Решение № 1254 от 18.12.2020, Районен съд - Бургас

РЕШЕНИЕ

№ 1254 гр. Бургас , 18.12.2020 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – БУРГАС, XLIX СЪСТАВ в публично заседание на осемнадесети ноември, през две хиляди и двадесета година в следния състав:

Секретар:

Председател: ВЕНЕТА Д. ИВАНОВА

ГЕРГАНА В. СТЕФАНОВА като разгледа докладваното от ВЕНЕТА Д. ИВАНОВА Административно наказателно дело № 20202120203291 по описа за 2020 година въз основа на данните по делото и закона, за да се произнесе взе предвид следното:

Производството пред РС-Бургас е по реда на чл. 59-63 от ЗАНН и е образувано по жалба на Й. Ж. К., ЕГН **********, срещу наказателно постановление № 20-0769002274/02.07.2020г., издадено от началник група към ОДМВР Бургас, сектор „Пътна полиция“, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на Й. Ж. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лева и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Във въззивната жалба се излагат основания за материална и процесуална незаконосъобразност на наказателното постановление и се претендира цялостната му отмяна.

В съдебно заседание жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с адв.Р. К., редовно упълномощен. Поддържа се жалбата. Излагат се доводи в подкрепа на същата.

В съдебно заседание за административнонаказващия орган не се явява представител.

Депозирано е писмено становище от упълномощен юрисконсулт/л.26/, с което се излагат доводи за неоснователност на жалбата. В случай, че жалбата бъде намерена за основателна, се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение.

Жалбата е подадена в срока по чл. 59, ал. 2 ЗАНН от заинтересовано да обжалва лице и съдържа необходимите реквизити, поради което е допустима.

Районен съд - Бургас, след като анализира събраните по делото доказателства и съобрази закона, намира за установено от фактическа страна следното:

На 11.06.2020г. свид.Е.Д.мл.автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ Бургас и колегата му свид.З.Д. по време на изпълнение на служебните си задължения, получили 1 сигнал за настъпило ПТП на ПП I-9 км; 232+200 в посока от гр.Варна към гр.Бургас преди кв.Сарафово. При посещение на място, двамата установили жалбоподателя Й.К. до лек автомобил „Форд Фиеста“ с рег.№ ****, който автомобил бил паркиран в посока, обратна на движението. Същият стоял прав до автомобила, който бил заключил, а до него бил приготвил спортен сак. Бил сам. На въпроса какво се е случило, той не отговорил и заявил, че си тръгва. Казал им, че им е колега от Гранична полиция. Първоначално отричал да е управлявал автомобила. След около няколко минути пристигнал екип на Спешна помощ.

Й.К. категорично отказал преглед от медицинско лице, въпреки че имал видими наранявания по лицето и левия крак, както и въпреки настояването на полицаите. Предвид отказа му, медицинският екип си тръгнал. При опита да му бъде извършена проверка от полицейските служители, той им казал, че не може да си намери документите си с портфейла, като отново им заявил, че им е колега. Докато полицаите се опитвали да установят самоличността му, на мястото пристигнал бащата на жалбоподателя-свид.Ж.К., който съобщил на полицаите, че синът му се връща от банкет с колеги, който се състоял в гр.Варна. Същият се заел да търси документите на сина си в купето на лекия автомобил „Форд Фиеста“ с рег. № ****. На полиците им направило впечатление, че К. бил във видимо нетрезво състояние, миришел на алкохол и не можел да пази равновесие. В крайна сметка документите му били намерени и предоставени на проверяващите. Сред тях била и служебна карта от МВР Гранична полиция. Бил извършен оглед на автомобила и местопроизшествието, като били установени щетите от настъпилото ПТП, както и механизма му- вследствие несъобразена с пътните условия скорост автомобилът, управляван от Й.К., се ударил вляво в еластична ограда-мантинела, след което се завъртял на пътя срещу посоката на движение.

Предвид настъпилото ПТП и предвид състоянието на Й.К., в изпълнение на служебните си задължения, св.Д. поканил жалбоподателя да бъде тестван с техническо средство Дрегер 7510 № ARBB 0052, но жалбоподателят категорично отказал да даде проба.

