Решение № 71 от 14.03.2025, Апелативен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 71 гр. Варна, 14.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД – ВАРНА, II СЪСТАВ, в публично заседание на единадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Анета Н. Братанова

Членове:

Дарина Ст. Маркова

Даниела Ил. Писарова при участието на секретаря Дарина Б. Баева като разгледа докладваното от Анета Н. Братанова Въззивно търговско дело № 20243001000594 по описа за 2024 година

Производството е с правно основание чл. 258 и следв. ГПК.

С решение № 394/04.10.2024 год., постановено по т.д.№ 727/2023 год.

ВОС е ОСЪДИЛ ЗД „БУЛ ИНС“АД ЕИК 831830482 със седалище и адрес на управление гр.София, район „Лозенец“, ул. „Джеймс Баучер“ № 87, ДА ЗАПЛАТИ на Н. Д. В. с ЕГН ********** с адрес *****, както следва 1. сумата от 36 000 лв., представляваща обезщетение за обезвреда на претърпени неимуществени вреди, вследствие на ПТП, настъпило на 28.01.2023г. в гр. Варна на ул. „Девня“ в посока от кръстовището с бул. „Васил Левски“ към ж.п. гара, по вина на водача на л.а. „Форд” модел „ЦМакс“ с рег.

№ ***** Б. В. Ш. с ЕГН **********, обхванат от действието на валидна към момента на застрахователното събитие застраховка „Гражданска отговорност" по застрахователна полица № 02/*****, издадена от ЗД “БУЛ ИНС“ АД, ЕИК 831830482, изразяващи се в претърпени болки, страдания и неблагоприятни изживявания, преживян стрес от случилото се в резултат от нанесените травматични увреждания – разкъсно контузна рана в дясна челна област, фрактура на денса на втори шиен прешлен (III тип по класификацията на Anderson и D’Alonzo) без компресия на миелона и мозъчно сътресение, като счупването е обусловило трайно затруднение в движенията на шията за период от 4-5 месеца, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба – 14.12.2023 г. до окончателното плащане на главницата, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за горницата над 36 000 лева до предявения размер от 120 000 лева

1

2. сумата 3 148.62 лева, представляваща законна лихва за забава върху главницата от 36 000 лева, считано от 07.04.2023 г. - датата на предявяване на претенцията по чл. 380 от ГПК, до 13.12.2023 г., датата предхождащата тази на подаване на исковата молба, като е ОТХВЪРЛИЛ иска за горницата над 3 148.62 лева до претендирания размер от 10 539.14 лева.

Предявена е въззивна жалба от Н. Д. В. от *****, представляван от адв. П.

Д. П., против решението в отхвърлителната му част. В предявената въззивна жалба се излага, че последиците от инцидента са се отразили както на физическото, така и на психическото здраве на ищеца. Налице е видим загрозяващ цикатрикс в дясна челна област. Ищецът не е могъл да завърши образование в присъствена форма на обучение и да усети радостта от завършване на средното си образование. Като се позовава на историята на заболяването, вкл. на събраните по делото доказателства, страната твърди, че определеното от ВОС обезщетение е крайно занижено. Ищецът не е създал предпоставки за настъпване на ПТП и не е съпричинил вредоносния резултат.

По делото не се установява по несъмнен начин, че ако ищецът е бил с предпазен колан, уврежданията биха имали различен интензитет и характер.

Преценката за видимо пияно състояние е субективен елемент от възприятията на всеки човек, като тази преценка некоректно се ползва от страна на ответника като евентуален елемент от приноса на пострадалия. Претендира се отмяна на решението в обжалваните части и присъждане на разноски.

Въззиваемата страна ЗД “Бул инс” АД не е депозирала отговор в срока по чл. 263, ал.1 ГПК.

Третото лице – помагач и ответник по обратния иск Б. Вл. Ш. изразява становище за неоснователност на предявената въззивна жалба. Претендира присъждане на разноски.

За да се произнесе по спора, съдът съобрази следното:

В производството пред въззивната инстанция са безспорни предпоставките за възникване отговорността на застрахователя - наличието на деликт, настъпил на 28.01.2023 год. при съответното авторство, противоправност и вина.

Налице е безспорно застрахователно правоотношение между причинителя и застрахователното дружество по застраховка „Гражданска отговорност”. Установено е и настъпването на застрахователно събитие като юридически факт, пораждащ отговорността на застрахователя.

