Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Решение № 574 от 18.03.2026, Административен съд - Перник

Съд
Административен съд - Перник
Дело
Административно дело 83/2026
Вид
Решение № 574
Подписан
18.03.2026
В сила
18.03.2026
Състав
Ивайло Иванов

Цитирани разпоредби

РЕШЕНИЕ

№ 574

Перник, 18.03.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Перник - I състав, в съдебно заседание на шестнадесети март две хиляди двадесет и шеста година в състав:

Съдия:

ИВАЙЛО ИВАНОВ

При секретар АННА МАНЧЕВА като разгледа докладваното от съдия ИВАЙЛО ИВАНОВ административно дело № 20267160700083 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по реда на чл. 145 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/, във връзка с чл. 172, ал. 5 от Закона за движение по пътищата /ЗДвП/.

Образувано е по жалба на К. Г. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***, чрез адвокат Г. Б. от АК Перник, с адрес [населено място], [улица], офис 3 против Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № [Наименование]по чл. 171, т. 1, б. „з“)гг) от ЗДвП от 15.02.2026 година, издадена от К. Р. В. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник, с която на основание чл. 171, т. 1, б. „з“)гг) от ЗДвП му е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

Жалбоподателят твърди, че при издаване на заповедта са допуснати съществени процесуални нарушения, както и противоречие на материално – правните разпоредби. Моли съда да отмени оспорената заповед, като незаконосъобразна и да му бъдат присъдени всички направени по делото разноски.

В проведеното съдебно заседание на 16.03.2026 година жалбоподателя редовно призован, не се явява и не се представлява. Подробни съображения развива в представените писмени бележки. Претендира присъждане на направените съдебни разноски по приложен списък.

В проведеното съдебно заседание на 16.03.2026 година ответникът по жалбата К. Р. В. редовно призован не се явява и не се представлява. По делото са постъпили писмени бележки, с които моли съда да отхвърли жалбата, като неоснователна. Прави възражение за прекомерност на претендираното адвокатско възнаграждение. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Административен съд – Перник, в настоящия съдебен състав, след като обсъди доводите на страните и прецени по реда на чл. 235, ал. 2 от ГПК, във връзка с чл. 144 от АПК и приетите по делото писмени доказателства, приема за установено от фактическа страна следното:

На 15.02.2026 година е съставен акт за установяване на административно нарушение /АУАН/ № [Наименование]на К. Г. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]бл. ***, вх. „***“, ет. ***, ап. ***, за това на посочената дата, около 00:29 часа, в [населено място], управлява лек автомобил „***“ с рег. № [рег. номер], собственост на Е. Т. А. без задължителна застраховка „Гражданска отговорност“. Съставеният АУАН не е подписан от нарушителя.

По делото е представена застрахователна полица със срок на валидност 14.02.2026 година.

Със Заповед за прилагане на принудителна административна мярка /ЗППАМ/ № [Наименование]по чл. 171, т. 1, б. „з“)гг) от ЗДвП от 15.02.2026 година, издадена от К. Р. В. – младши автоконтрольор към сектор „Пътна полиция“ при ОДМВР Перник на основание чл. 171, т. 1, б. „з“)гг) от ЗДвП на К. Г. Д., с [ЕГН], с адрес [населено място], [улица]бл. 11, вх. „Г“, ет. 9, ап. 35 е наложена принудителна административна мярка „Временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач, който е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, до решаване на въпроса за отговорността, но не повече от 6 месеца“.

При така установените факти, настоящият съдебен състав на Административен съд – Перник като извърши по реда на чл. 168, ал. 1 от АПК цялостна проверка за законосъобразността на оспорения индивидуален административен акт на основанията по чл. 146 от АПК достигна до следните правни изводи:

Жалбата е подадена в срока по чл. 149, ал. 1 от АПК, от страна с активна процесуална легитимация, срещу акт подлежащ на съдебен контрол и пред надлежния съд, поради което жалбата е процесуално допустима.

Разгледана по същество жалбата е основателна.

Предмет на настоящото съдебно производство е индивидуален административен акт – Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по реда на чл. 171, т. 1, б. „3“,гг от ЗДвП.

Оспорената заповед е постановена в писмена форма и съдържа всички законово изискуеми реквизити. Посочени са релевантните факти и обстоятелства за обосноваване на възприетото от административния орган наличие на материалноправната предпоставка за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП. Дали и доколко посочените факти съставляват законово предвидено основание за налагане на ограничението, е въпрос на материална, а не на формална и/или процесуална законосъобразност на заповедта.

С оглед изложеното съдът приема, че са изпълнени изискванията на чл. 172, ал. 1 от ЗДвП и на чл. 59, ал. 2, т. 4 от АПК за постановяване на мотивиран административен акт.

Заповед за прилагане на принудителна административна е постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, като съображенията за това са следните:

Съдебният контрол за материална законосъобразност на оспорения административен акт обхваща преценката дали са налице установените от компетентния орган релевантни юридически факти /изложени като мотиви в акта/ и доколко същите се субсумират в нормата, възприета като правно основание за неговото издаване, съответно следват ли се разпоредените с акта правни последици. По дефиницията на чл. 22 от ЗАНН принудителните административни мерки се прилагат за предотвратяване и преустановяване на административните нарушения, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях, като хипотезите, в които могат да се прилагат ПАМ, техният вид и органите, които ги прилагат, се уреждат в съответния закон (чл. 23 от ЗАНН).

