Определение № 4163 от 18.09.2025, Върховен касационен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 4163 гр. София, 18.09.2025 г.

ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД, 4-ТО ГРАЖДАНСКО

ОТДЕЛЕНИЕ 5-ТИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и девети януари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Владимир Йорданов

Членове:

Димитър Димитров

Хрипсиме Мъгърдичян като разгледа докладваното от Димитър Димитров Касационно гражданско дело № 20248002103292 по описа за 2024 година

Производството е по реда на чл. 288 от ГПК като е образувано по повод на касационна жалба с вх. № 18 054/12.07.2024 година, подадена по пощата на 11.06.2024 година, от Б. П. В., срещу част от решение № 538/16.05.2024 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година.

С касационната жалба въззивното решение на състава на Окръжен съд Варна се оспорва в частта му, с която е потвърдено първоинстанционното решение № 3605/09.11.2023 година на Районен съд Варна, 49-ти състав, постановено по гр. д. № 16 860/2022 година, в частта му, с която Б. П. В. е осъден на основание чл. 240, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86, ал. 1 от ЗЗД да заплати на П. Р. П. сумата от 9355.20 лева, представляваща дължима главница по сключен между тях неформален договор за заем от 19.09.2019 година, заедно със законната лихва върху сумата, считано от датата на предявяване на иска 22.12.2022 година до окончателното плащане, както и сумата от 2011.37 лева, представляваща обезщетение за забава върху главницата за периода от 09.11.2020 година до датата на предявяване на иска 22.12.2022 година.

В подадената от Б. П. В. касационна жалба се излагат доводи за това, че въззивното решение в обжалваната му част е постановено в нарушение на 1 материалния закон, при съществени нарушения на съдопроизводствените правила и е необосновано. Поискано е същото да бъде отменено в тази му част и вместо него да бъде постановено друго, с което предявените срещу Б.

П. В. от П. Р. П. искове, с правно основание чл. 240, ал. 1, във връзка с чл. 79, ал. 1 и чл. 86 от ЗЗД да бъдат отхвърлени в тази им част. В изложението към касационната жалба по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК се твърди, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване на решението на Окръжен съд Варна по чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 3 и по ал. 2, пр. 3 от ГПК.

Ответникът по подадената касационна жалба П. Р. П. е подал отговор с вх. № 20 938/19.08.2024 година, с който е изразила становище, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на решение № 538/16.05.2024 година на Окръжен съд Варна, гражданско отделение, ІІ-ри състав, постановено по гр. д. № 265/2024 година в обжалваната му част и такова не трябва да се допуска, а ако бъде допуснато жалбата се оспорва като неоснователна като се иска да бъде оставена без уважение, а оспорваното с нея решение да бъде потвърдено в обжалваната част.

Б. П. В. е бил уведомен за обжалваното решение н а 11.06.2024 година, а подадената от него срещу същото касационна жалба е с вх. № 18 054/12.07.2024 година, като е подадена по пощата на 11.06.2024 година.

Поради това и с оглед разпоредбата на чл. 62, ал. 2 от ГПК е спазен предвидения от чл. 283, изр. 1 от ГПК преклузивен срок за обжалване като жалбата отговаря на формалните изисквания на чл. 284 от ГПК. Същата е подадена от надлежна страна, поради което е допустима.

Върховният касационен съд, гражданска колегия, ІV-то отделение, преценявайки въпросите посочени от жалбоподателя в подаденото от него изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК, намира следното:

