Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Акт от 17.11.2020, Окръжен съд - Видин

Съд
Окръжен съд - Видин
Дело
473/2020
Подписан
17.11.2020

Цитирани разпоредби

Р Е

Ш Е Н

И Е № 295

Гр. В**, 17.11.2020 г.

В

ИМЕТО НА НАРОДА

ВОС гражданска колегия в публичното заседание на трети ноември през две хиляди и двадесета година в състав:

Председател:

В** В**

Членовe : АН* П**

В** М** при секретаря Н** К** и в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията АН* П** гр.д.№ 473 по описа за 2010 год., и за да се произнесе взе предвид следното :

Производството е по чл.258 и сл.ГПК.

Образувано е по въззивна жалба от адв.Д** Б**- особен представител на ответника В.П.В., с която обжалва решението по гр.д. 2880 по описа за 2019 г. на ВРС, с което е присъдена месечна издръжка в размер на 250 лева на детето на страните Виктория чрез неговата майка и законен представител А.И.П.

,считано от 04.10.2019 г. до изменение , отпадане или прекратяване на основанието за заплащането й, ведно със законната лихва за всяка просрочена вноска , считано от датата на падежа до издължаването й, както и издръжка за минало време за периода от 07.10.2018 г.- до 04.10.2019 г. в размер на 2400 лева, ведно със законната лихва , считано от 04.10.2019 г.до окончателното издължаване . ПРисъдени са и разноските по производството, както и е осъден ответника да заплати д.т.върху размера на присъдената издръжка и 300 лева възнаграждение за особения представител.

Поддържа се във въззивната жалба, че решението в обжалваната част е незаконосъобразно, необосновано и постановено при съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Нарушени са материалният и процесуалният закон. Посочва, че съда правилно е установил фактическата обстановка , от която е направил неправилни изводи. Счита , така постановеният размер на издръжка , в това число и за минало време за прекомерен и несъобразен с нуждите на детето, което обуславя неправилност на решението.

Моли съда да постанови решение, с което отмени решението, респ.да измени размера на издръжката.

Ищцовата страна е подала отговор, в който оспорва въззивната жалба и твърди, че първоинстанционният съд е съобразил нуждите на детето и възможностите на родителите. Моли да се потвърди първоинстанционното решение като правилно и законосъобразно.

В** окръжен съд като взе предвид постъпилата жалба, становището на ответната страна и съобразявайки предствените по делото доказателства , в тяхната съвкупност прие за установено следното от фактическа страна:

Видно от представените писмени доказателства в производството – Удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за раждане № 0668 от 20.10.2008 г. на Община Столична детето е родено от посочените като негови родители А.И.П. и В.П.В.. От регистрационна карта на Д“БТ“ В** и служебна бележка е видно , че майката А.И.П. е регистрирана като безработна с последна регистрация на 26.11.2019 г. Видно от удостоверение за раждане , издадено въз основа на акт за раждане №0362/07.09.2015 г. на Община В**, майката има родено още едно дете. Установено е също така от справка актуално състояние на действащите трудови договори на ответника , същият не работи по трудово правоотношение , считано от 03.097.2018 г. и е осигуряван до м.09.2018 г. Детето е редовна ученичка в V клас в дневна форма на обучение през 2019/20 г.видно от представената служебна бележка и тренира волейбол.

При така установената фактическа обстановка ВОС намира подадената въззивна жалба за неоснователна. От данните по делото се установи, че детето В** е 11 годишна, ученичка, като всички грижи за отглеждането и възпитанието й са поети изцяло и изключително от майка му.

Детето се нуждае не само от средства за храна и облекло, които постоянно се променят заради растежа му, но и от допълнителни средства за неговото образование и възпитание.

При тези фактически обстоятелства съдът приема, че са налице условията на чл.143,ал.2 СК- родителите дължат издръжка на своите непълнолетни деца, независимо дали последните са трудоспособни и дали могат да се издържат от имуществото си. Тази издръжка е безусловна и се дължи независимо от доходите на родителите.

Ответникът е в трудоспособна възраст и е длъжен и може да осигури издръжка на своето дете, без оглед на факта дали се намира в трудови правоотношения или не.

Същата издръжка е необходима за задоволяване на базови ежедневни потребности на детето от храна облекло, отопление, както и във връзка със задоволяване на базови индивидуални потребности от социално и интелектуално естество.

При определяне размера на издръжката ВРС е съобразил разпоредбата на чл.142,ал.1 СК. От значение е и обстоятелството на кого от двамата родители е предоставено за отглеждане и възпитание детето. Усилията , които се полагат в този случай от родителя при ангажираността му във връзка с отглеждането на детето следва да се вземат под внимание и при определяне размера на издръжката, която този родител дължи.

Ежедневните нужди от храна, облекло, закупуване на учебници, учебни пособия и помагала и други необходими разходи и във връзка с образованието и свободното време на детето, са съобразени от първоинстанционния съд при определяне на издръжката.

При определяне размера на дължимата издръжка съдът приема, че ответникът следва да заплаща по 250 лв., а останалите 150 /до 400 лв./от майка й А.И.П., която полага непосредствени грижи за нейното отглеждане и възпитание.

ВРС с решението си е присъдил издръжка от предявяване на иска и за бъдеще време в посочения размер като правилно е отчел нуждите на детето и възможностите на родителите. Преценил е и наличието на алиментни задължения на майката към друго дете и определения размер на издръжката е правилен. Правилно е определен и размера на издръжката за минало време за една година назад в по-нисък размер от 200 лева месечно.

ВОС напълно споделя изводите на ВРС , чието решение като правилно следва да се потвърди.

Ответникът в първоинстанционното производство, настоящ въззивник, следва да заплати държавна такса за разглеждане на спора във въззивната инстанция в размер на общо 360 + 90 лева, както и 5 лева в случай на служебно издаване на изпълнителен лист.

Разноските за особен представител на основание чл.78,ал.6 ГПК следва да се възложат на ответника , както и разноските в размер на 810 лева за адвокатско възнаграждение на адвокат Ан.Милева- пълномощник на ищците, на основание чл.36,ал.2 във вр. С чл.38 , ал.1 ЗА и съгласно чл.7,ал.2,т.2 от Наредба № 1 / 09.07.2004 г.

Водим от горното Съдът

Р

Е Ш И

:

ПОТВЪРЖДАВА Решение №533 от 04.08.2020г. по Гр.Д. №2880 от 2020г. по описа на ВРС .

ОСЪЖДА В.П.В.

, ЕГН ***** и адрес *** , секция 046, ул.“Р**“ № 6 да заплати на бюджета на съдебната власт по сметката на ВОС сумата 450 лева върху размера на присъдената издръжка , както и сумата от 300 лева – възнаграждение за особения представител.

ОСЪЖДА В.П.В. ,

ЕГН ********** и адрес *** , секция 046, ул.“Р**“ № 6 да заплати на адвокат А** М** от АК В** сумата 810 лева адвокатско възнаграждение.

Решението не подлежи на обжалване.

ПРЕДСЕДАТЕЛ:

ЧЛЕНОВЕ:1.

2.