Обжалваната заповед е издадена при прилагане на чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП, съгласно която норма за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилага принудителна административна мярка „временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство“ на водач, който е извършил нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство – до решаване на въпроса за отговорността му, но за не повече от 6 месеца – за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Приложената на жалбоподателя ПАМ от фактическа страна се основава на управление на МПС със служебно прекратена регистрация, поради подадено по реда на чл. 143, ал. 10 от ЗДвП, уведомление от Гаранционния фонд по чл. 574, ал. 11 от Кодекса за застраховането.

В случая на практика водачът е управлявал автомобила без за същия да е имал валидна застраховка „Гражданска отговорност“. Това представлява самостоятелно нарушение по чл. 483, ал. 1, т. 1 от КЗ, което само по себе си се явява и самостоятелно основание за прилагане на ПАМ, но по реда на чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП.

Принудителните административни мерки /каквато по дефиниция и по съдържание е наложената с обжалваната заповед мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП/, представляват репресивни мерки, водещи до ограничаване на права или вменяване на задължения, като налагат неблагоприятни последици на адресата, с цел постигане на определен правен резултат. Законово регламентираното основание за прилагане на ПАМ по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг, се свързва с неправомерно поведение на водача на МПС изразяващо се в извършването на нарушение по този закон, за което е предвидено налагане на наказание лишаване от право да се управлява моторно превозно средство.

В оспорената ЗППАМ е посочено, че водачът е извършил нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, което предполага управление на моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

В издадения във връзка със случая АУАН № [Наименование], от своя страна е посочено извършено нарушение по чл. чл. 140, ал. 1, предл. първо от ЗДвП, която норма разпорежда, че по пътищата, отворени за обществено ползване, се допускат само моторни превозни средства и ремаркета, които са регистрирани и са с табели с регистрационен номер, поставени на определените за това места. Тук следва да се посочи, че тази норма сама по себе си не предвижда конкретно правило за поведение и съответно налагане на санкция, а определя единствено изискванията на които трябва да отговарят съответните ППС за движение по РПМ.

Изложеното налага извода, че чрез цитирания по – горе АУАН, на настоящия жалбоподател не е било предявено обвинение за нарушение по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП /така както е посочено в оспорената ЗППАМ/, поради което следва да се приеме, че обжалваната в настоящото производство заповед е издадена в нарушение на материалния закон.

Отделно от изложеното, съдът намира за необходимо да посочи, че според нормата на чл. 140, ал. 2 от ЗДвП, условията и редът за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства, се определя с наредба на министъра на вътрешните работи, съгласувано с министъра на транспорта и съобщенията и министъра на отбраната. Това е Наредба № [Наименование]от 24.03.2000 година за регистриране, отчет, спиране от движение и пускане в движение, временно отнемане, прекратяване и възстановяване на регистрацията на моторните превозни средства и ремаркета, теглени от тях, и реда за предоставяне на данни за регистрираните пътни превозни средства.

Според разпоредбата на чл. 18б, ал. 2 от цитираната наредба, при служебно прекратяване на регистрацията на основание чл. 18б, ал. 1, т. 8, във връзка с чл. 18, ал. 1, т. 2, се уведомява собственикът на превозното средство, посочен в регистъра. Едва след това уведомяване ще бъде изпълнен фактическият състав на административната процедура свързана с прекратяване на регистрацията на съответното ППС. В конкретния случай липсват данни това да е било сторено, поради което и не може да бъде прието, че управляваното от жалбоподателя МПС е с прекратена регистрация, а още по – малко представлява такова, което не е регистрирано по надлежния ред.

Отделно от изложеното разпоредбите на чл. 6, ал. 1 и ал. 5 от АПК регламентират като проявление на принципа за съразмерността задължението на административните органи да упражняват правомощията си по разумен начин, добросъвестно и справедливо и да се въздържат от актове и действия, които могат да причинят вреди, явно несъизмерими с преследваната цел. Това от една страна гарантира осъществяването на преследваната от закона цел без да се надхвърля необходимото за нейното постигане, а от друга – прилагането на ограничителните мерки да се основава изключително на личното поведение на лицето. В случая налагането на ПАМ на водача по чл. 171, т. 1, б „з“/гг от ЗДвП при възможност за прилагане на по – благоприятната в случая за лицето ПАМ – чл. 171, т. 1, б. „е“ от ЗДвП, не само не се явява необходимо за постигането на целите на осъществяваната принуда, но придобива санкционен характер и представлява форма на предварително изпълнение на наказанието по чл. 175, ал. 3 от ЗДвП, какъвто характер принудителните административни мерки не могат да имат, вкл. с оглед принципа на пропорционалност на ограниченията на правото по чл. 50 от ХОПЕС, изискващ, съгласно, установената съдебна практика по чл. 52, § 1 от ХОПЕС, прилагането на ограниченията само ако са необходими за постигането на легитимни цели, преследвани от приложимата правна уредба, като породените от мярката неудобства не трябва да са несъразмерни спрямо поставените цели.

С оглед на изложеното съдът приема, че жалбата е основателна, а оспорената Заповед за прилагане на принудителна административна мярка по чл. 171, т. 1, б. „з“/гг от ЗДвП, като постановена в нарушение и при неправилно приложение на материалния закон, в несъответствие с целта на закона и с принципа по чл. 6 АПК, следва да бъде отменена, като незаконосъобразна.