Предмет на оспорване е единствено размерът на присъденото обезщетение за претърпени неимуществени вреди с оглед принципа на справедливост и наличието на съпричиняване. В сочените предметни предели следва да се произнесе и въззивната инстанция – чл. 269, изр.2 ГПК.

По размера на вредите

Понятието „справедливост“ по смисъла на чл. 53 ЗЗД не е абстрактно понятие, а всякога е свързано с преценката на обективно съществуващи конкретни обстоятелства, които при телесни увреждания биха могли да са 2 свързани с начина на причиняване, характера на увреждането, произтичащите от него физически и психически последици, личността на пострадалия – възраст, неговото обществено и социално положение, среда и занятия.

Понятието неимуществени вреди включва всички онези телесни и психически увреждания на пострадалия и претърпените от тях болки и страдания, формиращи в своята цялост негативни битови неудобства и емоционални изживявания на лицето, ноторно намиращи не само отражение върху психиката, но създаващи социален дискомфорт за определен период от време, а понякога и реална възможност за неблагоприятни бъдещи прояви в здравословното състояние. Когато се е стигнало до разстройство на здравето, от значение е дали увреждането е трайно, каква е медицинската прогноза за развитието на заболяването; какви физически болки, психически страдания и други неудобства и притеснения е претърпял увреденият, включително козметични и други външни дефекти; силата, интензитета и продължителността на болковия синдром, той отшумял ли е; продължителност на лечението и извършените медицински манипулации, възможност на увреденото лице да продължи трудовата си кариера и да се социализира. С оглед паричния характер на обезщетението за обезвреда, който детерминира общественото разбиране за справедливост на даден етап от развитие на самото общество, следва още да бъде съобразена и икономическата конюнктура в страната към периода на непозволеното увреждане, за която в известна степен индиция се явяват нормативно определените нива на застрахователно покритие по задължителната застраховка гражданска отговорност на автомобилистите. Тези лимити на застрахователното покритие нямат самостоятелно значение, а следва да се вземат предвид при отчитане на конкретните икономически условия. Във всички случаи, като база при определяне на паричното обезщетение за причинени неимуществени вреди, служат стандартът на живот в страната и средностатистическите показатели за доходи по време на възникване на увреждането и общоприетата оценка и възприетото в обществото разбиране за справедливост.

Релевантни за определяне на размера на дължимото обезщетение са следните факти и обстоятелства, установени с писмени, експертни и гласни доказателства:

Ищецът е бил ученик към датата на инцидента, клинично здрав.

В резултат на ПТП Н. Д. В. е получил разкъсно-контузна рана в дясна челна област, фрактура на денса на втори шиен прешлен (III тип по класификацията на Anderson и D’Alonzo) без компресия на миелона и мозъчно сътресение.

Предприето е консервативно лечение на фрактурирания втори шиен прешлен, изразяващо се в носене на имобилизираща шийна яка за срок от около 6 месеца. Раната на челото е обработена хирургично и е зараснала първично. В хода на лечението е хоспитализиран двукратно.

По време на 6-месечния период на имобилизация ищецът е изпитвал 3 сериозно неудобство от носенето на имобилизиращата яка, рефлектиращо върху съня и битовото обслужване. Бил зависим от чужди грижи. През първите два месеца предимно лежал.

Получените травми са се отразили негативно на ищеца в соматичен и психологичен план. Ищецът е получил „Разстройство в адаптацията“ – състояние на субективен дистрес и емоционално разстройство, обикновено нарушаващи социалното функциониране, които възникват в периода на адаптация към значими жизнени промени или към последиците на стресогенно жизнено събитие (включително наличието или възможността за сериозно телесно заболяване). Изразяват се нарушения в съня, тревожнодепресивни преживявания, идеи за малоценност и притеснения, свързани с обективно влошеното състояние и перспективите за възстановяване. Ищецът посетил психиатър, за да получи помощ заради безсънието и неспокойствието си. Симптомите са отшумели за около 6 месеца с подобряване на общото състояние. Към момента на изследването, според заключението на СПЕ, ищецът е психомоторно спокоен. Не се налага провеждане на медикаментозно лечение или психотерапия във връзка с претърпяното ПТП.

