Решение № 4257 от 29.07.2023, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 4257 гр. София, 28.07.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-Д, в закрито заседание на двадесет и осми юли през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Красимир Мазгалов

Членове:

Силвана Гълъбова

Георги Ст. Чехларов като разгледа докладваното от Силвана Гълъбова Въззивно гражданско дело № 20231100505156 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл.435 - 438 ГПК.

Образувано е по жалба, подадена от длъжника В. Х. П., срещу разпореждане от 18.07.2022 г. по изпълнително дело №20108440403411 на ЧСИ С.Я., рег. №844 на КЧСИ, с което ЧСИ е отказал да прекрати изпълнително дело №20108440403411. Излагат се твърдения, че в период повече от две години взискателят не е поискал и не са извършвани същински изпълнителни действия, които да прекъснат срока по чл.433 ал.1 т.8 ГПК, както и че ЧСИ не е изложил мотиви за отказа да прекрати изп. дело. Поради изложеното, моли съдът да отмени обжалвания отказ и да постанови прекратяване на изп. дело.

Взискателят по изпълнителното дело „Топлофикация София“ ЕАД оспорва жалбата в законоустановения срок. Счита, че не е настъпила перемпция по изпълнителното дело.

ЧСИ С.Я. е депозирал мотиви по постановения от него отказ, в които е изложил становище, че не са налице предпоставки за прекратяване на изп. дело, тъй като в изпълнителното производство са извършвани изпълнителни действия. Излага, че е наложил запор върху трудово възнаграждение на длъжника, вследствие на което са извършвани периодични плащания през периода мес.08.2011 г. – мес.01.2018 г. и запор върху банкови сметки през 2023 г., поради което не са налице предпоставките за настъпване на перемпция по изп. дело. Сочи още, че извършената през 2019 г. разпоредителна сделка е непротивопоставима на взискателя, поради вписаната през 2011 г., поради което не са налице предпоставките на чл.433 ал.1 т.5 ГПК.

Съдът като прецени събраните по делото доказателства, установи следното:

Изп.д. №411/2010 г. е образувано по описа на ЧСИ С.Я., рег. №844, на 19.11.2010 г. по молба на взискателя „Топлофикация София“ ЕАД за събиране на парични вземания на последния срещу П.Д.П. по изпълнителен лист от 13.01.2010 г., издаден от СРС, 82 състав, по гр.д. №9184/2009 г.

На 26.11.2010 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на длъжника при 1 работодателя му „ВТА“ ООД, както и върху получаваната от длъжника пенсия. Запорните съобщения са получени на 13.05.2011 г.

На 20.07.2011 г. ЧСИ е наложила възбрана върху недвижим имот на длъжника, вписана в Служба по вписванията – гр. София на 29.09.2011 г. под №21, т.ХV, рег. №40959.

На 19.03.2019 г. ЧСИ е наложил запори върху банкови сметки на длъжника, получени на 25.03.2019 г. и 26.03.2019 г.

На 05.03.2021 г. ЧСИ С.Я. е конституирал като длъжник наследниците на починалия П.Д.П. – В. П. и М. П..

На 09.03.2021 г. е наложен запор на трудовото възнаграждение на новоконституирания длъжник В. Х. П. при работодателя Комплекс за социални услуги „Св.

Георги“, както и върху банкови сметки. Запорните съобщения са получени на 11.03.2021 г.

На гърба на изпълнителния лист са отбелязвани периодично превежданите на взискателя суми през периода мес.08.2011 г. – мес.08.2022 г.

Съдът, след като обсъди доводите, изложени в жалбите и нейния отговор, и се запозна с доказателствата по делото, както и с мотивите на частния съдебен изпълнител, прие следното:

Жалбата е подадена в срок от процесуално легитимирана страна срещу подлежащ на основание чл.435 ал.2 т.6 ГПК акт на съдебния изпълнител – отказ за прекратяване на производството, поради което жалбата е процесуално допустима.

Изпълнителното производство, съгласно императивната норма на чл.433 ал.1 т.8 ГПК, се прекратява, когато взискателят не поиска извършването на изпълнителни действия в продължение на две години. Според приетото в т.10 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, прекратяването на изпълнителното производство поради т.нар. „перемпция” настъпва по силата на закона, а съдебният изпълнител може само да прогласи в постановление вече настъпилото прекратяване, когато установи осъществяването на съответните правно релевантни факти. Всички предприети изпълнителни действия след настъпването на този момент се обезсилват по право, с изключение на изпълнителните действия, изграждащи тези изпълнителни способи, от извършването на които трети лица са придобили права. Без правно значение е дали съдебният изпълнител ще постанови акт за прекратяване на принудителното изпълнение и кога ще направи това. Същият смисъл се извлича от разясненията, дадени в т.10 на ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, в тази насока е и решение №451/29.03.2016 г. по гр.д. №2306/2015 г., ІV ГО на ВКС. Съгласно приетото в мотивите на т.10 от ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС, изпълнителни действия /независимо от това дали прилаганото им е поискано от взискателя или са предприети по инициатива на частен съдебен изпълнител по възлагане от взискателя/ представляват: насочването на изпълнението чрез налагането на запор или възбрана, присъединяването на кредитора, възлагането на вземане за събиране или вместо плащане, извършването на опис и оценка на вещ, назначаването на пазач, насрочването и извършването на продан и т.н. до постъпването на парични суми от проданта или на плащания от трети задължени лица. Не са изпълнителни действия образуването на изпълнително дело, изпращането и връчването на покана за доброволно изпълнение, проучването на имущественото състояние на длъжника, извършването на справки, набавянето на документи, книжа и др., назначаването на експертиза за определяне на непогасения остатък от дълга, извършването на разпределение, плащането въз основа на влязлото в сила разпределение и др.

