Решение № 3631 от 11.06.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 3631 гр. София, 11.06.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ГО II ВЪЗЗИВЕН БРАЧЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тринадесети март през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Галя Митова

Членове:

Валентина Ангелова

Милен Евтимов при участието на секретаря Мариана Д. Ружина като разгледа докладваното от Галя Митова Въззивно гражданско дело № 20241100511111 по описа за 2024 година и за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е въззивно – по реда на чл. 258 – 273 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК).

С Решение № 12836 от 28.06.2024 г., постановено по гр. дело № 20231110145637 по описа за 2023 г., Софийският районен съд, 37-ми състав, издал заповед за съдебна защита, като е задължил П. С. Г., ЕГН **********, да се въздържа от извършване на домашно насилие по отношение на Н. Л. Г., ЕГН **********, за срок от осемнадесет месеца, считано от 28.08.2023 г.; забранил му е да се приближава до Н. Л. Г., на разстояние по-малко от 100 (сто) метра, до жилището й на посочения адрес, местоработата й и местата за социални контакти и отдих за срок от осемнадесет месеца, считано от 28.08.2023 г.; наложил му е глоба в размер 900.00 (деветстотин) лева; задължил П. С. Г. да посещава специализирана програма за превенция на домашно насилие за срок от шест месеца от издаване на настоящата заповед при честота от четири посещения на месец на свои разноски в „Център за превенция на правонарушенията“; предупредил е П. С. Г., че при неизпълнение на настоящата заповед, на основание чл. 21, ал. 2 ЗЗДН полицейският орган е длъжен да го задържи и незабавно да уведоми органите на прокуратурата; осъдил е П. С. Г. да заплати по сметка на СРС държавна такса в размер на 25.00 (двадесет и пет) лева и на Н.

Л. Г. сумата от 1 000.00 лева сторени разноски по делото.

Ответникът по молбата за защита П. С. Г. (въззивник в настоящото производство) е останал недоволен от така постановеното Решение и го обжалва с въззивна жалба, вх.

1

№ 220667 от 04.07.2024 г. по описа на СРС. Излага подробни оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на атакувания съдебен акт въз основа на събраната писмена и гласна доказателствена съвкупност. В тази връзка сочи, че съдебното решение е противоречиво и от него не е ясна волята на съда – в какво се изразяват твърдените актове на насилие, кое съдът приема за насилие, кой от твърдените актове съдът е приел за доказани. Моли въззивният съд да постанови решение, с което да отмени обжалваното решение и вместо него да остави без уважение молбата на Н. Л. Г. за защита, като неоснователна и недоказана.

Претендира сторените разноски в двете инстанции.

Молителката Н. Л. Г. (въззиваема страна в настоящото производство) в срока по чл. 17, ал. 4 ЗЗДН депозира писмен отговор по подадената от ответника въззивна жалба.

Оспорва същата изцяло като неоснователна и моли да се потвърди обжалвания съдебен акт.

Претендира разноски.

В съдебното заседание на въззивната инстанция страните са се явили и поддържат исканията си.

Въззивната жалба е допустима. Подадена е в срока по чл. 17, ал. 1 ЗЗДН, от легитимирана страна при наличие на правен интерес от обжалването, като оспореният съдебен акт е валиден и допустим, и подлежи на въззивно обжалване по чл. 258 ГПК, вр. чл. 17 ЗЗДН.

Софийският градски съд, с оглед обхвата на въззивното обжалване, като прецени доказателствата по делото и обсъди доводите на страните, приема следното:

В сезиращата съда молба за съдебна защита относно процесните актове на домашно насилие, се сочи, че страните са съпрузи, в процес на развод.

