Решение № 8274 от 07.07.2026, Административен съд - Пловдив
- Съд
- Административен съд - Пловдив
- Дело
- Касационно административно наказателно дело 1351/2026
- Вид
- Решение № 8274
- Подписан
- 07.07.2026
- В сила
- 07.07.2026
- Състав
- Дани Каназирева, Йордан Русев, Николай Ингилизов
Цитирани разпоредби
- чл. 144 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 213а · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 208-221 · Административнопроцесуален кодекс
- чл. 80 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 63д · Закон за административните нарушения и наказания
- чл. 23 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 24 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 25 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 29, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 68, ал. 1 · Закон за енергията от възобновяеми източници
- чл. 37 · Закон за правната помощ
- чл. 27е · Наредба за заплащането на правната помощ
РЕШЕНИЕ
№ 8274
Пловдив, 07.07.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Административният съд - Пловдив - XXX тричленен състав, в съдебно заседание на двадесет и пети юни две хиляди двадесет и шеста година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЙОРДАН РУСЕВ
ЧЛЕНОВЕ:
ДАНИ КАНАЗИРЕВА
НИКОЛАЙ ИНГИЛИЗОВ
При секретар СТАНКА ЖУРНАЛОВА като разгледа докладваното от съдия ДАНИ КАНАЗИРЕВА канд № 20267180701351 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на глава дванадесета от Административнопроцесуалния кодекс /чл. 208-221 АПК/, във връзка с чл. 63в от Закона за административните нарушения и наказания /ЗАНН/.
Образувано е по касационна жалба на Председателя на Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ срещу Решение № 267 от 13.03.2026 г., постановено по АНД № 20255330204296 по описа за 2025 г. на Районен съд - Пловдив, VII наказателен състав, с което е отменено Наказателно постановление № НП-61 от 02.07.2025 г., издадено от Председателя на КЕВР.
С наказателното постановление на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, [ЕИК], със седалище и адрес на управление: [населено място], [улица], е наложена имуществена санкция в размер на 2556.46 евро, равностойни на 5000 лева, на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, за нарушение на § 70, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ЗЕВИ /обн. ДВ, бр. 86/2023 г./.
В касационната жалба се поддържа, че решението на Районен съд - Пловдив е неправилно, незаконосъобразно и постановено при неправилно приложение на материалния закон. Иска се неговата отмяна и потвърждаване на наказателното постановление.
Касационният жалбоподател оспорва извода на районния съд, че за процесната процедура е приложима разпоредбата на § 69 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, поради което същата следва да се довърши по досегашния ред. Според касатора този извод не съответства на съдържанието и целта на приложимата преходна уредба. Поддържа се, че § 70 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ урежда именно хипотезата на заварени процедури, при които към датата на влизане в сила на закона са издадени становища за присъединяване, но не са сключени предварителни договори или договори за присъединяване. В тази връзка се твърди, че за заявителя „Г. М.“ ЕООД е съществувало задължение да предостави гаранция по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ в тримесечния срок по § 70, ал. 3 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, а при непредставянето ѝ процедурата по присъединяване е следвало да се счита прекратена.
В жалбата се излагат съображения, че районният съд неправилно е приел, че разпоредбата на § 70, ал. 4 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ не предвижда автоматично прекратяване на процедурата по присъединяване, а изисква издаване на нарочен акт. Според касатора прекратяването настъпва по силата на закона, след като гаранцията не е предоставена в предвидения срок, като не е необходимо допълнително волеизявление от страна на оператора на електроразпределителната мрежа. Поддържа се, че противоположното тълкуване би обезсмислило въведената от законодателя гаранционна уредба и би позволило продължаване на процедури, които законът е целял да прекрати поради липса на финансова обезпеченост.
Касаторът поддържа още, че първоинстанционният съд неправилно е приел, че нормите на чл. 29 ЗЕВИ и § 70 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ не въвеждат административноправно задължение, чието неизпълнение може да обоснове административнонаказателна отговорност. Според жалбоподателя тези разпоредби имат императивен характер и са въведени в защита на обществения интерес, свързан с ефективното използване на капацитета на електрическите мрежи и преодоляване на практиката по резервиране на мрежови капацитет без реални инвестиционни намерения. Поради това се счита, че продължаването на прекратена процедура по присъединяване представлява нарушение, санкционируемо по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ.
