Определение № 142 от 01.04.2026, Апелативен съд - Пловдив

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000515 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

В постъпилата касационна жалба от „Юнивърс файнънс“

ЕАД срещу постановеното по делото решение № 31/29.01.26 г. /т.ІІ – по разноските/ се съдържат оспорвания и искания по повод присъдените в полза на насрещната страна разноски . В тази част жалбата има характер на искане по чл. 248 от ГПК, по което компетентен да се произнесе е съдът, постановил решението.

Постъпил е писмен отговор от „Атлиман - клуб“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на направените искания.

В молбата на «Юнивърс файнънс» ЕАД, на първо място, се заявява, че се поддържат възраженията относно присъдените в полза на „Атлиман клуб“ ЕООД разноски с постановеното решение № 260/3.7.23 г. и определение № 424/29.11.23 г., и двете постановени по т.д. № 201/23 г. на ПАС – 7 462.50 лв. + 2 487.50 лв., или общо сумата от 9 950 лв. – платено адвокатско възнаграждение по иска по чл. 55 от ЗЗД. В тази връзка е отхвърлено като неоснователно поддържано възражение за прекомерност, като е прието, че действително в о.з. дружеството е било представлявано от управителя си, но е осъществена правна помощ, изразяваща се в изготвяне на 1 отговор на въззивна жалба, както и представяне на писмена защита, посредством която е осъществено и процесуално представителство по смисъла на чл. 2 от договора за правна защита и съдействие.

В тази част горните съдебни актове са стабилизирани и са влезли в сила. Присъдените разноски в горните размери касаят иска по чл. 55 от ЗЗД, производството по който е приключило и не е предмет на настоящето въззивно производство, развило се във връзка с отменително решение № 193/11.07.25 г., постановено по т.д. № 401/24 г. на ВКС, ІІ т.о. Т.е. тези разноски не подлежат на преразглеждане от настоящия съдебен състав.

С постановеното по настоящето дело въззивно решение в полза на полза на „Атлиман клуб“ ЕООД са присъдени разноски за адвокатско възнаграждение за първа въззивна инстанция в размер на 5061,79 евро – равностойност на 9900 лв. – платено адвокатско възнаграждение по договор за правна защита и съдействие /л. 43 от т.д. 201/23 на ПАС/, предмет на който е изготвяне на въззивна жалба, както и защита и процесуално представителство по въззивната жалба досежно иска по чл. 92 от ЗЗД. В същия изрично е посочено, че сумата е платена в брой при подписване на договора, както и че договорът има характер на разписка за платена сума, като същият е подписан двустранно.

Сега поддържаните възражения са за това, че няма основание да се присъждат тези разноски, тъй като няма доказателства за предоставени адвокатски услуги от адв. З в рамките на първото въззивно производство, тъй като в единственото проведено заседание дружеството било представлявано от своя управител, а не от адвокат, като въззивната жалба също е подписана от управителя. Сочи се, че в периода 8.7.22 – 4.8.23 г. адв. З бил лишен от правото да упражнява адвокатска професия, вкл. да осъществява процесуално представителство, по силата на окончателното решение от 8.7.22, постановено по дисциплинарно дело № 11/22 на висшия дисциплинарен съд при Висшия адвокатски съвет.

Твърдението, че за посочения период адв. З е бил лишен от право да упражнява адвокатско професия, се оспорва като невярно от 2 насрещната страна. За същото не се представят доказателства. При справка в Регистрите на българската адвокатура – САК, раздел «Хронология» не се установява вписване по цитираното от «Юнивърс файнънс» ЕАД решение и дисциплинарно дело.

Констатират се данни за вписване от 25.11.20 г. – въз основа на решение на Софийски дисциплинарен съд № 63/19.11.20 г. и последващо вписване от 29.08.23 г. – друг вид решение, като не е налице публична информация относно съдържанието на вписванията. При това положение и при липса на ангажирани доказателства по делото, така наведените твърдения остават недоказани, респ. не представляват основание да се отрече отговорността на страната за направените разноски за адвокатско възнаграждение от «Атлиман клуб» ЕООД.