В конкретния случай изпълнителното производство е образувано на 19.11.2010 г. по молба на взискателя, който е възложил на ЧСИ да проучи имущественото състояние на длъжника и да избира по своя преценка, съгласно чл.18 ЗЧСИ прилагането на изпълнителните способи за осребряване на имуществото им. С описаните по-горе искания за запори върху банкови сметки и трудово възнаграждение на длъжника, респ. с налагането 2 им, взискателят е поискал извършването на конкретни изпълнителни действия. Освен това, на гърба на изпълнителния лист по изп. дело ЧСИ е отбелязал, че е извършвал периодични преводи на части от дълга към взискателя /чл.455 ал.2 изр.2 ГПК/, който факт не е оспорен от жалбоподателя, които плащания са извършвани в период по-малък от 2 години. При преценка висящността на процесното изп. дело съдът намира, че предвид исканията на взискателя за извършване на изпълнителни действия и предвид постъпването на периодични плащания не е налице период по-дълъг от две години, в който взискателят да е бездействал.

Прекратяването на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т.5 ГПК е предпоставено от извършването от съдебния изпълнител на проверка на имущественото състояние на длъжника, а резултатът от тази проверка се обективира в протокол, в който се констатира липсата на достатъчно секвестируемо имущество, срещу което да може да се насочи изпълнението. Този протокол се представя пред районния съд заедно с декларацията на длъжника относно цялостното му имуществено състояние в нарочно производството по реда на чл.448 ГПК. Именно в това производство по чл.448 ГПК взискателят има последна възможност за откриване на секвестируемо имущество на длъжника. Без провеждане на такова нарочно производство по чл.448 ГПК не е налице основание за прекратяване на изпълнителното производство по чл.433 ал.1 т.5 ГПК.

В случая се установи, че в хода на образуваното изпълнително производство са постъпвали от принудителни действия по сметка на съдебния изпълнител суми, които са послужили за удовлетворение на взискателя. Това означава, че на този етап не е установена по надлежния ред липсата на секвестируемо имущество, поради което случаят не попада в хипотезата на чл.433 ал.1 т.5 ГПК. Съдебният изпълнител има право да инициира производство по чл.448 ГПК пред районния съд по искане на длъжника, който обаче не е отправил такова искане.

Съгласно разпоредбата на чл.433 ал.1 т.6 ГПК, изпълнителното производство се прекратява с постановление, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, освен в случаите на чл.83. В случая авансовите такси са заплатени, във връзка с което ЧСИ е издал сметки на 19.11.2010 г. и 06.03.2013 г. Освен това, въззивният съд намира, че следва да отбележи, че невнасянето на авансовите суми по образуване на изпълнителното дело не е абсолютно основание за прекратяване на изпълнителното дело.

Съгласно ТР №2/2013 г. на ОСГТК на ВКС /т.11/, предварителното внасяне на таксите от взискателя няма значение за законосъобразността на извършените от частния съдебен изпълнител изпълнителни действия, тъй като съгласно чл.433 ал.1 т.6 ГПК, съдебният изпълнител прекратява изпълнителното производство, когато не са заплатени дължимите авансово такси и разноски по изпълнението, но извършените въпреки това изпълнителни действия не са порочни, не подлежат на обжалване на това основание и не може да бъдат отменени по жалба срещу тях. Прекратяването на производството поради невнасяне на дължимите от взискателя авансови такси и разноски е правна възможност, а в чл.79 ал.2 ГПК изрично е уредена другата възможност: когато таксите по изпълнението не са внесени от взискателя, те да бъдат събрани от длъжника. Изрично е уредена в чл.79 ал.3 ЗЧСИ и процесуалната възможност за несъбраните такси, частният съдебен изпълнител да поиска издаване на заповед за изпълнение по чл.410 ал.1 ГПК срещу взискателя.

Ето защо, правилен и законосъобразен се явява отказът на съдебния изпълнител, постановен с обжалваното разпореждане от 18.07.2022 г. – за прекратяване на изпълнителното производство на основание чл.433 ал.1 т., 5, т.6 и т.8 ГПК.

Поради изложеното, жалбата се явява неоснователна и като такава следва да бъде оставена без уважение.

Воден от гореизложеното, съдът

3

РЕШИ:

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ жалба, подадена от длъжника В. Х. П., ЕГН **********, адрес: гр. Пловдив, жк. ****, срещу отказ от 18.07.2022 г. на ЧСИ С.Я., рег.

№844 от РКЧСИ, да прекрати изпълнително дело №20108440403411 на основание чл.433 ал.1 т.5, т.6 и т.8 ГПК.

РЕШЕНИЕТО не подлежи на обжалване.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4