С касационната жалба се иска отмяна на Решение № 267 от 13.03.2026 г. на Районен съд - Пловдив, постановено по АНД № 20255330204296/2025 г., и постановяване на ново решение, с което да бъде потвърдено Наказателно постановление № НП-61 от 02.07.2025 г. Претендира се присъждане на разноски.
В срока по чл. 213а АПК е постъпил писмен отговор от „Електроразпределение Юг“ ЕАД, с който касационната жалба се оспорва като неоснователна.
Ответникът поддържа, че решението на Районен съд - Пловдив е правилно, мотивирано и законосъобразно. Според дружеството първоинстанционният съд обосновано е приел, че процесната процедура по присъединяване е започнала преди влизане в сила на измененията в ЗЕВИ, обнародвани в ДВ, бр. 86/2023 г., поради което същата попада в приложното поле на § 69 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ и следва да бъде довършена по досегашния ред.
Ответникът излага, че гаранцията по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ е приложима към процедурите, започнали по новия ред, но не и към процедурите по отменените чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ЗЕВИ. Поддържа се, че за заварените процедури, каквато е процесната, не е възникнало задължение за предоставяне на гаранция, поради което не може да се приеме и че процедурата е била прекратена поради непредставянето ѝ.
В отговора се поддържа още, че разпоредбата на § 70, ал. 4 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ не урежда автоматично прекратяване „ex lege“, а предполага изрично волеизявление за прекратяване на процедурата. Твърди се, че такъв акт не е издаван, поради което процедурата не е била прекратена и дружеството не е извършило нарушение, като е продължило действията по присъединяване.
Ответникът моли съда да остави в сила Решение № 267 от 13.03.2026 г. на Районен съд - Пловдив и да отхвърли касационната жалба като неоснователна. Претендира присъждане на разноски.
В открито съдебно заседание представителят на Окръжна прокуратура - Пловдив редовно уведомени, не встъпват в процеса, не изпращат представител.
Касационната инстанция, като обсъди оплакванията в жалбата, становищата на страните и извърши проверка по чл. 218 АПК, намира следното:
Касационната жалба е подадена в законоустановения срок, от надлежна страна и срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване, поради което е допустима.
Решението на Районен съд - Пловдив е валидно и допустимо, доколкото е постановено от компетентен съд, по подадена в срок жалба срещу подлежащ на съдебен контрол административнонаказателен акт и в рамките на предоставената правораздавателна компетентност.
Разгледана по същество, касационната жалба е НЕОСНОВАТЕЛНА.
От събраните по делото доказателства се установява следната фактическа обстановка:
Производството пред Комисията за енергийно и водно регулиране /КЕВР/ е започнало по повод извършена проверка на „Електроразпределение Юг“ ЕАД, като оператор на електроразпределителната мрежа, относно спазване на изискванията на § 70, ал. 4 от Преходните и заключителните разпоредби на Закона за изменение и допълнение на Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗИД на ЗЕВИ/, обн. в ДВ, бр. 86 от 2023 г.
Проверката е възложена със заповед на председателя на КЕВР, а констатациите са обективирани в констативен протокол. Въз основа на резултатите от проверката е съставен Акт за установяване на административно нарушение № Е-КРС-58 от 25.03.2025 г., съставен от Г. В. П. - главен експерт в дирекция „Електроенергетика и топлоенергетика“ при КЕВР. Впоследствие е издадено Наказателно постановление № НП-61 от 02.07.2025 г.
С цитираното наказателно постановление, на основание чл. 68, ал. 1 от Закона за енергията от възобновяеми източници /ЗЕВИ/, на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е наложена имуществена санкция в размер на 5000 лева за това, че дружеството е продължило на 20.02.2024 г. прекратената на 15.01.2024 г. по закон процедура № 4583727 по присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници, с мощност 65,88 kW, към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Обектът е предвиден за изграждане в [УПИ], кв. **, [населено място], община ** област **, със заявител „Г. М.“ ЕООД.
