Решение № 91 от 15.02.2022, Апелативен съд - София

РЕШЕНИЕ

№ 91 гр. София, 11.02.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 3-ТИ ТЪРГОВСКИ, в публично заседание на двадесет и пети юни през две хиляди двадесет и първа година в следния състав:

Председател: Теодора Кръстева

Членове:

Ивайло Младенов

Светлин Михайлов при участието на секретаря Мария Ив. Крайнова като разгледа докладваното от Ивайло Младенов Въззивно търговско дело № 20211001000345 по описа за 2021 година

Производството е по чл. 258 и следващите от ГПК.

Образувано е по въззивни жалби на И. Д. Д., действащ като едноличен търговец под фирмата „Балгер - И.Д.“- гр. София, чрез назначения му особен представител адв. А.Т. от САК и на Б. И. Д.- едноличен търговец под фирмата „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б.Д.“, чрез адв. Е.С. от САК, срещу решение № 260553 от 14.12.2020 г. по т.д.№ 2254/2018 г. на Софийския градски съд, VІ т.о., 19 състав.

С въззивната жалба И. Д. Д., като едноличен търговец под фирмата „Балгер - И.Д.“ обжалва решението в частта, с която по иск с правно основание чл. 99, ал. 3 ЗЗД, във връзка с чл. 79, ал. 1 от ЗЗД и чл. 430 от ТЗ, жалбоподателят е осъден да заплати на „Мелон България“ЕАД сумата от 42 111.63 лв., представляваща главница по договор за банков кредит № BL 8747 от 14.09.2007 г., анекс №1 от 03.04.2008 г., анекс № 2 от 20.08.2009 г. и погасителен план, от която сума до размера на 25 175.86 лева - в условията на солидарна отговорност с Б. И. Д.- ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б.Д.“, ведно със законна лихва върху нея от 25.10.2018 г. до окончателното изплащане на вземането; сумата от 10 427.72 лв., представляваща възнаградителна лихва по чл. 3 от договора за кредит, дължима за периода от 21.09.2009 г. до 23.02.2011 г. ; сумата от 91,94 лв. - наказателна лихва по чл. 4 от същия договор, дължима за периода от 21.10.2010 г. до 23.02.2011 г., както и сумата от 5718.02 лв., представляваща лихва върху главниците по договора за банков кредит и анексите към него, дължима за периода от 25.03.2016 г. до 1

3.08.2017 г., от която, до размер на 718,33 лева – при условията на солидарност с ответницата Б.И..

С въззивната жалба на И. Д. Д. е оспорена активната процесуална легитимация на ищцовото дружество, с довода, че съгласно чл. 5, ал. 1 от цесионния договор той влиза в сила след превода на договорената в чл. 4, ал. 1 сума, за което по делото не са представени доказателства, откъдето според жалбоподателя следва, че прехвърлителното действие на договора не е настъпило. Поддържа се, че противното не следва и от писменото потвърждаване на цесията от страна на цедента „Юробанк България“АД, на основание чл.

99, ал. 3 от ЗЗД, тъй като документът е без дата, не е ясно кога е подписан и не може да бъде направена преценка относно правата на ищеца към датата на подаване на исковата молба.

Оспорен е и изводът на съда относно пасивната легитимация на въззивника да отговаря по предявения иск, с довода, че доколкото договорът за кредит е сключен единствено с едноличния търговец, физическото лице И.Д. не е легитимирано да отговоря по предявените въз основа на него искове. Изложено е, че по делото липсват доказателства, че при сключване на договора за цесия прехвърлените с него вземания са били валидни, надлежно индивидуализирани, определяеми и изискуеми, а оттам- че изискванията за действителност на прехвърлянето са били изпълнени. Посочено е, че тъй като към датата на сключване на цесионния договор процесните вземания са били погасени по давност, те не са съществували в неговия патримониум и не са били част от гражданския оборот, с което облигационната връзка между първоначалния кредитор и длъжника е била прекратена, поради погасяване на материалното му право, доколкото цедентът не е могъл принудително да реализира вземанията си по договора. Наведен е довод, че след като към датата на сключване на цесионния договор прехвърленото вземане не съществува, той е нищожен, поради пълна начална невъзможност. Като неправилна е оспорена и преценката на първоинстанционния съд за неоснователност на заявеното от процесуалния представител на жалбоподателя възражение погасяване на исковете по давност, по реда на чл. 110 от ЗЗД и чл. 111, б. „б“ и б. „в“ от ЗЗД. Посочено е, че споразумението от 27.03. 2018 год., сключено с жалбоподателя И.Д. не съдържа клауза за новация на задължението, съгласно чл. 107, ал. 1 от ЗЗД и изрично изразена от страните ясна и недвусмислена воля за погасяване на старото задължение и за заместването му с ново, поради което не произвежда новационно действие, а е насочено към уговаряне на облекчен способ за изпълнение на задължението чрез отстъпки от страна на кредитора. Твърди се, че по делото ищецът не е установил при условията на пълно и главно доказване съществуването на процесните вземания, както и че съдът неправилно е кредитирал заключението на назначената по делото съдебносчетоводна експертиза, тъй като то е изготвено въз основа на документи, които не са представени по делото. Формулиран е петитум за отмяна на обжалваното решение и за постановяване на друго, с което предявените от „Мелон България“ЕАД обективно съединени искове да бъде отхвърлени.

