Определение № 1025 от 23.10.2024, Окръжен съд - Стара Загора

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 1025 гр. Стара Загора, 23.10.2024 г.

ОКРЪЖЕН СЪД – СТАРА ЗАГОРА, I ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и трети октомври през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Даниела К. Телбизова-Янчева

Членове:

Николай Ил. Уруков

Орлин Н. Летов като разгледа докладваното от Даниела К. Телбизова-Янчева Въззивно частно гражданско дело № 20245500500544 по описа за 2024 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК, вр. чл. 248, ал. 3 ГПК.

Образувано е по частна жалба на „С.К." ООД, със седалище и адрес на управление: гр. С., чрез Адвокатско дружество „Н., У., М.“, чрез адвокат Х. М.

– САК против определение №378 от 05.07.2024г., постановено по гр.д.№ 924/2023г. по описа на РС-Чирпан, с което е оставена без уважение молба, с вх. № 2701 от 27.05.2024 година, подадена от „С.К.“ ООД, за изменение на съдебно решение № 70 от 02.05.2024 година по гражданско дело № 924 от 2023 година по описа на РС Чирпан в частта за разноските по реда на чл. 248 ГПК.

Жалбоподателят – ответник в първоинстанционното производство „С.К.“ ООД гр. С. счита, че обжалваното определение е неправилно и следва да бъде отменено. Излага подробни съображения за това и цитира съдебна практика. Моли съда да остави без уважение искането на ищеца за присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на оказана безплатна правна помощ, предвид опроверганата материална затрудненост на ищеца.

В условията на евентуалност, моли съда да отмени решението в частта, в която адвокатското възнаграждение е присъдено в полза на ищеца, доколкото по делото е представен договор за правна помощ по чл.38, ал. 2 ЗАдв. и адвокатското възнаграждение в този случаи се присъжда на адвоката осъществил процесуалното представителство.

Въззиваемият И. А. Г. чрез пълномощника си адв.А. Д., член на САК, моли съда да остави без уважение като изцяло неоснователна частна жалба срещу определение № 378 от 05.07.2024 г. по гр. дело № 20235540100924 по описа за 2023 година на Районен съд - Чирпан, 4-ти състав за изменение в частта на разноските на решение №70 от 02.05.2024 г., като го 1 потвърди.Излага подробни съображения и цитира съдебна практика.

Въззивният съд, като взе предвид доводите на страните и материалите по делото, намери за установено следното:

Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК от надлежна страна, имаща правен интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като е заплатена дължимата за разглеждането й държавна такса.

Ето защо жалбата е процесуално допустима и редовна.

Разгледана по същество, същата е неоснователна.

С решение № 70 от 02.05.2024 година, постановено по гр.д.№ 924/2023г. по описа на ЧРС, дружеството - ответник е осъдено да заплати на ищеца разноски в размер на 545 лв., от които 480 лв. с ДДС адвокатски хонорар и 65 лв. ДТ. Съдебното решение е връчено на ответника на 14.05.2024 година, а на 27.05.2024 година е постъпила молба от него в РС Чирпан, тоест в срока по чл. 248, ал. 1 от ГПК, с която моли съда да измени първоинстанционното съдебно решение в частта за разноските, като отхвърли искането за присъждане на разноски на ищцовата страна.

С обжалваното определение ЧРС е приел, че молбата на ответника е неоснователна, поради което я е оставил без уважение.

Настоящия съдебен състав намира, че изложените от РС-Чирпан изводи са правилни и законосъобразни.

