Решение № 5038 от 17.11.2024, Софийски районен съд

РЕШЕНИЕ

№ 5038 гр. София, 17.11.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 106-ТИ СЪСТАВ, в публично заседание на шестнадесети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ при участието на секретаря ПАВЕЛ АЛЬ. БОЖИНОВ като разгледа докладваното от МИРОСЛАВ Т. ПЕТРОВ Административно наказателно дело № 20231110212736 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл. 59 - 63 ЗАНН

Образувано е по жалба от „Билла България“ ЕООД, ЕИК 130007884, представлявано заедно от Ваня Динкова Динева и Вигинтас Шапокас – управители или от всеки един от тях заедно с прокурист чрез неговия упълномощен процесуален представител – адв. Г. Д. от САК срещу наказателно постановление № 1914/25.07.2023 г., издадено от Ивил Георгиев Бакърджиев – и.д. директор на Регионална дирекция за областите София, Софийска, Кюстендил, Перник и Благоевград при Комисията за защита на потребителите /РДОССКПБ при КЗП/, с което на основание на основание чл.

210а от Закона за защита на потребителите /ЗЗП, обн. в ДВ бр. 99 от 09.12.2005 г., в сила от 10.06.2006 г./ на търговското дружество е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 68д, ал. 1 във с ал. 2, т. 2 във вр. с чл.

68г, ал. 4 ЗЗП.

В депозираната жалба са инвокирани множество оплаквания за некоректно приложение на материалния закон. Наведени са и доводи за маловажност на процесния случай по смисъла на чл. 28 ЗАНН. Отправена е молба за цялостна отмяна на оспореното наказателно постановление като 1 неправилно, а в условията на евентуалност – за редуциране размера на наложената „имуществена санкция“.

В съдебното заседание жалбоподателят, редовно призован, представлява се от адв. Г. Д. от САК, с пълномощно по делото, която поддържа жалбата и изложените в нея съображения. В допълнение са представени писмени бележки. Претендират се и извършените по делото разноски за заплатено адвокатско възнаграждение.

Въззиваемата страна, редовно призована, представлява се от адв.

Анита Каменова от САК, с пълномощно по делото, която оспорва жалбата и пледира атакуваният санкционен акт да бъде потвърден, в каквато насока изтъква конкретни аргументи. Релевирано е и искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение във връзка с изготвено писмено становище по основателността на жалбата от гл. юрк. Ангел Димитров.

Софийски районен съд, като разгледа жалбата и изложените в нея твърдения и след като се запозна със събраните по делото доказателства, доводите и възраженията на страните по реда на чл. 14, чл. 18 и чл. 107, ал. 5 НПК, намира за установено следното:

Жалбата е подадена в законоустановения срок, от процесуално легитимирано лице и съдържа всички изискуеми реквизити обуславящи нейната редовност, което предпоставя пораждането на предвидения в закона суспензивен и деволутивен ефект, а разгледана по същество се явява НЕОСНОВАТЕЛНА.

ОТ ФАКТИЧЕСКА СТРАНА:

На 15.02.2023 г. в търговски обект – магазин № 192, находящ се в гр.

София, ул. „Сан Стефано“ № 22, стопанисван от търговско дружество „Билла България“ ЕООД, е извършена проверка от служители на КЗП.

Административните органи констатирали, че е обособен сектор за продажба на плодове, а над тях е поставена огромна табела с надпис на голям шрифт „ОТ БЪЛГАРСКОТО по-хубаво няма“ и с изобразени върху нея 2 стилизирани визии на плодове и зеленчуци. При преглеждане на етикетите, посредством които плодовете са изложени за продажба, е установено, че въпреки богатия асортимент, нито един от артикулите не съответства на посланието, а именно: круши с произход Турция - 3,99 лв. за кг, дюли с произход Турция – 2,99 лв. за кг, помело с произход Китай – 5,49 лв. за кг, нар с произход Турция – 1,19 лв. за кг.

Според представителите на КЗП в процесния случай се касае за заблуждаваща търговска практика, тъй като е възможно потребителите да бъдат подведени от невярната информация на табелата, че пазаруват плодове, произведени в България.

