Решение № 12428 от 29.09.2026, Административен съд - Варна

РЕШЕНИЕ

№ 12428

Варна, 29.09.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

Административният съд - Варна - XXXIII състав, в съдебно заседание на първи септември две хиляди двадесет и шеста година в състав:

СЪДИЯ:

МАРИЯ ГАНЕВА

При секретар ВЕСЕЛКА КРУМОВА като разгледа докладваното от съдия МАРИЯ ГАНЕВА административно дело № 20267050701763 / 2026 г., за да се произнесе взе предвид следното:

Производството е по чл. 172, ал. 5 от Закона за движението по пътищата / ЗДвП/ и е образувано по жалба на М. К. К. от гр. Варна , ул. Ф.“ №*, ет.*, ап. * , подадена чрез адв. Ж. Г. , против заповед № GPAM 2066314/07.06.2026 г. на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна.

Заявява се оплакване за материална незаконосъобразност заради незнание на оспорващия за служебно прекратената регистрация на превозното средство. К. посочва, че нотариусът е щял да изпрати всички документи към сектор „Пътна полиция Варна . Искането към съда е за отмяна на атакуваната заповед.

В съдебно заседание жалбоподателят се представлява от адв. П. Б., който поддържа жалбата и допълнително релевира нейна незаконосъобразност предвид тълкувателно определение на ВАС и ВКС за необходимост от уведомяване на водача при служебно прекратена регистрация на МРП. Посочва се също липса на „субективния елемент“ на нарушението. Твърди се, че деянието е с по-ниска степен на обществена опасност. Претендира се присъждане на разноски.

Ответната страна се представлява в съд. заседание от гл. юриск. Г. Г., който изразява позиция за неоснователност на оспорването . Претендира се присъждане на юриск. възнаграждение.

Съдът , след като обсъди доводите на страните и събраните по делото доказателства, приема за установено следното:

Съдът се е произнесъл по допустимостта на жалбата/ л. 32/, а при проверка на нейната основателност, установи следното:

На 07.06.2026г. е била извършена полицейска проверка на водача М. К. К. , който е управлявал товарен автомобил „Форд Транзит“ с рег. № [рег. номер] по [улица]в гр. Варна. Било е установено , че автомобилът е собственост на „ Кристел“ клима“ ЕООД и че автомобилът е с прекратена регистрация по чл. 143, ал. 15 от ЗДвП.

Последвало е издаване на АУАН № 5010808/07.06.20206 г. срещу жалбоподателя по чл. 140 от ЗДвП , а с мотивирана резолюция от 08.06.2026г. административнонаказателното производство е било прекратено заради образувано досъдебно производство по чл 345, ал.2 НК по ЗМ ********* г. по описа на „ПП“ при ОД на МВР-Варна .

Към адм. преписка е приложено извлечение от информационните масиви на МВР с данни за регистриран договор за продажба на горепосоченото превозно средство на 27.01.2026 г. и за прекратена негова регистрация на 31.03.2026 г. /л. 5 /.

Жалбоподателят представя издадено след постановяване на обжалваната заповед ново удостоверение за регистрация на превозното средство /л.38-39/.

Съгласно заповед № 365з-7399/04.09.2025г. на директора на ОД на МВР-Варна / л.2 от преписката/младши контрольорите при сектор „ПП“ при ОД на МВР-Варна могат да издават заповеди по чл. 171, т.1 от ЗДвП , а според представената заповед № 8121з-1632/02.12.2021г. на министъра на вътрешните работи областните дирекции на МВР са определени да осъществяват контрол по ЗДвП /л.4/ .

Изложената фактическа установеност налага следните правни изводи:

С оспорената заповед е постановено временно отнемане на свидетелство за управление на моторно пътно превозно средство. Съгласно чл. 171, т.1 от ЗДвП за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: 1.временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач.

Атакуваното разпореждане представлява волеизявление по налагане на принудителна адм. мярка по смисъла на посочената правна норма . Правилото на чл.172, ал.1 от същия закон посочва, че принудителните административни мерки по чл. 171, т. 1, 2, 2а, 4, т. 5, буква „а“, т. 6 и 7 се прилагат с мотивирана заповед от ръководителите на службите за контрол по този закон съобразно тяхната компетентност или от оправомощени от тях длъжностни лица. Приложената към материалите по делото заповед на министъра на вътрешните работи сочи областните дирекции на МВР като служби за контрол по ЗДвП. В случая атакуваната заповед не изхожда от директора на ОД на МВР гр. Варна , а от оправомощено по надлежния ред с нарочна писмена заповед длъжностно лице и въз основа на законово учредена делегация . В тази връзка съдът счита, че е налице материална , териториална компетентност и такава по степен на издателя на оспорената заповед.

Обжалваният по съдебен ред индивидуален адм. акт е обективиран в изискуемата от закона писмена форма – чл. 59 от АПК. Същият съдържа нужните реквизити по посочената правна норма : наименование на акта, наименование на органа ,който го издава, адресат на акта, фактически и правни основания за издаване на акта, разпоредителна част , , пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва, дата на издаване и подпис на лицето, издало акта.

Изискванията за форма основно обслужват целта по доказване съществуването в правния мир на постановено властническо разпореждане и възможността за проверка на неговата законосъобразност чрез изследване на съществуване на посочените в акта юридически факти и тяхната кореспонденция с посочените правни разпоредби, което в настоящия случай е гарантирано.

Жалбоподателят не твърди допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, а и съдът не установи подобен порок на протеклото адм. производство.