По делото е осъществено процесуално представителство, доколкото е представена писмена защита по спора. Обстоятелството, че въззивната жалба е подписана от управителя, само по себе си не означава, че същата не е изготвена от адвоката, на когото това е изрично възложено по силата на представения договор за правна помощ, в който изготвянето на въззивна жалба е изрично посочено като негов предмет.

Ето защо съдът приема, че няма основание да се измени постановеното решение в частта му относно разноските за първа въззивна инстанция.

Съобразно уважаването на иска по чл. 92 от ЗЗД / с което се уважават изцяло предявените по делото претенции/ с постановеното решение в полза на Атлиман клуб ЕООД са присъдени и разноски за първа инстанция и за обезпечително производство - 3107,59 евро.

Прието е, че за първоинстанционното исково и обезпечителното производство «Атлиман клуб» ЕООД е претендирал и доказал разноски в общ размер на 40 120.76 лв. С влязлото в сила първоинстанционно решение са му присъдени разноски в размер на 34 042.84 лв., при което с оглед уважаването и на втория предявен от страната иск е присъдена разликата до пълния претендиран и доказан размер – 6077.92 лв. /3107.59 евро.

3

По отношение на тези разноски отново се развиват съображения за това, че адв. З е присъствал само на едно от проведените открити съдебни заседания, като във всички съдебни заседания в първата инстанция дружеството било представлявано от своя управител, а освен това се възразява, че не била направена своевременно претенция за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение.

Неоснователно е възражението за липса на своевременно въведена претенция за разноски за адвокатско възнаграждение за първа инстанция. Налице е представен списък на разноските / л. 560 от първоинст.д/, в което изрично се претендира платено адвокатско възнаграждение по иска по чл. 92 от ЗЗД в размер на 6530 лв., ведно с представен договор за правна помощ /л.562 от първоинст.д/, в който изрично е посочено плащането в брой на договореното възнаграждение. Списъкът на разноски е представен в проведеното открито съдебно заседание на 11.7.22 г., в присъствието на процесуален представител на «Юнивърс файнънс» ЕАД – адв. К., която е направила възражения по същия единствено относно адвокатското възнаграждение за обезпечително производство.

Налице е осъществена правна защита и процесуално представителство от адв. З в първоинстанционното производство, вкл. по иска по чл. 92 от ЗЗД. Исковата молба и допълнителната искови молби са подписани от процесуалния представител, подадени са други молби по хода на делото , също подписани от адв. З, явил се е в открито съдебно заседание.

Обстоятелството, че същият не се е явил в останалите съдебни заседания, в които дружеството е представлявано от управителя М., не представлява основание да се отрече отговорността за разноски на насрещната страна, след като такива разноски са доказани по делото по основание и размер.

По горните въпроси са налице влезли в сила съдебни актове, с които са присъдени разноски с оглед уважаването на иска по чл. 55 от ЗЗД, включително и тези, касаещи обезпечителното производство. С настоящето въззивно решение, с оглед уважаването и на втория иск – този по чл. 92 от ЗЗД, е присъдена разликата до пълния претендиран и установен размер.

4

С постановеното по делото въззивно решение в полза на „Атлиман - клуб“ ЕООД са присъдени разноски в размер на 7490,43 евро – за настоящето въззивно производство, формирани от размера на платеното адвокатско възнаграждение - - 14 650 лв. по договор за правна защита и съдействие. Направеното възражение за прекомерност е преценено като неоснователно, доколкото същото е в рамките на размера, определен по правилото на чл. 7, ал.2,т.5 от Наредба № 1 от 9.7.2004 г. за възнагражденията за адвокатска работа, както и предвид действителната фактическа и правна сложност на делото, действително осъществените правни и фактически действия, както и обстоятелството, че адвокатската защита е осъществена от адвокат, различен от участвалите досега в производството процесуални представители на страната, което последното предполага цялостно проучване на делото и изключва простото възпроизвеждане на представени преди това защитни тези.

