Решение № 452 от 15.05.2026, Районен съд - Сливен

РЕШЕНИЕ

№ 452 гр. Сливен, 15.05.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – СЛИВЕН, XI СЪСТАВ, в публично заседание на пети май през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Ива Ил. Стойчева Коджабашева при участието на секретаря Андреана Ст. Станчева като разгледа докладваното от Ива Ил. Стойчева Коджабашева Гражданско дело № 20262230100095 по описа за 2026 година

Производството е образувано по искова молба от ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД срещу Община Сливен, с която са предявени осъдителни искове.

Ищецът твърди, че на 22.02.2022 г., около 18:30 ч., в гр. Сливен, на ул.

„Джеймс Баучер“, до магазин „Инфрахет“, в дъждовни метеорологични условия, при управление на л. а. марка Ауди, модел А3, с рег. № ..............., собственост на П.Г. Г., водачът Ж. Г. Л. попаднал в необезопасена и необозначена дупка на пътното платно с размер 2х1 м., образувала се вследствие на пропадане на пътна настилка след ремонтна дейност, в резултат на което били нанесени щети на процесния автомобил. Между ищцовото дружество и собственика на увредения автомобил имало сключена застраховка „Каско“, валидна от 20.11.2021 г. до 19.11.2022 г. Ищецът твърди, че за имуществените вреди на застрахования автомобил била заведена щета от собственика, стойността на щетата възлизала на 1073,61 лв., като застрахователят изплатил застрахователно обезщетение в този размер. Твърди, че пътят, на който е настъпило ПТП, е общински и ответникът носи гражданска отговорност за обезщетените вреди, тъй като има задължение да поддържа в изправност пътното платно, съответно да вземе мерки за обезопасяването на опасности по него. Ищецът поканил ответната Община Сливен да възстанови изплатеното застрахователно обезщетение, но до момента същото не било възстановено. На изложените основания ищецът 1 моли за осъждане на ответната Община Сливен да му заплати сумата от 548,92 € - главница, представляваща изплатеното по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.02.2022 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно от длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба, както и сумата от 219,08 € - мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2023 г. до 09.01.2026 г. Ищецът моли и за присъждане на направените по делото разноски.

Ответникът е депозирал отговор в законоустановения срок, в който излага становище за допустимост, но необоснованост и неоснователност на предявените искове. Оспорва валидността на застрахователното правоотношение, механизма на ПТП, оспорва изцяло наличието на вреди и твърдения размер, оспорва наличие на причинно-следствена връзка между описания механизъм на ПТП и настъпилите вреди. Излага, че декларираните от водача обстоятелства не отговарят на действителността, както и че не е доказано, че автомобилът се е намирал в техническа изправност. Оспорва и твърдението, че Община Сливен носи отговорността за обезопасяване на извършваните ремонтни дейности. Излага, че ремонтните дейности по ул.

„Джеймс Баучер“ са извършвани от „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, поради което отговорността за наличието и необезопасяването на неравности на пътното платно следва да се носи от тях. Евентуално релевира възражение за 95 % съпричиняване на вредите от страна на водача, тъй като същият е управлявал МПС с несъобразена скорост и при липса на достатъчно съобразителност и внимание. На изложените основания моли за отхвърляне на исковете и претендира присъждане на направените по делото разноски.

С Определение от 19.02.2026 г. по делото „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД е конституирано като трето лице - помагач на страната на ответника.

В съдебно заседание ищцовото дружество, редовно призовано, не изпраща представител. Депозирало е чрез своя пълномощник - юрисконсулт писмено становище, с което поддържа предявените искове, моли да бъдат уважени и претендира направените разноски.

Ответната Община Сливен, редовно призована, се представлява от своя 2 пълномощник - юрисконсулт, чрез който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковете и моли да бъдат отхвърлени.

Също претендира направените по делото разноски.

