Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 111 от 05.11.2024, Районен съд - Севлиево

Съд
Районен съд - Севлиево
Дело
Административно наказателно дело 326/2024
Вид
Решение № 111
Подписан
05.11.2024
В сила
20.02.2025
Състав
Гергана Николаева Божилова

Цитирани разпоредби

  • чл. 57 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 63, ал. 2, т. 5 · Закон за административните нарушения и наказания
  • чл. 182 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 182, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 188 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 15 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 4 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 189, ал. 5 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 1 · Закон за движението по пътищата
  • чл. 21, ал. 2 · Закон за движението по пътищата

РЕШЕНИЕ

№ 111 гр. Севлиево, 05.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЕВЛИЕВО в публично заседание на десети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Гергана Н. Божилова при участието на секретаря ЙОАНА СТ. КНЯЗОВА като разгледа докладваното от Гергана Н. Божилова Административно наказателно дело № 20244230200326 по описа за 2024 година за да се произнесе, взе пред вид следното:

Жалбоподателят С. Я. С. от гр. Вършец е обжалвал Електронен фиш /ЕФ/ за налагане на глоба за нарушение, установено с автоматизирано техническо средство или система, серия К, № 9035423, издаден от ОДМВР - Габрово, с който за извършено нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/ и на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 6 от ЗДвП му е наложено наказание глоба в размер на 1300,00 лева.

ИСКАНЕТО в жалбата е съдът да отмени изцяло обжалвания електронен фиш.

За ответника по жалбата – ОД на МВР - Габрово, редовно призован, не се явява представител при разглеждане на делото.

По делото се събраха писмени и гласни доказателства, от съвкупната преценка на които съдът установи следната фактическа обстановка:

На 20.04.2024 г., в 09:48 часа, на път IІ-44, община Севлиево, км. 6+850, при ограничение на скоростта от 50 км/ч. за извън населено място, въведено с пътен знак В26, бил установен и заснет с автоматизирано техническо средство „ARH CAM S-1“, насочено към гр. Севлиево, лек автомобил „Ауди А 3» с рег. № *****.

Автоматизираното техническо средство отчело, че скоростта на автомобила след приспаднат толеранс от 3 км/ч е 108 км/ч при ограничение на скоростта от 50 км/час за извън населено място, въведено с пътен знак В 26. В последствие била направена справка в програмата за регистрация на автомобили в Република България, от която било установено, че автомобилът е собственост на жалб. С. Я. С.. За установеното с 1 автоматизираното техническо средство нарушение на чл. 21, ал. 2 във вр. с чл. 21, ал. 1 от ЗДвП, от ОД МВР Габрово, бил издаден електронен фиш, серия К, № 9035423, с който на жалб. С., на основание чл. 189, ал. 4 във вр. с чл. 182, ал. 4 във връзка с ал. 2, т. 6 от ЗДвП било наложено наказание глоба в размер на 1300.00лева.

Така издаденият електронен фиш бил изпратен за връчване на жалб. С. и му бил връчен на 16.07.2024 г.

От служебно изисканата от ОПУ – Габрово справка за вертикалната сигнализация, регулираща скоростта на движение на МПС на 20.04.2024 година при км. 6+850 на път ІI-44 «Севлиево – Драгановци – Габрово» в посока на движение на автомобилите към гр. Севлиево се установява, че в зоната на действие на пътния знак В26, въвеждащ ограничение на скоростта от 50 км/ч., попада и км. 6+850, където е било поставено техническото средство.

Гореизложената фактическа обстановка съдът намира за установена от приетите по делото писмени доказателства, преценени поотделно и в тяхната съвкупност – Електронен фиш Серия К, № 9035423 за нарушение, извършено на 20.04.2024 година;

Преглед на фиш; Протокол от проверка № 018-СГ-ИСИС/27.02.2024 година; Снимка на техн. средство; справка в Централна база КАТ за собствеността на автомобила;

Протокол за използване на Автоматизирано техническо средство или система от 20.04.2024 година; Снимка към ЕФ; Протокол за първоначална проверка; Писмо от ОПУ – Габрово и ЕФ Серия К № 8238518 за извършено нарушение на 07.10.2023 година.

