Решение № 297 от 08.12.2023, Окръжен съд - Шумен

РЕШЕНИЕ

№ 297 гр. Шумен, 08.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – ШУМЕН, СЪСТАВ I, в публично заседание на четиринадесети ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Мирослав Г. Маринов

Членове:

Ралица Ив. Хаджииванова

Петранка Б. П. при участието на секретаря Даниела Ст. Андонова като разгледа докладваното от Ралица Ив. Хаджииванова Въззивно гражданско дело № 20233600500364 по описа за 2023 година

Производство по реда на чл. 258 и сл. от ГПК.

С решение №453/09.06.2023г. по гр.д.№2470/2022г. , ШРС е определил, на основание чл. 128, ал. 1 от СК, мерки за лични отношения на Н. Д. Г. и Г. К. Г. с детето К.К.Г., с родители Р. Б. П. и К. Г. Г., както следва: до навършване на 4-годишна възраст – всеки първи и трети петък – като Н. Д. Г. и/или Г. К. Г. вземат детето К.К.Г. от ясла, респ. градина и то остава при тях с преспиване, а в събота в 10.00 часа го предават на бащата К. Г.

Г.; след навършване на 4-годишна възраст – в месеците февруари, юни и октомври – всяка първа седмица от месеца – от петък, след като детето К.К.Г. приключи градина или училище с преспиване до събота в 10.00 часа, когато ищците Н. Д. Г. и Г. К. Г. ще предадат детето на бащата К. Г. Г., а в месеците април, август и декември – всяка втора седмица от месеца – от петък, след като детето К.К.Г. приключи градина или училище с преспиване до събота в 15.00 часа, когато ищците Н. Д. Г. и Г. К. Г. ще предадат детето на майката Р. Б. П., както и 2 часа всеки втори вторник от месеца, след като детето приключи градина или училище и 5 дена през лятото, несъвпадащи с платения годишен отпуск на майката.

Недоволна от така постановеното решение относно определените мерки за лични контакти на бабата и дядото с детето останала Р. Б. П./майката/. В жалбата си до съда излага, че така определените мерки на лични контакти противоречали на мотивите на постановеното решение, а част от събраните по делото доказателства били неправилно ценени. От събраните по делото доказателства било видно, че делото било заведено, не за да бъде гарантиран законовият интерес на ищците и на тяхната внучка да поддържат лични 1 контакти, а като отмъщение за водените от нея срещу бащата дела за домашно насилие.

Редовно водела детето в дома на неговите баба и дядо и по никакъв начин не се била противопоставяла на срещите им, и дори ги е улеснявала. Сочи, че противно на мотивите си, че поддържането на лични контакти между детето и неговите баба и дядо не трябва да създава значителни неудобства за детето, свързани с продължителното му отделяне от майката, която упражнява родителските права и че с оглед на ниската възраст на детето контактът с бабата и дядото следва да е по-ограничен, че следва да бъде отчетена нуждата му от осигуряване на стабилна семейна среда, в която да доминира майката като найтрайната фигура в живота му, съдът постановил К., която още не била навършила 3 години, почти веднага след влизане на решението в сила да започне да нощува без майка си не един ден седмично, а два поредни дни - първо в дома на бабата и дядото, а след това и в дома на бащата. Не бил съобразен и фактът живеят ли ищците и бащата на детето в едно домакинство. Сочи, че ако се приеме, че бащата живее със своите родители, оставал без основание отказът на съда да постанови времето, определено за лични контакти между бабата и дядото и детето да съвпада с времето му за срещи с бащата. Ако бащата живеел отделно, тогава трябва да се прецени добре кога следва детето да започне свиква да посещава трети по ред дом, с трето по ред негово легло и вещи, като се има предвид, че детето още не е навършило 3 години. Прекарването на две поредни вечери в дома на бащата би означавало, че така се изменя на практика режима на лични контакти на детето с неговия баща. При определяне на режима от първоинстанционният съд, водещ бил не интересът на детето, а желанието за удовлетворяване желанието на ищците. Съдът неправилно оценил и събраните по делото доказателства. Моли решението да бъде отменено в сочената част и вместо него бъде постановено до навършване на 5-годишна възраст на К., бабата и дядото да я вземат при себе си по-често, но за по-кратки интервали от време - в сряда, всяка първа и трета седмица от месеца по два часа след детската градина, като връщат детето на майката в дома й а след навършване на 5-годишна възраст да остава да преспива при тях веднъж на два месеца, в същата седмица, в която преспива при бащата през първата седмица от месеца.