Въззивната жалба на ответницата Б. И. Д.- едноличен търговец под фирмата „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б.Д.“ е насочена 2 против частта от решението на Софийския градски съд, с която тя е осъдена да заплати на „Мелон България“ЕАД, солидарно с И. Д. Д. като едноличен търговец под фирмата „Балгер - И.Д.“ сумата от 25 175,86 лева, представляваща част от главницата по кредитния договор, от общо претендирания размер от 42 111, 63 лева, ведно със законната лихва върху тази сума, считано от 25.10.2018 год. и сумата от 718,33 лева - лихва върху главницата, дължима за периода от 25.03.2016 г. до 3.08.2017 г. В жалбата ù са инвокирани оплаквания, аналогични на тези, изложени във въззивната жалба на И. Д. Д., а именно, за липсата на активна процесуална легитимация на цесионера „Мелон България“ЕАД, поради липсата на доказателства, че е заплатил на цедента „Юробанк България“АД сумата по чл. 4, ал. 1 от договора, като условие за влизането му в сила ; за липсата на надлежно потвърждаване на цесията от страна на цедента, по смисъла на чл. 99, ал. 3 от ЗЗД, поради липсата на дата на писменото му изявление; за неправилно разпределение на доказателствената тежест при оспорване истинността на частни документи, в чието съставяне оспорващата страна не е участвала; за несъществуване на вземанията по кредитния договор към датата на сключване на договора за цесия, поради погасяването му по давност. Поддържа се, че по делото липсват доказателства, че „Юробанк България“АД е изпълнила задължението си по договора да отпусне на кредитополучателя уговорената парична сума в съответния срок, доколкото не са представени извадки от банковите сметки на кредитополучателя „ЕТ „Балгер - И.Д.“, от които да е видно, че по неговата сметка са постъпили суми, даващи основание да се предположи, че кредитодателят е изпълнил своето задължение по договора за банков кредит. Оспорено е качеството на жалбоподателката Б.Д. на съдлъжник, с довода, че становището на съда в тази насока е основано единствено на посочването ù като такава в текста на договора. Наведен е довод, че със сключването на споразумението от 27.03.2018 г. единствено с ЕТ „Балгер-И.Д.“ цесионерът „Мелон България“ ЕАД се е отказал доброволно от възможността да търси плащане на претендираната сума, предмет на цесионния договор от жалбоподателката Д. и е приел, че вземанията са дължими единствено и само от кредитополучателя И. Д. Д.- страна по споразумението. Оспорен е изводът на първоинстанционния съд за неприложимост на нормите на Закона за защита на потребителите по отношение на процесния договор, с твърдението, че предназначението на отпуснатия кредит не може да бъде отнесено към съдлъжника Б.Д. – нито лично, нито в качеството ù на едноличен търговец. Оспорена е доказателствената стойност на заключението на съдебно-счетоводната експертиза с довода че документите, въз основа на които е съставена не са представени като доказателства по делото. Направено е искане за отмяна на решението в обжалваната му от жалбоподателката Б.Д. част и за отхвърляне на предявените искове, както и за присъждане на сторените разноски.

Въззиваемото дружество „Мелон България“ЕАД оспорва въззивните жалби.

В писмените си отговори, депозирани по реда на чл. 263, ал. 1 от ГПК чрез пълномощника му юрисконсулт Д. се твърди, че вземанията към жалбоподателите произтичат от действителен договор за цесия, сключен с цедента- първоначалния кредитор „Юробанк България“АД, по който цесионерът е изпълнил задължението си да заплати 3 продажната цена на вземането, а цедентът- да прехвърли вземането и да предаде на цесионера документите, с които се легитимира като кредитор и да потвърди писмено извършеното с договора прехвърляне, което сочи, че цесионерът е изправна по него страна.

