Решение № 1544 от 27.01.2026, Софийски районен съд
- Съд
- Софийски районен съд
- Дело
- Гражданско дело 68368/2024
- Вид
- Решение № 1544
- Подписан
- 27.01.2026
- Състав
- МИХАИЛ ДРАГОМИРОВ ДРАГНЕВ
Цитирани разпоредби
- чл. 235, ал. 2 · Граждански процесуален кодекс
- чл.410 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 422, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 78, ал. 6 · Граждански процесуален кодекс
- чл. 139, ал. 1 · Закон за енергетиката
- чл.142, ал.2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал. 2 · Закон за енергетиката
- чл. 150, ал.3 · Закон за енергетиката
- чл.153 ал.1 · Закон за енергетиката
- чл.111, б."в" · Закон за задълженията и договорите
- чл. 79 · Закон за задълженията и договорите
- чл.79 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84 ал. 1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 84, ал. 2 · Закон за задълженията и договорите
- чл.86 ал.1 · Закон за задълженията и договорите
- чл. 25 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 27 · Наредба за заплащането на правната помощ
- чл. 318, ал. 2 · Търговски закон
РЕШЕНИЕ
№ 1544 гр. София, 27.01.2026 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
..., 57 СЪСТАВ, в публично заседание на трети октомври през две хиляди двадесет и пета година в следния състав:
Председател: М. ДР. ДРАГНЕВ при участието на секретаря ВЕСЕЛА М. МАРИНОВА като разгледа докладваното от М. ДР. ДРАГНЕВ Гражданско дело № 20241110168368 по описа за 2024 година
С исковата молба ищецът “...” АД е предявил кумулативно обективно и субективно съединени установителни искове по реда на чл. 422 от ГПК, както следва:
По отношение на М. Я. Е.-Л.:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 1 412,61 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., аб. № 37527 за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.05.2024г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 141,09 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 1 412,61 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 09.04.2024г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 44,64 лв. – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.05.2024г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 9,40 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 44,64 лв. за периода 16.07.2021г. – 09.04.2024г.;
По отношение на М. Я. Е.:
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД за сумата от 470,87 лв. - представляваща стойността на незаплатена доставена и използвана топлинна енергия за топлоснабден обект, находящ се в гр. ..., аб. № 37527 за периода от 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 1
15.05.2024г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 47,03 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение върху главницата от 470,87 лв. в размер на законната лихва за периода 15.09.2022г. – 09.04.2024г.;
-с правно основание чл. 79 от ЗЗД и за сумата от 14,88 лв. – представляваща възнаграждение за извършвано дялово разпределение в етажна собственост, където се намира топлоснабден имот – в гр. ... за периода 01.05.2021г. – 30.04.2023г., ведно със законната лихва от 15.05.2024г. до окончателното изплащане;
-с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД за сумата от 3,13 лв. – представляваща обезщетение за забавено изпълнение в размер на законната лихва върху главницата от 14,88 лв. за периода 16.07.2021г. – 09.04.2024г.;
Ищецът твърди, че страните се намират в облигационно правоотношение относно продажба и доставка на топлинна енергия за имот в гр. ..., тъй като ответниците се явяват потребители на топлинна енергия за процесния период, съответно са легитимирани да отговарят за задължението да заплащат цената на доставена топлинна енергия в срока съгласно общите условия.
В законоустановения срок не са депозирани отговори от ответниците. В подадените в заповедното производство възражения, длъжниците са оспорили вземанията по основание, както и наличието на облигационна връзка. Въвели са възражения за давност.
Съдът, като съобрази събраните писмени доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, съгласно правилата на чл. 235, ал. 2 ГПК, намира за установено следното:
Относно иска с правно основание чл.79 ал.1 от ЗЗД.
Следва да се установи обстоятелството дали между ответниците и “...” АД съществува облигационна връзка, по силата на която да имат качеството на потребители и да носят отговорност за заплащане на цената на потребената топлинна енергия в имота.