„Юнивърс файнънс“ ЕАД заявява, че поддържа възражението си за прекомерност, като излага доводи за това, че представените писмени бележки от адв. С. изцяло възпроизвеждали касационната жалба, изготвена от адв. Р. Г., с леки технически корекции, което означавало, че предоставената адвокатска защита не била свързана с особена фактическа и правна сложност.

Съставът на ПАС поддържа изцяло изложените мотиви в решението. Касае е за осъществена правна помощ от адвокат, различен от досегашните процесуални представители, което предполага цялостно първично проучване на делото. Не могат да се направят други изводи от обстоятелството, че са споделени защитни тези, изложени от друг адвокат в предходен етап от производството и да се предположи едно просто „преписване“, с което да се подцени предоставената правна защита. Ето защо съдът приема, че няма основание за намаляване на присъдените разноски за адвокатско възнаграждение за настоящето въззивно производство.

Предвид изложеното съдът намира исканията по чл. 248 от ГПК, инкорпорирани в касационната жалба, се преценяват като неоснователни и поР. това се отхвърлят.

Предвид посоченото ПАС

5

ОПРЕДЕЛИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането, инкорпорирано в касационна жалба вх. № 2165/4.3.26 г. по описа на ПАС, на „Юнивърс файнънс“ ЕАД на осн. чл. 248 от ГПК за изменение на постановеното по делото решение № 31/28.01.26 г. в частта му за разноските.

Определението подлежи на касационно едномесечен срок от връчването му на страните. обжалване в

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

6

----- следващ документ -----

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 142 гр. Пловдив, 01.04.2026 г.

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ПЛОВДИВ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на първи април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Радка Д. Чолакова

Членове:

Антония К. Роглева

Александър Стойчев като разгледа докладваното от Антония К. Роглева Въззивно търговско дело № 20255001000515 по описа за 2025 година

Производство по чл. 248 от ГПК.

В постъпилата касационна жалба от „Юнивърс файнънс“

ЕАД срещу постановеното по делото решение № 31/29.01.26 г. /т.ІІ – по разноските/ се съдържат оспорвания и искания по повод присъдените в полза на насрещната страна разноски . В тази част жалбата има характер на искане по чл. 248 от ГПК, по което компетентен да се произнесе е съдът, постановил решението.

Постъпил е писмен отговор от „Атлиман - клуб“ ЕООД, в който се изразява становище за неоснователност на направените искания.

В молбата на «Юнивърс файнънс» ЕАД, на първо място, се заявява, че се поддържат възраженията относно присъдените в полза на „Атлиман клуб“ ЕООД разноски с постановеното решение № 260/3.7.23 г. и определение № 424/29.11.23 г., и двете постановени по т.д. № 201/23 г. на ПАС – 7 462.50 лв. + 2 487.50 лв., или общо сумата от 9 950 лв. – платено адвокатско възнаграждение по иска по чл. 55 от ЗЗД. В тази връзка е отхвърлено като неоснователно поддържано възражение за прекомерност, като е прието, че действително в о.з. дружеството е било представлявано от управителя си, но е осъществена правна помощ, изразяваща се в изготвяне на 1 отговор на въззивна жалба, както и представяне на писмена защита, посредством която е осъществено и процесуално представителство по смисъла на чл. 2 от договора за правна защита и съдействие.

В тази част горните съдебни актове са стабилизирани и са влезли в сила. Присъдените разноски в горните размери касаят иска по чл. 55 от ЗЗД, производството по който е приключило и не е предмет на настоящето въззивно производство, развило се във връзка с отменително решение № 193/11.07.25 г., постановено по т.д. № 401/24 г. на ВКС, ІІ т.о. Т.е. тези разноски не подлежат на преразглеждане от настоящия съдебен състав.