За отказа свид.Д. съставил АУАН сер. АА бл.№ 627246 за нарушение по чл.20, ал.2 и чл.174, ал.3 от ЗДвП. Когато отишъл да го предяви на жалбоподателя, който бил седнал в автомобила си на предна дясна седалка на автомобила си, същият бил заспал. Наложило се св.Д. да го събуди и да му прочете акта. Св.Д. издал талон за медицинско изследване на Й.К., като му разяснил правото да даде кръвна проба за изследване. Й.К. се подписал на АУАН и талона без да направи възражения.

Административнонаказващият орган издал въз основа на съставения АУАН обжалваното в настоящото производство НП.

Изложената фактическа обстановка съдът прие за установена с оглед събраните по делото гласни доказателства – показания на актосъставителя Емил Д., свид.Д., частично от показанията на свид.Ж.К. и св.С.Ц., както и с оглед приложените писмени доказателства АУАН, НП, талон за медицинско изследване, докладни записки. Съдът не кредитира показанията на св.Ж.К., че не е заявявал на полицаите, че синът му се връща от банкет в гр.Варна, тъй като на първо място това обстоятелство няма как да им е известно и на второ 2 място същото се потвърждава от показанията на водения от жалбоподателя св. С.Ц., с тази разлика, че същият сочи, че празненството е било предния ден, а полицаите сочат, че св.Ж.К. е казал, че празненството е било предната вечер и веднага след него жалбоподателят е тръгнал да се прибира. Показанията на св. Свилен Д. и св.С.Ц., че К. не е миришел на алкохол към датата на деянието, респ.момента на извършване на проверката, съдът не кредитира, тъй като същите противоречат на установеното от полицейските служители, както и предвид обстоятелството, че св.Свилен Д. не се е приближавал към жалбоподателя на местопроизшествието, а св.С.Ц. го е видял преди да тръгне на път към гр.Бургас, т.е. около два часа преди извършване на процесната проверка. На следващо място съдът отчита, че жалбоподателят не е наказан за това, че е управлявал МПС след употреба на алкохол, а за това, че е отказал да му бъде извършена проверка с техническо средство и впоследствие не се явява за вземане на кръвна проба за медицинско изследване с оглед установяване дали е употребил алкохол, предвид причиненото от него самостоятелно ПТП, които факти въпросните свидетели не са възприели лично. Относно показанията на св.Свилен Д. и св.Ж.К. в частта им, че Й.К. се е чувствал зле на мястото на произшествието, респ. не бил в състояние да бъде тестван с дрегер, съдът отчита като защитна версия, с цел оневиняването на жалбоподателя, тъй като показанията на тези свидетели не кореспондират с показанията на полицейските служители и със съставената медицинска документация от страна на ЦСМП и поведението на жалбоподателя при пристигането на спешния екип.

При така установената фактическа обстановка, съдът достигна до следните правни изводи:

Наказателното постановление е издадено от компетентен орган – началник група сектор „Пътна полиция“ Бургас, оправомощен със заповед № 8121-з-515/14..05.2018г..

Актът за установяване на административно нарушение е съставен от компетентно лице – младши автоконтрольор към

ОДМВР

Бургас, сектор

„Пътна полиция“.

Административнонаказателното производство е образувано в срока по чл. 34 от ЗАНН, а наказателното постановление е било издадено в шестмесечния срок.

Актът е съставен в съответствие с разпоредба на чл. 40, ал. 1 от ЗАНН и от формална страна съдържа законоустановените реквизити по чл. 42 от ЗАНН.

Административнонаказващият орган е приел фактическите констатации за доказани и е издал обжалваното наказателно постановление, с което на основание чл.179, ал.2, пр.1 от ЗДвП за нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП на Й. Ж. К. е наложено административно наказание глоба в размер на 200лева и на основание чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП на е наложена глоба в размер на 2000 лева и лишаване от право да управлява МПС за срок от 24 месеца.

