Решение № 1011 от 06.03.2026, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 1011 гр. Пловдив, 06.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XIII ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на десети февруари през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Руска Ат. Андреева при участието на секретаря Мария Г. Христова като разгледа докладваното от Руска Ат. Андреева Гражданско дело № 20255330100977 по описа за 2025 година за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 235 и сл. от ГПК.

Ищцата В. Х. е предявила против ОДМВР - Хасково осъдителен иск с правно основание чл. чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за заплащане на парична сума в размер на .............., представляваща дължимо на ищцата допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности като заемаща длъжността „м....р.... п...........“ в структурата на ..............за периода от 06.03.2024 г. до 18.12.2024 г., ведно със законната лихва от предявяването на иска – 20.01.2025 г., до окончателното изплащане.

Ищцата В. Х. твърди, че на ........... била назначена на длъжност „м.... р....п.........“ към Отдел „Р........“ при ............, която заемала до ................ когато се преместила в ............. През периода, в който работила при ответника, ищцата извършвала специфични служебни дейности – посещавала местопроизшествия, извършвала неотложни следствени действия, била на разположение и била включвана в графици по дежурства, работила по досъдебни производства. Поради това следвало да й се начисли и заплати на основание чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното й месечно 1 възнаграждение допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности за м. март ............ размер на .........., по ...........месечно за месеците от април до ноември .......... включително и ..............за м. декември ........... Това не било сторено. Иска от съда да осъди ответника да й плати дължимата сума в общ размер на ...............за процесния период. Претендира разноски.

В срока за отговор на исковата молба е постъпил отговор от ответника по делото ОДМВР – Хасково. Не оспорва, че за периода от ........... ищцата е заемала в неговата структура длъжността „м.... р........ п........... Не оспорва, че не е издал предложение и заповед по реда на приложимата Наредба № .......... за определяне на размера и изплащане на допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности на ищцата, респ. не е начислил такова възнаграждение през процесния период. Счита обаче, че искът е неоснователен, защото през процесния период ищцата имала наставник, който непрекъснато я въвеждал в работата. Водела само .............. през периода, поради което натовареността й била сравнително по-малка от тази на други служители в същата структура. Поставена й била оценка „н... р..........“ при отчитане на резултатите на служителите от Сектор „Р.........“ при........... за първи отчетен период на ..........През месец декември .......... ищцата имала .............. останали от минал период и нямала разпределени нови дела, а............ от тези ДП били преразпределени на други служители. За дата .......... не следвало да се дължи на ищцата допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности, защото тогава тя вече заемала длъжност в .............. За периода от ............. включително ищцата била в отпуск ............, който не се считал за действително отработено време по смисъла на наредбата, поради което за този период не следвало да й се дължи възнаграждението.

Иска предявеният иск да бъде отхвърлен.

В открито съдебно заседание съдът е допуснал на основание чл. 214, ал.

1 от ГПК изменение на предявения иск досежно размера му – от ........... на ...........

Като взе предвид събраните по делото доказателства и становищата на страните, настоящият съдебен състав намира за установено от фактическа и правна страна следното:

По фактите:

2

Страните не спорят, че за периода от ...................ищцата Х. е държавен служител, като е заемала длъжността „м....р........п........... към .............. и че ответникът не е издал предложение и заповед по Наредба № .............. за определяне на размера и изплащане на допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности на ищцата, респ. не е начислил такова за процесния период.

Спорно по делото е дали възнаграждението за специфични служебни дейности е дължимо на ищцата за процесния период.

Видно от приетите по делото справки за натовареност на разследващите полицаи от сектор „Р........“ при ..........за процесния период на В. Х. са били разпределяни досъдебни производства, като същата е приключила съответен брой от тях, а от представените графици на разследващите полицаи от сектора за дежурства и време на разположение за периода м. март 2024 – м. декември 2024 г. се установява, че на ищцата е възлагана работа по дежурство и е определено време, в което тя да е на разположение на работодателя си.

Съгласно протокол за индивидуална оценка на резултатите на служителите от сектора за процесния период ищцата е получила за свършената работа оценка 4.

Представен е болничен лист, видно от който г-жа Х. е ползвала отпуск по ....... за периода от ...............

За установяване на размера на исковата претенция е изслушано и прието заключение по ССчЕ, изготвено от вещото лице Т. Р., което съдът кредитира като обосновано и правилно. Същият сочи, че макар в ............да липсвала методика, по която се определя за всеки служител размерът на възнаграждението за специфични служебни дейности, при справка в дирекцията установил, че са издадени заповеди за определяне на такова на седмина служители – на шестима от тях било определено такова допълнително възнаграждение със ставка 50% от нормативно предвидената база (т. е. 190 лева), а на един – 30 % от тази база (т. е. 114 лева). Експертът посочва, че при вариант № 2 (който се намира за меродавен от съда, предвид представения и неоспорен болничен лист) е отчел действително отработеното от ищцата Х. време, като предвид липсата на методика е съобразил съотношението на изпълнението от нея на специфични служебни дейности към средното за един полицай и е достигнал до извод, че възнаграждението по 3 чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР за нея следва да се определи в диапазона от 20 % до 30 % от нормативно предвидената база. Дадени са съответни суми в лева за .........., ........... и ...............

По правото и по възраженията на ответника :

Съгласно чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР към основното месечно възнаграждение на държавните служители се изплащат допълнителни възнаграждения за изпълнение на специфични служебни дейности.

