Решение № 1290 от 11.12.2023, Районен съд - Перник

РЕШЕНИЕ

№ 1290 гр. П. 11.12.2023 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – П. II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на двадесет и втори ноември през две хиляди двадесет и трета година в следния състав:

Председател: Симона Пл. Кирилова при участието на секретаря ЕМИЛ Н. КРЪСТЕВ като разгледа докладваното от Симона Пл. Кирилова Гражданско дело № 20221720101858 по описа за 2022 година

Производството е по реда на чл. 341 ГПК – първа фаза по допускане на делба.

Образувано е по искова молба на В. Р. В. срещу К. К. К. по чл. 34, ал. 1 ЗС.

В исковата молба и уточнението се твърди, че страните са бивши съпрузи, които по време на брака придобили в режим на бездялова СИО правото на собственост върху незастроен поземлен имот с идентификатор ***** с площ 500 кв.м., подробно описан в исковата молба. След като на **** било издадено разрешение за строеж, съпрузите започнали изграждането на жилищна сграда в поземления имот, завършена на етаж „груб строеж“ преди прекратяване на брака. Поддържа се, че общи на съпрузите били 10% от вложените в строежа финансови средства (за направата на изкоп, арматура и бетон), а останалите 90% – лични средства на ищеца. Изложени са твърдения, че произходът на личните средства е дарение от родителите на ищеца на обща стойност 89000 лв. (60000 лв. след като родителите продали собствения си апартамент на сочената стойност, 2000 лв. на 16.07.2019 г., 16000 лв. на 04.03.2021 г. и 11000 лв. на 05.03.2022 г.), които ищецът изцяло вложил в изграждането на сградата, а след фактическата раздяла между страните продължил да влага лични средства при изграждане на постройката.

Изложени са съображения, че с прекратяването на брачната връзка е прекратена и бездяловата СИО, като същата се е преобразувала в обикновена дялова съсобственост при равни квоти по отношение поземления имот (по ½ ид.ч. за всеки), както и по отношение на 1/10 ид.ч. от сградата (по 1/20 ид.ч. за всеки), съобразно поддържаната трансформация на лични средства, послужили за изграждането й, като останалите 9/10 ид.ч. (или 18/20 ид.ч.) са изключителна собственост на ищеца.

При изложените твърдения се иска допускане на делба на поземления имот при равни квоти по ½ ид.ч., както и делба на сградата, изградена на етап груб „груб строеж“, при квоти 1/20 ид.ч. за ответницата и на 19/20 ид.ч. за ищеца.

Ответната страна е депозирала писмен отговор в законоустановения срок, с който моли процесните имоти да бъдат допуснати до делба. Не оспорва прекратяването на брачната връзка и съществуването на обикновена съсобственост между страните по 1 отношение на имуществото, но изразява становище, че делба следва да бъде допусната при равни квоти по ½ ид.ч. за всеки от съделителите. По същество се оспорва заявеното от ищеца за трансформация на лични средства за изграждането на сградата, както и моментът на изграждане на етап „груб строеж“ с доводи, че първият етаж на сградата е бил изграден и обзаведен в цялост, след като на 05.06.2020 г. майка й дарила сумата от 5000 евро, вложена в къщата. Твърди се, че в изграждането на постройката ответницата вложила свои лични средства – получени от: 1/ трудово възнаграждение, 2/ от договор за потребителски кредит от 17.03.2017 г. (в размер на 41400 лв., предоставени от ответницата на ищеца и вложени изцяло в сградата, рефинансиран с втори потребителски кредит от 17.03.2021 г. в размер на 26125 лв. – и двата кредита, обслужвани изцяло само от ответницата чрез трудово възнаграждение), както и от 3/ парични средства, дарени от родителите й в периода от м.

07.2013 г. до м. 06.2020 г. на обща стойност 14040 евро /27489,85 лв./. Изложени са твърдения за реализираните от нея доходи и по-голям принос на ответницата в периода 2017-2021 г., както и за лисата на доходи от ищеца от трудова дейност за посочения период.

Поддържа се, че апартаментът, който родителите на ищеца продали, бил обитавано от страните семейно жилище в периода 2010-2017 г., в който съпрузите извършили множество подобрения и обзавеждане, което в крайна увеличило продажната му цена, съгласно уговорката с купувача.

