Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 526 от 14.09.2022, Районен съд - Враца

Съд
Районен съд - Враца
Дело
Гражданско дело 1434/2022
Вид
Решение № 526
Подписан
14.09.2022
В сила
20.10.2022
Състав
Биляна Росалинова Скорчовска Петкова

Цитирани разпоредби

  • чл.124, ал.1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 433, ал. 1, т. 8 · Граждански процесуален кодекс
  • чл.439 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 18 · Закон за частните съдебни изпълнители

РЕШЕНИЕ

№ 526 гр. В., 14.09.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – В., III ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на четиринадесети септември през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Биляна Р. Скорчовска Петкова при участието на секретаря Стефка Б. Радева като разгледа докладваното от Биляна Р. Скорчовска Петкова Гражданско дело № 20221420101434 по описа за 2022 година

ЛЮБ. ВЛ. АЛ. с ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. В., гр. В., ул.„Н.В.“ № *******, чрез Адвокат П.П. И., служебен адрес: общ. В., гр.В. 3000, ул.„И.Б.” ******* е предявил иск против К.И.И БГ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: обл. С. (столица), общ. С., гр. С., бул. „П.В.“ ******* с искане да се признае за установено, че ЛЮБ. ВЛ. АЛ., ЕГН **********, не дължи на К.И.И БГ ЕАД, ЕИК *******, следните парични суми: 2 571.55 лв. -главница, дължима по договор за потребителски кредит номер PLUS-01238137/02.08.2008; 708.90 лв. договорна лихва-печалба на дружеството по договора за кредит за периода от 27.02.2009 г. до 29.10.2010 г.; 701.91 лв. - лихва за забавено плащане върху главницата за периода от 30.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.09.2011 г. до окончателното изплащане на дълга; 179.65 лв. - деловодни разноски по делото, инкорпорирани в изпълнителен лист от 06.12.2011г., издаден по ЧГД1 1162-2011/РС-Н., поради изтекла погасителна давност по смисъла на чл. 111 ЗЗД.Претендира се и присъждане на разноски.

Предявения иск е с правно основание чл.439 във вр. с чл.124, ал.1 ГПК .Предявения иск е допустим.

В срока по чл.131 ГПК ответника е не е депозирал писмен отговор ,с който оспорва исковата претенция с искане за отхвърлянето и като неоснователна и недоказана по съображения подробно изложени в отговора с присъждане на разноски.Основното съображение, което се излага в отговора е, че реално последното изпълнително действие по процесното изп.дело не е на 31.10.2012г., а на 07.06.2016г. когато 1 взискателя е депозирал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника.

Съдът с оглед събраните по делото доказателства приема следното:

По делото е представен изпълнителен лист от 06.12.2011 г., издаден по ЧГД-11622011/РС-Н., с който ЛЮБ. ВЛ. АЛ. е осъден да заплати на БНП ЕАД следните парични суми: 2 571.55 лв. - главница, дължима по договор за потребителски кредит номер *******/02.08.2008; 708.90 лв. - договорна лихва-печалба на дружеството по договора за кредит за периода от 27.02.2009г. до 29.10.2010г.; 701.91 лв. - лихва за забавено плащане върху главницата за периода от 30.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.09.2011 г. до окончателното изплащане на дълга; 179.65 лв. – деловодни разноски.ИД-1561-2011 по описа на ЧСИ Т.М. е образувано на 23.07.2012 г., като в молбата за образуване взискателят възлага на ЧСИ правомощията по чл. 18 ЗЧСИ.

Вземаниято по този договор са цедирани от страна на БНП ЕАД с договор за цесия от 15.05.2015г. на К.И.И БГ ЕАД.

След образуването на делото взискателят не е предприемал действия по принудително събиране на дълга. По силата на възложените правомощия ЧСИ М., със запорно съобщение с изх. № 18009/31.10.2012 г. налага запор на банковите сметки на длъжника открити в ОББ АД. Длъжникът не е уведомен за образуваното срещу него изпълнително производство, нито за предприетите от ЧСИ изпълнителни действия по налагане на запор на банковите му сметки в ОББ АД.

