Решение № 856 от 26.04.2022, Районен съд - Пловдив

РЕШЕНИЕ

№ 856 гр. Пловдив, 26.04.2022 г.

В ИМЕТО НА НАРОДА

РАЙОНЕН СЪД – ПЛОВДИВ, XVI НАКАЗАТЕЛЕН СЪСТАВ, в публично заседание на тридесет и първи март през две хиляди двадесет и втора година в следния състав:

Председател: Николай З. Петров при участието на секретаря Иванка Ат. Пиронкова като разгледа докладваното от Николай З. Петров Административно наказателно дело № 20225330200861 по описа за 2022 година Производството е по реда на чл. 59 и сл. от ЗАНН

Обжалвано е Наказателно постановление № 604858-F608535/08.10.2021, издадено от Заместник директор на ТД на НАП Пловдив, с което на Йоана 2013 ЕООД е наложена имуществена санкция в размер на 1000 лева на основание чл. 182, ал.1 ЗДДС.

С жалбата и в съдебно заседание се навеждат конкретни съображения за незаконосъобразност на НП и се моли за неговата отмяна. Сочи се, че:

-неправилно е приложен материалния закон, доколкото не била установена датата на получаване на процесното кредитно известие;

- при издаване на АУАН и НП били допуснати СПН;

- наложената санкция била несправедлива и непропорционална по смисъла на Решение на СЕС от 20.06.2013 по дело С-259/12.

Претендират се разноски.

Въззиваемата страна взема становище за неоснователност на жалбата.

Претендира разноски.

Жалбата е подадена в законоустановения срок (съобразно приложимия 14-дневен срок за обжалване след измененията в ЗАНН), от процесуално 1 легитимирана страна, против акт, подлежащ на обжалване по съдебен ред, поради което се явява процесуално допустима.

Съдът като се запозна с приложените по делото доказателства, обсъди доводите изложени в жалбата и служебно провери правилността на атакуваното постановление, намери, че са налице основания за неговата отмяна по следните съображения:

В АУАН и НП е посочено, че се издават за нарушение извършено при следните фактически параметри:

При извършена физическа и документална проверка е установено, че „Йоана 2013" ЕООД не е отразило в дневника за покупките и в справкадекларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив на 14.10.2020г. за данъчен период м.09.2020г. кредитно известие от 26.09.2020г.., издадено от „Табком Логистик" ООД с предмет: цигари с данъчна основа общо в размер на „минус" 2655,57лв. и ДДС - „минус" 531,11лв.

Кредитното известие е отразено от „Йоана 2013" ЕООД в дневника за покупките и в справка-декларация, подадени в ТД на НАП - Пловдив със закъснение за данъчен период м. 01.2021г.

Включването на издаденото от Табком Логистик кредитно известие в дневника за покупки на получателя през месец декември 2020г., е довело до определяне на резултат в подадената от „Йоана 2013" ЕООД справка декларация по ЗДДС за данъчен период м. 09.2020г. - „ДДС за внасяне" в помалък размер със сумата от 533,11лв.

Посочената фактическа обстановка се установява от показанията на актосъставителя, който в съдебно заседание потвърди констатациите в АУАН.

Показанията на актосъставителя се кредитират изцяло от съда, доколкото кореспондират с приложените по делото писмени доказателства.

По гореизложената фактическа обстановка не съществува и спор между страните, доколкото защитните възражения на жалбоподателя са насочени не към гореустановените от наказващия орган факти, а срещу тяхната правна интерпретация.

При тези правилно установени факти, спорен е въпросът дали деянието на наказания субект е било съставомерно към вменената дата на извършване 2 на нарушението- 15.10.2020г.

Според настоящия състав извършването на съставомерно деяние именно към тази дата е останало недоказано по несъмнен начин по смисъла на чл. 303 НПК преди издаване на НП.

В тази връзка изцяло се споделят възраженията на жалбоподателя, че фактическият състав на нарушението по чл. 124, ал.5 ЗДДС включва в себе си не само издаването на кредитното известие, но и неговото реално получаване от адресата и данъчно задължено лице.

Този извод следва на първо място от изричния текст на нормата на чл.

