Определение № 203 от 25.03.2024, Софийски окръжен съд

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 203 гр. София, 22.03.2024 г.

СОФИЙСКИ ОКРЪЖЕН СЪД, III ВЪЗЗИВЕН ГРАЖДАНСКИ

СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и втори март през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Евгения Т. Генева

Членове:

Г. Ст. Мулешков

Магдалена Д. Инджова като разгледа докладваното от Магдалена Д. Инджова Въззивно частно гражданско дело № 20231800500845 по описа за 2023 година Производството е по реда на чл.278 ГПК.

Образувано е по частна жалба на ищеца в първоинстанционното производство В. В. Д. срещу Определение № 853 от 14.10.2023 г., постановено по гр д. № 1242/2023 г. по описа на РС – Б., с което след направено от ответника възражение за местна неподсъдност на спора производството е било прекратено и делото е било изпратено по подсъдност на РС – К..

Жалбоподателката излага оплаквания за неправилност на извода на първоинстанционния съд относно обстоятелството, че детето не пребивава трайно на територията на община Б..

В срока по чл. 276, ал. 1 ГПК е постъпил отговор на частната жалба, с който същата се оспорва и се моли обжалваното определение да бъде потвърдено.

Софийският окръжен съд, след като обсъди доводите, изложени в частната жалба и доказателствата по делото, намира за установено следното:

Частната жалбата е подадена в предвидения от закона срок от легитимирана страна, против подлежащо на обжалване определение, като дължимата за въззивното производство държавна такса е внесена изцяло, поради което е процесуално допустима.

Разгледана по същество е неоснователна по следните съображения:

Производството пред РС – Б. е образувано по искова молба на В. В. Д., подадена на 25.07.2023 г., с която срещу Т. Н. Н. са предявени искове с правна квалификация чл. 127, ал. 2 СК.

По искова молба с вх. № 7155 от 27.07.2023 г. пред РС – К. е образувано гр. д. № 1316/2023 г. между същите страни и със същия предмет.

1

По делото е безспорно, че към момента на подаване на исковата молба – 25.07.2023 г. детето на страните – Н. Т.ов Н., родено от съвместното им съжителство, фактически се е намирало на територията на гр. Б.. От представеното по делото удостоверение за настоящ адрес на В. В. Д. е видно че същата към 06.07.2023 г. има настоящ адрес в гр. Б..

Съгласно разпоредбата на чл. 90, ал. 2 ЗГР, когато родителите имат различни настоящи адреси, настоящият адрес на майката е настоящ адрес и на детето, поради което съдът намира, че към момента на подаване на исковата молба в съда детето и имало настоящ адрес на територията на гр. Б..

Поради съвпадащите твърдения на страните (в исковата молба и в отговора на исковата молба) съдът приема за безспорно и обстоятелството, че детето се намира на територията на гр.Б. от 26.06.2023 г., когато се е преместило заедно с майка си в къщата на неговите баба и дядо по майчина линия. От раздялата на страните през месец октомври 2021 г. до 2023 г. детето е посещавало училище ОУ “Св. Св. Кирил и Методи“ в гр. К..

Съгласно разпоредбата на чл. 127, ал. 2, изр. 1 СК компетентен да разгледа делото е районният съд по настоящия адрес на детето. Съгласно трайно установената съдебна практика за настоящ адрес на детето се приема неговото фактическо местопребиваване към момента на предявяването на исковете по чл. 127, ал. 2 СК, изхождайки от характера на производството по споровете за местоживеенето на детето, упражняването на родителските права, личните отношения с него и издръжката му, в което производство основната цел е закрила интересите на детето. При спор за определяне на местна подсъдност се преценява къде е било фактическото пребиваване на детето, а това е мястото, където е неговата обичайна среда на живот.

Временното отсъствие на детето от това място не означава смяна на пребиваването му, нито отвеждането му от обичайното местопребиваване от единия родител, може да обоснове компетентност за разглеждане на спора за родителски права от съда по мястото, където то е отведено. Местната подсъдност по тези искове, изключва общата подсъдност по чл. 105 ГПК, респ. чл. 112 ГПК, тъй като е подчинена на закрилата интересите на детето, поради което административните действия на родителите, с които те декларират един или друг настоящ адрес на детето, не могат да имат значение за определяне на компетентния съд, доколкото следва да се държи сметка за трайното фактическо пребиваване на детето.

С оглед гореизложеното, настоящият съдебен състав като съобрази обстоятелството, че фактическото местопребиваване на детето е променено от с. С., община К., на такова в гр. Б. преди по-малко от месец преди подаване на исковата молба по настоящото производство, достига до извод, че за периода от 26.06.2023 г. до 25.07.2023 г. детето Н. Т.ов Н. не е променило обичайното си местоприбиваване от с. С., общ. К. в такова в гр. Б.. А що се отнася до периода след подаване на исковата молба, установяването на ново място на детето след подаване на исковата молба може да има значение и следва да се преценява от съда при определяне на привременни мерки, но не може да обоснове извод за местна подсъдност на делото.

2

И тъй като първоинстанционният съд е прекратил образуваното пред него производство и е изпратил делото по подсъдност на РС – К., обжалваното определение е правилно и следва да бъде потвърдено.

По изложените съображения Софийският окръжен съд

ОПРЕДЕЛИ:

ПОТВЪРЖДАВА Определение № 853 от 14.10.2023 г., постановено по гр д. № 1242/2023 г. по описа на РС – Б..

Определението подлежи на обжалване пред Върховния касационен съд на Република България в едноседмичен срок от връчването му на страните.

Председател: _______________________

Членове:

1. _______________________

2. _______________________

3