Решение № 124 от 19.03.2025, Окръжен съд - Русе

РЕШЕНИЕ

№ 124 гр. Русе, 19.03.2025 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

ОКРЪЖЕН СЪД – РУСЕ, ЧЕТВЪРТИ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и осми февруари през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:

Председател: Мария Велкова

Членове:

Силвия Павлова

Йордан Дамаскинов при участието на секретаря Иванка Венкова като разгледа докладваното от Мария Велкова Въззивно гражданско дело № 20254500500087 по описа за 2025 година

Производството е по чл.258 и сл. ГПК.

Постъпила е въззивна жалба от „ РК БЪЛГАРИЯ“ ЕООД, ЕИК 203779516 със седалище и адрес на управление: гр.Русе, ул.“Ч.“ №**, вх.*, ет.*, представлявано от управителя С.П.В. против решение №1609/26.11.2024г., постановено по гр.д.№6104/2023г. по описа на РС-Русе, с което са уважени предявените от „Арис Балтия“ ООД, рег.№40003269708, със седалище и адрес на управление гр.Р., Л., ул.“У.“ №** иск за сумата в размер на 1946.92 лв., представляваща дължима главница по издадени фактури за заредено гориво, за сумата в размер на 181.19 лв.- обезщетение за забава от падежа на всяка фактура до 03.08.2023г. и с което са отхвърлени предявените от дружеството насрещни искове за връщане на сумата в размер на 764.65 лв., представляваща предплатена и неизразходвана сума по прекратен договор, както и иска за заплащане на лихва за забава в размер на 77.06 лв. Твърди се, че решението е неправилно като постановено при допуснати съществени процесуални 1 нарушения, неправилно приложение на материалния закон и необоснованост по подробно изложените в жалбата съображения. Претендира отмяна на решението и постановяване на ново, с което предявените против дружеството искове се отхвърлят изцяло и се уважат предявените насрещни искове.

Претендира и направените разноски за производството.

Ответникът по жалбата „Арис Балтия“ ООД, рег.№40003269708, със седалище и адрес на управление гр.Р., Л., ул.“У.“ №** чрез пълномощника си адв.Д. К. от АК- Г. е подал отговор по реда на чл.263 от ГПК, в който изразява подробно становище за неоснователност на жалбата. Счита обжалваното решение за правилно и иска същото да бъде потвърдено. Претендира направените разноски за въззивното производство.

След преценка на доводите на страните, доказателствата по делото и съобразно правомощията си, визирани в чл.269 от ГПК, въззивният съд приема следното:

Жалбата е подадена от процесуално легитимирана страна в законоустановения срок и срещу подлежащ на съдебен контрол акт, поради което е допустима.

Разгледана по същество жалбата е неоснователна.

Производството по делото е образувано по предявените обективно кумулативно съединени иск за реално изпълнение на договорни задължения с правно основание чл.79, ал.1 от ЗЗД във вр.чл.288 от ТЗ и иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

В производството са приети за съвместно разглеждане и предявените от жалбоподателя насрещни искове за връщане на сума, получена на отпаднало основание с правно основание чл.55, ал.1 от ЗЗД, съединен с иск за заплащане на обезщетение за забава с правно основание чл.86 от ЗЗД.

От събраните в първоинстанционното производство доказателства е установено, че на 01.07.2018 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който ищцовото дружество в качеството си на изпълнител издава на жалбоподателя карти и/или талони, които му дават право да получава продукти от бензиностанции, с които ищцовото дружество има договорни отношения, в това число зареждане на гориво и ползване на предоставяните от бензиностанциите услуги.

2

Безспорно е установено, че ищцовото дружество е изпълнило задълженията си по договора като е издало карти, ползвани от жалбоподателя, за зареждане на гориво и за други услуги. За закупените продукти и ползвани услуги, вкл. и за заредено гориво са издавани фактури със съответна спецификация към тях, надлежно осчетоводени при ищеца и при жалбоподателя.

Безспорно е установено, че жалбоподателят е заредил описаното в процесните фактури количество гориво, които са надлежно осчетоводени, както при дружеството- ищец, така и при жалбоподателя. Установено е също, че жалбоподателят е извършвал предплащане съгласно уговореното в чл.2 от приложение №1, неразделна част от договора, като е следвало да ползва предоставените му карти в рамките на предплатения лимит. За състоянието на лимита жалбоподателят се информирал , както от счетоводните си записвания, така и от поддържана от ищцовото дружество електронна система (CRM система), достъп до която имали клиентите на дружеството. Периодично ищцовото дружество е изпращало уведомления за баланса на жалбоподателя, с искане да се потвърди същия и с уведомление, че при липса на оспорване ще считат сумата по сметката на вярна.

С приетата по делото експертиза е установено, че за целия период на действие на договора между страните няма разлика в счетоводните записвания относно количествата на фактурираните стоки и услуги и извършените плащания по издадените фактури. Съгласно установеното от ВЛ е налице разлика в счетоводните записвания, изразяваща се в началното салдо на „РК България“ ЕООД към 01.07.2018г.- датата на сключване на договора между страните. В заключението е посочено, че в счетоводството на ищцовото дружество това салдо е „0“, а в счетоводството на жалбоподателя е 757,11лв., където като начало на търговските отношения е отбелязана дата 01.01.2016г.

Тази разлика в началното салдо напълно съответства (пренесена е) и в счетоводните записвания на двете дружества в края на договорния период – 31.10.2022г., към която дата в счетоводството на „Арис Балтия“ ООД е отразено вземане от „РК България“ ЕООД в размер на 1946,92лв., а в счетоводството на „РК България“ ЕООД е отразено задължение към „Арис Балтия“ ООД в размер на 1189,82лв.

