Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 10.02.2020, Районен съд - Сливен

Съд
Районен съд - Сливен
Дело
1722/2019
Подписан
10.02.2020
В сила
09.06.2020

Цитирани разпоредби

Р Е Ш Е Н И

Е № 63 гр. Сливен, 10.02.2020 год.

В ИМЕТО НА

НАРОДА

СЛИВЕНСКИЯТ

РАЙОНЕН СЪД, наказателно отделение, пети наказателен състав, в публично заседание на тринадесети януари през две хиляди и двадесета година, в състав:

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

А. Д. при съдебен секретар ЗЛАТИНКА ХРИСТОВА като разгледа докладваното от председателя АНД № 1722 по описа за 2019 год. за да се произнесе съобрази:

Производството е образувано по повод жалба от Р.М.В. против НП № 20-002751 от 19.11.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на дружеството е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200,00 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ за нарушение на чл. 8, ал.2, т.5 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа.

В с.з. жалбоподателят, редовно призован, се явява лично и с процесуален представител, който поддържа жалбата.

В с.з. административно – наказващия орган, издал обжалваното наказателно постановление, редовно призован, изпраща процесуален представител, който моли издаденото НП да бъде потвърдено.

Въз основа на събраните по делото доказателства, преценени в своята съвкупност и по отделно като безпротиворечиви и относими към предмета на делото, съдът намира за установено следното от фактическа страна:

На 16.10.2019 г. била извършена проверка по спазване на трудовото законодателство в обект на контрол: животновъдна ферма, находящ се в с. Сборище, общ. Твърдица, стопански двор. По време на самата проверка проверяващите са установили жена, която почиствала обора.

В момента на проверката жалбоподателят отсъствал, поради което проверяващите помолили жената да им предостави телефонен номер, за да се свържат с него и да му предадат, че следва да се яви в ИТ и да представи документите на обекта. По телефона го уведомили, че ще извършат проверка за биологичната опасност на този обект. При тази проверка служителите на ИТ установили, че в обекта няма поставен знак за биологична опасност. На 23.10.2019 г. жалбоподателят се явил в Дирекцията и представил трудов договор с лицето, което са заварили при проверката. На място попълнил декларация, че няма извършени измервания и няма поставен знак за биоопасност. За констатираната липса на такъв знак актосъставителят Костантинов в присъствието на свидетелите Ж. и С. и на жалбоподателя, му съставила АУАН за нарушение на чл. 8, ал.2, т.5 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа.

След съставяне на акта, жалбоподателят поставил изискуемия знак, за което уведомил ИТ, поради което в издаденото Наказателно постановление № 20-002751 е наложено административно наказание „глоба” в размер на 200,00 лева на основание чл.416, ал.5, вр. чл. 415в, ал. 1 от КТ, за това че нарушението е било отстранено.

Горната фактическа обстановка съдът прие за безспорно установена от събраните по делото гласни и писмени доказателства. Въз основа на нея направи следните правни изводи :

Жалбата е процесуално допустима – подадена в законния срок от лице, имащо правен интерес от обжалването, но разгледана по същество е неоснователна.

От събраните по делото доказателства безспорно се установява, че в обекта, стопанисван от жалбоподателя - животновъдна ферма, не е имало поставен знак за биоопасност.

Административното наказание е наложено за нарушение на чл. 8, ал.2, т.5 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа.

Съгласно тази разпоредба в случаите, в които резултатите от оценяването на риска показват риск за здравето и безопасността на работещите, работодателят е задължен да предотврати експонирането им на биологични агенти. Когато обаче това е технически невъзможно, работодателят намалява риска от експониране чрез: употреба на знак за биоопасност. В конкретния случай работодателят не е изпълнил задължението си да постави в обекта знак за биоопасност.

Съдът намира за неоснователни доводите на жалбоподателя. По време на проверката е установено лице, което е почиствало обора. Независимо как се уредени взаимоотношенията с това лице - дали чрез трудов договор, чрез граждански или просто лицето е помагало на жалбоподателя в почистването, то към момента на проверката това лице е извършвало някаква работа. По време на тази работа съществува риск и за този риск доколкото не може да бъде предотвратен единствения вариант е да бъде намален чрез поставяне на знак. Правно ирелевантно е обстоятелството дали е констатиран риск по време на проверката. Съгласно приложение № 2 от Наредбата при работа, при която има контакт с животни и/или продукти от животински произход винаги е възможен контакт с биологични агенти, поради което задължително се изиска поставянето на такъв знак, независимо дали е констатиран риск или не.

При съставяне на АУАН и издаване на НП не са допуснати съществени процесуални нарушения, които да са основание за отмяна на НП. И съставения АУАН и НП съдържат всички необходими реквизити, не е налице разминаване, нито между фактическата обстановка, нито между правната квалификация на нарушението, като АНО е изпълнил задълженията си по чл. 52 ал.

4 от ЗАНН и след проверка на всички доказателства, е преценил, че следва да се издаде НП.

Размерът на наложеното наказание е в рамките на законоустановения и съответства на степента на обществена опасност на нарушението и на нарушителя. Наказанието е определено на осн. чл. 415 в от КТ, доколкото жалбоподателят след отправено предупреждение го е отстранил и е поставил знак. Същото е определено в средния предвиден в закона размер, като съдът с оглед всички обстоятелства по делото не намира основание да измени този размер и да го намали до предвидения в закона минимум от 100 лв.

Ето защо, съдът намира, че следва да потвърди атакуваното НП като правилно и законосъобразно.

Ръководен от гореизложеното, съдът

Р Е

Ш И :

ПОТВЪРЖДАВА НП № 20-002751 от 19.11.2019 год., издадено от Директора на Дирекция „Инспекция по труда” - Сливен, с което на ЗП Р.М.В., ЕИК *********, е наложено административно наказание „ГЛОБА” в размер на 200,00 лева на основание чл. 414, ал. 3, вр.чл.415в, ал.1 от КТ за нарушение на чл. 8, ал.2, т.5 от Наредба № 4 от 14.10.2002 г. за защита на работещите от рискове, свързани с експозиция на биологични агенти при работа, като ЗАКОНОСЪОБРАЗНО.

Решението подлежи на касационно обжалване пред СлАС в

14 – дневен срок от съобщаването му на страните.

РАЙОНЕН

СЪДИЯ: