Решение № 7439 от 05.12.2025, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 7439 гр. София, 05.12.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ВЪЗЗ. IV-В СЪСТАВ, в публично заседание на десети декември през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Елена Иванова

Членове:

Иванина Ив. Пъстракова

ПЕТЪР М. МИЛЕВ при участието на секретаря Мария Б. Тошева като разгледа докладваното от Иванина Ив. Пъстракова Въззивно гражданско дело № 20231100510629 по описа за 2023 година за да се произнесе, взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 258 – чл. 273 ГПК.

Образувано е по подадена от Д. Б. К. въззивна жалба срещу решение № 20088169/21.04.2023 г., постановено по гр. д. № 27561/2020 г. на СРС, ГО, 175 състав, в частта с която е уважен предявеният от ищеца Б. В. Б. иск с правно основание чл.

59 от ЗЗД за сумата над 5755,03 лв. до присъдения размер от 11350,00 лв.

/уточнителна молба от 26.06.2023 г./, и с което е отхвърлен предявеният от нея срещу ищеца Б. В. Б. насрещен иск с правно основание чл. 23 ал. 2 от СК.

Във въззивната жалба се навеждат доводи за неправилна преценка на доказателствата и логическите изводи при установяване на релевантните факти, както и неправилно приложение на материалния закон. Счита, че по несъмнен начин е установено, че влаганите от въззивника средства за закупуване на имуществото СИО са само от нейни лични средства и дарение от майка и. моли решението в обжалваните части да бъде отменено и съответно иска за ищеца отхвърлен за обжалвания размер и уважен иска за трансформация на лично имущество относно процесния лек автомобил.

В срока по чл. 263 ал.1 от ГПК от насрещната страна Б. В. Б. е постъпил 1 отговор на въззивната жалба, с който оспорва да са налице наведените във въззивната жалба пороци на първоинстанционното решение, твърди същото да е постановено при съвкупна преценка на доказателствата и правилно приложение на материалния закон, както и не са допуснати процесуални нарушения в хода на процеса.

Софийски градски съд, като прецени събраните по делото доказателства и взе предвид доводите, наведени с въззивната жалба, за наличието на пороци на атакувания съдебен акт и възраженията на насрещната страна, приема следното:

Производството е образувано по искова молба, подадена от Б. В. Б. срещу Д. Б.

К., с която е предявен осъдителен иск с правно основание чл. 59 ЗЗД за сумата от 11 350 лева, представляваща припадащата се на ищеца част от застрахователно обезщетение изплатено от „ДЗИ“ ЕАД за кражба на л.а., марка „КИА“, модел „Sportage“, per. № ********, ведно със законната лихва от датата на подаване на исковата молба до окончателно изплащане на сумата.

Предявен е и насрещен иск установителен иск от Д. Б. К. срещу Б. В. Б. с правно основание чл. 23, ал. 2 СК за установяване на пълна трансформация на лично имущество, евентуално частична трансформация до размера на 14 788,47/30 000 части при придобиване на описаното моторно превозно средство.

В исковата молба по първоначалния иск се твърди, че страните са сключили граждански брак на 05.09.2010 г., който бил прекратен на 17.07.2019 г. По време на брака в имуществените отношения между съпрузите се прилагал законовият режим на общност. На 05.04.2018 г. придобили л.а. марка „КИА“, модел „Sportage“, per. № ********. След прекратяването на брака дяловете върху всички вещи били равни, в това число страните били съсобственици на автомобила при дялове 1/2 ид. ч. за всеки.

Твърди се, че в началото на м. август 2019 г. автомобилът бил откраднат, по което време ищецът бил извън България, поради което и бившата му съпруга била предприела действия по уведомяване органите на МВР и на застрахователя. Сочи се, че колата е имала застраховка КАСКО при ДЗИ ЕАД и след като застрахователят установил, че е настъпило застрахователно събитие, през месец януари 2020 г. изплатил на ответницата застрахователно обезщетение в размер на 22 700 лева.

