Решение № 2191 от 02.04.2026, Софийски градски съд

РЕШЕНИЕ

№ 2191 гр. София, 02.04.2026 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

СОФИЙСКИ ГРАДСКИ СЪД, ЧЖ-II-А, в закрито заседание на втори април през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Мариана Георгиева

Членове:

Димитър Ковачев

Йоанна Н. Станева като разгледа докладваното от Мариана Георгиева Въззивно гражданско дело № 20261100502352 по описа за 2026 година

Производството е по реда на чл. 435 - 438 от ГПК.

Образувано е по жалба на “ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ“ ЕАД – длъжник по изпълнително дело № 20267880400034 по описа на частен съдебен изпълнител М . К . , с рег. № 7 8 8 по описа на КЧСИ, срещу разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 907 от 04.02.2026г., с което е оставено без уважение искането за намаляване размера на приетите за събиране разноски по изпълнението и разноските за адвокатско възнаграждение на взискателя.

Жалбоподателят поддържа доводи за неправилност на постановеното разпореждане. Излага, че съгласно разпоредбата на чл. 10, т. 2 от Наредбата № 1 от 2004г. за възнаграждения за адвокатска работа, адвокатско възнаграждение на взискателя се дължи при наличието на две кумулативни предпоставки: извършено процесуално представителство, защита и съдействие от страна на упълномощения представител по изпълнителното дело и извършване на действия с цел удовлетворяване на паричното вземане, каквито в процесния случай не били извършени. В настоящия случай освен сезиране на съдебния изпълнител с молба за образуване на изпълнително производство, в което бланкетно е посочен начинът на изпълнение, а именно налагане на запор на банкови сметки, и изпращане на покана за доброволно 1 изпълнение, не били извършвани от името и за сметка на взискателите действия, които да бъдат подведени под хипотезата на чл. 10 , т. 2 от Наредбата. Счита, че възлагането в тежест на длъжникa на разноски за бъдещи действия предвид предсказуемия развой на производството, характеризиращ се с липса на правна и фактическа сложност, е неправилно.

Поддържа, че обстоятелството, че процесуалният представител на взискателите е депозирал отговор на възражението, се явява ирелевантно за дължимостта на възнаграждение по чл. 10 , т. 2 от Наредбата, доколкото единствено компетентен да вземе отношение по повод разноските в изпълнителното производство, е съдебният изпълнител, в чиито правомощия е правото да намали претендираното адвокатско възнаграждение, в случай че същото се явява необосновано високо. На следващо място, развити са доводи, че се касае за длъжник, който е сред т.нар. „сигурни платци“, предвид обстоятелството, че собственнк на представляваното дружество е Столична община, поради което със самото сезиране на съдебния изпълнител и образуване н а производството се изчерпва процесуалната дейност на упълномощения процесуален представител на взискателя. В жалбата са изложени твърдения, че дължимите суми са били изцяло доброволно изплатени в срока за доброволно изпълнение, поради което за взискателя е отпаднала необходимостта от предприемане на каквито и да било изпълнителни действия. Наведени са съображения, че възнаграждение по чл.

10, т. 2 от НМРАВ не се дължи , а само такова по чл. 10, т. 1 от Наредбата, като в настоящия случай дори и определянето на възнаграждение за образуване на изпълнителното дело, съобразно предвидения минимален размер от 200 лева, се явява прекомерно, с оглед обема на оказаното съдействие , съпоставено с дейността по подаване на молба до съдебния изпълнител за образуване на изпълнително производство. Наведени са съображения, че върху разноските по изпълнението, представляващи приет за събиране адвокатски хонорар, не следва да се начислява такса по т. 26 от Тарифата, доколкото тези разноски не са част от предмета на издадения в полза на взискателя изпълнителен лист. С оглед изложеното е направено искане за отмяна на обжалваното разпореждане и в частта относно определения размер на пропорционалната такса.