Съдът, като съобрази доводите на страните и събраните по делото относими доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК и чл. 12 ГПК, намира за установено следното от фактическа и правна страна:

Районен съд Перник е сезиран с конститутивен иск с правна квалификация чл. 34, ал.

1 ЗС за допускане до делба на поземлен имот и сграда, с въведено възражение по чл. 23, ал.

2 СК за частична трансформация на лични средства на ищеца при изграждане на сградата.

Съгласно разпоредбата на чл. 344, ал. 1 ГПК в решението, с което се допуска делбата, съдът се произнася по въпросите между кои лица и за кои имоти ще се извърши тя, както и каква е частта на всеки от съделителите. Следователно, предмет на доказване в тази фаза на делбения процес са съществуването и основанието за възникване на съсобствеността, страните и обектите на делбата, като установява-нето на тези правнорелевантни обстоятелства е в доказателствена тежест на съделителя, предявил иска.

Индивидуализацията на имотите, предмет на делбата, следва от приетите по делото нотариален акт от 16.01.2015 г., скица на поземления имот, разрешение за строеж на жилищна сграда № ***/****, издадено в полза на В. Р. В., протокол за откриване на строителна площадка от 21.09.2017 г., актове за приемане на извършените СМР по нива и елементи на строителната конструкция, съответно от 25.09.2017 г., 26.10.2017 г., 08.11.2017 г., 26.04.2018 г., 02.07.2018 г., 07.08.2018 г., 26.08.2018 г., 30.11.2017 г., акт за приемане на конструкцията от 23.01.2019 г. и СТЕ.

В настоящия случай не се спори, а доказателствата се установява, че страните са бивши съпрузи, бракът между които е прекратен с влязло в сила съдебно решение на 26.10.2021 г.; че фактическата раздяла помежду им е настъпила на 12.01.2021 г., както и че по време на брака са придобили в режим на СИО поземлен имот с идентификатор *****, респ. че след снабдяване с разрешение за строеж на **** започнали изграждането на двуетажна жилищна сграда в същия поземлен имот. От нотариален акт за покупко-продажба от 16.01.2015 г. се установява, че на посочената дата П.И.К. е продала на В. Р. В. незастроен поземлен имот *****, подробно описан в исковата молба. Не се спори между страните, че сочената възмездна сделка е извършена по време, в което страните са се намирали в граждански брак, поради което и с оглед нормата на чл. 21, ал. 1 СК поземленият имот е придобит в режим на съпружеска имуществена общност. СИО върху поземления имот е прекратена с прекратяване на брака, като се е трансформирала в обикновена дялова съсобственост при равни квоти – по ½ ид.ч., върху поземления имот за всеки от бившите съпрузи, което е и безспорно между страните.

Спорно по делото е обстоятелството 1/ към кой момент е завършен грубият строеж на построената в имота сграда, респ. при какъв режим е придобита същата, с оглед момента прекратяване на брачната връзка, както и 2/ размера на делбените квоти, при наличие на възражение от ищеца за частична трансформация на лични средства при изграждането й.

2

Построеното, като нов обект на правото на собственост , възниква от момента на изграждане на сградата в груб вид – „карабина“, в която насока съществува и установена от съдилищата практика, изразена включително и в ТР № 1/2011 г. от 4.05.2012 г. ОСГК на ВКС. Изграждането в „груб строеж“ и в резултат на това възникването на сградата като обект на собственост е от значение за придобиване на вещни права върху нея, като обектът на собственост възниква с изпълнение на ограждащите стени и покрива, без или в различна степен на изпълнение на довършителните работи, с оглед легалната дефиниция за „груб строеж“, дадена в § 1, т. 46 ДР на ЗУТ.

От СТЕ, кредитирана като изготвена компетентно и задълбочено, обсъдена в контекста на издадените актове за приемане на строителна конструкция се установява, че сградата е изпълнена до етап „груб строеж“, съгласно протокол от 23.01.2019 г., Акт 14, за приемане на стоманенобетонната конструкция, но липсват данни кога конкретно са изградени покривът, тухлените стени, дограмата и вратите. От обсъдените писмени доказателства наред със събраните гласни доказателства, в частност – разпитите на свид.

