Решение № 861 от 27.02.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 861 гр. Пловдив, 27.02.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, II ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на осемнадесети януари през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Диляна В. Славова при участието на секретаря Десислава В. Кръстева като разгледа докладваното от Диляна В. Славова Гражданско дело № 20235330106030 по описа за 2023 година

Съдът е сезиран с искова молба от Р. А. Б. с ЕГН: ********** с адрес в с. М. Ч., ул.

„М." № * против „Сити Кеш“ ООД с ЕИК: 202531869, с която е предявен иск с правно основание чл. 124, ал.1 ГПК за признаване за установено в отношенията между страните, че клаузата на чл. 11, ал. 1 от договор за потребителски кредит № **** от *** г. към искане №***/**** г., сключен между страните, предвиждаща заплащане на неустойка в размер на 1228.20 /хиляда двеста двадесет и осем лева и двадесет стотинки/ е нищожна поради противоречие с добрите нрави, заобикаляща разпоредбата на чл.19, ал.4 ЗПК, и поради неспазване на изискванията на чл.11, ал.1, т.9 и т.10 ЗПК.

Предявени са и насрещни осъдителни искове с правно основание чл. 240 чл. вр. 79 и чл. 86 предложение първо ЗЗД от „Сити Кеш“ с ЕИК:202531869, със седалище и адрес на управление в гр. София, ул.“Славянска“ № 29 против Р. А. Б. с ЕГН: ********** с адр ес в с.

М. Ч., ул. „М.“ № * за осъждане на същата да заплати на ищеца по насрещния иск следните суми по договор потребителски кредит № ***/**** г. - 735,61 лв. /седемстотин тридесет и пет лева и шестдесет и една стотинки/ - непогасен остатък от главница по непадежирали вноски от №5 до №10 обявени за предсрочно изискуеми; 142,10 лева /сто четиридесет и два лева и десет стотинки/ - непогасен остатък от главницата по падежирали вноски за периода от 10.04.2023 – 08.06.2023г.; 110,13 лева /сто и десет лева и тринадесет стотинки/ непогасена възнаградителна лихва по същия договор за периода 10.04.2023г. - 08.06.2023г., ведно със законна лихва върху главницата от датата на депозиране на настоящия иск до датата на окончателното й заплащане.

В исковата молба се твърди, че страните по делото са сключили договор за кредит от 06.02.2023 г., по силата на който на ищеца била предоставена в заем сумата в размер на 1100 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 % и ГПР 47,98 %. Била постигната договореност съобразно чл.5 от договора, че задължението следва да бъде 1 обезпечено с поне едно от следните обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно описани в исковата молба, изисквания. В чл. 11 от договора било предвидено, че при неизпълнение на задължението за представяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 1228,20 лева - разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора.

Посочената клауза, според ищеца, заобикаляла закона и накърнявала правота на другата страна по облигационното задължение. Същата не била включена и в ГПР, по който начин се целяло заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал.4 ЗПК. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК „Сити Кеш“ ООД, е предявил срещу Р. А. Б. насрещна искова молба.

Ищецът по насрещния иск твърди, че на 06.02.2023г. страните сключили договор за заем. Процесния договор бил за сумата от 1100 лв., брой на вноските 10, вид на вноските месечни, ГПР - 47.98 %, ГЛП 40.05%. Заемната сума била получена от кредитополучателя в брой. Посочва се, че съгласно чл. 6, ал. 3 от договора за паричен заем, кредиторът можел да направи кредита предсрочно изискуем, в случай на забава или неизпълнение на задължението по договора от страна на кредитополучателя. В конкретния случай, кредитополучателя бил в пълно неизпълнение на вноска № 2 с падеж 10.04.2023г., вноска № 3 с падеж 08.05.2023г. и вноска № 4 с падеж 08.06.2023г., като с оглед на уговореното в чл.