Поддържа, че многократно е канил ответницата да му изплати съответната част от застрахователното обезщетение, която възлизала на 11 350 лева, но до момента тя 2 отказвала плащане. Моли съда да уважи предявения иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на исковата молба, с който предявеният иск се оспорва. Ответницата признава, че л. а. е придобит от страните по време на брака им, но оспорва дяловете да са по 1/2 ид. ч. за всеки и излага подробни съображения в насока, че процесният автомобил е изцяло неин, т. к. е закупен с лични средства. Моли съда да отхвърли предявения иск.

В исковата молба по насрещния иск ищцата по него излага, че по време на брака е закупила л. а. марка „КИА“, модел „Sportage“, per. № ******** с нейни лични средства, поради което счита и че вещта е изключително нейна собственост. Твърди, че с платежно нареждане от 20.03.2018 г. е получила като дарение от майка си В.З. К. сума от 8 000 лева за закупуване на автомобила. Поддържа, че е заплатила първоначална вноска от 6 397 лева с приходен касов ордер от 05.04.2018 г. На 16.03.2018 г. изтеглила потребителски кредит от „Райфайзенбанк (България)“ ЕАД в размер на 10 090 лева с краен срок за погасяване 05.04.2020 г., по който ответникът по насрещния иск бил съдлъжник. Сочи, че по това време изплащали и друг кредит, изтеглен от ответника по насрещния иск преди брака им за закупуване на негов апартамент, който бил в размер на 140 000 лева. Излага, че устно се разбрали тя да заплаща ежемесечните вноски за колата и последната да бъде нейна собственост, а ищецът да си изплаща вноските по неговия кредит. Тази уговорка я направили с цел всеки да е собственик на това, за което е изтеглил кредита, в противен случай счита, че следва да получи половината от сумите, които са изплатили и двамата по време на брака им за апартамента, закупен е другия кредит. Излага и че повече от осем години вноската, която са заплащали за апартамента е била 950 лева месечно, както и че през тези осем години страните са били в брак и поради наличието на уговорка между съпрузите, ищцата знаела, че изплаща собствения си автомобил. Поддържа, че сумите, които е заплатила за цената на колата, били в размер на 30 000 лева, като след кражбата й, застрахователят изплатил 22 700 лева, което се равнявало на 75,67 % от внесената действителна стойност на автомобила. Сочи, че голяма част от кредита бил изплащан в период, когато страните били във фактическа раздяла от м. октомври 2018 г., а след м. юли 2019 г. били вече и разведени. Поддържа, че за период от 19 месеца /от окт. 2018 г. до април 2020 г./ заплатила лично по кредита за колата сума от 8 391,47 лева. Заедно с първоначалната вноска - 6 397 лева /която сума е дарена от майка й/ счита, че е лични нейни средства са заплатени общо 14 788,47 лева. Моли съда да уважи предявения иск.

В срока за отговор е постъпил такъв от ответника по насрещния иск, с който искът се оспорва като недопустим в частта съдържаща според ответника алтернативен петитум, като в тази връзка се излагат съображения, че е изтекъл преклузивният срок за предявяване на иск по чл. 29 ал. 3 СК. В останалата част се твърди, че насрещният 3 иск е неоснователен. Оспорва ищцата да е направила вноска е дарение, получено от майка й. Излага, че приложеното платежно нареждане е основание „захранване“ и счита, че не става ясно защо е извършен паричният превод. Поддържа, че не може да се установи връзка между твърдяното дарение, неговата цел и заплащаните вноски за автомобила. Счита, че не може да се установи връзка и между получения заем от Райфайзенбанк и покупката на колата, т.к. и двете страни по производството били плащали за придобиването на автомобила и плащането се извършвало от Д. К.. С оглед изложеното смята, че вещта попада изцяло в обхвата на чл. 21, ал. 1 СК, че е придобита със съвместен принос и е станала СИО, която след прекратяването на брака се е преобразувала в обикновена съсобственост на всяка от страните. Оспорва твърдението за наличието на устни уговорки между страните. Моли съда да отхвърли предявения насрещен иск. Претендира разноски.

От приетия предварителен договор за покупко-продажба на МПС от 19.03.2018 г. се установява, че на посочената дата между „Кофи Сървис“ ООД като продавач и Б.

