Определение № 512 от 31.12.2024, Окръжен съд - Сливен

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 512 гр. Сливен, 31.12.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СЛИВЕН в закрито заседание на тридесет и първи декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Мартин Д. Данчев

Членове:

Галина Хр. Нейчева

Пламен Д. Стефанов като разгледа докладваното от Галина Хр. Нейчева Въззивно частно наказателно дело № 20242200600746 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 249, ал. 3 вр.чл. 341 и сл. от НПК.

Образувано е по частна жалба на подс. И. Н. Г. чрез защитника му адв. Е. М. от АК - Разград срещу протоколно определение от разпоредително заседание, проведено на 02.12.2024г. по НОХД № 578/2024г. по описа на Районен съд – Сливен.

С атакуваното определение от разпоредително заседание съдът се е произнесъл по всички въпроси по чл.248, ал.1 от НПК, включително и по въпроса по чл.248, ал.1, т.3 и т. 6 от процесуалния закон като е констатирал, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, довели до ограничаване на процесуалните права на подсъдимия и е потвърдил взетата по отношение на него по време на досъдебното производство мярка за неотклонение „Подписка“.

В частната жалба се твърди, че определението е постановено формално, при явни процесуални нарушения, а също така и че е необосновано, неправилно и несъобразено е изискванията на закона, в обжалваната му част относно произнасянето по въпросите по чл. 248, ал.2, т.3 и т.6 от НПК и в частта по т. 248а от НПК. Според жалбоподателя, решаващият състав на районния съд в разрез с разясненията в Тълкувателно решение № 2/2002 ОСНК, необосновано и в нарушение на закона отказал да приеме, че били налице допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила на досъдебната фаза на наказателното производство, които ограничавали правото на защита на подсъдимия, като по този начин допуснал явно нарушаване на процесуалните правила отстъпвайки от основното си задължение - сам да упражни адекватен контрол върху съдържанието на внесеният по делото обвинителен акт. В обвинителният акт липсвала точна и ясна юридическа и фактическа формулировка на повдигнатото обвинение по текста на чл. 281 ал.2 т.1 т.4 и т.5, вр, ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК. Приетите за установени от прокурора факти и обстоятелства, описани в обвинителния акт, в своята съвкупност не можели да индивидуализират и не описвали деянието, в което се е изразило твърдяното за извършено престъпление.

Фрагментирано или чрез цитати, включително и чрез изписване на несъществуващи текстове от закон, прокурорът се опитал да извърши индивидуализация на деянието по чл. 281 ал.2 т.1 и т.5, вр. ал.1 от НК, но пропуснал да изложи фактически данни относно релевантните за предмета на доказване обстоятелства. Липсвали изнесени от 1 прокурора факти относно начина на осъществяване на изпълнителската дейност на престъплението - по какъв начин подсъдимият противозаконно подпомогнал чужденците да преминават във страната ни. Не били изложени твърдения и съответно факти, на които същите се основавали, нито се сочели конкретни разпоредби на Закон (предвид бланкетния характер за нормата на чл. 281 от НК), поради които да се приемело, че действията по подпомагане били именно противозаконни. Никъде в обстоятелствена част на обвинителния акт не било посочено и не се твърдяло защо обвинението приемало, че с транспортирането на територията на страната на чуждите граждани като пътници в автомобила на подсъдимия, последният ги подпомогнал противозаконно. Не бил посочен конкретния законов текст, който забранявал или указвал кога противозаконно се извършвало подпомагане на чужд гражданин да преминава (да бъде транспортиран) в страната, в нарушение на закона.

Липсвало коректно и точно посочване на сочения за нарушен закон, изписан както в диспозитива на обвинителния акт, така и в неговата обстоятелствена част. От една страна се твърдяло, че нарушеният закон бил този по текста на чл. 19 ал.1 т.1 от ЗЧРБ, а от друга била изписана разпоредба, която не отговаря на съдържанието на посочения законов текст и всъщност само можело да се гадае кои точно законови текстове имал предвид прокурора, когато подготвял обвинителния си акт. В конкретния случай било налице разминаване между обвинителен акт и постановлението за привличане на обвиняемо лице относно съществени елементи от престъпния състав, което създавало неяснота относно съдържанието на повдигнатото обвинение за престъпление по чл. 281 ал.2 т.1 т.4 и т.5, вр. ал.1, вр. чл.20 ал.2 от НК и ограничавало сериозно правото на подсъдимия да узнае в какво се изразявали всички съставомерни обстоятелства и по какви факти да се защитава.