6, ал. 3 от договора, считано от 10.04.2023г. за ищеца възникнало право да го обяви за предсрочно изискуем. С настоящия насрещен иск, ищецът по същия прави изявление до ответника в качеството му на кредитополучател, че счита процесния кредит за предсрочно изискуем. Също така с насрещната искова молба обявява за предсрочно изискуем непадежиралия остатък от задължението по процесния договор за вноски №5, №6, №7, №8, №9 и №10 с падеж 08.12.2023г. Прави уточнение, че към момента на предявяване на насрещната искова молба размерът на възнаградителната лихва е 110.13 за периода 10.04.2023г. – 08.06.2023г. и същата не е заплатена от потребителя Твърди че вземането за неустойка не е предмет на насрещния иск. Претендира разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил отговор от ответника по насрещния иск, с който се оспорва иска, счита същия за неоснователен.

Възразява срещу дължимостга на посочените в исковата молба суми. Счита, че Договор за кредит е нищожен поради противоречие с добрите нрави /чл. 26, ал. I, предл. 3 от ЗЗД/ и поради това, че е сключен при неспазване на нормите на чл. 11, т. 9 и т. 10 от ЗПК във вр. с чл. 22 от ЗПК, с произтичащите от това последици по чл.23 от ЗПК, а именно потребителят дължи връщане само на чистата стойност на паричния заем, но не дължи лихва и други разходи по заема. Сочи, че е налице е заобикаляне на разпоредбата на чл. 19, ал. 4 от ЗГ1К, като с уговорката да се заплаща неустойка и такса експресно разглеждане се нарушава изискването ГПР да бъде по - висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена на ПМС № 426/14г. Възразява, че са нищожни като противоречащи на добрите нрави и като неравноправни по смисъла на чл.

143, т. 19 от ЗПК клаузите от договора за заем, в които било посочено, че годишният процент на разходите е в размер на 47.98%, а действителният ГПР бил в различен размер от посочения, с което потребителят е бил въведен в заблуждение относно стойностга на разходите, които ще прави по обслужването на заема. Моли за отхвърлян на насрещния иск като неоснователен и недоказан, като счита, че до момента на преустановяване на плащанията от ответникът, кредиторът е надвземал неправомерно възнаградителна лихва в размер на 110.13лева, която е получавал без основание. Поради което, предявявава при 2 условията на евентуалност възражение за прихващане: ако съда счете предявения иск за главница в размер на 877,71 лева за основателен, то на основание чл. 103, ал. 2 от ЗЗД предявява възражение за прихващане между главницата по кредита със сумата от 110,13лева, представляваща получена от ответното дружество без правно основание от ищеца въз основа на нищожни договорни клаузи от договора за паричен заем. Претендира разноски по насрещния иск.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от страните доводи, намира за установено от фактическа страна следното:

Страните не спорят, а и от приетите по делото писмени доказателства се установява, че са сключили на **** г. Договор за кредит № ****, по силата на който на ищеца е предоставена в заем сумата в размер на 1100 лева при фиксиран лихвен процент в размер на 40,05 %, ГПР 47,98 %. Няма спор и относно факта, че ищцата е извършила едно плащане по договора на 19.04.2023г. в размер на 259 лева.

По делото са приети като писмени доказателства: Договор за потребителски кредит № *** от **** г., ведно с погасителен план към него и пълномощни.

От приетото по делото заключение на съдебно-счетоводната експертиза, извършена от в. л. Д. С. се установява следното:

Непогасеният остатък на главницата и лихвата по Договор за паричен заем № ***/**** г. е както следва: 877,71 лева-главница, 110,13 лева лихва. Общия размер на задължението възлиза на 987,84 лева.

Непогасения остатък, формиран като чиста стойност на кредита по процесния договор е в размер на 877,71 лева, получена в резултат на приспадане на вноската за главница в размер на 222,29, извършена на 19.04.2023г.

Съдът кредитира заключението на съдебно-счетоводната експертиза, като обективно и компетентно изготвено, с необходимия опит и знания в областта на вещото лице, допринасящо за изясняване на релевантните за спора факти и обстоятелства и неоспорено от страните.