В законоустановения двугодишен срок, считано от датата на последното изпълнително действие - 31.10.2012 г. (потвърдена и от ЧСИ М. в справка с изх.

№432/10.01.2022г.) до 31.10.2014 г. не са предприети действия по принудително изпълнение нито от взискателя, нито от ЧСИ, поради което и на основание чл. 433, ал.

1, т. 8 ГПК след изтичане на този срок изпълнителното производство е прекратено по силата на закона, без да е необходимо нарочно постановление на съдебния изпълнител - т. 10 от ТР №2/2013 по т. д. №2 от 2013 г. на ОСГТК на ВКС. Всички други действия, извършени след тази дата по това дело са невалидни и негодни да прекъснат давността.

С прекратяването на изпълнителното производство по силата на правната норма по отношение на вземанията започва да тече погасителната давност, предвидена в чл. 110 ЗЗД. В случаите,които изпълнителното производство се прекратява на основание чл.

433, ал. 1, т. 8 ГПК, давността за погасяване на вземането тече от последното изпълнително действие, в конкретния случай 31.10.2012 г., а не от деня, когато съдебният изпълнител е прогласил прекратяването с постановление. От 31.10.2012 г. е започнала да тече петгодишната давност за облигационното вземане срещу ищеца, като същата е изтекла на 31.10.2017 г. Вземането на взискателя, по ИД-552-2021г. по описа на ЧСИ Т.М., с per. № 803, образувано по молба на К.И.И БГ ЕАД с вх.

2

№03541/28.01.2021г. въз основа на Изпълнителен лист от 06.12.2011 г., издаден по ЧГД-1162-2011/РС-Н., се явява погасено по давност.

Ответника в отговора на исковата молба навежда фактически твърдения за извършени за извършени и други изпълнителни действия, като последното такова се твърди ,че е извършено на 07.06.2016г. когато взискателя бил депозирал молба с искане за насрочване на опис на движими вещи собственост на длъжника, но същия не е ангажирал каквито и да било доказателства в тази насока,а носи доказателствената тежест,при което с оглед представените по делото доказателства исковата претенция се явява основателна и доказана и следва да бъде уважена.

Следва да бъде осъден ответника да заплати на ищеца деловодни разноски за настоящата инстанция за внесена държавна такса и адвокатско възнаграждение в размер на 880.62 лв.

Водим от гореизложеното,съдът

РЕШИ:

ПРИЗНАВА ЗА УСТАНОВЕНО, че ЛЮБ. ВЛ. АЛ. с ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. В., гр. В., ул.„Н.В.“ № ******* не дължи на К.И.И БГ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: обл. С. (столица), общ. С., гр. С., бул.

„П.В.“ ******* следните парични суми: 2 571.55 лв. -главница, дължима по договор за потребителски кредит номер PLUS-01238137/02.08.2008; 708.90 лв. - договорна лихвапечалба на дружеството по договора за кредит за периода от 27.02.2009 г. до 29.10.2010 г.; 701.91 лв. - лихва за забавено плащане върху главницата за периода от 30.03.2009 г. до 02.09.2011 г., ведно със законна лихва върху главницата, считано от 20.09.2011 г. до окончателното изплащане на дълга; 179.65 лв. - деловодни разноски по делото, инкорпорирани в изпълнителен лист от 06.12.2011г., издаден по ЧГД-1162-2011/РС-Н., поради изтекла погасителна давност .

ОСЪЖДА К.И.И БГ ЕАД с ЕИК *******, със седалище и адрес на управление: обл. С.

(столица), общ. С., гр. С., бул. „П.В.“ ******* да заплати на ЛЮБ. ВЛ. АЛ. с ЕГН **********, с адрес: обл. В., общ. В., гр. В., ул.„Н.В.“ № ******* деловодни разноски за настоящата инстанция в размер на 880.62 лв. - банковата сметка на ЛЮБ. ВЛ. АЛ. с ЕГН ********** в Пощенска банка с IBAN BG12 BPBI 7940 4091 8566 01.

РЕШЕНИЕТО може да се обжалва пред Вр.окръжен съд в дву седмичен срок от съобщението до страните за изготвянето му.

3

Съдия при Районен съд – В.: _______________________

4