Определение № 421 от 13.02.2025, Апелативен съд - София
- Съд
- Апелативен съд - София
- Дело
- Въззивно частно гражданско дело 254/2025
- Вид
- Определение № 421
- Подписан
- 13.02.2025
- В сила
- 12.05.2025
- Състав
- Светлин Михайлов, Цветомира Петкова Кордоловска Дачева, Даниела Христова
Цитирани разпоредби
- чл.140а · Граждански процесуален кодекс
- чл.140б · Граждански процесуален кодекс
- чл. 248 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 274, ал. 1, т. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 9 · Граждански процесуален кодекс
- чл.694, ал.3 т.1 · Търговски закон
- чл. 694, ал. 7 · Търговски закон
ОПРЕДЕЛЕНИЕ
№ 421 гр. София, 13.02.2025 г.
АПЕЛАТИВЕН СЪД - СОФИЯ, 12-ТИ ГРАЖДАНСКИ, в закрито заседание на тринадесети февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: Светлин Михайлов
Членове:
Даниела Христова
Цветомира П. Кордоловска Дачева като разгледа докладваното от Цветомира П. Кордоловска Дачева Въззивно частно гражданско дело № 20251000500254 по описа за 2025 година Производството е по реда на чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба № 142370/23.12.2024 г. на „КРИПС 4“ ООД, ЕИК 121434613, срещу Определение № 4733 от 06.12.2024 г. по т. д. № 96/2024 по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-8 с-в, с което е отхвърлено искането на частния жалбоподател за изменение на Определение № 4365 от 12.11.2024 г. в частта за разноските за осъждане на „КРИПСС 4“ ООД да заплати само 25 на сто от дължимата държавна такса.
При оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт жалбоподателят чрез пълномощника си поддържа, че съдът неправилно е определил дължимата държавна такса в пълен размер, вместо в размера по смисъла на чл. 78, ал. 9 от ГПК. Искането към въззивния съд е да отмени обжалваното определение в частта, с която жалбоподателят се осъжда да заплати държавна такса в размера над 626,74 лв.
Частната жалба е подадена в срок, от надлежно легитимирана страна и е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима, но разгледана по същество същата е неоснователна.
Производството пред СГС е образувано по искова молба на „КРИПС 4” ООД, ЕИК 121434613, срещу Ю. Б. Д. и синдика на "Ника Билдинг 21" ЕООД (в несъстоятелност), ЕИК 205538407 при предявен установителен иск с правно основание чл.694, ал.3 т.1 от ТЗ за установяване несъществуването на прието от синдика вземане в размер на 250 698,80 лв.-неустойка за забава по 1
Договор за паричен заем от 06.11.2022 г. за периода от 06.11.2022 г. до 20.06.2023 г. върху сумата от 552 200 лв., евентуално относно установяване на по-ниския му размер.
В хода на производството, след провеждане на първото открито заседание по делото е постъпила молба за оттегляне на иска от страна на „КРИПС 4” ООД. След получаване на съгласие от ответниците за оттеглянето, инкорпорирано в молби от 08.11.2024 г. и 11.11.2024 г., с Определение № 4365 от 12.11.2024 г. СГС е прекратил производството по делото. В частта за разноските с оглед правилата на чл. 78 ГПК, вр. чл. 694, ал.
7 ТЗ е осъдил ищеца да заплати държавна такса в размер на 2 506,99 лв.
В производството по чл. 248 ГПК с оглед молба на ищеца така определеният размер на дължимата държавна такса да бъде определен съобразно чл. 78, ал. 9 от ГПК поради проведена процедура по медиация СГС се е произнесъл с Определение № 4733 от 06.12.2024 г., предмет на обжалване по настоящото частно гражданско дело. С обжалваното определение първоинстанционният съд е отхвърлил искането на ищцовото дружество за намаляване на размера на държавната такса, като е посочил, че считано от 09.07.2024 г. разпоредбите на чл.140а и чл.140б ГПК са обявени за противоконституционни, поради което не е налице възможност представеното от страните извънсъдебно споразумение да е постигнато в процедура по медиация по чл.140а и чл.140б от ГПК. Съдът е възприел становището, че с чл. 78, ал. 9 ГПК законодателят е имал за цел не да стимулира постигането на извънсъдебни споразумения изобщо, а постигането на такива в процедура по чл. 140а и 140б от ГПК. С оглед на това е отказал да осъди ищеца да заплати само 25 % от дължимата държавна такса.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна. Софийският апелативен съд споделя изводите на първоинстанционния съд за неоснователност на твърденията на ищеца за дължимост единствено на 25 % от държавната такса по делото.
За да стигне до извода, че следва да бъде осъден да заплати само 25 на сто от размера на държавната такса за разглеждане на делото, жалбоподателят неправилно е тълкувал правилото на чл. 78, ал. 9, изр. 1 ГПК. Нормата гласи следното: „При приключване на делото със спогодба половината от внесената държавна такса се връща на ищеца, като в случаите, в които спогодбата е в резултата на сключено споразумение в процедура по медиация по чл. 140а и 140б или когато производството е прекратено поради оттегляне или отказ от иска в резултат на ТОВА споразумение, 75 на сто от внесената държавна такса се връща на ищеца.“ При тази формулировка на разпоредбата може да се направи еднозначен извод, че се връща 75 на сто от държавната такса, респ. се дължи само 25 на сто от нея, когато производството е прекратено поради оттегляне в резултат на сключено споразумение в процедура по медиация по чл. 140а и 140б ГПК, а не на каквото и да е производство по медиация. Наличието на споразумение за медиация, препис 2 от каквото прилага жалбоподателят към частната жалба, не съответства на процедура по медиация по чл. 140а и 140б ГПК, доколкото към посочената дата на сключване на споразумението за медиация, Констутиционният съд вече се е произнесъл с Решение № 11 от 01.07.2024 г., с което обявява за противоконституционни текстовете на чл. 140а и 140б ГПК. С оглед на това не е възможно по реда на чл. 78, ал. 9 ГПК ищецът да бъде осъден да заплати само 25 на сто от държавната такса за разглеждане на делото поради оттегляне на иска вследствие на медиационна процедура, доколкото в закона не съществува такова основание за освобождаване от държавна такса. До същия извод е стигнал и първоинстанционният съд, за да постанови своето определение, поради което то следва да бъде потвърдено като правилно, а частната жалба на „КРИПС 4“ ООД подлежи на отхвърляне като неоснователна.
Водим от горното, съдът
ОПРЕДЕЛИ:
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ частна жалба вх. № 142370/23.12.2024 г. на „КРИПС 4“ ООД, ЕИК 121434613, против Определение № 4733 от 06.12.2024 г. по т. д. № 96/2024 по описа на Софийския градски съд, ТО, VI-8 с-в.
Определението подлежи на обжалване пред ВКС в едноседмичен срок от съобщаването му, чрез връчване на препис от същото.
Председател: _______________________
Членове:
1. _______________________
2. _______________________
3