Въззивна жалба срещу решението, но в частта, касателно определения режим на лични контакти на детето с баба му и дядо му след навършване на четиригодишна възраст, са подали и ищците Н. Д. Г. и Г. К. Г.. Сочат, че същото в обжалваната част се явявало неправилно по подробно изложени съображения. Така определеният режим на лични контакти не предвиждал срещи на детето с неговите баба и дядо по бащина линия през месеците януари, март, май, юли, септември и ноември на всяка календарна година или през шест месеца от годината. Правото на лични контакти на детето с неговите баба и дядо било самостоятелно право и подлежало на защита отделно от правото на родителя, който не упражнява родителските права. Неправилно и нелогично би било през шест месеца от всяка година бабата и дядото по бащина линия да нямат право да се виждат със своята внучка, а да разчитат на добрата воля на сина си, който в определеното от съда време за него да се вижда с детето си, да споделя това време със своите родители. Интересът на всяко дете било да расте в нормална, спокойна и сигурна среда , като контактува с родителите си и с роднините 2 си по майчина и бащина линия. Отчуждаването на детето от близкия кръг роднини, включително от бабата и дядото не било в негов интерес, освен ако този кръг от роднини с поведението си вреди на възпитанието и отглеждането на детето. Жалбоподателите били в добро здраве, трудещи се хора в работоспособна възраст, били семейство от тридесет и пет години и били отгледали две деца. Имали и друга внучка, с която К. се разбирала много добре. Молят решението в сочената част да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което бъде определено да имат право да се виждат с внучката си К. всяка втора седмица от месеца от 10ч. в събота до 12ч. в неделя, с преспиване, като детето се взема и връща в дома на майката.

Всеки от жалбоподателите взема становище по неоснователността на въззивната жалба на насрещната страна. Бащата К. Г. Г. взема становище по основателността на жалбата на родителите му и по неоснователността жалбата на Р. П..

Въззивните жалби са подадени в срока по чл.258 от ГПК, от надлежни страни, при наличие на правен интерес, поради което се явяват процесуално допустими.

Шуменският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в жалбата и възраженията, и прецени поотделно и в съвкупност събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

С решение №210 от 23.03.2022 г., постановено по гр.д. № 3022/2021 г. на ШРС, родителските права по отношение на детето К.К.Г., р. на 22.10.2020г. били предоставени на майката Р. Б. П., като на бащата К. Г. Г. бил определен режим на лични контакти, както следва: до навършване на 3-годишна възраст на детето – всяка първа и трета събота от 10.00 ч. до 18.00 ч., а след навършване на 3-годишна възраст на детето – всяка първа и трета седмица от месеца – от 10.00 ч. в събота до 18.00 ч. в неделя с преспиване, както и 10 дни през лятото, когато майката не е в платен годишен отпуск.

Видно от представеното удостоверение за раждане №312945/26.04.1990г., ищците са родители на К. Г. Г., съответно баба и дядо по бащина линия на К..

Не се спори между страните, че след раздялата на родителите, детето живее при майка си, която го отглежда с помощта на своята майка. Не се спори и че бащата осъществява определения му режим на лични контакти.

Съгласно изготвения социален доклад от социални работници при ДСП-Шумен от 03.05.2023г., Н. и Г. Г.и живеят в собствено жилище на адрес: с. ....., ул. "......" № 6. Същото представлявало двуетажна, кирпичена постройка, като ищците обитавали предимно първия етаж, който се състоял от две стаи, баня, тоалетна, перално помещение. В едната от стаите имало двуетажно легло за двете внучки. Имало мебели от първа необходимост. На втория етаж имало стая за гости, на този етаж се държала зимнината. Нямало парапет от първия към втория етаж. Ищцата споделила, че К. никога нямало да бъде оставяна сама предвид ниската й възраст. Отоплението било с печка на твърдо гориво. Имало и дворно място, като в момента на проверката тям се извършвали ремонтни дейности. Хигиенно-битовите условия били задоволителни, предвид ремонтът, който се извършвал в момента.Семейство Г.и 3 споделили, че синът им К. Г. има 36 дка орехова градина, която се обработвала от тях и от приятели. Последният се прибирал на село през почивните дни. Р. П. споделила, че е назначена като технически сътрудник на постоянен трудов договор във фирма "Еколанд трейд" - гр. Шумен, с месечно трудово възнаграждение в размер на 1 400 лв.. Н. Г. била назначена на постоянен трудов договор във фирма "ТЕСИ" ООД - гр. Шумен, на длъжност "отговорник смени", с месечно трудово възнаграждение в размер на 1 300 лв., работела на смени. Г. Г. работел на постоянен трудов договор във фирма "......." - гр. Шумен като охранител, с месечно трудово възнаграждение в размер на 600 лв..