При така установената фактическа обстановка, въз основа на събраните писмени доказателства, съдът достига до следните правни изводи:

Препис от електронният фиш е връчен на жалбоподателя на 16.07.2024 година.

Жалбата срещу ЕФ е била заведена в деловодството на ОД на МВР – Габрово на 22.07.2024 година, т.е. в законоустановения срок за обжалване на електронния фиш, поради което същата е допустима и следва да се разгледа по същество.

Съдът, предвид становището на страните и императивно вмененото му задължение за цялостна проверка на издадения електронен фиш относно законосъобразността му, обосноваността му и справедливостта на наложеното административно наказание, прави следните правни изводи:

В хода на производството съдът намира, че са спазени разпоредбите на чл.

57 от ЗАНН и чл. 189, ал. 4 от ЗДвП. В ЕФ са посочени териториалната структура на Министерството на вътрешните работи, на чиято територия е установено нарушението, мястото, датата, точния час на извършване на нарушението, регистрационният номер на моторното превозно средство, имената и ЕГН на собственика на превозното средство, описание на нарушението, нарушените разпоредби, размерът на глобата, срокът, сметката или мястото на доброволното й 2 заплащане. Всички тези реквизити се съдържат в процесния електронен фиш – мястото на извършване на нарушението е описано, като е посочено, че същото е на ГП II-44 км. 6+850 в посока гр. Севлиево, който участък се намира на територията на Община Севлиево. Съдът следва да отбележи, че електронният фиш е издаден законосъобразно според утвърдения образец, поради което при издаването му не се посочват датата на издаването, имената и длъжността на лицето, което го е издало, така както това е необходимо при съставянето на АУАН и НП.

В електронния фиш са посочени и разрешената скорост, която видно от представените по делото доказателства – Справка от АПИ - ОПУ – Габрово за действието на знак В26 при км. 6+850 към 20.04.2024 година, е била 50 км/ч., въведена с пътен знак В 26, както и установената такава на движение на процесното МПС, като следва да се има предвид, че посочената в електронния фиш скорост е след приспадане на толеранс от - 3 км/ч, което представлява наказуемата скорост, която автоматично генерира програмата на мобилната система за видеоконтрол, намалена от измерената в зависимост от обхвата на скоростта. В случая ясно е видно от записа на видеоклипа, че измерената скорост е 112 км/ч., а в ЕФ е посочена нейната намалена стойност - 108 км/ч. От представения снимков материал се установява, че измерената скорост е скоростта на движението на заснетия автомобил, а не на някои други автомобили. В него ясно са записани максималната разрешена скорост, скоростта след приспаднат толеранс, датата и часа на нарушението и регистрационния номер на автомобила, движещ се с тази скорост /Разпознат: Рег. № *****/. Имайки предвид обстоятелството, че системата автоматично засича скоростта на автомобила, посочен в самия видеоклип, не следва да има съмнения, че засечената скорост е точно на този автомобил.

От доказателствата по делото се установява, че АТСС е одобрено по реда на Закона за измерванията, притежаващи удостоверение за одобрен тип средство за измерване и преминали първоначална или последваща проверка от Българския институт по метрология, удостоверено с представения по административната преписка Удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126 и Протокол за проверка от 27.02.2024 година. Стационарно преносимият уред за контрол на скоростта е мобилно многофункционално устройство за контрол на скоростта с вградено разпознаване на регистрационните номера и комуникации. Същото измерва скоростта и разстоянието на преминаващите моторни превозни средства само в автоматичен режим от статив /тринога/ или от конзола в патрулен автомобил в стационарно положение. Принципът на работа на системата е основан на лазерен модул, който може да произведе стойност на базата на излъчен лазерен лъч, отразен от преминаващите превозни средства. Измерванията се документират от две конструктивно идентични камери, оборудвани с обективи с различни фокусни разстояния. След всички измервания и направените изчисления, устройството 3 предоставя една валидно измерена текуща скорост на всяко от наблюдаваните МПС.