При така установената фактическа обстановка, от правна страна съдът намира следното:

В срока по чл. 131 от ГПК ответното дружество не е подало отговор по предявения главен иск, макар в същия срок да е подал насрещен иск за незаплатения остатък от главницата и законната лихва по договора. В същия изрично посочва, че не претендира заплащане на неустойка, с което на практика не оспорва нейната недължимост.

Установява се от приетите по делото доказателства, че в чл. 5 от сключения между страните договор за потребителски кредит е предвидено, че задължението следва да бъде обезпечено с поне едно обезпечения: банкова гаранция или поръчителство на поне две физически лица, които следва да отговарят на многобройни, подробно описани изисквания.

В чл. 11 от договора е предвидено, че при неизпълнение на задължението за предоставяне на обезпечение, кредитополучателят следва да заплати неустойка в размер на 1228,20 лева разсрочено, заедно с погасителната вноска по договора.

Съдът приема, че е нарушен чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК, тъй като годишният процент на разходите не отразява вярно разходите по кредита. Разпоредбата сочи, че договорът трябва да съдържа годишния процент на разходите по кредита и общата сума, дължима от потребителя, изчислени към момента на сключване на договора за кредит, като се посочат взетите предвид допускания, използвани при изчисляване на годишния процент на разходите по определения в приложение № 1 начин. В контекста на дадената дефиниция в § 1, т. 2 от ЗПК, че – „Обща сума, дължима от потребителя“ е сборът от общия размер на кредита и общите разходи по кредита на потребителя, които пък представляват всички 3 разходи по кредита, включително лихви, комисиони, такси, възнаграждение за кредитни посредници и всички други видове разходи, пряко свързани с договора за потребителски кредит, които са известни на кредитора и които потребителят трябва да заплати, включително разходите за допълнителни услуги, свързани с договора за кредит, и поспециално застрахователните премии в случаите, когато сключването на договора за услуга е задължително условие за получаване на кредита, или в случаите, когато предоставянето на кредита е в резултат на прилагането на търговски клаузи и условия. В договора за потребителски кредит, е посочено, че размерът на ГПР е 47,98%, в който размер обаче е включена само главницата и лихвата, като не са включени допълнителните плащания, които потребителят ще понесе заради уговорката в чл. 5 от договора, предвиждаща неустойка при непредставяне на обезпечение. Следва да се посочи, че задължението за обезпечаване на главното задължение по договора, има вторичен характер и неизпълнението му не рефлектира пряко върху същинското задължение за погасяване на договора за паричен заем, съобразно договореното. Непредставянето на обезпечението самостоятелно не води до някакви вреди за кредитора, такива биха възникнали чак при неизпълнение на задължението и невъзможност за удовлетворяване от имуществото на кредитополучателя. Този риск следва да се съобрази от кредитора към момента на сключването на договора и да намери отражение при вземането на решението за отпускането на заема и параметрите, при които да стане това. Вместо това предварително е уговорена неустойка, която от самото начало е разсрочена и включена в месечните погасителни вноски, без да може да компенсира повишения риск. По този начин, неустойката реално увеличава печалбата на кредитора, защото при плащането на всички задължения се получава едно допълнително възнаграждение. Ето защо посочения в договора годишен процент на разходите от 47,98 % не отговаря на действителния такъв, като в него следва да се включи и сумата за неустойка и така размерът на годишния процент на разходите, реално би надвишил значително законоустановения размер на ГПР, посочен в разпоредбата на чл. 19, ал. 4 ЗПК, според който – „Годишният процент на разходите не може да бъде по-висок от пет пъти размера на законната лихва по просрочени задължения в левове и във валута, определена с постановление на Министерския съвет на Република България“, което от своя страна не отговаря на изискването за добросъвестност между страните и води до значително неравновесие между правата и задълженията на търговеца/доставчика и потребителя.