Въз основа на така установените факти първоинстанционният съд е 3 уважил предявените против жалбоподателя искове за заплащане на стойността на зареденото количество гориво, заедно с обезщетението за забава и е отхвърлил предявените насрещни искове по съображения, че е налице неизпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя за заплащане на стойността на процесните фактури, заедно с лихвата за забава, както и че не е налице хипотеза на чл.55, ал.1 от ЗЗД като основание за връщане на претендирата по насрещния иск сума.

Обжалването решение е валидно, допустимо и правилно.

При разглеждане на спора не са допуснати съществени процесуални нарушения, правилно са установени релевантните за спора факти въз основа на задълбочен анализ на събраните по делото доказателства и правилно е приложен материалния закон.

Съгласно разпоредбата на чл.79 от ЗЗД, която на основание чл.288 от ТЗ намира приложение и в отношенията между търговци, при неизпълнение на договорно задължение, за кредиторът възниква субективното право да претендира реално изпълнение на договорното задължение, заедно с обезщетение за забава или обезщетение за неизпълнение.

За да бъде ангажирана договорната отговорност на ответното дружествожалбоподател на това основание, в процеса следва да се установят елементите от фактическия състав на цитираната правна норма, а именно: сключен договор между страните по делото, изпълнение на задълженията от ищцовата страна, за да има същата качеството на кредитор по смисъла на закона и неизпълнение на задължението от жалбоподателя.

В процеса в доказателствена тежест на ищеца е да установи сключването на договор с ответника и изпълнението на задълженията си, породени от него.

С представените по делото писмен договор и приложение №1, неразделна част от същия, двустранно подписани и ползващи се с регламентираната в чл.180 от ГПК доказателствена сила, се установи по безспорен и категоричен начин, че на 01.07.2018 г. страните по делото са сключили договор, по силата на който за ищцовото дружество се е задължило да издаде и предостави на жалбоподателя за ползване карти и/или талони, които дават право на жалбоподателя да получава продукти от бензиностанции, с които ищцовото дружество има договорни отношения, в това число зареждане на гориво и 4 ползване на предоставяните от бензиностанцията услуги, а за последния е възникнало задължението да заплаща стойността на ползваните продукти и услуги.

Сключването на договора е правопораждащ юридически факт, от който е възникнало облигационно правоотношение между страните- права и задължения за всяка от тях, които следва да се изпълняват точно.

Безспорно е установено, че ищецът е изпълнил задълженията си по договора като е предоставил на жалбоподателя за ползване заявеното количество карти. Установено е по безспорен начин, че за зареденото количество гориво и ползваните услуги периодично са издавани фактури, вкл. и процесните, в уговорената валута на задълженията на жалбоподателя. Тези обстоятелства сочат, че ищецът е изпълнявал задълженията си по договора, поради което като изправна страна има качеството на кредитор.

В доказателствена тежест на жалбоподателя е да установи по делото факта на изпълнение на задълженията, породени от договора- за заплащане на стойността на процесните фактури.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателя не е установил погасяването на задълженията си по фактурите. Този извод е обоснован въз основа на задълбочен анализ на релевираните по делото доказателства и изцяло се споделя от въззивната инстанция.

Правилно е прието, че всички извършени доставки и плащания по договора са отразени в счетоводствата и на двете дружества като е налице разминаване само в началното салдо, отразено в счетоводството на жалбоподателя към момента на сключване на договора- 01.07.2018 г.

Правилно първоинстанционният съд е приел, че въпреки сключването на нов договор и с друг контрагент, жалбоподателят е продължил да води счетоводните си записвания като продължение на тези по предходен договор, сключен с труто, неумчастващо в процеса лице и различно от ищцовото дружество. Липсват доказателства за наличие на соченото частно правоотриемство между ищеца и третото лице, с което жалбоподателя е бил в договорни отношения по предходни договори, поради което липсва основание за такова счетоводно отразяване. Правилно първоинстанционният съд е приел, че липсва основание за извършената счетоводна операция, касаеща платени от жалбоподателя суми по договор с трето лице.

5

Съвкупната преценка на писмените доказателства, липсата на оспорване от страна на жалбоподателя на предоставените периодични уведомления за баланса по сметката, както и заключението на приетата по делото ССЕ, дават основание да се приеме, че е налице непогасяване на задълженията по процесните фактури. Налице е неизпълнение на задълженията от страна на жалбоподателя, което като нов правнорелевантен факт, настъпил в договорната връзка е породил нови правни последици. За ищцовото дружество е възникнало субективното право да претендира реално изпълнение на задълженията, заедно с обезщетение за забава, което обуславя основателността на исковете и правилно същите са уважени.

Неоснователни са доводите на жалбоподателя за липса на задължения с оглед уговорения начин на плащане- чрез предплащане.

Съгласно уговореното между страните в чл.7 от приложение №1, неразделна част от договора, е допустимо зареждането на гориво над предплатената сума, поради което за разликата за него възниква задлъжнялост и задължение да я покрие в определения срок. С оглед посочената уговорка между страните, тезата на жалбоподателя, че не е възможно да е налице задължение се явява несъстоятелна.

Неоснователен е и доводът за неправилно определени крайни стойности, обоснован със заключението на експерта. В заключението на ВЛ действително е посочена разлика в крайната стойност, но експертът е превалутирал задължения съобразно фиксинга на БНБ, а не съобразно уговореното в чл.4.2 от договора. В тази клауза страните са постигнали съгласие цената на продуктите да се заплаща във валутата на страната , в която са закупувани като превалутирането се извършва съгласно валутния курс, определен от местната национална банка в деня на зареждането.

Поради това на база на приетото заключение не може да се изведе извод за различия в крайните стойности, съответно за нередовност на счетоводните записвания на ищеца.