Решение № 4154 от 20.11.2025, Районен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

РЕШЕНИЕ

№ 4154 гр. Варна, 20.11.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ВАРНА, 31 СЪСТАВ, в закрито заседА.е на двадесети ноември през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Любомир Нинов като разгледа докладваното от Любомир Нинов Гражданско дело № 20223110115352 по описа за 2022 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 250, ал. 1 ГПК.

Постъпила е молба с вх. № 56324/23.06.2025 г., подадена от съделителите В. Т. М. и Ш. Д. С., чрез адв. В. Д., с която е направено искане за допускане на поправка на очевидна фактическа грешка, евентуално допълване, на постановеното по делото Решение № 1052 от 26.03.2025 г.

Изложено е, че е предявен насрещен иск от В. Т. М. с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК досежно установяването в отношенията между него и насрещните страни - М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д., че същият е собственик на реална част с площ от 1 000 кв.м., част от ПИ с идентификатор 10135.2522.***, находящ с гр. Варна, кв. Виница, м-ст „Акчелар“, целият с площ от 2 982 кв.м., ведно с построената в имота еднофамилна сграда, представляваща сграда с идентификатор 10135.2522.***.3 и сграда с идентификатор 10135.2522.***.4. В тази връзка се сочи, че съдът се е произнесъл с отхвърлителен диспозитив по отношение на процесната реална част, но липсва произнасяне по предявения положителен установителен иск касателно спорната сграда.

В предоставения по чл. 250, ал. 2 от ГПК на насрещната страна М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. срок за отговор, такъв не е постъпил.

При съобразяване с изложеното в сезиралата настоящия състав молба, същият намира, че по същество е сезиран с искане за допълване на съдебното решение по смисъла на чл. 250, ал. 1 от ГПК, а не за неговата поправка по реда чл. 247, ал. 1 от ГПК, предвид констатацията за действителната липса на произнасяне по отношение на заявената претенция.

Съдът счита молбата за допълване на постановеното по делото решение за частично допустима. Същата е депозирана в предвидения в разпоредбата 1 на чл. 250, ал. 1 от ГПК срок от съделителите В. Т. М. и Ш. Д. С., но ищец по заявената насрещна искова претенция с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК досежно собствеността на посочената реална част с площ от 1 000 кв.м., ведно със сграда, представлява сграда с идентификатор 10135.2522.***.3 и сграда с идентификатор 10135.2522.***.4, е само първият съделител – В. Т.

М.. Изложеното налага извод, че за другия съделител Ш. Д. С. не е налице интерес от така направеното искане за допълване на съдебното решение в посочената част, доколкото лицето не е страна по този иск, поради което в молба следва да бъде оставена без разглеждане в частта по отношение на посочения молител.

Разгледана по същество, съдът намира молбата за основателна по следните съображения:

Разпоредбата на чл. 250, ал. 1 от ГПК предвижда възможността страната да поиска да бъде допълнено решението, ако съдът не се е произнесъл по цялото й искане.

Производството по делото е образувано по предявен от М. Т. М., В. Б. Х. и А. Х. Д. срещу В. Т. М. иск по чл. 34, ал. 1 от ЗС за делба на следните съсобствени имоти при съотвените посочени квоти, а именно: поземлен имот с идентификатор 10135.2522.***, сграда с идентификатор 10135.2522.***.1, сграда с идентификатор 10135.2522.***.2, сграда с идентификатор 10135.2522.***.3 и сграда с идентификатор 10135.2522.***.4.