Е.П., Е.Е. и Р.Р. (всеки от които е участвал под някаква форма при изпълнението на СМР – чрез съвети, консултации или чрез личен труд ), се установява, че част от СМР били извършени от наети работници (изливане на основи, кофраж със зидарията, първа плоча, втора плоча), а в междинните етапи голяма част от СМР били изпълнени лично от ищеца и баща му (свид. Р.Р. ) – вертикална арматура и колони, надзид – тухли и зидане над втория етаж до покрива, покрив, насипи, дренаж, пътеки, зидария между плочите, закупуване на всички материали, подово отопление, ел. и ВиК инсталации, гипсокартон, окачен таван, мазилка, плочки и теракот. Изяснява се, че на междинните етапи множество СМР били извършвани лично от ищеца и баща му по комплексни причини – неразбирателства с отделните бригади майстори по изпълнението на проекта и по финансови въпроси, допълнително последващо оскъпяване на поръчката в сравнение с обявената от фирмите начална цена, забава на работниците, сезонни трудности при работа в зимно време, бързо изчерпване на първоначално предвидените средства (спестени от семейството преди началото на строежа, както и с произход заем, изтеглен на името на ответницата ), което наложило продажбата на апартамент на родителите на ищеца, в който младото семейство живеело, спестяване на финанси чрез влагане на личен труд, вместо заплащане на майстори.

От обсъдените гласни доказателства, подкрепени и от свидетелите, доведени от ответната страна, еднопосочно се установява, че всички изброени дейности, вкл. изгражданe на покрив, тухлени стени, дограма и врати (за което вещото лице по СТЕ е изяснило, че от документите липсват конкретни данни за момента на изпълнение), на практика са били осъществени преди края на 2020 г. , а към м. 01.2021 г. долният етаж на къщата е бил почти готов за живеене. Свидетелите безпротиворечиво изясняват, че след м. 12.2020 г. не са били извършвани значителни СМР по обекта, а единствено дребни поправки при нужда (напр. залепване гредите на покрива със силикон след теч – свид. Р., л. 266, „нещо по двора и изолацията“ – свид. Е., л. 265), като всички сочат, че състоянието, в което къщата се е намирала към декември 2020 г., е същото, каквото е и към момента на приключване на съдебното дирене, с изключение евентуално на дребни козметични поправки, за каквито свидетелите като цяло не могат да конкретизират точно и не са сигурни (св. Р., л. 266, св. П., л. 263-264, св. Е. – л. 265, св. С. – л. 266-267, св. К., л. 267).

Свидетелите съвкупно изясняват, че датите на спиране на строежа и на фактическата раздяла между страните са били близки хронологично, като свид. Р. изрично подчертава, че двамата с ищеца спрели работа по къщата, когато се разбрало, че отношенията между ищеца и ответницата са влошени и че вече не се разбират, тъй като „нямало смисъл“ да се продължава с ремонта. Свид. Р. споделя, че извършал всички СМР със съзнанието, че ищецът и ответницата са семейство и с радост им помагал винаги при възможност.

При тези данни, събрани от СТЕ и строителната документация, наред с гласните доказателства, кредитирани от съда като логични и взаимно допълващи се, обсъдени в контекста на легалната дефиниция, дадена в § 1, т. 46 ДР на ЗУТ, съдът възприема доказателствения извод, че процесната сграда е била построена на етап „груб строеж“ найкъсно през м. 12.2020 г., т.е. преди фактическата раздяла на страните и преди прекратяване на брака.

Съгласно чл. 92 ЗС собственикът на земята е собственик и на постройките и 3 насажденията върху нея, освен ако е установено друго. С т. 4 от ППВС № 5/1972 г. е прието, че сградата, построена по време на брака върху земя, индивидуална собственост на единия съпруг, представлява съпружеска имуществена общност и принадлежи общо на двамата съпрузи. Този извод е мотивиран с императивната разпоредба на чл. 13, ал. 1 от СК от 1968 г., аналогична на разпоредбата на чл. 19, ал. 1 от СК от 1985 г. и чл. 21, ал. 1 от сега действащия СК от 2009 г., съгласно която придобитите от съпрузите през време на брака недвижими и движими вещи и права върху вещи принадлежат общо на двамата съпрузи, независимо на чие име са придобити, като в ППВС е посочено, че тази разпоредба представлява „друг начин, определен в закона“ по смисъла на чл. 55 ЗС за придобиване или учредяване на вещни права върху чужда вещ, и установява „друго“ по смисъла на чл. 92 ЗС относно собствеността на създаденото приращение по време на брака.