Твърдят се два акта на домашно насилие, описани подробно в молбата от 15.08.2023 г. и в молбата от 25.08.2023 г. Молителката Н. Г. твърди, че от началото на 2023 г. е подложена на системен физически и психически тормоз от страна на съпруга си П. Г.. Всекидневно идвал в салона й за красота на адрес град София, ул. „Лидице“ № 2. Ответникът постоянно я изнудвал да му прехвърли своята част от общите им недвижими имоти, като за целта я заплашвал със закани за убийство и саморазправа. Молителката твърди, че е подавала многократно жалби срещу съпруга й пред компетентното РУ на СДВР. В молбите се твърди, че на 13.08.2023 г. вечерта, след като я видял да разговаря с нейн познат в кварталния ресторант, я причакал пред дома й и отправил множество закани за саморазправа. За заплахите му е подала сигнал и жалба до СДВР. На следващия ден 14.08.2023 г. ответникът отишъл във фризьорския й салон и оправил закани за убийство и саморазправа. Казал й, че ще я причака в жилището й. Вечерта наистина се появил пред дома й и започнал да звъни и блъска по входната врата вратата и да отправя закани за убийство и саморазправа. С тези свои актове на физическа и вербална агресия ответникът Г. е накарал съпругата си да се чувства застрашена, както физически, така и психически.

Първоинстанционният съд е изискал аудиозаписи от Национален телефон 112, постъпили от телефонни номера на двете страни. По делото е допусната и изслушана 2 съдебно-техническа експертиза със задача да свали на хартиен носител съдържанието им и даде заключение дали са манипулирани по някакъв начин. Вещото лице е депозирало становище, което страните не са оспорили и съдът напълно е кредитирал. От него се установява, че на 13.08. 2023 г. в 18.59 часа молителката Г. е позвънила на тел. 112 и е съобщила, че бившият й съпруг е на вратата и звъни ту на входната врата, ту по домофона от врата на входа и отправя обиди и закани към нея. На следващия ден – 14.08.2023 г. в 20.58 часа молителката Г. отново е подала сигнал на тел. 112 , като е заявила, че бившият й съпруг отново е пред жилището й и я заплашва с убийство. В аудиозаписите, предоставени от национален телефон 112, се съдържа и повикване от телефонен номер, ползван от съпруга П. Г.. Същият е заявил, че не може да си влезе в жилището, защото съпругата му е сменила ключалките. Той бил със свидетели. Две минути по-късно отново се обадила молителката Г. и помолила за помощ, защото съпругът й бил отново пред жилището и я заплашвал.

По делото са събрани и гласни доказателства. От показанията на свидетеля Н.М., приятел на молителката се установява, че отношенията между страните били лоши. Заедно с молителката били на ресторант на 13.08.2023 г., който се намирал на ул. „Коперник“, между 16 и 18 часа. Видели, че П. минал с колата си няколко пъти край ресторанта. След това се обадил по телефона на молителката, тя пуснала разговора на високоговорител и свидетелят чул П. да казва, че няма да й даде развод. След това попитал дали човекът, с когото е на масата, и е любовник. Заплашил я, че не само няма да й даде развод, но и ще я унищожи и приключи. Молителката била много притеснена и помолила свидетеля да я закара до дома й.

Той я оставил пред тях. По-късно вечерта тя му се обадила, че имала проблеми със съпруга си, който се опитал да влезе в дома им. На следващия ден – 14.08., отново молителката се обадила на свидетеля, че съпругът й иска да проникне в жилището. Наложило се да вика полиция няколко пъти. Свидетелят бил притеснен за молителката, защото тя била изплашена от поведението на съпруга си. Свидетелят няколко пъти е заявил, че не е любовник на молителката, а нейн приятел, с когото споделяла проблемите си и който чул разговора между страните, по време на който ответникът казал, че ще я унищожи, но няма да й даде развод.

По делото е разпитана и свидетелката Р.И., клиентка на молителката в козметичния й салон, която е била очевидец на разговор между страните на 14.08.2023 г. Съпругът на молителката се обадил и казал, че е пред дома им с двама свидетели и иска да влезе в жилището. Тя му казала, че е заета и има клиенти. Разговорът продължил две - три минути, по време на който съпругът настоявал тя да отиде веднага, а молителката казвала, че не може. След приключването на разговора се разплакала, защото била много притеснена.

По делото са разпитани и водени от ответника свидетели, които били заедно с него на 14.08.2023 г. Свидетелят Ц.Н., съсед на ответника, разказва, че по предварителна уговорка отишъл пред входа заедно с другия съсед Ц.. Целта била да вземат багаж на ответника Г. от дома му. Тяхното присъствие било нужно, за да удостоверят процедурата. Звъннали на домофона, но никой не се обадил. Качили се на етажа и пак звъннали. Никой не им отворил.

