Решение № 1679 от 13.11.2020, Административен съд - Варна

Личните данни в текста са заличени.

Р

Е Ш Е

Н И Е

№……….. гр. Варна, ……………... г.

В

И М Е

Т О Н

А Н А

Р О Д А

АДМИНИСТРАТИВЕН

СЪД – ВАРНА, ХХV състав, в публично съдебно заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година, в състав:

СЪДИЯ: ТАНЯ ДИМИТРОВА при секретаря Виржиния Миланова, разгледа докладваното от съдия Т.

Димитрова административно дело № 1862/2020 г., като за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Глава десета на Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 80, ал. 3 от Закона за държавната собственост (ЗДС).

Образувано е по жалба на Й.А.М., ЕГН **********,***, подадена чрез адв. К.С., против Заповед № РД-20-7706-146/06.08.2020 г. на Областния управител на област с административен център Варна, с която, на основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и чл. 81 от ЗДС, е наредено да се изземе от оспорващия недвижим имот – сграда с идентификатор *** със застроена площ 108 кв.м, на един етаж, находяща се в гр. Варна, -------------, която сграда се държи от оспорващия без основание.

С жалбата се настоява, че оспорената заповед е незаконосъобразна и издадена в противоречие с целта на закона и при допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Разяснява се, че оспорващият е бил настанен в процесния имот през 1998 г., като се е наложило да довърши със собствени средства и труд предоставената сграда, която била без покривна конструкция, подовете били на груба замазка, а стените – на мазилка, като през периода 2003-2005 г. изградил допълнително още две тухлени помещения към основната сграда с обща квадратура 38 кв.м, използвани за детска стая (15 кв.м) и за трапезария (23 кв.м), извършвал е и други подобрения в имота, както и е изпълнил през 2007 г. ограда с бетонна основа и с портални входни врати. Сочи се, че е бил уведомен от Министерство на правосъдието, че считано от 01.02.2020 г. договорът му за наем е прекратен. Според оспорващия обжалваната заповед е постановена в нарушение на чл. 6, ал. 1 и ал. 2 от АПК и чл. 8 от Европейската конвенция за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), като се изтъква, че семейството му обитава имота от 1997 г. и няма друго жилище, като е претендирал с искова молба заплащането на направените подобрения, които обстоятелства неправилно не са взети предвид от административния орган.

Настоява се, че е следвало да се съобрази възможността оспорващият да бъде преместен в друго жилище преди да се постанови изземването на имота, като изгубването на жилището ще се отрази на личния и на семейния му живот, респ. намесата не е пропорционална на преследваната цел. Оспорващият, позовавайки се на Решение от 24.04.2012 г. на ЕСПЧ по делото Й. срещу България по жалба № 25446/2006 г., твърди, че със заповедта е осъществена намеса в правото му на личен и семеен живот и в правото му да ползва необезпокояван жилището си, като независимо че имотът не е негова собственост, обстоятелството, че пребивава и живее в него повече от 23 години го прави негово жилище по смисъла на чл. 8 от ЕКЗПЧОС. На следващо място се изтъква, че предвид наличието на гражданскоправен спор, преюдициален за административното производство, за оспорващия ще настъпят необратими щети от изземването, в случай, че бъдат повредени или премахнати подобренията в имота, чиято стойност се претендира в съда. Настоява се, че е извън компетентността на административния орган обективирането на аргументи за липса на преюдициалност на гражданскоправния спор, както и по отношение претенцията за задържане на имота. Според оспорващия не са ясни мотивите за предприемане на процедурата по чл. 80 от ЗДС и какви са защитимите с нея интереси, като не е отчетено, че няколко пъти е подавано заявление за закупуване на имота и е получавано съгласие на ведомството за продажба, а и не е известен оспорващият за прекратяване на процедурата по искането му. Заявява се, че са неясни и причините, довели до прекратяване на наемния договор, както и основанието за изземване на имота, респ. липсват достатъчно ясни мотиви, а и описанието на имота с различни идентификационни номера и различна квадратура и помещения е равнозначно на липса на воля. Искането е да се отмени оспорената заповед. В съдебно заседание адв. Кр. С. поддържа доводите, изложени в жалбата и направените искания, като се обръща внимание, че доброволното предаване на имота не съставлява съгласие със заповедта, а желание оспорващият да не създава проблемни ситуации при въвода във владение. Претендира се присъждане на направените разноски по делото.