С акт за установяване на административно нарушение № 1914/02.03.2023 г., съставен от Д. К. Д. – гл. инспектор при КЗП и в присъствието на А.Т.Ш. и Н.С.С. – свидетели при съставянето на акта е констатирано, че на 15.02.2023 г. в търговски обект – магазин № 192, находящ се в гр. София, ул. „Сан Стефано“ № 22, жалбоподателят „Билла България“ ЕООД е приложил нелоялна заблуждаваща търговска практика относно географския произход на стоките.

В акта е отразено, че е нарушена разпоредбата на чл. 68д, ал. 1 във с ал. 2, т. 2 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, като препис от същия е връчен на упълномощен представител на дружеството-въззивник.

Въз основа на горепосочения акт е издадено атакуваното наказателно постановление № 1914/25.07.2023 г. от Ивил Георгиев

Бакърджиев – и.д. директор на РДОССКПБ при КЗП, с което на основание чл.

210а ЗЗП, при цялостното възпроизвеждане на фактическите констатации от акта, на търговско дружество „Билла България“ ЕООД е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева за неизпълнено правно задължение по чл. 68д, ал. 1 във с ал. 2, т. 2 във вр. с чл.

68г, ал. 4 ЗЗП.

Препис от наказателното постановление е връчен на представител на въззивника на 28.07.2023 г., видно от приложената по делото разписка, като жалбата, инициирала производството пред настоящата инстанция е депозирана в законоустановения 14-дневен срок чрез наказващия орган на 11.08.2023 г., видно от поставения печат върху същата.

3

При проведения непосредствен разпит на свидетеля Д. Д.

/актосъставител/ изложената в акта фактическа обстановка се потвърждава изцяло по категоричен и безспорен начин. Показанията на посоченото лице са подробни, логични и по еднопосочен начин доказват неизпълненото от търговеца правно задължение, като в тази връзка същите кореспондират с приложените по делото писмени доказателства и изготвените при проверката фотоснимки. Ето защо, съдът кредитира инкорпорираните на етапа на съдебното следствие гласни, писмени и веществени доказателства и доказателствени средства без резерви, а липсата на противоречия обезпредметява тяхното подробно обсъждане. Нещо повече – между страните не се спори по фактите, а единствено относно приложимия материален закон.

Напълно уместно е изразеното противопоставяне на процесуалния представител на дружеството-въззивник в писмените бележки срещу евентуалното съобразяване на съдебния състав с влезлия в законна сила съдебен акт на ВАС по адм. дело № 1765/2024 г., доколкото потвърдената забрана за прилагане на нелоялна търговска практика не касае процесния случай, предмет на настоящото производство, въпреки некоректно предоставената информация в очертаната насока от наказващия орган, обективирана в приложената на л. 13 от СП писмена молба. Ето защо, същият не следва да се обсъжда при преценката за съставомерност на твърдяното административно нарушение.

ОТ ПРАВНА СТРАНА:

Административнонаказателното производство е строго формален процес, тъй като чрез него се засягат правата и интересите на физическите и юридически лица в по-голяма степен. Предвиденият в ЗАНН съдебен контрол върху издадените от административните органи наказателни постановления е за законосъобразност. От тази гледна точка съдът не е обвързан нито от твърденията на жалбоподателя, нито от фактическите констатации в акта или в наказателното постановление /арг. чл. 84 ЗАНН във вр. чл. 14, ал. 2 НПК и т. 7 от Постановление № 10 от 28.09.1973 г. на Пленума на ВС/, а е длъжен служебно да издири обективната истина и приложимия по делото закон. В тази връзка на контрол подлежи и самият АУАН по отношение на неговите 4 функции – констатираща, обвинителна и сезираща.

В настоящия случай АУАН и издаденото, въз основа на него НП са съставени от длъжностни лица в пределите на тяхната компетентност, видно от приложените по делото писмени доказателства за назначаване, съответно оправомощаване на актосъставителя и наказващия орган.

На следващо място, съдът служебно констатира, че са спазени императивните процесуални правила при издаването на АУАН и НП – тяхната форма и задължителни реквизити, съгласно разпоредбите на чл. 40, 42, 43, ал.

5, чл. 57 и чл. 58, ал. 1 ЗАНН. Налице е пълно съвпадение между установените фактически обстоятелства и тяхното последващо възпроизвеждане в атакуваното НП, като с изискуемата се от закона конкретика административните органи са очертали времето, мястото, механизма на нарушението и обстоятелствата, при които същото е намерило проявление в обективната действителност, а с това правото на защита на жалбоподателя е гарантирано в пълна степен.