Дефинитивната норма на пар. 26а от ДР на ЗМВР гласи, че „специфични служебни дейности“ са пряко изпълнявани от държавните служители по този закон дейности за осъществяване на разследване по досъдебни производства.

Съгласно чл. 179 от ЗМВР условията, редът и максималните размери за изплащане на допълнителното възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 се определят с наредба на министъра на вътрешните работи, а определянето на конкретния размер на допълнителното възнаграждение за специфични служебни дейности, неговото изменение, спиране и възстановяване се определят със заповед на ръководителите на съответната структура.

Приложимият подзаконов нормативен акт е Наредба № ............ за условията, реда и максималните размери за изплащане на допълнително възнаграждение за изпълнение на специфични служебни дейности на държавните служители в МВР. В същата е изрично уредено, че възнаграждението по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР се дължи от момента, в който служителят е започнал да извършва съответната специфична служебна дейност (чл. 2, ал. 2 от Наредбата) и се заплаща с оглед действително отработеното време ежемесечно за текущия месец (чл. 3, ал. 1 и чл. 4, ал. 2 от Наредбата). Предвидени са кратки срокове, в които ръководителят на съответната структура следва да издаде заповедта за определяне на конкретен размер на възнаграждението по чл. 179 от ЗМВР (чл. 6, ал. 2 от Наредбата).

Защитата на ответника се концентрира около вижданията му за качеството и количеството на работата на г-жа Х., както и около обстоятелството, че като ............... същата имала назначен наставник, който й съдействал при изпълнение на служебните й задължения. Тази защита съдът намира за неуспешно проведена. Това е така поради долуизложените съображения.

Дейността по разследване на престъпления е основна дейност на МВР 4

(чл. 6, ал. 1, т. 3 от ЗМВР). Съгласно чл. 15, ал. 1 от ЗМВР тази дейност се осъществява от разследващи полицаи и други полицейски органи при условията на НПК, като законът забранява на разследващите полицаи да се възлагат други дейности, освен разследването на престъпления (ал. 2 на същата разпоредба). Може да се направи, следователно, еднозначният извод, че длъжността на разследващия полицай (в т. ч. младшия разследващ полицай, чийто статут не се различава качествено от този на разследващия полицай) по естеството си включва единствено изпълнение на специфична служебна дейност по смисъла на цитираната по-горе допълнителна разпоредба на ЗМВР in fine. Тоест, във всеки един момент, в който служител на МВР, назначен на някоя от тези длъжности, се явява на работа, той изпълнява специфична служебна дейност по разследване на престъпления и основанието за заплащане на допълнително възнаграждение за това е налице.

Законът и подзаконовият нормативен акт не предвиждат като предпоставки за възникване на правото на разследващия полицай (в т. ч. младшия разследващ полицай) да получи процесното допълнително възнаграждение същият да е достигнал определено количество или качество на работа, нито пък същият да не се подпомага в своята дейност – от наставник или по друг начин. Изложените от ответника възражения в тази насока, следователно, са неоснователни – те нямат никакво отношение към съществуването на спорното право. Обстоятелството, че не е издадена от ръководителя на структурата, в която е изпълнявала служебните си задължения ищцата, съответната заповед за определяне на размера на допълнителното възнаграждение, въпреки наличие на нормативно уреден срок за това, не може да освободи ответника от задължението да плати възнаграждението.

Като се вземат предвид горните фактически констатации и се съобрази неоснователността на основните възражения на ответника – явно е, че В. Х. в процесния период реално е изпълнявала специфична служебна дейност по разследване на престъпления; искът се намира за доказан в своето основание.

Що се касае до неговия размер, както се посочи и по-горе – съдът взема заключението на вещото лице Т. Р. във втория изготвен вариант, съобразен с действително отработеното време, като понеже никому от колегите на Х. не е определено по-ниско от 30 % от нормативно предвидената база допълнително възнаграждение по чл. 178, ал. 1, т. 2 от ЗМВР, съдът намира, предвид 5 принципа за забрана на дискриминационно третиране (чл. 14 от ЗЗащДискр), че следва искът да се уважи до този размер –.........

Следва да се присъди и законната лихва върху сумата, начиная завеждането на исковата молба в съда – .........., до окончателното плащане.

Същата съставлява правоувеличаваща последица от предявяването на иска и искането за присъждането й е направено своевременно.

По разноските:

С оглед изхода от делото на ищцата В. Х. следва да се присъдят направените разноски за производството в размер на 255 евро съгласно представения списък по чл. 80 от ГПК.

На основание чл. 78, ал. 6 от ГПК следва да се осъди ответникът да плати в полза на бюджета на съда държавната такса за производството в размер на 25,56 евро и възнаграждението на вещото лице в размер на 250 евро.

Всички суми в диспозитива на решението ще се посочат в евровата им равностойност по курса съгласно чл. 5 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, тъй като считано от 01.02.2026 г. разплащания в български лева е невъзможно да се извършват.

Воден от горното, съдът

РЕШИ:

ОСЪЖДА ОДМВР – гр. Х..........., БУЛСТАТ ........... да заплати на В. М.

Х., ЕГН **********, парична сума в размер на 561,80 евро /петстотин шестдесет и едно евро и осемдесет евроцента/, представляваща дължимо на ищцата допълнително възнаграждение за специфични служебни дейности като заемаща длъжността „м...р...п..........“ в структурата на ...........за периода от .........., ведно със законната лихва от предявяването на иска – ............., до окончателното изплащане.