При постановяване на решението си съставът на Окръжен съд Варна е приел, че между страните в производството нямало спор, а и от представените писмени доказателства справки за банкови сметки и движения по тях издадени от „Райфайзенбанк България“ ЕАД гр. София се установявало, че по банкова сметка с IBAN с титуляр Б. П. В. на 19.09.2019 година била постъпила сума в размер на 8770.50 лева с наредител П. Р. П. от банкова сметка с IBAN ; На 26.09.2019 година била постъпила сума в размер 2 на 584.70 лева от същия наредител и същата банкова сметка, а на 08.11.2019 година– сума в размер на 827.88 лева с наредител ST STANZTECHNIK GMBH от сметка с IBAN и основание „Lohn/Gehalt”. На 24.09.2019 година от сметката на Б. П. В. бил извършен банков превод на сума в размер на 9000.00 лева с посочено основание покупка на “И. Д.”. По делото било представено досъдебно производство № 23-Рп/2022 година, прокурорско дело № 62/2022 година на Военно окръжна прокуратура гр. С., образувано по повод подадена жалба от П. Р. П. с вх. № 19218/09.12.2021 година. В дадените по посоченото досъдебно производство на 27.04.2022 година обяснения от Б. П. В. същият бил посочил, че през м.09.2019 година. решил заедно с бившата си приятелка М. К. да закупи камион марка „И.“ за сумата от 19 000.00 лева, за да внасял с него автомобили от Г., които да продавал в Б.. За целта няколко дни преди закупуването на камиона получил по банковата си сметка в „Райфайзенбанк“ от П. Р. П. сумата от 9000.00 лева. Уговорката била след като започнат да внасят колите, от печалбата от продадените коли П. да си приспада суми и така да възстанови преведената сума. Досъдебното производство било прекратено с постановление на 29.11.2022 година. В хода на първоинстанционното производство били събрани и гласни доказателства чрез разпит на свидетелите М. Й. К., Д. Д. Д. и К. Н. К.. От показанията на свидетелката К. се установявало, че до края на октомври 2019 година, в продължение на 16 години били живели на съпружески начала с В. и заедно били приятели П. Р. П., който от 2016 година живеел и работел в Г.. През 2019 година Б. П. В. бил заявил желанието си да закупи камион марка „И.“, набелязал такъв, който се продавал в гр. Х., но не му били достигали пари, за да заплати цената. Договорената цена с продавача била 14 000.00 лева, а В. разполагал с 5000.00 лева от продажба на овце и агнета, които отглеждал. По тази причина през септември 2019 година чрез интернет приложението „Месинджър“ по видео разговор се били свързали с П. Р. П. и В. му поискал на заем 10 000.00 лева, които не му достигали, за да купел камиончето. П. се съгласил, тъй като били приятели с В. и си имали доверие, като уговорката била сумата от 10 000.00 лева да му бъдела върната след една година. П. Р. П. бил превел първите около 9000.00 лева веднага след разговора по сметка на Б.

П. В. в „Райфайзенбанк“, след което на 24.09.2019 година Б. и свидетелката пътували до гр. Х. и купили камиона. След няколко дни, на 26.09.2019 година П. бил превел на В. още 300.00 € като част от договорената сума на заема от 3

10 000.99 лева. Имало и трети превод към В., който бил около 800.00 лева, които били преведени от работодателя на П. в Г. като дължима част от заплатата му. В началото на октомври 2019 година П. Р. П. решил да се прибере от Г. и за целта Б. П. В. и свидетелката пътували за Г. с друг бус, с който били прибрали багажа на П. Р. П. и на съпругата му. Разходите за гориво до Г. били около 350.00 €и били осигурени от майката на свидетелката, а след прибирането на П. от Г., лично той ги възстановил на майката на свидетелката.

Свидетелката заявявала, че до момента, в който са били заедно с В. (октомври 2019година) той не бил давал пати на заем на П., тъй като не бил имал финансова нужда. Към датата на даване на показанията били в прекрасни отношения с Б. П. В.. Свидетелят Д. Д. посочвал, че бил приятел на Б. П. В., покрай който познавал и П. Р. П.. Посочвал, че знае, че през 2018 година родителите на В. продали около 70 животни–овце и агнета, от които получили около 10 000.00 лева. Излага, че от Б. П. В. разбрал, че през септември 2018 година П. го помолил да му даде 9000.00 лева, за да можел да се устрои в Г., където заминал да работи. Свидетелят присъствал на среща, на която Б. П. В. дал на П. Р. П. 9000.00 лева, като не били подписвани документи. Между В. и П. се бил провел разговор вторият да не връща парите, а да намери камионче от Г., което да закупели. По-късно обаче В. открил в гр. Х. камион, който пожелал да купи. Пътували заедно с М. и го закупили за 15 000.00-16 000.00 лева. Парите имал от продажбата на агнетата и спестени пари, а останалите му ги била дала майка му. Свидетелят посочвал, че Б. П. В. имал личен заем от банка и бил съдлъжник по друг заедно с М.. От показанията на свидетеля К. се установявало, че познавал В. и П. и знаел, че през 2018 година семейството на първия продало отглежданите от тях животни. От получените пари Б. П. В. бил дал 4500.00 € на П., за да му купи камион от Г.. П. Р. П. се бил забавил много с намирането на камион и В. закупил такъв от Б., като пътувал заедно с М., за да го вземе от друг град. В. си поискал парите от П. и той му ги бил върнал. Свидетелят бил видял СМС, в който П. бил посочил сумата от 4500.00 € и други техни обяснения. Свидетелят посочвал, че Б. П. В. имал заеми от банка. При така установената фактическа обстановка, въззивният съд намирал, че изложената в исковата молба фактическа обстановка и формулираният въз основа на нея петитум обуславяли извод за предявени от П. Р. П. обективно кумулативно съединени искове с правно основание чл. 240, ал. 1 от ЗЗД и чл. 86 от ЗЗД за осъждане на Б. П. В. да заплати на първия 4 дължима сума от 10 183.08 лева предоставена по неформален договор за паричен заем чрез извършени по банкова сметка на В. три броя банкови превода, както следвало: на 19.09.2019 година–сума в размер на 8770.50 лева, на 26.09.2019 година-сума в размер на 584.70 лева и на 08.11.2019 година сума в размер на 827.88 лева, заедно със законната лихва върху главницата, считано от подаването на исковата молба в съда-22.12.2022 година. до окончателното заплащане на задължението, както и сума в размер на 2189.45 лева, представляваща лихва за забава начислена върху сумата на заема за периода от 09.11.2020 година. до 22.12.2022 година. Между страните не бил налице спор по въпроса за получаването от В. по банковата му сметка в „Райфайзенбанк България“ АД гр. София на процесните суми в общ размер на 10 183.08 лева чрез трите превода на посочените дати, а и този факт се установявал от представените по делото разпечатки от движението по банковата му сметка с IBAN . Спорът бил по въпроса за основанието на извършеното плащане от П.