Третото лице - помагач на страната на ответника - „Водоснабдяване и канализация - Сливен“ ООД, редовно призовано, се представлява от своя пълномощник - адвокат, чрез който изразява становище за неоснователност и недоказаност на исковата претенция и моли да бъде отхвърлена.

Алтернативно моли съдът да уважи направеното възражение за съпричиняване, тъй като водачът на увредения автомобил не се е съобразил с пътната обстановка.

Съдът, като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, намери от фактическа страна следното:

Видно от Застрахователна полица за застраховка „КАСКО НА МПС“ № 93002110069813 е налице валиден договор за имуществено застраховане, сключен между ищцовото застрахователно дружество и П.Г. Г. за МПС Ауди А3, с рег. № ..............., с валидност на действие от 20.11.2021 г. до 19.11.2022 г.

От Протокол за ПТП № 1815076 от 22.02.2022 г., съставен от служител на СПП - ОД МВР Сливен, се установява, че на 22.02.2022 г., в 18:00 ч., в гр.

Сливен, при движение по ул. „Джеймс Баучер“ до магазин „Инфрахеат“, е настъпило ПТП с участие на застрахования автомобил Ауди А3, с рег. № ..............., собственост на П.Г. Г. и с водач - свид. Ж. Г. Л., който, управлявайки в дъжд, е преминал през необезопасена дупка на пътното платно /пропадане на пътната настилка след ремонтна дейност с размер 2х1 м/, като са описани видими щети - предна дясна джанта с гума и ходова част в дясно. Посочено е, че водачът не е употребил алкохол или наркотични вещества.

Видно от приетите писмени доказателства по делото, на застрахования автомобил били причинени щети, за които ищцовото дружество заплатило на 29.08.2022 г. на собственика на увредения автомобил застрахователно обезщетение в размер на 1073,61 лв.

От представената по делото регресна покана се установява, че ищцовото дружество поканило ответната Община Сливен да му възстанови сумата от 1073,61 лв., като видно от входящия номер, ответникът получил поканата на 09.01.2023 г.

3

От заключението на допуснатата по делото съдебна автотехническа експертиза, което съдът кредитира изцяло като обективно и компетентно изготвено и неоспорено от страните, се установява, че наличието на несигнализирана неравност (дупка) на платното за движение, създаваща опасност за участниците в движението, е технически неправилно. От данните по делото се установява, че препятствието не е било обозначено и обезопасено с необходимата хоризонтална и/или вертикална сигнализация. От техническа гледна точка пътят представлява всяка земна площ, предназначена за движение на пътни превозни средства, поради което състоянието му следва да осигурява безопасност на движението.

Налице е пряка причинно-следствена връзка между установените увреждания по автомобила и механизма на настъпване на произшествието преминаване през неравност на пътната настилка. Съгласно извършения оглед от експертна комисия на ЗК „Лев Инс“ АД, стойността на причинените имуществени вреди по лек автомобил „Ауди“ възлиза на 1073,61 лв. (548,92 евро).

При конкретните атмосферни и пътни условия проливен дъжд, мокра настилка и неравност, запълнена с вода, препятствието е било обективно трудно разпознаваемо за водача. Водният слой е прикривал неговите очертания, дълбочина и ръбове, поради което не е могло своевременно да бъде възприето като опасност. В тази връзка възможността за ранно визуално установяване на неравността е била съществено ограничена, което практически е изключвало предприемането на ефективни действия за избягването й. При конкретните условия на движение водачът не е имал техническа възможност да предотврати произшествието чрез спиране или чрез съществено намаляване на скоростта преди навлизане в неравността, респективно не е имал възможност да премине през нея с безопасна скорост.

Изслушан в о. с. з. експертът пояснява, че живее в близост до мястото на описаното ПТП и такава дупка с дълбочина от 40-50 см. не е установявал на това място. Освен това твърдяната от свидетеля скорост на движение от 10 км/час е твърде малка и преминаването през дупка с такава скорост, дори и при такава дълбочина, не би се отразила на автомобила. В случая има срязване на гумата, странично и това срязване е свързано с малко по-голям ударен импулс, което означава по-голяма скорост от 10 км/час.

