Решение № 14013 от 16.07.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 14013 гр. ., 16.07.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 44 СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети декември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: ПОЛИНА АНД.

ХАДЖИМАРИНСКА като разгледа докладваното от ПОЛИНА АНД. ХАДЖИМАРИНСКА

Гражданско дело № 20221110142891 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Образувано е по искова молба, подадена от П. П. М. срещу ..., с която са предявени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на § 7 от Договор за потребителски кредит от 26.10.2021г. е нищожна, тъй като съставлява неравноправна клауза и накърнява добрите нрави.

В исковата молба ищцата твърди, че е сключила с ответника Договор за потребителски кредит от 26.10.2021г., по силата на който последният се задължил да й предоставил кредит в размер от 700 лв., при уговорен ГПР 49,89% и ГЛП 41,16%.

Поддържа, че съгласно § 6 от договора потребителят следва да предостави на кредитора едно измежду посочени във визираната клауза обезпечения, като в случай на непредоставянето му в срок от 3 дни от подписване на договора съгласно § 7 дължи неустойка в размер от 618,36 лв., разсрочена на 12 месечни вноски, всяка в размер от 51,53 лв. Счита, че така договорената неустоечна клауза е нищожна като противоречаща на добрите нрави, тъй като не съответства на присъщите обезпечителна, обезщетителна и санкционна функции на неустойката. Излага и доводи за неравноправност на клаузата, която намира, че не отговаря на изискванията за добросъвестност и справедливост и води до значително неравновесие в правата на страните, във вреда на потребителя. С тези съображения обосновава правния си интерес от търсената искова защита за прогласяване нищожността на оспорената клауза. Прави искане да й бъдат присъдени сторените деловодни разноски.

1

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК ответникът не е подал отговор на исковата молба.

В проведеното на 14.12.2023г. първо съдебно заседание по делото ответникът не се явява и не изпраща представител. Същият не е заявил и искане за разглеждане на делото в негово отсъствие, въпреки че е бил надлежно уведомен за последиците от процесуалното си бездействие, а именно възможността за постановяване на неприсъствено решение.

С молба от 12.10.2023г. ищцата чрез процесуалния си представител адв. М. е направила искане в случай, че са налице предпоставките за това, за постановяване на неприсъствено решение.

Съдът като съобрази, че с оглед пасивното процесуално поведение на ответника се явяват изпълнени в тяхната съвкупност предпоставките по чл. 238, ал. 1 ГПК, както и че при събраните по делото доказателства предявените искове са вероятно основателни, намира, че следва да се произнесе с неприсъствено решение съобразно направеното в този смисъл искане от ищцата, с което исковата претенция бъде уважена.

По разноските: При този изход на спора, на основание чл. 78, ал. 1 ГПК, право на разноски се поражда в полза на ищцата. Тъй като ищцата е била освободена, по реда на чл. 83, ал. 2 ГПК, от заплащане на държавна такса по делото, дължимата такса в размер от 80 лв., на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, следва да се присъди в полза на съда.

На основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв. в полза на адв. М., предоставил на ищцата безплатно процесуално представителство, видно от отбелязването в този смисъл в представения договор за правна помощ и съдействие, следва да се присъдят разноски за адвокатско възнаграждение в претендирания от него размер от 480 лв. с вкл. ДДС, ненадвишаващ нормативно определения минимум по правилата на Наредба № 1/2004г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения.

С тези мотиви съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА НИЩОЖНА по предявени от П. П. М., ЕГН **********, с адрес: гр. .., общ. ., ул. „.“ № ., срещу ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.“, бл. 58, офис 6, искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД вр. чл. 143 и чл. 146 ЗЗП, клаузата на § 7 от сключен между страните Договор за потребителски кредит от 26.10.2021г.

ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.“, бл. 58, офис 6, да заплати, на основание чл. 78, ал. 6 ГПК, по сметка на СРС, сумата от 80 лв.

– държавна такса.

2

ОСЪЖДА ..., ЕИК ..., със седалище и адрес на управление: гр. ., ул. „.“, бл. 58, офис 6, да заплати на адв. Д. В. М. от Адвокатска колегия гр. Пловдив, служебен адрес: гр. Пловдив, бул. „Пещерско шосе“ № 81, ет. 3, ап. Б, на основание чл. 38, ал. 2 вр. ал. 1, т. 2 ЗАдв., сумата от 480 лв. – разноски за предоставено безплатно процесуално представителство на ищцата П. П. М..

Решението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

3