Поддържа се, че по отношение на договора за кредит са неприложими основанията за недействителност по ЗЗП, тъй като и двамата съдлъжници са го сключили в качеството на търговци. Оспорени са доводите на жалбоподателите за погасяване на вземанията по давност, с възражението, че те се погасяват с общата петгодишна давност, а не със специалната тригодишна такава, тъй като не са периодични плащания, по смисъла на чл.

111, б. „в“ от ЗЗД, защото погасяването на задълженията по договорите за банков кредит представлява разсрочване на задължението на кредитополучателя по волята на страните и не се отразява на течението на погасителната давност, чийто начален момент се определя съобразно чл. 430, ал. 1 от ТЗ - от изтичане на срока на кредита- в случая на 11.04.2018 г., когато настъпва падежът на задължението на кредитополучателя за връщане на цялата сума, ведно с уговорената договорна лихва. Наведен е довод, че с подписването на споразумението от 27.03.2018 г., с което длъжникът И. Д. Д. -лично и като ЕТ под фирмата „Балгер-И.Д.” е признал съществуването на непогасено, валидно и изискуемо задължение, произтичащо от договора за кредит, на основание чл. 116 от ЗЗД давността е била прекъсната, след което, на 30.08.2018 г. длъжникът е извършил само едно частично плащане в размер на 500 лв. По отношение отговорността на жалбоподателите като физически лица за задълженията, които са поели като търговци, е изложено, че едноличният търговец е търговското качество, с което физическото лице участва в търговския оборот и е носител едновременно на търговски и на граждански права и задължения, като отговаря за тях с цялото си имущество. Заявено е искане за потвърждаване на решението в обжалваните му части и за присъждане на разноските по водене на делото пред въззивната инстанция за юрисконсултско възнаграждение.

Съдът, като прецени доводите и възраженията на страните, във връзка с доказателствата по делото, съобразно чл. 235 от ГПК, във връзка с чл. 273 от ГПК, приема следното :

Въззивните жалби са подадени в процесуално- преклузивния срок по чл. 259, ал. 1 от ГПК, срещу валиден и допустим съдебен акт и от надлежно легитимирани страни с правен интерес от обжалването, поради което са процесуално допустими.

От събраните по делото доказателства се установява, че на 14.09.2007 г. между „Българска пощенска банка“АД, чийто правоприемник е „Юробанк България“АД, от една страна и от друга И. Д. Д., действащ като едноличен търговец под фирмата „Балгер-И.Д.“ като кредитополучател и Б. И. Д.- едноличен търговец под фирмата „Амбулатория за индивидуална практика за първична дентална помощ д-р Б.Д.“ като солидарен длъжник, е бил сключен договор „Бизнес револвираща линия - плюс“ № BL8747 от 15.09.2007 г., с който банката е предоставила на кредитополучателя кредит под формата на кредитна линия, в размер на 20 000 лева за посрещане на краткосрочни оборотни нужди, а кредитополучателят се е задължил да го ползва и върне заедно с дължимите лихви при 4 условията на договора. Крайният срок за ползване и погасяване на кредита е уговорен на 120 месеца, считано от откриването на заемната сметка по кредита, след учредяване на договорените обезпечения и изпълнение на специалните условия по кредита, удостоверено с двустранно подписано приложение, в което се посочва датата на откриване на заемната сметка. В клаузата на чл. 3 е уговорен начинът на формиране на дължимата за ползването на кредита годишна възнаградителна лихва, включваща сбора от действащия базов лихвен процент за лева, обявен от банката, който към датата на сключване на договора е в размер на 10 % и договорна лихвена надбавка в размер на 2.5 пункта, като според ал. 3 на с. клауза, действащият БЛПМФ не подлежи на договаряне и промените в него стават задължителни за страните, считано от първото 21-во число след промяната му. Лихвата се начислява ежемесечно и е платима на 21-во число на всеки месец, следващ месеца на откриване на заемната сметка. В клаузата на чл. 4 е уговорено, че при просрочие на дължимите погасителни вноски по кредита, както и при предсрочна изискуемост на кредита, дължимата от кредитополучателя лихва по чл. 3, ал. 1 се увеличава автоматично с наказателна надбавка (неустойка) за просрочие на главница в размер на 10 пункта. Според чл. 7а, ал. 1 от договора ЕТ „Амбулатория за индивидуална практика за първична стоматологична помощ д-р Б.Д.“ встъпва при условията на чл. 101 от ЗЗД като съдлъжник в задълженията на кредитополучателя ЕТ „Балгер-И.Д.”, произтичащи от кредитния договор, а клаузата на ал.