Заедно с това, в съответствие с посоченото в Определение № 3945 от 03.04.2024 г., с което е допълнено Определение 6434 от 29.05.2023 г., обективиращо доклада по делото по смисъла на чл. 146 от ГПК, съдът е приел за съвместно разглеждане предявените от ответниците насрещни претенции, а именно:

- положителен установителен иск с правно основание чл. 124, ал. 1 от ГПК, предявен от В. М. срещу М. М., В. Х. и А. Д., за приемане за установено между страните, че ищецът е собственик на 1 000 кв.м. реална част от имот с идентификатор 10135.2522.***, както и на построената в него еднофамилна сграда с идентификатори 10135.2522.***.3 и 10135.2522.***.4, съгласно посоченото в Нотариален акт № 135/1975 г. за дарение, поправен с Нотариален акт № 49/1975 г., както и

- положителен установителен иск по чл. 124, ал. 1 от ГПК от Ш. С. и В.

М. срещу М. М., В. Х. и А. Д. за приемане за установено между страните, че ищците са собственици по давност на 1 115 кв.м. ид.ч. от имот с идентификатор 10135.2522.***.

Видно от постановеното по делото решение, по така заявения насрещен положителен установителен иск от съделителя В. М. съдът се е произнесъл само по отношение на собствеността досежно процесната реална част от 1 000 кв.м., но липсват формирани мотиви, респ. диспозитив, касателно построената в имота еднофамилна сграда, съставляваща сграда с идентификатор 10135.2522.***.3 и 10135.2522.***.4, поради което и с оглед валидното сезиране на съда, последният дължи произнасяне в цялост.

За успешното установяване на предявения за разглеждане в производството насрещен иск, намиращ правното си основание в нормата на чл. 124, ал. 1 от ГПК, ищецът по претенцията е следвало да установи в условията на пълно и главно доказване правнорелевантните факти, от които се ползва, а именно, че е собственик на процесната сграда, представляваща 2 сграда с идентификатор 10135.2522.***.3 и сграда с идентификатор 10135.2522.***.4, на въведеното от него основА.е – извършено в негова полза дарение, обективирано в Нотариален акт № 135 от 17.04.1975 г. за дарение, поправен с Нотариален акт № 49 от 11.12.1975 г.

В хода на процеса е допусната съдебно-техническа експертиза, вещото лице по която – В. Р. - Г., е посочило, че процесната реална част с площ от 1 000 кв.м. и изградената в него постройка, съгласно Нотариален акт № 135 от 17.04.1975 г., се намират в очертанията на имот с пл. № 12980 по КП от 1956 г.

/Комбинирана скица № 1 на л. 252/. Установено е, че в процесния поземлен имот с идентификатор 10135.2522.*** понастоящем съществува само една сграда, която обаче не е идентична с нито една от четирите сгради, описани в актуалната скица /10135.2522.***.1, 10135.2522.***.2, 10135.2522.***.3 и 10135.2522.***.4/. Допълва се, че сгради 1 и 2 реално не съществуват, но не са заличени в действащата кадастрална карта, а 3 и 4 частично отговарят на съществуващата към момента сграда в имота. За последната вещото лице не е установило наличието на одобрявани проекти и издавано разрешение за строеж. В проведеното на 18.06.2024 г. о.с.з. вещото лице изрично е уточнило, ч е описаната в Нотариален акт № 135 от 17.04.1975 г. сграда не съществува към момента. Изготвена е тройна съдебно-техническа експертиза, съгласно която към датата на извършеното дарение от 1975 г. по отношение на м-ст „Крайбрежието“, гр. Варна е действал КП от 1956 г., като описаният в процесния нотариален акт имот с площ от 1 000 кв.м. представлява имот с пл. № 12980 по КП от 1956 г. Констатирано е от експертите, че съгласно действалия към датата на дарението КП, в югозападната част на имот с пл. № 12980 е отразена сграда с площ от около 35 кв.м., така, както е отбелязано в Комбинирана скица № 3 на л. 324 по делото.