Съгласно чл. 143, ал.15 от ЗДвП служебно, с отбелязване в Националния регистър на пътните превозни средства, се прекратява регистрацията на регистрирано пътно превозно средство на собственик, който в двумесечен срок от придобиването не изпълни задължението си да регистрира превозното средство или в случаите, когато собственикът е починал и в шестмесечен срок от настъпване на това обстоятелство не е заявена промяна в данните за собственика.

Данните по казуса сочат, че на 27.01.2026г. е била извършена продажба на описания в заповедта товарен автомобил и в двуседмичен срок не е извършена негова пререгистрация от новия собственик- „Кристел клима“ ЕООД, на което жалбоподателят е едноличен собственик на капитала и управител. К. не оспорва отсъствието на извършена пререгистрация. Той твърди, че не е знаел за служебно прекратената регистрация на превозното средство и счита че следва да бъде уведомен, позовавайки се на тълкувателно постановление на ВАС и ВКС по тълк. Дело № 3/2022г. , според което не се наказва с предвиденото в чл. 175, ал. 3 от Закона за движението по пътищата административно наказание водач, който управлява моторно превозно средство, чиято регистрация е служебно прекратена по реда на чл. 143, ал. 10 от Закона за движението по пътищата, без за това да е уведомен собственикът на моторното превозно средство. Това тълкувателно постановление е загубило своята актуалност , тъй като е прието при предходна редакция на чл. 143 ал.10 от ЗДвП. Относимата към 07.06.2026г. редакция на тази права норма не въвежда задължение за МВР да уведомява при служебно прекратяване на регистрацията.

Според приложената от ответника разпоредба на чл. 171, ал.1 т. , б. „з/гг“ за осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения се прилагат следните принудителни административни мерки: временно отнемане на свидетелството за управление на моторно превозно средство на водач за нарушенията по чл. 175, ал. 2 и ал. 3, чл. 176, ал. 1, чл. 178ж, ал. 2 и чл. 182, ал. 5.

Правилото на чл. 175, ал.3 от ЗДвП гласи следното : Наказва се с лишаване от право да управлява моторно превозно средство за срок от 6 месеца и с глоба 500 лв. водач, който управлява моторно превозно средство, което не е регистрирано по надлежния ред или е регистрирано, но е без табели с регистрационен номер.

Както бе посочено по-горе в изложението фактическият състав по упражняване на публичното право на налагане на процесната ПАМ по чл. 171, ал.1 т. „з/гг“от ЗДвП изисква съществуване на нарушение / в случая по чл. 175 , ал.3 от цитирания закон / , но събраните сведения по казуса сочат, че с мотивирана резолюция е било прекратено административнонаказателното производство т.е. на производството по установяване на адм. нарушение и по налагане на адм. наказание. Прекратяването има обратно действие т.е. заличава последиците от образуване на това производство и същото се счита за неосъществено. Следователно към датата на налагане на процесната заповед няма висящо производство по установяване на адм. нарушение и по налагане на адм. наказание. Заради постановената мотивирана резолюция с обратна сила е отпаднало и правното действие на АУАН, с който е било образувано административнонаказателното производство. Следователно приложеният към адм. преписка АУАН няма материална доказателствена сила .

Основанието за прекратяване на административнонаказателното производство е образувано наказателно производство т.е. досъдебно производство за престъпление по чл. 345, ал.2 от НК. Непрецизно законодателят е въвел едни и същи юридически факти като елементи от състава на административно нарушение по чл. 175, ал.3 от ЗДвП и на престъпление по чл. 345, ал.2 от НК, но според правната теория наказателната отговорност поглъща административнонаказателната и именно поради тази причина в чл. 33 от ЗАНН е разписано , че при констатиране на признаци за извършено престъпление административнонаказателното производство се прекратява. След като събраните по казуса данни сочат за престъпление , с оспорената заповед не е спазена целта на закона . Конкретната ПАМ цели осигуряване на безопасността на движението по пътищата и за преустановяване на административните нарушения-арг.чл.171 от ЗДвП. Същата е принудителна адм. мярка , а такива мерки имат отношение само към административните нарушения, защото целят тяхното предотвратяване и преустановяване , както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях – арг. чл.22 от ЗАНН .

Случаят сочи на данни за престъпление, а не за адм. нарушение и в тази връзка процесната ПАМ не съответства на целта по преустановяване на адм. нарушения.

На следващо място, превенцията при престъпления , които са противоправни деяния с по-висока степен на обществена опасност от адм. нарушения , не се реализира с принудителни адм. мерки . Ползва се различен законодателен подход - налагане на предвидените в НК наказания и определяне на размер на същите, съобразен със нормативно зададените признаци на престъплението.

В обобщение атакуваната заповед е незаконосъобразен адм. акт , който подлежи на отмяна по съдебен ред.

Предвид изхода на делото съдът следва да уважи искането на оспорващия за присъждане на съдебно-деловодни разноски, които са платена държ. такса и платен в брой адв. хонорар от 400 евро.

Мотивиран от гореизложеното и на основание чл. 172 и сл. от АПК Административен съд гр. Варна

Р Е Ш И:

ОТМЕНЯ по жалба на М. К. К. от гр. Варна , ул. Ф.“ №*, ет.*, ап. * , заповед № GPAM 2066314/07.06.2026 г. на младши автоконтрольор при сектор „Пътна полиция“ към ОД на МВР-Варна.

ОСЪЖДА ОД на МВР-Варна да заплати на В. С. К. от гр. И., обл. Варна съдебно-деловодни разноски от 405.11 евро.

Съдебното решение не подлежи на обжалване.

СЪДИЯ:

†††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††††