наказания за престъплението по чл.343б, ал.3 от НК- Лишаване от свобода за срок от Една година, Глоба в размер на 1000левау както и Лишаване от право да управлява МПС за срок от Една година и шест месеца.