Според разпоредбата на чл.153 ал.1 от ЗЕ всички собственици и титуляри на вещно право на ползване в сграда - етажна собственост, присъединени към абонатна станция или към нейно самостоятелно отклонение, са потребители на топлинна енергия, а тъй като по делото е безспорно, че няма заявление от етажната собственост за прекратяване на топлоснабдяването, то съгласно ал.3, потребителите в сграда - етажна собственост, които прекратят топлоподаването към отоплителните тела в имотите си, остават потребители на топлинната енергия, отдадена от сградната инсталация и от отоплителните тела в общите части на сградата, какъвто е и настоящия случай. Съгласно §1, чл. 42 от ЗЕ /отм./, потребител на топлинна енергия е физическо лице - собственик или ползвател на имот, което ползва електрическа или топлинна енергия с топлоносител гореща вода или пара за 2 отопление, климатизация и горещо водоснабдяване, или природен газ за домакинството си.
Така и съгласно ТР № 2 от 17.05.2018г. по тълкувателно дело № 2/2017 г. ОСГК Собствениците, респективно бившите съпрузи като съсобственици, или титулярите на ограниченото вещно право на ползване върху топлоснабдения имот, дължат цената на доставената топлинна енергия за битови нужди съгласно разпоредбите на Закона за енергетиката.
С Нотариален акт от 26.10.1995г. Нена Петкова е дарила на М. Я. Е. ½ ид.ч. от имот с адрес: в гр. ....
С Нотариален акт от 26.10.1995г. Нена Петкова е дарила на Виолетка Панайотова Георгиева ½ ид.ч. от имот с адрес: в гр. ....
След смъртта си Виолетка Панайотова Георгиева е оставила своята ½ ид.ч. на наследниците си, видно от удостоверение за наследници - М. Я. Е. и М. Я. Е., всеки придобил по ¼ ид. от имота.
С оглед горното следва да се приеме, че собственик на ¾ ид.ч. от имота е М. Я. Е., а на ¼ ид.ч. е М. Я. Е., при каквито части същите биват и потребители на топлинна енергия за процесния период.
С публикуване от топлопреносното предприятие на одобрените от ДКЕВР общи условия най-малко в един централен и в един местен всекидневник в градовете с битово топлоснабдяване, като общите условия влизат в сила 30 дни след първото им публикуване /в случая за процесния период това са Общите условия от 2014г. в сила от 2016г., приложими след 01.07.2016г. без да е необходимо изрично писмено приемане от потребителите – арг. чл.
150, ал. 2 ЗЕ /чл.106а ал.2 от ЗЕЕЕ – отм./ т.е. договора за продажба се счита за сключен с конклудентни действия, като няма доказателства ответникът да е направил предложения за промени в общите условия, поради което и същите го обвързват. Това е изрично предвидено от закона изключение от общия режим за сключване на сделки при общи условия – /чл.16 от ЗЗД/. Правното действие на сключения договор за продажба попада под приложното поле на ЗЗД, тъй като учреденото от него договорно правоотношение е възникнало между търговец и физическо лице и за тях следва да се прилагат нормативните правила, уредени в ЗЗД – арг. чл. 318, ал. 2 ТЗ. Този договор не е търговска сделка, тъй като негов предмет представлява вещ за лично потребление (топлинна енергия – арг. чл. 110, ал. 2 ЗС) и купувачът е физическо лице.
Следователно между страните са възникнали действителни договорни правоотношения за продажба на топлинна енергия за битови нужди, като съдържанието на този договор е уредено в представените общи условия, утвърдени от КЕВР, които обвързват ответникът дори и без да ги е приел изрично - чл. 150, ал.2, изр.2 ЗЕ и доколкото не се твърди и установява изключението по чл. 150, ал.3 ЗЕ.
Според клаузите на тези Общи условия /идентични са разпоредбите във всички редакции на Общите условия/ се установява, че страните са се уговорили потребителят да заплаща установената цена за доставеното му количество топлоенергия след доставката на 3 тази стока, като месечно определената покупна цена следва да се заплати по един от следните начини: 1) на 11 равни месечни вноски и една 12-та изравнителна сметка; 2) на месечни вноски, определени по прогнозна консумация за имотите и сградата и една изравнителна вноска и 3) по реална месечна консумация чл.31 т.2 от ОУ от 2016г.
Следователно, независимо от уговорения начин на заплащане на покупната цена потребителят-купувач е длъжен да заплати цената на доставената топлинна енергия.
Задължение за ищеца като продавач на топлинна енергия е да достави необходимото количество топлинна енергия до абонатната станция в съответната етажна собственост.
