Решение № 2795 от 19.06.2024, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 2795 гр. Пловдив, 19.06.2024 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, ХХІІІ ГРАЖДАНСКИ СЪСТАВ, в публично заседание на девети май през две хиляди двадесет и четвърта година в следния състав:

Председател: Крум Б. Гечев при участието на секретаря Марина М. Кънева като разгледа докладваното от Крум Б. Гечев Гражданско дело № 20235330104160 по описа за 2023 година

Производството е по реда на чл. 235 и сл. ГПК.

Съдът е сезиран с искова молба от Д. Н. М., с ЕГН: **********, с адрес:

** против Б. Г. Т., с ЕГН: **********, с адрес: ***************** с която са предявени обективно кумулативно съединени осъдителни искове с правна квалификация чл. 45, ал. 1 ЗЗД, с които се иска да бъде осъдена ответницата да заплати на ищцата следните суми: сумата от 3000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди от думите „Ето тази д.к. ни удари“, изречени от ответницата по адрес на ищцата, изразяващи се в силно безпокойство и тревожност. сумата от 2000 лева, представляваща обезщетение за претърпени от ищцата неимуществени вреди, причинени от публикация в сайта ** от *****************г. „ж.с.п.п.з.п.к. в П.“, в която било отразено, че ответницата настоявала да бъде направен тест за наркотици на ищцата, като заявила на представител на медията, че ищцата е неадекватна.

Ищцата излага, че на ***************** г., около ** след посещение при С. управлявала лек автомобил ** с ДКН ** по ул. „**“, като на кръстовището с ул. „**“ не спира на пътен знак Б2 НС при! Пропусни движещите се по пътя с предимство “ / и причинява ПТП с движещите се по път с предимство л.а. „**“ с ДКН ** и л.а. „**“ с ДКН **. Пострадала, вследствие на ПТП, била ответницата Б. Г. Т., която пътувала на предната дясна седалка на л.а. „**“ с ДКН **.

1

Сочи, че непосредствено след ПТП ищцата Д. М. позвънила на Ч.Й.Ч., с когото живее на с.н., и му разказала за случилото се. Последният се обадил на своя приятел Е.С.С., с молба да го закара до ул. „**“. Когато пристигнали на мястото на инцидента, видели ищцата да разговаря със служител на МВР до спрелия полицейски автомобил. Ч.Ч. решил да огледа пострадалите в инцидента автомобили, около които са се били събрали другите участници в ПТП, както й множество случайни минувачи и живущи от съседните къщи.

Отивайки до тях, същият се обърнал към една от жените, намиращи се на мястото на инцидента, за да се информира за причината за случилото, като по-късно Ч. и Е.С. установили, че тази жена е пострадалата при ПТП – ответницата Б. Т..

В исковата молба се твърди, че на въпроса на Ч.Ч. относно причината за ПТП, ответницата Б. Т. посочила ищцата с думи: „Ето тази д.к. ни удари“.

След чутото, партньорът на ищцата Е.С. отишъл нея, за да разговарят относно ПТП. Поради факта, че ответницата Б. Т. е продължавала да твърди, че ищцата е под въздействието на наркотици, което й състояние е причинило инцидента, ищцата била отведена с полицейския автомобил в сектор „Пътна полиция“ към отдел „Охранителна полиция при ОД МВР Пловдив за извършване на тест за употреба на наркотични вещества. След отрицателния резултат на теста, ищцата била откарана обратно на мястото на произшествието с автомобила на Е.С., тъй като Ч.Ч. е поел грижата за роденото от съвместното съжителство с ищцата невръстно дете.

Ищцата сочи, че след казаното от ответницата Б. Т. претърпява емоционален и психически срив. Думите на ответницата, че ищцата е „наркоманка“ станали достояние не само на случайни минувачи, но и на живущите в квартала, които я познават.