Ответникът – Областният управител на област с административен център Варна, чрез мл. експерт Г. Д.., с писмена молба и с писмена защита по делото, както и в хода по същество на делото поддържа становище за неоснователност на оспорването и прави искане за отхвърляне на жалбата и за присъждане на разноски. Изтъква се, че са налице всички предпоставки за изземване на имота, както и че образуваното съдебно производство по иска срещу Министерство на правосъдието не се явява преюдициален, доколкото изходът от спора за заплащане на подобренията в имота не би могъл да промени извода за наличие на прекратен договор за наем, а и пред административния орган не са били представени доказателства за образуваното гражданско дело. Изтъква се, че и пред съда не са представени доказателства за уважаване на особеното искане за задържане и ползване на процесния имот. Обръща се внимание, че оспорващият е бил уведомен с писмо с изх. № 91-00-35/27.11.2019 г., че съгласно вътрешните правила на МП основните и текущи ремонти на ведомствени жилища са за сметка на наемателите. По отношение на доводите на оспорващия, че живее в процесното жилище от 1998 г. и че няма друго жилище, се сочи, че това не би могло да е основание за автоматично удължаване на договора или за пожизнено ползване на имота, а в случай, че се твърди, че оспорващият е социално слаб, то механизмите за защита на това лице са различни и се прилагат от службите за социално подпомагане и местните органи, но в случая няма данни лицето да е безработно, социално слаб или да има непълнолетни деца. Излагат се подробни доводи за съответствие на оспорената заповед с чл. 6 от АПК и чл. 8 от ЕКЗПЧОС.

Съобразявайки посочените от оспорващия основания, изразените становища на страните и събраните по делото писмени доказателства, както и с оглед на разпоредбата на чл. 168 от АПК, определяща обхвата на съдебната проверка, административният съд, приема за установено от фактическа и правна страна следното:

Административното производство по издаване на оспорената заповед е започнато по повод постъпило в Областна администрация Варна искане с вх. № РД-20-0411-1/20.07.2020 г. от Министъра на правосъдието (л. 20-22 от адм. пр.) за предприемане на процедура на основание чл. 80 от ЗДС за изземване на недвижим имот – сграда с идентификатор *** със застроена площ 108 кв.м, находящ се в гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 6-а.

Процесният имот е частна държавна собственост с предоставени права за управление на Министерство на правосъдието – Акт за частна държавна собственост № 9047 от 19.04.2016 г., вписан в Службата по вписванията – Варна, вх. рег. № 9124 на 26.04.2016 г., том ХХІІІ, акт № 170, дело № 4947 (л. 23-24 от адм. пр.)

Въз основа на Заповед № 68 от 08.12.1998 г. на Началника на Затвора – Варна (л. 29 от адм. пр.), с която гл. сержант Й.А.М. е настанен в числящата се към Затвора-Варна жилищна площ на ул. „Христо Смирненски“ 6а, ап. 4, считано от 01.01.1998 г. (състояща се от две спални, дневна-бокс, килер, антре, баня и тоалет – общо 91 кв.м.), е сключен безсрочен договор за отдаване под наем (л. 30-31 от адм. пр.)

С писмо с изх. № 91-00-35/27.11.2019 г. на

Министъра на правосъдието (л.32 от адм. пр.) Й.М. е уведомен, че при разглеждане на негово писмо от жилищната комисия към министъра на правосъдието е установено, че не отговаря на изискванията на чл. 25 от ППЗДС (във връзка с минималните нормативи за преценка на жилищните нужди), както и че основните и текущи ремонти на ведомствените жилища са за сметка на наемателите. С посоченото писмо оспорващият е предизвестен на основание чл. 238 от ЗЗД, че с прекратява наемното му правоотношение, считано от 01.02.2020 г., като писмото е получено лично от М. на 04.12.2019 г. (л. 33 от адм. пр.) С последващо писмо от 15.04.2020 г. на

Министъра на правосъдието (л. 34-35 от адм. пр.) Й.М. е информиран, че е невъзможно да бъде преместен в посоченото от него жилище от ведомствен блок, както и че с изтичането на един месец от получаване на писмото, следва да освободи ползвания имот. Писмото е получено от М. на 24.04.2020 г. (л. 36 от адм. пр.)