Липсвало единство между диспозитива и обстоятелствената част на обвинителния акт, който не бил изготвен, съобразно изискванията на чл. 246 от НПК, поради което не можел да изиграе процесуалната си роля. Липсата на цялост между обстоятелствена част и диспозитив винаги се категоризирала като съществено процесуално нарушение, което ограничавало правото на защита на лицето, привлечено към наказателна отговорност. Обвинителният акт не отговарял на изискванията на чл.

246 от НПК и нарушавал правото на защита на подсъдимия.

Всичко изложено в жалбата сочело, че в хода на образуваното наказателно производство, на досъдебната му фаза били допуснати процесуални нарушения, които ограничили правото на защита на И. Н., били и съществени такива и можело, а и следвало да бъдат отстранени. Държавният обвинител не забелязал тези пропуски, като сам ги възпроизвел и допуснал нови такива при изготвяне на обвинителния си акт, който пък изобщо не отговарял на изискванията на чл. 246 от НПК.

Искането е окръжният съд да отмени постановеното в разпоредително заседание от 02.12.2024 г. Определение по НОХД № 578 / 2024 г. по описа на Районен съд Сливен, в обжалваната му част, като прекрати съдебното производство и върнете делото на прокурора за отстраняване на допуснатите процесуални нарушения, довели до ограничаване правото на зашита на подс. Г. и за да бъде изготвен надлежен обвинителен акт, отговарящ на изискванията и условията на чл.246 от НПК.

В частната жалба няма петитум относно произнасянето на съда по чл. 248. ал.1 т.6 от НПК (а и в разпоредителното заседание защитникът е изразил становище, че взетата спрямо подсъдимия мярка за процесуална принуда е адекватна), а в обжалваното определение няма произнасяне по чл. 248а от НПК.

Окръжният съд, след като се запозна с материалите по делото и като извърши проверка с оглед твърденията в частната жалба, намери СЛЕДНОТО:

2

С протоколно определение в разпоредително заседание, проведено на 24.01.2024г. по НОХД № 1624/2023г., СлРС е приел, че на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да доведат до ограничаване процесуалните права на подсъдимия. По частна жалба на подсъдимия, подадена чрез защитника му, протоколното определение по чл. 248, ал. 1, т. 3 от НПК е отменено с Определение № 92 /21.02.2024г. по ВЧНД № 95 / 2024г. на СлОС, като вместо това съдебното производство по НОХД № 1624/2023г. на СлРС е прекратено и делото върнато на РП – Сливен за отстраняване на съществено процесуално нарушение, посочено в съобразителната част на определението, а именно не надлежно описана и мотивирана в обстоятелствената част на обвинителния акт користна цел като признак на престъпния състав на чл. 281 от НК.