124, ал.5 ЗДДС, според която: „…регистрираното лице е длъжно да отрази получените от него кредитни известия в дневника за покупки за данъчния период, през който са издадени...“

Действително в нормата на чл. 124, ал.5 ЗДДС присъства изискването кредитните известия да се отразят в дневника за покупки за месеца, в които са издадени, но при тълкуване на разпоредбата с оглед цялостното й съдържание, се налага извод, че това изискване се отнася само до кредитните известия, които са получени от данъчно задълженото лице в месеца на издаването им. Това е така доколкото отразяването в дневника за покупките на кредитно известие, което все още не е получено, представлява обективно неизпълнимо задължение.

Наистина, както коректно сочи наказващия орган в мотивната част на НП, отговорността на ЮЛ е обективна и безвиновна и за нейното ангажиране не е необходимо да се установява умисъл или непредпазливост на служител на ЮЛ. Посоченото, обаче не отменя базисното правило, че за да бъде неизпълнението на дадено задължение противоправно и наказуемо, изпълнението му следва да е обективно възможно към момента, който се сочи като дата на осъществяване на административния състав.

Отразяването на кредитните известия в месеца на издаването им е общото правило и желаното развитие на данъчните отношения. В този смисъл е и цялата цитирана от въззиваемата страна съдебна практика. Поради изложеното в случай, че кредитното известие е получено в месеца на издаването му, ДЗЛ следва безусловно да го отрази в дневника за покупки за същия месец, като всякакви причини от вътрешно организационно естество за забавата са ирелевантни и не могат да възпрепятстват ангажирането на 3 обективната и безвиновна отговорност на ЮЛ.

В случай, че кредитното известие е получено, обаче в месец последващ неговото издаване, е налице своеобразна „грешка“ по смисъла на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС, изразяваща се в неотразяване на обективно съществуващ документ в справката декларация и дневника за покупки, която грешка, както всъщност изтъква и самия представител на въззиваемата страна, се поправя по реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС чрез включване на документа в отчетния регистър, но не за месеца, в който документа е бил издаден, а за месеца, в който грешката е установена, което означава, че в случай на кредитни известия получени по-късно от месеца на издаването им, корекцията се извършва като кредитното известие се отрази в дневника за покупките за данъчния период, съответстващ на месеца на получаването му, доколкото именно тогава се явява открита „грешката“.

От гореизложеното следва, че момента на реалното получаване на кредитното известие е от значение:

-не само като елемент от фактическия състав за съставомерност на деянието като нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС,

-но и за определяне по кой ред следва да бъде отразено кредитното известие- по реда на чл. 124, ал.5 ЗДДС или по реда на чл. 126, ал.3, т.1 ЗДДС.

В смисъл, че елемент от фактическия състав на административното нарушение по чл. 124, ал.5 ЗДДС е и реалното получаване на кредитното известие, а не само неговото издаване е и трайната практика на Върховен административен съд.

В този изричен смисъл Решение № 15442 от 14.12.2020 г. по адм. д. № 8391/2020 на Върховния административен съд, Решение № 6188 от 25.05.2016 г. по адм. д. № 1952/2015 на Върховния административен съд, Решение № 13290 от 08.12.2015 г. по адм. д. № 15523/2014 на Върховния административен съд, Решение № 2512 от 08.03.2016 г. по адм. д. № 15565/2014 на Върховния административен съд, Решение № 16902 ОТ 17.12.2013 г. по адм. д. № 4780/2013 г., VІІІ отд. на ВАС, Решение № 11769 от 06.11.2015 г. по адм. д. № 4412/2014 г., І отд. на ВАС.

В този изричен смисъл и най-актуалната практика на административни съдилища от всички съдебни райони- Решение № 147 от 20.12.2021 г. по к.

4 адм. н. д. № 128 / 2021 г. на Административен съд - Кърджали, Решение от 21.06.2021 г. по к. адм. н. д. № 10139 / 2021 г. на Административен съд Велико Търново, Решение № 2531 от 30.11.2015 г. по н. д. № 2953/2015 г. на Административен съд - Варна, Решение № 351 от 24.06.2020 г. по к. адм. н. д.

№ 198 / 2020 г. на X състав на Административен съд - Пазарджик, Решение № 7770 от 07.12.2016 г. по адм.д. № 9024/2016 г. на Административен съд – София.