П. се обадил на полицията. Дошъл патрул и направил протокол на присъстващите. По време на присъствието на свидетеля Недялков не е имало заплахи отправяни от и срещу ответника Г.. Свидетелят не знае дали е имало уговорка между П. и жена му за среща на посочената дата и дали тя е трябвало да го чака. Разпитан е и другият съсед, присъствал на срещата на 14.08.2023 г. Същият разказал, че ответникът му е приятел повече от десет години. На 14.08.2023 г. били повикани заедно с друг съсед Ц. от П. Г., за да удостоверят как и ще си вземе багаж от дома си. Свидетелят разказал, че са звъН. по домофона, никой не се обадил от апартамента. След това се качили на етажа. ЗвъН. на входната врата, но отново никой не 3 отворил. Чули шум от вътре, но знаел, че собствениците имат куче и това не го учудило.

Свидетелят твърди, че не е имало заплахи, закани или чукане на вратата. Знаел, че съседът му П. Г. искал да си вземе фирмени документи и лични вещи от дома си.

Първоинстанционният съд е кредитирал показанията на четиримата разпитани свидетели като резултат на лични възприятия и кореспондиращи един с друг.

Към делото е приложено копие на материали по пр. преписка № 35914/2023 г. образувана по различни сигнали от страните. От тях се установява, че страните са в развод и между тях има постоянни конфликти по повод ползването на семейното им жилище, в което в момента живее молителката Г., а съпругът й се опитва непрестанно да проникне без нейно съгласие. Тези опити били придружени със заплахи и закани в това число и за убийство.

Ответникът заплашвал, че ще съсипе не само живота на съпругата си, но и бизнеса й.

Наричал я „парцал, курва, проститутка“. По една част от материалите е отказано образуване на досъдебно производство срещу ответника. Друга част са отделени и проверките продължават.

Софийският районен съд в решението е приел за изцяло доказани твърденията на молителката, че ответникът е извършил спрямо нея процесиите актове на домашно насилие на 13 и 14 август през 2023 г. Според показанията на свидетеля М., който бил заедно с молителката на терасата на ресторант в квартал „Гео Милев“ на 13.08.2023 г. между 16 и 18 часа, ответникът се обадил по телефона и я заплашил. Свидетелят лично е възприел разговора между страните, защото телефонът бил с включен високоговорител. Ответникът се обадил на съпругата си, попитал я дали е заедно с любовника си в момента и й казал, че няма дай даде никога развод и ще я приключи и съсипе живота й. От събраните по делото доказателства е установено, че на 14.08.2023 г. ответникът Г. е отишъл до дома на молителката. Същият старателно е подготвил тази среща като си е осигурил и свидетели – разпитаните двама съседи. Според показанията им в тяхно присъствие не е имало заплахи и закани от страна на ответника към съпругата му. В същото време от показанията на клиентката на молителката е установено, че съпругът в старанието си да си осигури свидетели не е предупредил съпругата си, че ще ходи до жилището и тя не е била там когато са отишли да я търсят. Съдът е приел, че от събраните по делото доказателства не се установява акт на насилие от страна на ответника на 14.08.2023 г. Но предвид отношенията между страните, постоянните заплахи, които същият е отправял до съпругата си, е обяснимо защо същата се е притеснила от пристигането му без предупреждение.

Въззивният съд не споделя изцяло установената от първата инстанция фактическа обстановка и направените въз основа на нея изводи. Въззивната жалба е основателна по изложените в нея оплаквания.

Домашно насилие може да бъде установено само при кумулативното наличие на две предпоставки, а именно: на първо място – осъществен от съответното лице – ответник по молбата за защита, противоправен и умишлен насилствен акт в някоя от формите, описани в чл. 2, ал. 1 ЗЗДН, насочен спрямо друго лице – молителят в производството по ЗЗДН, и установен по своето естество, време и място на извършване, и на второ място – наличие между лицата на правна, фактическа и/или родствена връзка от изброените в чл. 3 ЗЗДН.