Бургаският районен съд намира, че при съставянето на акта за установяване на административно нарушение и издаването на наказателното постановление не са допуснати съществени процесуални нарушения, поради което и същите следва да породят целените с тях правни последици.

По отношение нарушението по чл.20, ал.2 от ЗДвП :

Разпоредбата на чл. 20, ал. 2 от ЗДвП предвижда, че водачите на пътни превозни 3 средства са длъжни при избиране скоростта на движението да се съобразяват с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъдат в състояние да спрат пред всяко предвидимо препятствие.

Водачите са длъжни да намалят скоростта и в случай на необходимост да спрат, когато възникне опасност за движението.

При извършване на нарушение, свързано с несъобразена скорост, е без значение скоростта, с която се е движил водача, а от значение е единствено дали водачът е съобразил същата с пътната обстановка. Допуснатото от жалбоподателя ПТП, несъмнено води до извод, че той не е съобразил скоростта на движение с атмосферните условия, със състоянието на пътя и с интензивността на движението, което е довело до невъзможност да спре.

От субективна страна, съдът приема, че се касае за виновно извършено нарушение, тъй като не е спорно, че жалбоподателят е правоспособен водач на МПС и като такъв е бил запознат със своите задължения при управление на МПС, в това число и задълженията му п о чл. 20, ал.2 от ЗДвП, при избиране скоростта на движението да се съобразява с атмосферните условия, с релефа на местността, със състоянието на пътя и на превозното средство, с превозвания товар, с характера и интензивността на движението, с конкретните условия на видимост, за да бъде в състояние да спре пред всяко предвидимо препятствие, които задължения обаче в настоящия случай съзнателно не е спазил.

Процесното нарушение правилно е било съотнесено и към съответната санкционна норма, а именно - чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП. При определяне вида и размера на административната санкция в разпоредбата на чл. 179, ал.2, пр.1 от ЗДвП не е предоставена възможност на наказващия орган за преценка, тоест наказанието е фиксирано и е правилно определено в НП в размер от 200 лева.

По отношение на нарушението по чл.174, ал.3 от ЗДвП:

Посочената разпоредба регламентира състав на административно нарушение, което съдържа в себе си две форми на изпълнително деяние: първата форма се осъществява с отказ на субекта на административнонаказателната отговорност да му бъде извършена проверка с техническо средство – неподчинение на устно разпореждане от полицейски контролен орган, а втората форма – с неизпълнение на предписанието за медицинско изследване, което е дадено в писмен вид в медицински талон, съставен от същия орган (субектът не посещава медицинското здравно заведение). Независимо обаче чрез кое от предвидените в закона изпълнителни деяния - отказ от изпробване с техническо средство или неизпълнение на предписание за медицинско изследване или доказателствен анализатор, се осъществява едно и също нарушение - това по чл. 174, ал. 3 от ЗДвП.

Видно от показанията на св.Д. и изготвената от него докладна записка от датата на 4 събитията, приложена на л.17 от делото и от докладна записка на св.Д. на л.23 от делото, у тях не е имало никакво съмнение, че К. е управлявал автомобила, тъй като същият бил по къси панталони и джапанки, а дясната му пета била черна от стелките, тъй като очевидно е управлявал бос. На следващо място седалката на шофьора на процесното МПС била настроена според ръста на Й.К.. Обстоятелството, че автомобилът се е управлявал от жалбоподателя не се оспорва и от процесуалния му представител в съдебно заседание.

Всъщност не се оспорват и извършеното нарушение по чл.20, ал.2 от ЗДвП, както и нарушението по чл.174, ал.3, пр.1 от ЗДвП от обективна страна. Спорът е относно обстоятелството дали здравословното състояние на К. е позволявало да бъде тестван с техническо средство, а впоследствие отново същото да е препятствало явяването му за вземане на кръвна проба в Спешен център на УМБАЛ Бургас в посочения в талона за медицинско изследване времеви период, тъй като се е налагало вземане на спешни мерки за здравословното му състояние в други медицински заведения.

Разпечатката съдържа 40 от 60 абзаца. Пълният текст: https://pravoto.app/praktika/85c672ee-739c-4ff1-8c32-90610aa04fb7