Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 5128 от 07.08.2025, Софийски градски съд

Съд
Софийски градски съд
Дело
Въззивно гражданско дело 6918/2023
Вид
Решение № 5128
Подписан
07.08.2025
В сила
07.08.2025
Състав
Виолета Йовчева, Димитър Ковачев, Мариана Георгиева

Цитирани разпоредби

  • чл. 258 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 86 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 411 · Кодекс за застраховането

РЕШЕНИЕ

№ 5128 гр. София, 07.08.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. II-А СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Виолета Йовчева

Членове:

Мариана Георгиева

Димитър Ковачев при участието на секретаря Галина Хр. Христова като разгледа докладваното от Димитър Ковачев Въззивно гражданско дело № 20231100506918 по описа за 2023 година

За да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 258 и сл. от ГПК. Образувано е по въззивна жалба от „Дженерали застраховане“АД срещу Решение 20118177/17.05.2023г. по гр.д.

42388/2020г. на СРС, 73 с-в, с което са отхвърлени предявените от жалбоподателя против „ОЗК-Застраховане“АД иск по чл. 411 от КЗ и чл. 86 ЗЗД за сумата от 694,33 лева – регресно вземане за изплатено обезщетение за имуществени вреди на трето за делото лице по застраховка „Каско“, причинени от ПТП предизвикано от водач застрахован при ответника по ГО на автомобилистите.

Изложени са оплаквания за неправилност поради процесуални нарушения, необоснованост, противоречие със закона. Неправилно не бил отново призован допуснат свидетел, който не се явил и делото било приключено в едно заседание.

Неправилно била кредитирана СТЕ-оспорена с писмена молба преди заседанието. В същата молба имало искане за очна ставка. Неправилно не бил уважил направено искане за допълнителна или повторна САТЕ, а още с исковата молба бил направил искане САТЕ да се изготви след разпит на свидетели.

Направени са искания да се призове свидетеля Д. и да се назначи допълнителна САТЕ, която да работи след разпита на свидетеля и да отговори какъв е бил механизма на ПТП в динамика и какви са причините за ПТП.

Постъпил е отговор на жалбата, с който тя се оспорва.

По реда на чл. 266, ал. 3 поради допуснати от СРС съществени процесуални нарушения пред въззивния съд е допуснат разпит на свидетел-Д. и повторна САТЕ за изясняване фактическата обстановка по делото.

СГС след преценка на твърденията и възраженията на страните с оглед на 1 събраните по делото доказателства намира въззивната жалба за неоснователна по следните фактически и правни съображения:

Спорът по делото е за механизма на ПТП и кой от водачите е виновен.

С исковата молба се твърди, че ПТП е станало по вина на водача на лекотоварния автомобил Мерцедес Вито, който предприел паркиране откъм дясната страна на паркиращият същевременно спец. Автомобил ДАФ и настъпило ПТП.

Така твърдения механизъм не се подкрепя от събраните по делото доказателства.

На първо място той не отговаря на представения от ищеца в значително нечетливо копие екземпляр от съставения протокол за ПТП. В него не са видни направени отбелязвания в съответните полета на обстоятелства при които е настъпило ПТП. В него като автомобил „Б“ е записан спец.а-л ДАФ. От Схемата изчертана в протокола само за този автомобил е посочена посока на движение. За другия няма.

Следователно според данните в това копие на протокола л.а. Мерцедес е бил в спряло състояние при настъпване на ПТП.

Ответника е представил четлив препис от същият протокол (неоспорен), в който препис е видно, че за л.а. участник „А“ , който е ла. Мерцедес“ е отбелязано, че е в „паркиран/ в спряло състояние“, а за участник „Б“ (спец.а-л ДАФ“) е отбелязано „при тръгване“. Тези отбелязвания сочат на друг механизъм на ПТП, а не твърдения с исковата молба и отговарят и на схематичната част на протокола (в двата представени от страните преписа).. Този извод се подкрепя от показанията на св. Х. разпитан пред СРС и на св. Д., който пред СГС заявява: „… през това време този човек е паркирал до мен:…. „в момента в който тръгвам усетих, че удрям нещо….“, „… качих се и предприех маневра на дясно…“; „…когато предприех маневрата самият бус беше спрял, но е спрял, когато ме е нямало в камиона…“ Налага се извод, че водачът на специалния автомобил е маневрирал ( без да се убеди, че има достатъчно пространство за извършване на започната маневра. В този смисъл са изводите и на двете САТЕ пред СРС и пред въззивния съд.

В повторната САТЕ, вещото лице е посочило, че при предприемане на потегляне, водачът на специален автомобил ДАФ ЛФ 280 ФА не осигурява безопасна странична дистанция, вследствие на което реализира ПТП с паркирания отдясно т.а.

Мерцедес Вито.

Обстоятелствата дали т.а. Мерцедес Вито е било паркирано преди или след пристигането на специален автомобил ДАФ ЛФ 280 ФА в двора на „Полиграфснаб“ АД, е ирелевантно за настъпването и причините на ПТП.

По отношение на показанията на свидетеля на ищеца Д., в които се твърди, че другото МПС не се е виждало в огледалата и че преди предприетата маневра надясно, след като се е качил обратно в камиона, е погледнал, но има мъртва точка и нямало как да види т.а. Мерцедес Вито, се оборват от заключението на вещото лице по повторната САТЕ, което проведеното пред СГС ОСЗ на 13.03.2025г., е заявило, че от техническа гледна точка, водачът на специален автомобил ДАФ ЛФ 280 ФА е могъл да възприеме т.а. Мерцедес Вито чрез огледалата за обратно виждане, като те дават достатъчно пространство за виждане на водача в кабината, който може да възприеме паркирани в близост превозни средства, а Мерцедес Вито е автомобил със сравнително голяма дължина, така че няма как да попадне в мъртвата точка. Следователно причината за настъпване на процесното ПТП е поведението на водача на специален автомобил ДАФ ЛФ 280 ФА, който не се е убедил, че зоната около превозното средство е свободна и позволява безпрепятствено извършване на маневрата.

При липса на вина на водач застрахован по задължителната застраховка „ГО на 2 автомобилист“ за настъпването на дадено ПТП, не може да възникне регресното право на застраховател по имуществена застраховка.

Като е достигнал до същите изводи, СРС е постановил правилно решение, което следва да се потвърди.

Само въззиваемото дружество има право на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което СГС при липса на фактическа и правна сложност на делото определя в размер на 100,00 лева.

Водим от гореизложеното съдът

РЕШИ:

ПОТВЪРЖДАВА Решение 20118177/17.05.2023г. по гр.д. 42388/2020г. на СРС, 73 с-в.

ОСЪЖДА „Дженерали застраховане“АД с ЕИК 030269049, с адрес на управление в гр. София, бул. „Княз Ал.Дондуков“ 68, ДА ЗАПЛАТИ НА „ОЗКЗастраховане“АД с ЕИК 121265177 и адрес на управление в гр. София, ул. „Света София“ № 7, ет. 5, сумата от 100,00 лева разноски за въззивното производство за юрисконсултско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3