Ако измерванията съдържат некоректно измерени скорости, системата игнорира измерването. Стационарно приносим уред за контрол на скоростта - ARH CAM S 1 е система за контрол на скоростните режими, притежаваща удостоверение за одобрен тип средство за измерване № 17.09.5126, издаден от БИМ и отговаря на изискванията на Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата, като установените данни за нарушения с тях не могат да бъдат променяни поради липсата на пряк достъп до тях от оператора, като това важи също и за процесите на съхранение и експорт на данни. За всяко регистрирано нарушение устройството ARH CAM S 1 прави пет снимки, които дават възможност да се проследи траекторията на съответното МПС, като само на снимката, направена по време на самото измерване на скорост, има данни за измерената скорост и дистанция на измерваното МПС. На останалите придружаващи снимки тези полета са празни.

На кадрите от снимковия материал, снет от записания клип, се наблюдава ясно автомобила и неговия регистрационен номер, визиран в електронния фиш, чието разположение и посока на движение в момента на сработването на мобилното средство за видеоконтрол, изключват всяко съмнение чия скорост е регистрирало АТСС, тъй като видно от данните на снимковия материал, заснемането е осъществено в двете посоки.

Съгласно чл. 189, ал. 15 от Закона за движението по пътищата снимковият материал, изготвен с техническо средство или система, заснемаща или записваща датата, точния час на нарушението и регистрационния номер на моторното превозно средство, съставлява годно веществено доказателствено средство в административно наказателния процес.

На л. 9 от делото е налична снимка на разположението на използвания уред за контрол, в съответствие с изискването по чл. 10, ал. 3 от Наредба № 8121з-532 от 12.05.2015 година за условията и реда за използване на автоматизирани технически средства и системи за контрол на правилата за движение по пътищата.

Измерената скорост на движение на автомобила е 112 км/ч., допустимата грешка при измерването в тези случаи е +/- 3 км, като във фиша е отразена наказуема скорост от 108 км/ч, след приспадане на толеранса.

От събраните по делото доказателства безспорно е установено, че извършването на процесното административно нарушение на чл. 21 от ЗДвП е установено и заснето с автоматизирано техническо средство, което представлява мобилна система за видеоконтрол на нарушенията на правилата за движение. Следва да се отбележи, че законът в чл. 189, ал. 4 от ЗДвП изрично предвижда случаите, в които се издава електронен фиш, без да е необходимо да се съставя АУАН срещу нарушители и 4 съответно наказателно постановление след това.

Нормата на чл. 188 от ЗДвП предвижда административнонаказателна отговорност за собственика/законния представител на юридическото лице или ползвателя на МПС за извършеното с него нарушение, независимо от това кой е действителният извършител на нарушението. Разпоредбите на ЗАНН, относно личната отговорност за извършване на административно нарушение са дерогирани от разпоредбите на чл. 188 от ЗДвП, които предвиждат презумпция за отговорност на собственика на МПС, която може да бъде оборена от него в случай, че друг е управлявал автомобила. В нормата на чл. 189, ал. 5 от ЗДвП, е предвиден 14-дневен срок от получаване на съобщението за съставяне на фиш, в който собственикът на МПС, с което е извършено нарушението, има възможност да предостави в съответната териториална структура на МВР писмена декларация с данни за лицето, извършило нарушението и копие на свидетелството му за управление на МПС. В противен случай той е лицето, което носи отговорност за извършеното нарушение. В конкретния случай, жалбоподателят не е предоставил такава декларация в 14 – дневен срок от получаване на електронния фиш, поради което следва да се приеме, че това негово право се е преклудирало и съответно всякакви твърдения от негова страна, че автомобилът е бил управляван от друго лице, се явяват ирелевантни и съответно негодни да доведат до отмяна на обжалвания електронен фиш и до ангажиране на административно – наказателната отговорност на лицето, което жалбоподателят твърди, че е управлявало автомобила на инкриминираната дата.

От данните по делото безспорно се установява, че към датата на извършване на нарушението жалбоподателят е бил собственик на процесния автомобил, поради което и предвид липсата на подадена декларация по чл. 189, ал. 5 от ЗДвП правилно и законосъобразно с обжалвания електронен фиш е бил санкциониран именно той.