От Приемо-предавателен протокол от 07.07.2020 г. се установява, че М. отказва да освободи имота доброволно до произнасяне на съда по дело № 1863 /12.02.2020 г.

За отпочнатото административно производство от Областния управител на област Варна, по повод на писмото от 20.07.2020 г. от Министъра на правосъдието, посочено по-горе, оспорващият е уведомен на основание чл. 26, ал. 1 от АПК с писмо с изх. № РД-20-0411-1(1)/23.07.2020 г.

(л. 18 от адм. пр.), като му е дадена възможност да прегледа документите по преписката и в 7-дневен срок от получаване на писмото да изрази становище по предприетата процедура на основание чл. 80 от ЗДС. Писмото е получено от М. на 28.07.2020 г. (л.19 от адм. пр.)

Със становище с вх. №

РД-20-0411-1(3)/04.08.2020 г. Й.М. уведомява областния управител, че предвид извършените множество подобрения в имота е отправил покана до Министерство на правосъдието за изплащането им и след изплащането им ще посочи дата за освобождаване на имота, като предвид липсата на отговор е подал искова молба за заплащане на сумата, включително и претенция за задържане на имота и е образувано гр.д. № 1865/2020 г. на ВРС. С оглед наличието на гражданскоправен спор, преюдициален за административното производство, според М., както и предвид обстоятелството, че при евентуално изземване на имота, за него биха настъпили необратими щети, в случай, че бъдат повредени или премахнати направените от него подобрения в имота, за стойността на които претендира в съда, М. е посочил, че счита, че следва да бъде спряна процедурата по издаване на заповед по чл. 80 от ЗДС до произнасяне на съда по гражданския спор. Към становището е приложена исковата молба и заявлението до министерство на правосъдието.

С оспорената заповед са приети за несъстоятелни възраженията за преюдициалност на гражданскоправния спор спрямо административното производство, като е посочено и че Й.М. не е представил доказателства за висящо гражданско дело пред ВРС, образувано по представената искова молба, входирана на 12.02.2020 г., а не са представени и доказателства за уважаване от съда на особеното искане на Й.М. да задържи и ползва имота.

Отчитайки горепосочените фактически установявания, административният орган е направил извод, че Й.А.М. държи без основание недвижим имот, представляващ сграда с идентификатор *** със застроена площ 108 кв.м и с предназначение жилищна сграда, находяща се в гр. Варна, бул. „Христо Смирненски“ № 6-а, подробно описана в Акт за частна държавна собственост № 9047/19.04.2016 г..

На основание чл. 80, ал. 1 и ал. 2 и чл. 81 от ЗДС, във вр. с чл. 32, ал. 1 от Закона за администрацията с оспорената заповед е наредено изземването от Й.М. на процесния имот.

В хода на делото ответникът представя

Протокол за предаване-приемане на имот – частна държавна собственост от 29.09.2020 г. и Протокол за предаване-приемане на имот – частна държавна собственост от 30.09.2020 г. (л. 31 и л. 32 от делото), от които се установява фактическото предаване и приемане на процесния имот от М. на служители при областна администрация.

Оспорващият представя по делото Съдебно удостоверение с изх. № 1865/2020 г., издадено от съдия при ВРС, от което се установява, че на 12.02.2020 г. във ВРС е образувано гр. д. № 1865/2020 г., със страни: ищец – М. и ответник – Министерство на правосъдието по искова молба с вх. № 12040/12.02.2020 г. с предмет – осъждане на ответника да заплати на ищеца сумата от 9 808,72 лв., представляваща стойността, с която се е увеличила стойността на имота на ответника, находящ се в гр. Варна, ул. „Христо Смирненски“ № 6а, и с която ответникът се е обогатил за сметка на ищеца, както и е предявен иск за признаване правото на ищеца да държи горепосочения недвижим имот, като производството е висящо.

Разпечатката съдържа 36 от 76 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85c72c05-0a0b-4e34-a65a-a11e32812028