Производството по делото пред ЧРС е било е образувано по подадена искова молба от И. А. Г., действаща чрез адв. А. З. Д. срещу „С.К.“ ООД, гр.С., с правна квалификация на предявения иск по чл. 55, ал. 1, предложение първо от ЗЗД и цена на иска 209 лв. В срока за отговор по чл. 131 ГПК е постъпил такъв от ответника. Страните по делото са били редовно призовани за участие в о.с.з. По делото от ответника е направено възражение в писмения отговор на исковата молба относно присъждането на разноски за адвокатско възнаграждение при условията на чл. 38, ал. 1, т. 2 Задв. По делото ответникът е представил Искане за сключване на кредит от 25.04.2023 година и справка ТД на НОИ от 07.03.2024 година. Ищецът е изразил изрично становище относно доводите на насрещната страна относно разноските. В производството по чл. 248 ГПК съдът не може да събира доказателства и в този смисъл доказателствените искания на ответника са недопустими.

Съдебно решение № 70 от 02.05.2024 година по делото не е обжалвано от страните пред въззивната инстанция.

Въззивният съд счита,че при наличие на отговорност на насрещната страна за разноски съгласно правилата на чл. 78 ГПК, за да се присъди адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв. пред съответната инстанция, е достатъчно по делото да е представен договор за правна защита и съдействие, в който да е посочено, че упълномощеният адвокат оказва безплатна правна помощ на някое от основанията по т. 1-3 на чл. 38, ал. 1 ЗАдв. В чл. 38 ЗАдв. липсва изискване клиентът да доказва наличието на някое от посочените основания при сключването на договора за правна помощ, респ. не е уредено правомощие на адвоката да извършва проверка на 2 действителното материално положение на последния. В нормите на ГПК и ЗАдв. не е предвидена и възможност насрещната страна да оспорва наличието на основанията по чл. 38, ал. 1, т. 1-3 ЗАдв. Правото на адвоката да получи възнаграждение за своя труд е изрично прогласено в нормата на чл. 36, ал. 1 ЗАдв. и той не може да бъде лишен от него, щом са налице предпоставките по чл. 38, ал. 2 ЗАдв. за присъждането му /в този смисъл - определение № 1738/10.04.2024 г. по гр. д. № 1522/2023 г. на ВКС, II г.о.; определение № 395/09.07.2018 г. по ч.т.д. № 1314/2018 г. на ВКС, II т.о. и др./.

Ето защо, доколкото пред първата инстанция е представен договор за правна защита и съдействие, сключен между страната И. А. Г. и адвокат А. Д., в който е уговорено оказване на безплатна правна помощ съгласно чл. 38, ал.

1, т. 2 ЗАдв., и с оглед изхода на делото, настоящият съдебен състав намира, че в случая са налице предпоставките за присъждане на адвокатско възнаграждение по реда на чл. 38, ал. 2 ЗАдв.

С оглед решение на СЕС от 25.01.2024 г., постановено по дело C-438/22 г., при определяне размера на подлежащите на възстановяване разноски за адвокатско възнаграждение на страната, в чиято полза е разрешен спорът, и при приложение на разпоредбата на чл. 38 ЗАдв., съдът не е обвързан от посочените в Наредба № 1/09.07.2004 г. минимални размери на адвокатските възнаграждения. Възнаграждението на адвоката следва да бъде определено при съобразяване фактическата и правна сложност на делото, както и съобразно действително извършената работа. В тази връзка съдът намира, че в настоящото исковото производство определеното от първоинстанционния съд адвокатско възнаграждение в размер на 480 лв. съответства на фактическата и правна сложност на делото, материалния интерес, както и извършените от адвоката процесуални действия по защита на ищцата.

С оглед на горното и като взе предвид обстоятелството, че адв. Д. е лице, регистрирано по ЗДДС, съдът приема, че на основание чл. 38, ал. 2 ЗАдв. ответникът следва да му заплати възнаграждение в общ размер на 480 лева с включен ДДС.

Предвид изложеното, въззивният съд намира, че частната жалба е неоснователна, а обжалваното определение е правилно и законосъобразно, поради което следва да бъде потвърдено.

Водим от горните мотиви, Старозагорският окръжният съд ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА определение № 378 от 05.07.2024г., постановено по гр.д.№ 924/2023г. по описа на РС - Чирпан.

Определението е окончателно и не подлежи на обжалване на основание чл. 274, ал. 4 ГПК.

3

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

4