Не навеждат на по-различен извод и цитираните от представителя на въззиваемата страна в пренията решения на Административен съд Пловдив и Плевен.

Единственото решение на Административен съд Пловдив, в което изрично е застъпена позиция противоположна на отразената в настоящото решение, е от 2015г. като то е отразявало господстващото към този момент разбиране, преди формиране на цитираната трайна практика на ВАС, приемаща, че реалното получаване на кредитното известие е част от фактическия състав на административни състав по чл. 124, ал.5 ЗДДС.

Останалите цитирани решения отразяват само спецификите на конкретните казуси и навежданите по тях възражения:

-така с Решение № 1576 от 27.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1424 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд – Пловдив обжалваното НП е потвърдено, доколкото е счетено за недоказано, а не за неотносимо, защитното възражение на жалбоподателя, че кредитното известие е получено в месец различен от месеца на издаването му;

- по Решение № 2288 от 23.11.2021 г. по к. адм. н. д. № 2207 / 2021 г. на XXI състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1900 от 21.10.2021 г. по к. адм. н. д. № 1746 / 2021 г. на XIX състав на Административен съд - Пловдив, Решение № 1601 от 29.07.2021 г. по к. адм. н. д. № 1647 / 2021 г. на XX състав на Административен съд – Пловдив спорният въпрос е бил не датата на получаване на кредитното известие, а дали привръзката на чл. 124, ал.5 ЗДДС с чл. 78 ЗДДС е надлежна и дали не накърнява правото на защита на наказаното лице да разбере какво административно нарушение му се вменява във вина.

С оглед гореизложените принципни положения следва да се приеме, че за да е съставомерно деянието към вменената в АУАН и НП дата 5 15.10.2020г., следва да е несъмнено установено по делото, че процесното кредитно известие е получено в същия месец, за който е издадено, а именно септември 2020г.

Подобно установяване по делото изобщо не е налице. Действително в разпита си пред съда актосъставителят установи, че принципно в хода на проверката са изследвани всички релевантни обстоятелства: дата на издаване на кредитните известия, дата на получаването им, дата на връщане на стоките и др. Доколкото обаче:

- за същия наказан субект били налице няколко отделни кредитни известия, които не били отразени своевременно,

-като за някои кредитни известия изисканата информация не била получена, то актосъставителят нямала спомен и не можела да отговори дали за конкретното кредитно известие, предмет на настоящото дело, било установено, че е получено от наказания субект още в месеца на издаването му и коя е конкретната дата на получаването му.

От гореизложеното следва, че преди издаване на НП наказващият орган не е установил и доказал по несъмнен начин един от съставомерните елементи, от които зависи отговорността на наказания субект, поради което тази отговорност се явява ангажирана въз основа на предположения, което е изцяло несъвместимо с базисното правило на чл. 303 НПК и е първо самостоятелно основание за отмяна на НП.

Неизследването от наказващия орган в хода на административната фаза на процеса на обстоятелството дали и кога е получено процесното кредитно известие:

-не само е довело до фактическа необоснованост на изводите за съставомерност на деянието и ангажиране отговорността на дееца въз основа на предположения,

-но и е довела до съществено нарушение на процесуалните правила и накърняване правото на защита на наказания субект.

Съгласно чл. 42 и 57 ЗАНН сред задължителните реквизити на АУАН и НП са

1. описание на фактическите признаци на нарушението;

6

2. посочване на нарушените правни норми, а конкретно за НП (като властнически санкционен акт) и на санкционната норма, въз основа на която се налага наказанието.

В същото време е безспорно, както в теорията, така и в съдебната практика, че АУАН е акта в административно-наказателното производство, аналогичен на обвинителния акт в наказателния процес, който определя предмета на доказване по делото. АУАН очертава нарушението, с неговите съставомерни фактически признаци от обективна и субективна страна, връзката между инкриминираното деяние и лицето, сочено като нарушител и надлежната правна квалификация. Срещу тези факти и право нарушителят следва да се брани, като гарантирането в максимална степен на правото му на защита изисква той да бъде запознат с тях още от началото на административно-наказателен процес, т.е. от момента на съставяне и предявяване на АУАН (по аргумент от чл. 42, т.4 и т.5 ЗАНН, вр. чл. 40, ал.1 ЗАНН, вр. чл. 43, ал.1).