4

Ето защо, съдът не кредитира показанията на разпитания свидетел Ж. Л., в частта им относно твърдените от свидетеля скорост на движение от 10 км/ч и дълбочината на дупката от около 40-50 см.

Следва да се отбележи, че по време на инцидента е валяло дъжд, поради което дупката е била пълна с вода и свидетелят обективно не е могъл да възприеме правилно дълбочината й.

Именно от показанията на разпитания по делото свид. Ж. Л., в останалата им част, които съдът кредитира като непосредствени, добросъвестни и логични, се установява, че произшествието е настъпило през зимата, надвечер, валяло е дъжд, а свид. Л. е бил заслепен от фаровете на насрещно движещ се автомобил, поради което не е видял дупката. Тя не е била обезопасена и обозначена.

Установеното от фактическа страна мотивира следните правни изводи:

Предявени са осъдителни искове с правно основание чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49, вр. чл. 45 ЗЗД и чл. 86, ал. 1 ЗЗД за осъждане на ответната Община Сливен да заплати на ищеца ЗК „ЛЕВ ИНС“ АД сумата от 548,92 € - главница, представляваща изплатеното по застраховка „Каско” обезщетение за застрахователно събитие, настъпило на 22.02.2022 г. от виновно противоправно поведение, изразяващо се в необезопасяване и необозначаване на дупка на пътното платно от длъжностни лица, чиито възложител е ответника, ведно със законната лихва върху сумата от датата на подаване на исковата молба - 13.01.2026 г. до окончателното й изплащане, както и сумата от 219,08 € - мораторна лихва върху главницата за периода от 21.01.2023 г. до 09.01.2026 г.

Предявените искове са процесуално допустими.

По иска чл. 410, ал. 1, т. 2 КЗ, вр. чл. 49 ЗЗД, вр. чл. 45 ЗЗД:

Разгледан по същество, съдът намира предявения иск за главница за изцяло основателен и доказан.

Съдът е указал, че в доказателствена тежест на ищеца е да докаже, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който и вследствие виновно и противоправно поведение на лица, чиито възложител е ответника, е настъпило събитие по 5 посочения механизъм, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил на застрахования застрахователното обезщетение в размер на действителните вреди.

От съвкупния анализ на приетите писмени и гласни доказателства и заключението на изготвената по делото съдебно-автотехническа експертиза се установяват всички релевантни факти и обстоятелства, чиято тежест на доказване лежи у ищцовото дружество. Безспорно по делото се установи, че е налице валиден договор за имуществено застраховане, в срока на застрахователното покритие на който е настъпило събитие, за което застрахователят носи риска, като в изпълнение на договорното си задължение застрахователят е изплатил сума в размер на 1073,61 лв., който според заключението на вещото лице съответства на средните пазарни стойности за ремонт на претърпените от застрахования автомобил щети.

По силата на член 31 от Закона за пътищата /ЗП/ и зграждането, ремонтът и поддържането на общинските пътища се осъществяват от общините. Пътят, на който е станал пътният инцидент, е общинска собственост и по това обстоятелство страните не спорят. Ето защо, съдът приема, че по силата на закона ответната Община Сливен е задължена да се грижи за поддръжката и ремонта му.

Съгласно § 6, т. 37 от Закона за движението по пътищата и § 1, т. 19 от Правилника за прилагането му „препятствие на пътя“ е нарушаване целостта на пътното покритие, както и предмети, вещества или други подобни, които се намират на пътя и създават опасност за движението. Съгласно § 6 т. 1 от ЗДвП „път“ е всяка земна площ или съоръжение, предназначени или обикновено използвани за движение на пътни превозни средства или на пешеходци. Към пътищата се приравняват и улиците.