Случаят бил отразен в няколко новинарски сайта, като в публикацията в ** П. *****************г.: „ж.с. п. п. з. п. к. в П.“, било отразено, че именно ответницата е настоявала да бъде направен тест за наркотици на ищцата, като е заявила и на представител на медията, че ищцата е неадекватна. Това довело до силно безпокойство и тревожност. Особено силни притеснения М. изпитала от факта, че се накърнява доброто й име и авторитет. Всичко това довело до ограничаване на социалните й контакти, ищцата прекарвала голяма част от времето си вкъщи в усамотение и тревожни изблици. Притесненията във връзка с опетняването на името й влечали тревожни мисли за бъдещето на н.д., на което му предстояло да посещава д.з. в същия квартал, където част от р. вече били предубедени към нея, а вероятно и към цялото й семейство, след разгласяване на тези позорни обстоятелства.

Сочи се, че след произшествието, ищцата Д. М. често срещала неодобрителните погледи на съседи, станали свидетели на инцидента и чули упреците и квалификациите, отправени към нея от ответницата Б. Т..

Пострадал и личният и семейният живот на ищцата – не само страдали взаимоотношенията с р. й и с мъжа, с когото живее на с.н., но и с приятелския й кръг - в този период ищцата често отказва да излиза, да общува и да споделя за душевните си терзания. Всичко това довело до дълбоки емоционални смущения у ищцата, които се проявявали и до ден -днешен. Пряко било 2 повлияно и здравословното състояние на ищцата Д. М.. Същата започнала да страда от безсъние и липса на апетит. Косата й започнала да пада, ноктите й станали чупливи, получавала сърцебиене и теглото й се редуцирало. При направените й кръвни изследвания и извършеният преглед на ищцата на 26.09.2019г. от д.З. М.-Н., се констатирало повишен ФТ4 хормон, в резултат на което била предписана на хормонална терапия на ищцата.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК е депозиран писмен отговор на исковата молба от ответницата Б. Т..

В отговора се поддържа становище за неоснователност на предявените искове. Излага се, че ответницата не е произнасяла обидни или клеветнически думи. Твърди се, че са несъстоятелни твърденията в исковата молба, че заради думи, които не може да се докаже, че са изречени от ответницата Б. Т., ищцата е отведена за тест за употреба на наркотични вещества, доколкото било практика при ПТП да се правят тестове за употреба на алкохол и наркотични вещества.

Сочи се, че в публикацията на “**” никъде не е било отразено името на ищцата. Според ответницата Б. Т. поведението на ищцата след причиняването на ПТП не било адекватно - тя не се поинтересувала как са пострадалите и какво се е случило с тях.

Излага се в отговора, че тези думи сами по себе си са израз на конституционно закрепено право на свободно изразяване и лично мнение, което по никакъв начин не би могло да се тълкува удобно за ищцата разширително, че последната е употребявала наркотици.

Посочва, че в приложената публикация никъде не се споменава нито името на извършителя на ПТП, или каквито и да други твърдения или обстоятелства, които могат по пряк или косвен начин да водят към името на ищцата. Ответницата оспорва представения амбулаторен лист за медицински преглед от д.З. М.-Н. - е. в „** доколкото от него се установява проблем с щитовидната жлеза, но не става ясно от кога датира този проблем, дали е вледствие на някакви изречени думи или е бил предходен здравословен проблем или е вследствие на причиненото ПТП, по което има не едно, а няколко пострадали лица, както и причинени имуществени вреди, които ищцата трябва да заплати.

Сочи се, че не е ясна причинната връзка между твърдяното и недоказано деяние и настъпилите вреди, защото не е ясно какви са тези вреди и в какво точно се изразяват. Оспорва негативните емоции да са вследствие на деликт и твърди липса на противоправност на деянието. Моли за отхвърляне на предявените искове и присъждане на разноски.

Съдът, като обсъди събраните по делото доказателства заедно и поотделно и с оглед наведените от ищеца доводи, намира за установено от фактическа и правна страна следното:

За да се уважи предявеният иск ищецът следва да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. да докаже положителните факти, от които извлича благоприятни за себе си последици, т.е. положителните елементи от фактическия състав на чл. 45 3

ЗЗД – противоправно деяние, изразяващо се в отправени обидни думи, вреда /посочените в ИМ неимуществени вреди/, пряка и непосредствена причинна връзка между деянието и вредите, а също и размера на претендираното обезщетение. В тежест на ответника е да проведе насрещно доказване и да установи твърдените от нея положителни факти в отговора на исковата молба. Респективно - при установяване на всички елементи от деликтната отговорност от ищеца – да докаже, че е погасил търсената сума.