В конкретния случай административнонаказателното производство е образувано със съставянето на АУАН в предвидения от ЗАНН 3-месечен срок от откриване на нарушителя, респективно 1-годишен срок от неизпълнението на правното задължение. От своя страна обжалваното наказателното постановление е постановено в изискуемия 6 – месечен срок. Ето защо са спазени всички давностни срокове, визирани в разпоредбата на чл. 34 ЗАНН, досежно законосъобразното ангажиране на имуществената отговорност на търговеца от формална страна.

Предвид изложеното, АУАН и НП са съставени без допуснати съществени нарушения на процесуалния закон, които да обусловят отмяната на атакуваното наказателно постановление на формално основание.

Имуществената отговорност на въззивника „Билла България“ ЕООД е ангажирана за неизпълнено правно задължение по чл. 68д, ал. 1 във с ал. 2, т.

2 във вр. с чл. 68г, ал. 4 ЗЗП, като на основание чл. 210а ЗЗП му е наложена „имуществена санкция“ в размер на 25 000,00 /двадесет и пет хиляди/ лева.

С разпоредбата на чл. 68в ЗЗП законодателят е въвел обща забрана на нелоялните търговски практики, като съгласно член 68г, ал. 4 ЗЗП заблуждаващата търговска практика изрично е квалифицирана като нелоялна.

Това от своя страна мотивира еднозначен извод, че ако процесната търговска 5 практика е заблуждаваща, то тя е и нелоялна и като такава следва да бъде забранена.

Съгласно изричния нормативен регламент на чл. 68д, ал. 1 ЗЗП търговската практика е заблуждаваща, когато съдържа невярна информация и следователно е подвеждаща или когато по някакъв начин, включително чрез цялостното й представяне, заблуждава или е в състояние да въведе в заблуждение средния потребител, дори и ако представената информация е фактически точна относно някое от обстоятелствата, посочени в ал. 2, и има за резултат или е възможно да има за резултат вземането на търговско решение, което той не би взел без използването на търговската практика. От своя страна, видно от чл. 68д, ал. 2 ЗЗП, обстоятелствата по ал. 1 включват информация за: съществуването или естеството на стоката или услугата; основните характеристики на стоката или услугата като: наличност, преимущества, рисковете, които тя съдържа, изработка, състав, допълнителни части към стоката или услугата, извънгаранционно обслужване, разглеждане на жалби на потребителите, начин и дата на производство или на представяне на стоката или услугата, доставка, годност за употреба, използването й, количество, спецификация, географски или търговски произход, резултатите, които могат да се очакват от нейната употреба, или резултатите и съществените характеристики от извършените изпитвания или проверки на стоката или услугата; обхват на задълженията на търговеца, мотивите за използване на търговската практика и естеството на процеса на продажба, както и всяко твърдение или символ, които дават основание да се смята, че търговецът или стоката и услугата са обект на спонсорство или на друга форма на пряка или непряка подкрепа; цената или начина на нейното изчисляване, или съществуването на специфично предимство по отношение на цената; необходимостта от предоставяне на допълнителна услуга, резервна част, от замяна или ремонт на стоката; вида, статуса и правата на търговеца или на неговия представител като: името, постоянния адрес на физическите лица и наименованието, адреса на управление на юридическите лица, неговото имущество, квалификация, разрешение за извършване на дейност, членство в професионални организации или друг вид обвързаност, неговите права на индустриална, търговска и интелектуална собственост или получените награди и отличия; правата на потребителя, включително правото му да замени стоката, да развали договора, да му бъде възстановена 6 заплатената от него сума на основание чл. 112 - 115 или рисковете, на които потребителят може да бъде изложен. Когато се установи, че една търговска практика е заблуждаваща не е необходимо да се изследва противоречи ли тя на изискването за добросъвестност и професионална компетентност, тъй като това се презумира от закона. Противоречието с изискванията за добросъвестност и професионална компетентност се доказват тогава, когато нелоялната търговска практика не е заблуждаваща или агресивна /в този смисъл вж. решение № 8485 от 13.06.2012 г. по адм. дело № 7915/2011 г . по описа на ВАС; решение от 19 септември 2012, T. S., С-435/11 , ECLI: EU: C: