Към съдържанието
Правото

Търсене / Съдебна практика

Определение № 26451 от 21.07.2026, Софийски районен съд

Съд
Софийски районен съд
Дело
Гражданско дело 49984/2025
Вид
Определение № 26451
Подписан
21.07.2026
В сила
21.07.2026
Състав
Виктория Марианова Станиславова

Цитирани разпоредби

  • чл. 124 и сл. · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 131 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 140 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 190, ал. 1 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 211 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 7, ал. 3 · Граждански процесуален кодекс
  • чл. 11 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 12 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 13 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 4 · Закон за въвеждане на еврото в Република България
  • чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 · Закон за задълженията и договорите
  • чл. 11, ал. 1, т. 10 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 16 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 19, ал. 4 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 22 · Закон за потребителския кредит
  • чл. 23 · Закон за потребителския кредит

ОПРЕДЕЛЕНИЕ

№ 26451 гр. София, 21.07.2026 г.

СОФИЙСКИ РАЙОНЕН СЪД, 29 СЪСТАВ, в закрито заседание на двадесет и първи юли през две хиляди двадесет и шеста година в следния състав:

Председател: Виктория М. Станиславова като разгледа докладваното от Виктория М. Станиславова Гражданско дело № 20251110149984 по описа за 2025 година

Производството е по реда на чл. 124 и сл. ГПК.

Производството е образувано по първоначална искова молба на Ч. Ч. Ч. срещу „Мъни Лийз“ ЕАД.

В законоустановения срок е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника „Мъни Лийз“ ЕАД.

В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК е депозирана насрещна искова молба от „Мъни Лийз“ ЕАД срещу Ч. Ч. Ч..

В законоустановения срок не е постъпил писмен отговор на исковата молба от ответника по насрещния иск Ч. Ч. Ч..

Съгласно чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, в сила от 01.01.2026 г., „В съответствие с чл. 2 от Регламент (ЕО) № 974/98 на Съвета от 3 май 1998 г. относно въвеждането на еврото, наричан по-нататък „Регламент (ЕО) № 974/98", считано от датата на въвеждане на еврото в Република България, валутата на Република България е еврото. Паричната единица е едно евро. Едно евро се разделя на сто цента“.

Ето защо и при спазване на правилата, регламентирани в чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България, за автоматично превалутиране и закръгляне, съдът превалутира размера на заявената в исковата молба парична претенциия от лева в евро съобразно официалния валутен курс. На страните следва да се предостави възможност в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на претенцията, определен от съда в евро.

На основание чл. 140 ГПК, Софийски районен съд

ОПРЕДЕЛИ:

НАСРОЧВА делото за разглеждане в открито съдебно заседание на 14.10.2026 г. от 15:30 часа, за която дата да се призоват страните.

ПРИЕМА за съвместно разглеждане в настоящото производство предявения от „Мъни Лийз“ ЕАД срещу Ч. Ч. Ч. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 1 889,62 евро, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за предоставяне на потребителски кредит № MLS000231/11.032.2025 г., 1 ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 20.01.2026 г. до окончателното плащане.

ПРЕДОСТАВЯ ВЪЗМОЖНОСТ на страните в срок до насроченото открито съдебно заседание да възразят относно размера на предявената парична претенция, определен от съда при спазване на чл. 4, чл. 11, чл. 12 и чл. 13 от Закона за въвеждане на еврото в Република България.

ИЗГОТВЯ СЛЕДНИЯ ПРОЕКТ ЗА ДОКЛАД ПО ДЕЛОТО:

Предявени са от Ч. Ч. Ч. срещу „Мъни Лийз“ ЕАД обективно съединени отрицателни установителни искове с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 и пр. 3 ЗЗД за прогласяване на нищожността на сключените помежду им Договор за потребителски кредит № mmm34273/21.11.2024 г. и Договор за потребителски кредит № MLS0000231/11.03.2025 г., като сключени в протИ.речие със закона и при накърняване на добрите нрави.

Предявен е от „Мъни Лийз“ ЕАД срещу Ч. Ч. Ч. насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 1 889,62 евро, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за предоставяне на потребителски кредит № MLS000231/11.032.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 20.01.2026 г. до окончателното плащане.

В първоначалната исковата молба се навеждат фактически твърдения, че между страните са сключени 2 броя договори за кредит, както следва: 1./ Договор за кредит № mmm34273/21.11.2024 г., по силата на който кредиторът „Мъни Лийз“ ЕАД е поел задължение да предостави на кредитополучателя Ч. Ч. Ч. потребителски кредит в размер на сумата от 5 000,00 лева, при следните параметри: фиксиран годишен лихвен процент 47 %, годишен процент на разходите /ГПР/ 63,70 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне заемната сума, ведно с възнаградителна лихва, или общо сума в размер на 10 731,84 лева, на 24 броя месечни вноски, първата от които платима на 14.12.2024 г., и последна – на 14.11.2026 г.; 2./ Договор за кредит № MLS0000231/11.03.2025 г., по силата на който кредиторът „Мъни Лийз“ ЕАД е поел задължение да предостави на кредитополучателя Ч. Ч. Ч. потребителски кредит в размер на сумата от 8 000,00 лева, при следните параметри: фиксиран годишен лихвен процент 47 %, ГПР 63,70 %, срещу насрещно задължение на кредитополучателя да върне заемната сума, ведно с възнаградителна лихва, или общо сума в размер на 15 504,72 лева, на 24 броя месечни вноски, първата от които платима на 14.04.2025 г., и последна – на 14.03.2027 г.