В срока по чл. 436, ал. 3 от ГПК взискателите Ч.А.З. и М.Б.З. са подали отговор на жалбата, с който същата се оспорва. Изложени са съображения, че в действащата Наредба № 1 от 2004г. е предвидено, че за образуване на 2 изпълнително дело на адвоката на взискателя се дължи хонорар от 200 лева.

Сочи, че в случая взискателите в производството са двама, и адвокатът има право за всеки един от тях поотделно да договори адвокатско възнаграждение в размер на по 200 лева. В този смисъл поддържа, че всеки взискател е отделен субект, с конкретен интерес от събиране на дължимите вземания и поради това е допустимо договаряне с всеки от взискателите поотделно, което от своя страна води до хонорар към онзи момент от общо 400 лева само за образуване на изпълнителното производство. Освен това при образуване на изпълнителното дело не е ясно какви изпълнителни действия ще следва да се предприемат от взискателя, поради което счита, че в конкретния случай включените в повече 100 лева не се явяват прекомерно завишени.

Аргументира, че съгласно чл. 2, ал. 9 от

Наредбата е допустимо възнаграждението да бъде определено в двукратен размер, в случаите на фактическа и правна сложност. Освен подаването на молба за образуване на делото, процесуалният представител на взискателите е подал становище във връзка с възражението на длъжника относно размера на приетите за събиране разноски, както и отговор на настоящата жалба, за което също се дължи отделен хонорар. Оспорва твърдението на жалбоподателя, че сумите са били заплатени доброволно, напротив това е станало в резултат на наложения по изпълнителното дело запор. По тези съображения е направено искане за отхвърляне на подадената жалба.

В мотивите си по чл. 436, ал. 3 ГПК частният съдебен изпълнител заявява становище за неоснователност на жалбата по подробно изложени съображения.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Изпълнително дело № 20267880400034 по описа на частен съдебен изпълнител М.К., с рег. № 788 по описа на КЧСИ, е образувано въз основа на молба от Ч.А.З. и М.Б.З. от 23.01.2026г. срещу „ТОПЛОФИКАЦИЯ СОФИЯ” ЕАД, за принудително събиране на присъдената по гр.д. № 12674/2018г. по описа на СРС, ГО, 161 състав в полза на взискателите суми, както следва: 920 лева разноски по делото и 798, 10 лева разноски във въззивното производство.

Молбата е депозирана лично от взискателите, като към същата е представено пълномощно за процесуално представителство и договор за правна защита и 3 съдействие, удостоверяващ заплащането на уговореното в полза на адв.

Сапунджиева адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева. Направено е искане за образуване на изпълнително производство за събиране на присъдените суми, ведно с дължимия адвокатски хонорар, както и за налагане на запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки.

По делото е изготвена, изпратена и получена от длъжника на 26.01.2026г. покана за доброволно изпълнение на вземане в общ размер на 1 247, 51 евро, от които 878, 45 евро присъдени с изпълнителния лист разноски, 153, 39 евро разноски по изпълнителното дело за адвокатско възнаграждение и 215, 67 евро такси по ТТРЗЧСИ, включително 111, 33 евро с ДДС – такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

Органът по принудително изпълнение е наложил запор върху вземанията на длъжника по банкови сметки, като е изпратил на 26.01.2026г. запорно съибщение до „ОБЩИНСКА БАНКА“ АД. В изпълнение на наложения запор третото задължено лице е превело по сметка на съдебния изпълнител на 27.01.2026г. целият размер на вземането от общо 1 247, 51 евро.

На 29.01.2026г. по делото е постъпило възражение от длъжника за намаляване размера на приетите за събиране в полза на взискателя разноски за адвокатско възнаграждение по съображения, че същото е незаконосъобразно начислено и надвишава посочения в чл. 10, т. 1 от Наредбата минимален размер за образуване на изпълнителното дело. Направено е искане за намаляване на същото до размер на сумата от 102, 26 евро, както и за намаляване на начислената пропорционална такса по т. 26 от ТТРЗЧСИ.

С разпореждане, обективирано в съобщение с изх. № 907/04.02.2026г., получено от длъжника на 05.02.2026г., съдебният изпълнител е отхвърлил възражението.

Софийският градски съд, след като взе предвид доводите на страните и прецени данните по делото, намира следното:

Жалбата е депозирана от легитимирано лице, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния двуседмичен срок за това по чл. 436, ал. 1 ГПК, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е основателна.

Разпоредбата на чл. 78, ал. 5 ГПК предвижда, че при прекомерност на заплатеното от страната възнаграждение за адвокат, съдът може да присъди 4 по-нисък размер на разноските в тази им част, но не по-малко от минимално определения размер съобразно чл. 36 от Закона за адвокатурата.

По процесното изпълнително дело се претендира присъждане на адвокатско възнаграждение в размер на 300 лева /равняващи се на 153, 39 евро/ за процесуално представителство в производството.

В конкретния случай се установява, че в рамките на изпълнителното производство взискателят е подал молба за образуване на изпълнителното дело, с която е поискал налагане на запор върху вземания на длъжника по банкови сметки. Запорът е наложен на 26.01.2026г. и изпълнен от третото задължено лице на същата дата /т.е. в срока за доброволно изпълнение/, като сумата, предмет на принудително изпълнение, е преведена по сметка на съдебния изпълнител.

Настоящият съдебен състав приема, че посочването на начин на изпълнение в молбата за образуване на изпълнителното дело, представлява задължителен реквизит на същата – чл. 426, ал. 2 от ГПК, като непосочването на начин на изпълнението представлява нередовност на молбата и е основание за прилагане на последиците по чл. 129 от ГПК. Следователно за посочването на изпълнителен способ в молбата за образуване на изпълнително дело, респективно в допълнителна молба, подадена в срока за доброволно изпълнение, не се дължи отделно адвокатско възнаграждение от това, дължимо за образуването на изпълнителното дело, ако след изтичане на срока за доброволно изпълнение не е било необходимо да се извършват действия по принудително събиране на дълга. Обстоятелството, че в случая длъжникът не е платил в срока за доброволно изпълнение, а дължимите суми са преведени въз основа на реализиран запор върху вземанията му по банкови сметки, не обуславя извод, че в полза на взискателя се дължи адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на вземанията. И това е така, тъй като третото задължено лице е изпълнило запора, преди да е изтекъл срокът на длъжника за доброволно изпълнение, поради което доброволното плащане от страна на самия длъжник е станало безпредметно, т.е. длъжникът е бил лишен от възможността да заплати в срока за доброволно изпълнение.

Поради това в случая развитието на изпълнителното производство може да се приравни на случаите, в които длъжникът е изпълнил доброволно в срока за доброволно изпълнение. Ето защо няма основание в негова тежест да се 5 възлагат разноски за адвокатско възнаграждение за извършване на действия с цел удовлетворяване на парични вземания, доколкото предприемането на такива в срока за доброволно изпълнение не е било нужно. Длъжникът следва да отговаря единствено за разноски, които са в причинна връзка с поведението му, а не и за разноски, направени от взискателя без необходимост. Няма основание да се присъждат разноски за възнаграждение за представителството във връзка с извършване на изпълнителни действия, каквито не са извършвани, а и с оглед плащането няма да бъдат извършвани. В случая по делото не са извършвани изпълнителни действия, освен изпращането на запорно съобщение едновременно с поканата за доброволно изпълнение, което действие е довело до събиране на сумата, но доколкото това е станало в срока за доброволно изпълнение, това плащане следва да се третира като равнозначно на доброволното по изложените по-горе съображения.

Действително, взискателят при сключване на договора за правна защита и съдействие не би могъл да знае кога и чрез какъв способ /принудителен или чрез доброволно плащане/ ще бъде удовлетворено вземането, както и дали това ще стане преди или след изтичане на срока за доброволно изпълнение.