Р. П. в полза на Б. П. В.. В този смисъл, всяка от двете страни развивала самостоятелна версия за основанието, на което била предала, респективно получила сумата. Твърденията на П. Р. П. били, че чрез трите превода бил предал на В. процесната сума от 10 183.08 лева в изпълнение на сключения между тях през септември 2019 година неформален договор за паричен заем, като първите два банкови превода на суми (от 19.09.2019 година и от 26.09.2019 година) бил направил от личната си банкова сметка в Г. с IBAN , а преводът от 08.11.2019 година бил постъпил от банкова сметка с IBAN и наредител ST STANZTECHNIK GMBH. Сключването на договора се било случило чрез проведен видео разговор по мобилно приложение „Месинджър“, в който В. му поискал сумата от 10 000.00 лева, за да закупел избран от него товарен автомобил в Б.. След постигнато съгласие от страна на Б. П. В. да предаде поисканата в заем сума, страните договорили връщането й да станело след една година. В. посочвал в писмения си отговор, че сумата по превода от 19.09.2019 година в размер на 8770.50 лева бил получил в изпълнение на задължение на П. за връщане на предоставен му от В. паричен заем в размер на 9000.00 лева сключен през септември 2018 година. Основанието за получаване на сумата от 584.70 лева на 26.09.2019 година пък била постигната договорка с П. той да му заплатял авансово разходите, които В. щял да стори за гориво във връзка с пътуване до Г. с товарен бус за прибиране към Б. на покъщнина на П.. По отношение на сумата от 827.88 лева получена по 5 банковата му сметка с превод от 08.11.2019 година посочвал, че представлява последното дължимо на П. трудово възнаграждение от полагания труд в Г., която сума била преведена по сметка на В., предвид на това, че П. не бил разполагал с такава открита в Б.. Това обстоятелство (липсата на открита банкова сметка в Р. Б. към ноември 2019 година. не се оспорвало от П. и се признавало по реда на чл. 176 от ГПК в проведеното съдебно заседание на 10.10.2023 година Установения факт на получаване на процесната сума от общо 10 183.08 лева от Б. П. В. чрез трите банкови превода не освобождавало П. Р. П. от задължението да докажел основанието на своя иск, а именно, че същата му била предадена именно в изпълнение на сключен договор за паричен заем. Доколкото Б. П. В. оспорвал основанието, тежестта да установи заемното правоотношение и изправността си по него се носела от П.. За установяване на твърденията си всяка от страните била ангажирала гласни доказателства чрез разпита на трима свидетели. Фактите, за чието установяване П. Р. П. бил поискал допускането на свидетели още с исковата молба били за установяване предаването на процесната сума в заем на Б. П. В. и уговорките за връщането й. Съгласно разпоредбата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК, свидетелските показания не били допустими, когато с тях се искало установяване на договори на стойност по-голяма от 5000.00 лева. Изключение от правилото за недопустимост на свидетелските показания в посочената хипотеза било уредено в чл. 164, ал. 2 от ГПК, като те се допускали при изрично съгласие на страните. В случая в отговора на исковата молба, част III– По Доказателствата, Б. П. В. изрично бил заявил в т.3, че не се противопоставял на искането на П. за допускане на гласни доказателства, поради което такива били допуснати чрез разпита на свидетелката К. От друга страна съдебната практика чрез произнасяния на ВКС трайно и непротиворечиво приемала, че забраната за допустимост на свидетелски показания в хипотезата на чл. 164, ал. 1, т. 3 от ГПК не била приложима, когато с тях се целяло не установяване наличието на договорно правоотношение, а установяване на смисъла на постигнатите договорености, за установяване на обстоятелствата, при които бил сключен договора, за установяване на действителната обща воля на страните при спор относно значението на отделни или на всички договорки и други. Касаело се за хипотеза, при която нямало спор (налице били писмени доказателства) за предаване на паричната сума, което в случая с оглед реалния характер на 6 договор за заем означавало установяване на съществен елемент на договора, поради което за останалите елементи на договора нямало забрана за установяването им със свидетелски показания. Съобразно посоченото въззивният съдебен състав намирал, че кредитирането на показанията на свидетелката К., относно договореностите, които били постигнали П. Р. П. и Б.