Във възстановителния период ищецът е преминал на он-лайн обучение, което провеждал в легнало или седнало обучение. Бил освободен от часовете по ФВС. Поради травмата се наложило да отложи кандидатстването си във ВУЗ с една година. Отишъл на абутуриентския си бал с имобилизиращата яка.

Понастоящем е останал загрозяващ цикатрикс в дясна челна област.

Според вещото лице няма субективни оплаквания. Липсва огнищна неврологична симптоматика. Ищецът е напълно възстановен. Започнал е работа във фирма за сигнално-охранителна дейност. Започнал е и следване в ТУ – Варна.

При съвкупната преценка на изложеното съдът намира, че определеното от ВОС обезщетение в размер на 60 000 лева отговаря на законовите изисквания за справедливост. Обезщетението отчита затрудненията на ищеца във възстановителния период, съпътстващото разстройство в адаптацията и същевременно – затрудненията, свързани с факта, че ПТП е настъпило в последната година от средното образование и свързаните с това важни събития като приключване на учебния процес, абитурентския бал, избор на последващо образование. Същевременно обаче ищецът е претърпял травма, без опасност за живота. Възстановителният процес е протекъл с нормална продължителност, без усложнения и без остатъчни негативни последици. По делото няма данни остатъчният цикатрикс да създава значителни субективни и обективни затруднения на ищеца.

Определеното от ВОС обезщетение отговаря на присъжданите от съдилищата суми по сходни казуси /Решение № 1629 от 21.03.2024 г. на СГС по в. гр. д. № 8555/2023 г., недопуснато до касационен контрол с Определение № 338 от 3.02.2025 г. на ВКС по т. д. № 1579/2024 г., I т. о., ТК; Решение № 60 от 21.02.2024 г. на ПАС по в. т. д. № 8/2024 г., недопуснато до касационен 4 контрол с Определение № 3052 от 21.11.2024 г. на ВКС по т. д. № 1163/2024 г., I т. о., ТК/. Завишеният размер на обезщетението в настоящия случай произтича от възрастта на ищеца, констатираното съпътстващо разстройство в адаптацията, както и от специфичните социални и образователни затруднения на страната, която е трябвало да завърши средното си образование.

Така определеното обезщетение съответства на икономическата конюнктура в страната към момента на ПТП, индиция за която са лимитите на застрахователно покритие.

Във въззивнита жалба на ищеца се акцентира върху диагнозата, свързана с увреда на шийния прешлен. По делото е приобщено заключение на КСАТМЕ, изготвено в медицинската част от проф. д.р С.К.. Вещото лице е категорично, че след запознаване с всички образни изследвания /КТ и МРТ/ фрактурата на прешлена касае основата на денса на втори шиен прешлен без компресия на миелона. Не се касае до фрактура на палача, която води до тежък неврологичен дефицит. Изводите на вещото лице са подробно, професионално и убедително потвърдени в устните обяснения в о.с.з.

По съпричиняването:

По въпроса за приложението на чл. 51, ал. 2 ЗЗД е формирана практика на ВС и ВКС, обективирана в т.7 от ППВС № 18/63г. и постановени по реда на чл. 290 ГПК решения - №97 от 06.07.2009г. по т.д.№745/2008г. на ВКС, ТК, II т.о. решение № 206 от 12. 03. 2010 г. по т. д. № 35/09 г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 98 от 24. 06. 2013 г. по т. д. № 596/12г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 151 от 12.

11. 2010 г. по т. д. № 1140/11г. на ВКС, ІІ т.о., решение № 16 от 04. 02. 2014 г. по т. д. № 1858/13 г. на ВКС, І т.о., решение № 118 от 27. 06. 2014 г. по т. д. № 3871/2013 г., І т. о. ,решение №15/19.02.2020г. по т.д.№146/2019г. на ВКС, ТК, ІI т.о., решение № 84/30.06.2022г. по т.д.№ 1125/2021 г., ВКС, І т.о. и др., според която изводът за наличие на съпричиняване по смисъла на чл. 51, ал. 2 ЗЗД следва да се основава на доказани по несъмнен начин конкретни действия или бездействия на пострадалия, с които той обективно е способствал за вредоносния резултат, като е създал условия или е улеснил неговото настъпване. Посочените разрешения изцяло се споделят от настоящия състав.

Разпечатката съдържа 43 от 70 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85c7244e-7ad1-4b06-9181-33e612a6cf7e