Събрани са гласни доказателства посредством разпита на свидетелите Ч.Ч. /живущ на с.н. с ответницата/, Е.С., С. Д..

От показанията на свидетеля Ч., които съдът цени при условията на чл.

172 ГПК, се установява, че ищцата Д. М., след участие в ПТП с ответницата Б. Т., настъпило на *****************г. **зрекла по адрес на ищцата думите „тая наркоманка, кифлата, ме блъсна, дрогирана“ . Сочи, че ищцата се почувствала много зле след изречените от страна на ответницата думи, тъй като тя не е взимала наркотици. Косата й започнала да пада, ноктите й се чупели, започнала да пие хормони . Било я срам да излиза, майките и другите хора започнали да я мислят за наркоманка. Случаят много бързо се разчул в квартала, където започнало да се говори, че Д. М. е наркоманка. Свидетелят живеел в същия квартал.

В своите показания, свидетелят Е.С. сочи, че си спомня за причинено от ищцата ПТП преди около 4-5 години. След като двамата със свидетеля Ч. стигнали до мястото на инцидента, чул ответницата да отправя към ищцата думите „блъснаха ме, тази ме блъсна тука, тази кифла ме блъсна“„тази кифла“ или „наркоманка“, не мога да кажа, „ме удари, искам проба за наркотици“ .

Излага, че не е виждал в интернет относно ПТП – то , но о т колегите си разбрал, че има такива.

Свидетелят С. Д. излага, че той и ответницата Т. пътували в автомобила,когато настъпило процесното ПТП Когато се събрали хората след инцидента не си спомня Т. да е говорила нещо. Спомня си, че ходил в КАТ за тест за наркотици. Ответницата искала да отидат. Сочи, че те с т ъ т на ответницата бил отрицитален, на ищцата Д. М. – също бил отрицателен.

От съвкупния анализ на ангажирания в производството доказателствен материал съдът приема за установено, че на посочената дата от ответницата са изречени по отношение на ищцата обидни думи „Ето тази д.к. ни удари“.

Може да бъде направен и обоснован извод, че е налице пряка причинна връзка между тези деяния и настъпилия вредоносен резултат –претърпените от ищцата болки и страдания /психически и емоционален дискомфорт, нервно напрежение/. Съдът намира, че понесените вреди са доказани по основание посредством събраните гласни доказателствени средства на разпитаните свидетели, които сочат, че ищцата се почувствала много зле след изречените от страна на ответницата думи, тъй като тя не е взимала наркотици. Косата й започнала да пада, ноктите й се чупели, започнала да пие хормони . Било я срам да излиза, майките и другите хора започнали да я мислят за наркоманка.

Нейното психическо състояние следва и от характера на изречените обиди на висок тон, които макар и да не се установява по делото да са достигнали до 4 повече, доколкото са изречени на улицата, то безспорно предизвикват у адресата основателно притеснение, че съдържанието на изреченото е чуто и от други. Още повече, че по делото се събраха гласни доказателства, че случаят много бързо се разчул в квартала на ищцата М., където започнало да се говори, че Д. М. е наркоманка.

Следва да се отбележи още и че понесеното унижение в резултат на изречените думи се предполага. Налице е трайна практика, че не е в тежест на пострадалия да докаже всяко свое негативно изживяване /физическа болка, душевно страдание, неудобство и др./. Доказани ли са увреждащите действия и бездействия, искът е установен в своето основание и съдът е длъжен да определи неговия размер по своя преценка, като не е в тежест на пострадалия да докаже отделните си негативни изживявания /Решение № 253 от 2.07.2012 г. на ВКС по гр. д. № 652/2011 г., IV г. о., Решение № 316 от 14.10.2013 г. на ВКС по гр. д. № 121/2013 г., IV г. о., ГК/.

Обезщетението за претърпените вреди се определя съобразно критерия за справедливост, установен в ч. 52 ЗЗД, като при определяне на обезщетението за неимуществени вреди следва да се имат предвид обективно съществуващите обстоятелства и установени по делото факти във всеки конкретен случай.