В наказателното постановление е прието, че към 13.10.2023 г. заявителят „Г. М.“ ЕООД не е имал сключен предварителен или окончателен договор за присъединяване на обекта за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници към електроразпределителната мрежа на „Електроразпределение Юг“ ЕАД. Посочено е, че договорът е сключен на 23.02.2024 г., поради което заявителят е дължал предоставяне на гаранция по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ в срок до 15.01.2024 г., но такава гаранция не е предоставена. Поради това административнонаказващият орган е приел, че процедурата по присъединяване е била прекратена по силата на § 70, ал. 4 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, а с продължаването ѝ на 20.02.2024 г. „Електроразпределение Юг“ ЕАД е осъществило състава на нарушение по чл. 68, ал. 1 ЗЕВИ.
От доказателствата по делото се установява, че на 19.07.2023 г. „Г. М.“ ЕООД е подало заявление до „Електроразпределение Юг“ ЕАД за проучване на условията и начина за присъединяване на обект за производство на електрическа енергия от възобновяеми източници с мощност 65,88 kW, предвиден за изграждане в [УПИ], кв. 144, [населено място], община ** област **.
По отношение на заявлението е стартирана процедура за присъединяване по реда на чл. 25 ЗЕВИ /отм./, като между страните не е било спорно, че към момента на подаване на заявлението процедурата е започнала при действието на предходната правна уредба, преди измененията в ЗЕВИ, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2023 г. и влезли в сила на 13.10.2023 г.
Районният съд - Пловдив е събрал и обсъдил представените писмени доказателства, както и гласните доказателства чрез разпита на актосъставителя Г. В. П.. Съдът е приел за безспорно установена фактическата обстановка, възприета в акта и наказателното постановление, но е достигнал до извод, че наказателното постановление е неправилно и незаконосъобразно.
След анализ на приложимата правна уредба районният съд е приел, че процесната процедура е започнала на 19.07.2023 г., т.е. преди влизане в сила на измененията в ЗЕВИ, обнародвани в ДВ, бр. 86 от 2023 г. Поради това съдът е счел, че спрямо нея намира приложение § 69 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, съгласно който започналите до влизането в сила на този закон процедури по отменените чл. 23, 24 и 25 ЗЕВИ се довършват по досегашния ред.
Районният съд е приел, че гаранцията по чл. 29, ал. 1 ЗЕВИ е въведена с новата редакция на закона и е приложима към процедурите, започнали по новия ред, но не и към процедурите, които са били започнали по отменените разпоредби на чл. 23, чл. 24 и чл. 25 ЗЕВИ. Оттук съдът е направил извод, че за процесната процедура не е възникнало задължение за предоставяне на гаранция, поради което не може да се приеме, че същата е била прекратена поради непредставянето ѝ.
На следващо място районният съд е приел, че дори да се приеме приложимост на § 70 ПЗР на ЗИД на ЗЕВИ, разпоредбата на § 70, ал. 4 не предвижда автоматично прекратяване на процедурата „ex lege“. Според съда употребеният от законодателя израз „процедурата по присъединяване на обекта се прекратява“ предполага изрично волеизявление за прекратяване, а не настъпване на правната последица непосредствено по силата на закона. Съдът е съпоставил тази формулировка с други законови текстове, при които законодателят изрично използва изрази като „се счита за невалидно“ или „се смята за прекратена“, когато желае да предвиди автоматично настъпване на правната последица.
В тази връзка районният съд е приел, че по делото не е установено издаването на изричен акт или извършването на изрично волеизявление за прекратяване на процедурата по присъединяване. Поради това не може да се приеме, че към 20.02.2024 г. процедурата е била прекратена, нито че с последващите действия на „Електроразпределение Юг“ ЕАД е продължена прекратена процедура.
В подкрепа на изводите си районният съд се е позовал на вече постановена практика на Административен съд - Пловдив по сходни казуси, включително Решение № 1657 от 13.02.2026 г. по к.а.н.д. № 2818/2025 г., Решение № 1851 от 17.02.2026 г. по к.а.н.д. № 2903/2025 г., Решение № 1644 от 12.02.2026 г. по к.а.н.д. № 2759/2025 г., Решение № 2304 от 26.02.2026 г. по к.а.н.д. № 81/2026 г., Решение № 1776 от 17.02.2026 г. по к.а.н.д. № 2756/2025 г. и Решение № 1302 от 04.02.2026 г. по к.а.н.д. № 2701/2025 г.
Разпечатката съдържа 42 от 75 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85c87e20-2a26-4844-8468-dd658401b4e3