При така установеното от вещите лица както по изготвената единична, така и по допуснатата тройна експертиза, съдът намира, че липсва идентитет между постройката, отчуждена заедно с имот с площ от 1 000 кв.м., съгласно Нотариален акт № 135 от 17.04.1975 г. за дарение, поправен с Нотариален акт № 49 от 11.12.1975 г., и сградата, чието вещно право на собственост ищецът по насрещния положителен установителен иск се домогва да докаже, че притежава, представляваща сграда с идентификатор 10135.2522.***.3 и сграда с идентификатор 10135.2522.***.4. До извод в същия смисъл се достига и при съпоставяне между представената по делото актуална скица /л. 14/ с комбинираните такива /л. 252 и л. 324/, изготвени от вещите лица по делото, видно от които сгради 3 и 4 се намират в югоизточната част на имот с идентификатор 10135.2522.***, а постройката, находяща се в имот с пл. № 12980 по КП от 1956 г., последният част от процесния 211, се намира в югозападната част на същия.

Така изложеното обуславя извод за неоснователността на заявената претенция и в частта касателно построената в имота еднофамилна сграда, представляваща сграда с идентификатор 10135.2522.***.3 и сграда с идентификатор 10135.2522.***.4, поради което искът следва да бъде отхвърлен поради неоснователността му, в какъвто смисъл следва да бъде и допълнено постановеното по делото Решение № 1052 от 26.03.2025 г.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

3

ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ молба с вх. № 56324/23.06.2025 г., подадена от съделителите В. Т. М. и Ш. Д. С., чрез адв. В. Д., с която е направено искане за допълване на Решение № 1052 от 26.03.2025 г., постановено по гр. д. № 15352/2022 г. по описа на ВРС, XXXI състав, В ЧАСТТА по отношение на съделителя Ш. Д. С..

ДОПЪЛВА на основание чл. 250, ал. 1 ГПК Решение № 1052 от 26.03.2025 г., постановено по гр. д. № 15352/2022 г. по описа на ВРС, XXXI състав, КАТО:

ОТХВЪРЛЯ предявения от В. Т. М., ЕГН ********** от гр. Варна, *** срещу

М. Т. М., ЕГН ********** от гр. Варна, *** с квота 745.50 кв.м./2 982кв.м.,

В. Б. Х., ЕГН ********** от гр. Варна, *** с квота 319.50 кв.м./2 982 кв.м.,

А. Х. Д., ЕГН ********** от гр. Варна, ***, иск за приемане за установено, че ищецът е собственик на еднофамилна сграда, представляваща сграда с идентификатор 10135.2522.***.3 и сграда с идентификатор 10135.2522.***.4, находяща се в реална част с площ от 1 000 кв.м., част от поземлен имот (ПИ) с идентификатор №10135.2522.***, находящ се в гр.

Варна, Община Варна, Област Варна, р-н Приморски, кв. Виница, м-ст Акчелар, целият с площ от 2 982 кв.м., номер по предходен план 340, при грА.ци на реалната част, съобразно актуалната скица на имота л. 14 – на юг: имот с идентификатор 10135.2522.**, имот с идентификатор 10135.2522.** и имот с идентификатор 10135.2522.**; на изток: имот с идентификатор ***; на север: останалата част от имот с идентификатор 10135.2522.***; на запад: имот с идентификатор 10135.2522.** имот с идентификатор 10135.2522.** и имот с идентификатор 10135.2522.**, която реална част е повдигната в бежов цвят на представената по делото л. 130 скица, касателно имот с пл. № 340, приподписана от съда и представляваща неразделна част от настоящото решение, на основА.е извършено дарение, обективирано в Нотариален акт № 135 от 17.04.1975 г., поправен с Нотариален акт № 49 от 11.12.1975 г., на осн. чл. 124 от ГПК.

Допълнителното решение подлежи на обжалване пред Варненски окръжен съд в двуседмичен срок от съобщаването му на страните, а в частта, в която молбата е оставена без разглеждане - в едноседмичен срок, доколкото в тази част решението има характера на определение.

Съдия при Районен съд – Варна: _______________________ 4