Детето К. посещавало детска ясла "....." - гр. Шумен. Съгласно психолого-педагогическата й характеристика, била будно, усмихнато и емоционално дете. Носела в себе си потенциал, който се развива максимално вследствие от грижите, които се полагат и от двете страни родител - детско заведение. К. посещава детското заведение винаги в изряден и спретнат външен вид, добре облечена, с красива прическа. Спазени били правилата за здраве и лична хигиена. Овладяла основните умени я за периода на ранното детство с нормално нервно психическо развитие за определената възраст. Била общителна, не била конфликтна, забавлява се добре с другите деца, наблюдателна и самостоятелна, като притежавала всички умения, характерни за възрастта.

От 13.03.2023г. К. Г. /баща на детето/ бил с ограничителна заповед спрямо майката и детето - за срок от 18 месеца, но тя не включвала режима на контакт между детето и бащата определен от ШРС. Предвид това, по информация от Р. П. и от Н. Г. , детето К. се вземало от адреса, на който живеят майката и детето: гр. Шумен, ул. "....." № 34, ет.6, ап. 28 от бабата по бащина линия Н. Г.. В режим на контакти - всяка първа и трета събота и неделя от 10:00 ч. до 18:00 ч. грижи за детето се полагали от страна на бащата К. Г..

Съществувала силна емоционална връзка между детето и майката. П. споделила, че детето било силно емоционално привързано и към нейната майка /баба по майчина линия на детето/, прабабата по майчина линия и с нейния брат. Емоционално била привързана е към братовчеди по майчина линия и към дъщерята на сестрата на бащата, с която били в много добри взаимоотношения.

Г. споделила, че на К. много й харесвало при тях в с. ..... и били много привързани към нея. Бащата също бил силно привързан към К..

В заключение в доклада се сочи, в интерес на детето К.К.Г. е да общува с близки и роднини, както по майчина така и по бащина линия, за да не се прекъсне емоционалната връзка между тях, фактор за изграждането й като психически и емоционално стабилна личност.

Свид.Х.К./съсед на ищците в с....../ сочи, че последно видял детето на сина на ищците да гостува на последните в с...... на Гергьовден, когато дядо й имал имен ден. Детето се се чувствало добре тогава, играло с баба си и дядо си. Бил я виждал в дома им за трети или четвърти път, като я засичал, когато баща й я водел. Отношенията на бабата и дядото към двете внучки било еднакво.

4

Свид.Е.Б./майка на ответницата/ сочи, че К. посещава баба си и дядо си по бащина линия, защото имала режим на свиждане с бащата и така виждала баба си и дядо си. Това знаела от самото дете, което й споделяло. Доколкото й било известно, бащата живеел в жилището, което се намира в Шумен, а дядото и бабата имали къща на село. Режимът, който бил отсъден от съда за вижданията на бащата се спазвал редовно. Детето често говорело за баба си по бащина линия и отношението към нея било много добро, но за дядо си почти нищо не казвало. Наблюденията на свидетелката били, че много често след като е била при баща си, К. се връщала със зачервени очички, недоспала, гладна, несресана, превъзбудена. Не знаела с какво си играе внучката й когато е при баба си и дядо си по бащина линия, но веднъж се върнала с играчка, която не била нейна-а на другата внучка на ищците, като просто я взела да си поиграе. Наскоро детето имало рожден ден, но свидетелката не знаела имало ли подарък от страна на бабата и дядото . Последните не се обаждали, за да се интересуват как е със здравето детето, как се чувства в детската градина.