Производството по НОХД № 578/2024г. по описа на Районен съд - Сливен е образувано по внесен за втори път от Районна прокуратура гр.Сливен обвинителен акт против И. Н. Г. за престъпление по чл.281 ал.2 т. 1 пр.1 т. 4 и т. 5, вр. ал.1 вр. чл.20 ал.2 от НК за това, че на 02.08.2023 г. на АМ „Тракия“ км.270, в землището на с.Чокоба, общ.Сливен, с цел набавяне на имотна облага за себе си в размер на 1000 лв. и за другиго - за М.А.Д. - в размер на 9300 евро с левова равностойност 18 189 лв. и за Т.Д.Д. — неопредЕ. парична сума и почерпка, в съучастие с М.А.Д. от с.Мустрак, общ.Свиленград и Т.Д.Д. от с. Момково, общ. Свиленград, като съизвършител противозаконно подпомогнал, чрез осигуряване на транспорт чужденци - 31 бр. граждани на Афганистан (с посочени имена, дата и място на раждане) да преминават в страната, в нарушение на закона - чл. 8 ал.1 от Закона за чужденците в Република България („Чужденец може да влезе в Република България, ако притежава редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза, когато такава се изисква“); чл. 19 ал.1 т.1 от Закона за чужденците в Р. България („Чужденец, който влиза в Република България или преминава транзитно през нейна територия, в зависимост от целта на пътуването трябва да притежава: редовен паспорт или заместващ го документ за пътуване, както и виза когато такава е необходима“); чл. 4, ал.1 от Наредба за условията и реда за издаване на визи и определяне на визов режим, във вр. с Приложение I, т.1 от Регламент (ЕС) 2018/1806 на Европейския парламент и на Съвета от 14.11.2018 г. и регламентите за неговото изменение („Гражданите на държавите, посочени в Приложение 1 — т.1 Афганистан - влизат и пребивават или преминават транзит през територията на Република България с визи“), като деянието е извършено чрез използване на моторно превозно средство — т.а. марка „Фиат Дукато“ с peг. № ЕН 6102 ВС, по отношение на повече от едно лице — общо 31 лица, от които 9 непълнолетни лица.

По отношение на посочените като съизвършители Т.Д.Д. и М.А.Д. наказателното производство е приключило с одобрено от съда на 20.11.2023г. споразумение по НОХД № 1542/2023г. на СлРС.

Въз основа на обвинителния акт е образувано съдебното производство и с него са определени рамките на предмета на доказване за съда и страните.

В разпоредително заседание прокурорът, защитникът и подсъдимият са взели участие при обсъждане на въпросите по чл. 248, ал. 1 от НПК.

Представителят на държавното обвинение е заявил, че в хода на досъдебното производство не са допуснати отстраними съществени нарушения на процесуалните правила, които да са довели до ограничаване на процесуалните права на обвиняемото лице.

В противоположна насока е становището на защитата, към което се е присъединил и подс. Г.. Защитникът е изложил съображения (които преповтаря и в процесната частна жалба), че в обвинителния акт липсвала точна и ясна юридическа и 3 фактическа формулировка на повдигнатото обвинение по текста на чл. 281 ал.2, т.1, т.4 и т. 5, вр. ал.1, вр.чл. 20 ал.2 от НК. Приетите за установени от прокурора факти и обстоятелства описани в обвинителния акт, в своята съвкупност не можели да индивидуализират и да опишат деянието, което се изразило в твърдяното за извършено престъпление. Чрез цитати, включително чрез изписване на несъществуващи тестове от закон, прокурорът се опитал да извърши индивидуализация на процесното престъпление, като пропуснал обаче да изложи фактически данни относно релевантните за предмета на доказване обстоятелства – кои действия по подпомагане били противозаконни. Посоченият за нарушен чл. 19 ал.1 от Закона за чужденците в Република България не бил изписан коректно и точно в обстоятелствената част и в диспозитива на обвинителния акт. Изложеното водело до извода, че в досъдебната фаза на наказателното производство били допуснати процесуални нарушения, които съществено ограничавали правото на защита на подсъдимия. Направено е искане за прекратяване на съдебното производство и за връщане на делото на прокурора за изготвяне на надлежен обвинителния акт.

Районният съд е приел за неоснователни наведените от защитата доводи, тъй като засягали въпроси по съществото на делото, за които съдът следвало да се произнесе с крайния си съдебен акт. При решаването на процесуалните въпроси, подлежащи на обсъждане в проведеното от районния съд разпоредително заседание, съгласно чл. 248, вр. чл. 247б ал. 2, т. 2 от НПК, решаващият състав не е намерил допуснато по време на досъдебното производство отстранимо съществено нарушение на процесуалните правила, което да е довело до ограничаване правата на подсъдимия и в този смисъл се е произнесъл по чл. 248 ал. 1 т. 3 НПК с обжалваното понастоящем определение.

Това определение е неправилно и незаконосъобразно.