Оттук отоплението на помещенията, респ. доставянето на БГВ до отделните потребители се извършва чрез сградната инсталация, която се състои от вътрешна отоплителна инсталация и от инсталация за подаване на гореща вода. Сградната инсталация, според чл.140, ал.3 от ЗЕ, като съвкупност от топлопроводи и съоръжения за разпределяне и доставяне на топлинна енергия от абонатната станция до имотите на потребителите, включително главните хоризонтални и вертикални разпределителни линии (§ 1, т.4 от ДР на Наредба №2 за топлоснабдяването, съответно §1, т.3 от ДР към Наредба №16-334 за топлоснабдяването) е обща етажна собственост.
Съгласно разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от ЗЕ разпределението на топлинната енергия в сграда – етажна собственост, се извършва по система за дялово разпределение, регламентирана за процесния период в ЗЕ /чл.139 – чл.148/ и Наредба №16334 от 06.04.2007 год. за топлоснабдяването /Обн. ДВ, бр.34 от 24.04.2007 год./. Топлинната енергия за отопление на сграда - етажна собственост, се разделя на топлинна енергия, отдадена от сградната инсталация, топлинна енергия за отопление на общите части и топлинна енергия за отопление на имотите /чл.142, ал.2 от ЗЕ/, като според чл.145, ал.1 от Закона, топлинната енергия за отопление на имотите в сграда - етажна собственост, при прилагане на дялово разпределение чрез индивидуални топломери се определя въз основа на показанията на топломерите в отделните имоти.
Стойността на главницата за потребена ТЕ в имота се установява от заключенията по ССчЕ и СТЕ /където вещото лице въз основа на отчетните единици е извършило самостоятелно изчисляване на цената на енергията/. За процесния период от 01.05.2021г. – 30.04.2023г. потребената топлинна енергия е в общ размер на 1409,50 лв., а за дялово разпределение е в общ размер на 59,52 лв.
Следва да се посочи, че вещото лице-топлотехник е констатирало, че не може да се потвърдят сумите за ТЕ от сградната инсталация, разпределени на абоната, защото липсват данни за пълния отопляем обем по проект на процесния имот. Този отопляем обем е от съществено значение, защото е множител във формулата за разпределение на ТЕ от сградната инсталация. С оглед горното вещото лице изключва сумите, дължими за дялово разпределение от общо начислената сума дължима за потребено количество ТЕ. Съдът се солидаризира с заключението в тази му част, като приема иска, що се отнася за дължимата сума за дялово разпределение, за недоказан.
Във възраженията си ответниците са навели довод за погасяване на вземанията по 4 давност.
В ТР № 3/18.05.2012г. е прието, че вземанията за потребената топлинна енергия са такива за периодични плащания, поради което се погасяват с изтичането на тригодишна погасителна давност /чл.111, б."в" ЗЗД/, като различният размер на всяка месечна вноска не променя периодичния характер на вземането за нея, защото то произтича от повтарящите се еднородни задължения с посочен в Общите условия падеж т.е. касае за трайно, периодично изпълнение на задължението на потребителите на топлинна енергия.
Заявлението е подадено на 15.05.2024г., поради което в този момент е прекъснато течението на погасителната давност.
Съдът намира, че моментът, от който започва да тече давността за всяка месечна вноска, е 45-дни след изтичане на периода за който се отнася, съгласно чл.33, ал. 1 и ал. 2 ОУ.
Давността за сметката за м.05.2021г. би започнала да тече, като се съобразят общите условия на дружеството, от 14.06.2021г. и съответно би изтекла на 14.06.2024г., докато заявлението е подадено на 15.05.2024г. Така приема и вещото лице по допуснатата ССчЕ.
Ето защо следва да се приеме, че задълженията не са били погасени по давност.
С оглед горното исковете следва да се уважат изцяло, както следва:
Срещу М. Я. Е. за ТЕ – 1057,14 лв., за ДР – 44,64 лв. и срещу М. Я. Е. за ТЕ – 352,36 лв., за ДР – 14,88 лв.
Относно иска с правно основание чл.86 ал.1 от ЗЗД.
При неизпълнение на парично задължение, длъжникът дължи обезщетение в размер на законната лихва от деня на забавата съобразно разпоредбите на чл. 84 ал. 1 ЗЗД.