В. Б. е сключен предварителен договор за покупко-продажба на товарен автомобил „КИА СПОРТИДЖ“, l,6i, 16VGDI2WD 6МТ LXQQ с рама № U5YOG814AGL031456, двигател № G4FDGZ648265, peг. № /към датата на договора/ РВ0581СК за сумата от 30 000 лева с ДДС. Уговорено е, че купувачът се задължава в тридневен срок от сключване на договора да преведе авансово сумата от 3000 лева, а в 14-дневен срок от сключването на договора да сключи окончателен договор, като при сключването му следва да е превел на продавача сумата от 27 000 лева, представляваща остатъка от продажната цена.

От приетото искане за кредит + кредитна карта от 16.03.2018 г. се установява, че Д. Б. К. е кандидатствала за отпускане на потребителски кредит в размер на 10 000 лева със срок от 24 месеца и с посочена цел на кредита „покупка на автомобил“.

От приетия по делото договор за потребителски кредит от 16.03.2018 г. се установява, че на посочената дата между „Райфазенбанк (България)“ ЕАД като кредитор, Д. Б. К. като кредитополучател и Б. В. Б. като съдлъжник е сключен договор за потребителски кредит размер на 10 090 лева с краен срок на погасяване 05.04.2020г.

Приети са извлечения от сметката на Д. Б. Б.а за периода от 19.03.2018 г. до 06.04.2020 г. относно извършени погасителни вноски по кредита.

От приетото преводно нареждане за кредитен превод от 20.03.2018 г. се установява, че на посочената дата В.З. К. е превела по сметка на Д. Б. Б.а сумата от 8000 лева с основание „захранване“.

Прието по делото е и платежно нареждане от 20.03.2016 г. за сумата от 5600 лв. с наредител Б. Б., а като основание е посочено „Kia sportage 2016”.

От приетия договор за прехвърляне на собственост от 05.04.2018 г. се установява, че на посочената дата между „И Ар Би Лизинг България“ ЕАД като 4 прехвърлител и Д. Б. Б.а е сключен договор за прехвърляне правото на собственост върху описаното МПС.

Приети са фактури от 20.03.2018 г. и от 05.04.2018 г., издадени от „Кофи Сървис“ ООД на Д. Б. Б.а за сумата от 3000 лева с ДДС и сумата от 20603 лева с ДДС.

От приетия приходен касов ордер от 05.04.2018г. се установява, че на посочената дата „Кофи Сървис“ ООД е получил от Д. Б. К. сумата от 6397 лева.

Прието по делото е копие от влязло в сила решение № 168826 от 17.07.2019 г., постановено по гр. д. № 72075/2018г. по описа на СРС, 84-ти състав, за прекратяване чрез развод по взаимно съгласие сключения между Б. Б. Б.а /след развода с фамилия К./ и Б. Василев Б. брак, като постигнатото от страните споразумение касае единствено родителските права върху роденото от брака непълнолетно дете, месечната издръжка, ползването на семейното жилище, издръжката между съпрузите и фамилното име на ответницата.

Събрани са гласни доказателствени средства чрез разпит на свидетелката В.З.

К., която разказва, че в началото на 2018 г. през месец март, свидетелката превела на своята дъщеря /Д. Б. К./ сумата от 8000 лева за купуване на кола. Дъщеря й я помолила да даде парите, за да направи вноска, защото си била харесала кола в град Пловдив, и свидетелката превела на дъщеря си посочената сума. Дъщеря й казала на свидетелката, че марката се казва „Киа“ и след това си купила колата. Според свидетелката дъщеря й и Б. Б. съжителствали заедно от 2008 г., като Б. Б. изплащал апартамент през това време. Двамата сключили граждански брак. Б. Б. бил казал лично на свидетелката, че заплатата му отивала за заплащане на апартамента, а Д. давала парите за семейството. Казал й, че благодарение на Д. и бонуса, който той получавал в края на всяка година, имали пари, за да живеят. Благодарение на този бонус Б. давал някакви пари, иначе всички останали пари били благодарение на Д.. Свидетелката била в близки отношения със семейството на Б. и Д. и знае, че той си изплащал апартамента и дори Д. казвала, как Б. нямал много финансови средства заради това.

Колата си я била изплатила Д.. През есента на 2018 г. Д. казала на свидетелката, че ще се развеждат, а фактически се разделили през февруари 2019 г. Д. изплащала колата и давала парите за семейството и никога не била имала изтеглен кредит преди това.