Ищецът счита, че сключените с ответното дружество договори за кредит са недействителен поради протИ.речие с чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и развива съображения в насока, че не е ясно как е формиран размерът на ГПР. Твърди, че размерът на уговорената в полза на кредитора възнаградителна лихва е прекомерно завишен спрямо размера на основния лихвен процент, обявен от БНБ към датата на сключване на оспорените договори. Поддържа, че уговорената в договорите неустойка за неизпълнение на задължение за предоставяне на обезпечение в 3дневен срок от сключването на кредитите не е включена в ГПР, което на самостоятелно основание обосновава извод за нарушение на чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК. Навежда съображения, че с посочената неустойка се прехвърлят на кредитополучателя неблагоприятните последици от неизпълнение на задължението на кредитора по чл. 16 ЗПК, както и че същата излиза извън присъщите й функции, като чрез нея се цели единствено постигане на неоснователно обогатяване на кредитора. Отправя искане към съда за прогласяване на нищожността на процесните договори за кредит, на посочените в исковата молба основания за това. Моли за уважаване на исковата молба и присъждане на сторените разноски.

В срока по чл. 131 ГПК е постъпил писмен отговор на исковата молба, с който ответникът „Мъни Лийз“ ЕАД заявява, че признава иск по чл. 26, ал. 1 ЗЗД за прогласяване на нищожността на Договор за кредит № MLS0000231/11.03.2025 г. и възразява за неоснователност на твърденията на ищеца за нищожност на Договор за кредит № 2 mmm34273/21.11.2024 г. Развива съображения за неоснователност на доводите на ищеца, че размерът на уговорената с този договор възнаградителна лихва надвишава трикратния размер на законната лихва, сочейки, че към датата на сключване на договора последният е възлизал на 13,22 %. Посочва, че договорът от 21.11.2024 г. е сключен при индивидуални условия, след проведени преговори между страните относно съществените условия на заема, като конкретиката на казуса не сочи на допуснати нарушения на чл. 1, ал. 1, т. 9 и т. 11 ЗПК.

Поддържа, че посочения в договора ГПР е определен законосъобразно. Моли за отхвърляне на иска за прогласяване на нищожността на Договор за кредит № mmm34273/21.11.2024 г.

Претендира разноски.

В срока по чл. 211 ГПК, вр. чл. 131 ГПК ответникът по първоначалния иск „Мъни Лийз“ ЕАД предявява насрещен осъдителен иск с правно основание чл. 23 ЗПК за сумата от 1 889,62 евро, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за предоставяне на потребителски кредит № MLS000231/11.03.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 20.01.2026 г. до окончателното плащане.

В насрещната искова молба се признава, че Договор за предоставяне на потребителски кредит № MLS000231/11.03.2025 г. е недействителен, тъй като уговореният с него ГПР от 63,70 % протИ.речи на нормата на чл. 19, ал. 4 ЗПК. Предвид недействителността на този договор и при съобразяване на извънсъдебно плащане от потребителя на сумата от 4 304,21 лева, ищецът по насрещния иск моли, на основание чл. 23 ЗПК, да му бъде присъдена сумата от 1 889,62 евро, представляваща непогасен остатък от чистата стойност на кредита по Договор за предоставяне на потребителски кредит № MLS000231/11.032.2025 г., ведно със законната лихва върху главницата от датата на подаване на насрещната искова молба – 20.01.2026 г. до окончателното плащане.

В законоустановения срок по чл. 131 ГПК не е постъпил писмен отговор на насрещната искова молба от ответника Ч. Ч. Ч..

По разпределението на доказателствената тежест между страните:

По първоначално предявените иск с правно основание чл. 26, ал. 1, пр. 1 ЗЗД вр. чл. 22 ЗПК вр. чл. 11, ал. 1, т. 10 ЗПК и чл. 26, ал. 1, пр. 3 ЗЗД:

УКАЗВА на ищеца, че е в негова доказателствена тежест да докаже при условията на пълно и главно доказване сключването на договор за предоставяне на потребителски кредит № mmm34273/21.11.2024 г. и договор за предоставяне на потребителски кредит № MLS000231/11.03.2025 г. с ответното дружество със соченото в исковата молба съдържание, включително на оспорените клаузи от договора, които протИ.речат на императивни материалноправни норми или накърняват добрите нрави.

УКАЗВА на ответника, че е в негова доказателствена тежест да докаже възраженията си, в това число, че договорът за потребителски кредит № mmm34273/21.11.2024 г. е действителен, включително договорен индивидуално, като за последното не се представят доказателства.

По насрещния иск с правно основание чл. 23 ЗПК:

УКАЗВА на ищеца по насрещния иск, че в негова доказателствена тежест е да докаже при условията на пълно и главно доказване че между страните е сключен договор за предоставяне на потребителски кредит № MLS000231/11.03.2025 г., по силата на който на ответника е била фактически предадена отпусната заемна сума в размер на 8 000,00 лева, която е усвоена от последния, за което обстоятелство не се сочат доказателства.

УКАЗА на ответника по насрещния иск, че в негова тежест е да докаже погасяване в цялост на чистата стойност на кредита по договор за кредит № MLS000231/11.03.2025 г. чрез плащане или по друг начин, за което обстоятелство не сочи доказателства.

УКАЗВА на страните, че на основание чл. 7, ал. 3 ГПК съдът следи служебно за 3 наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител. ПРЕДОСТАВЯ на страните при условията на състезателност възможност в срока до насроченото открито съдебно заседание да изразят становище и да ангажират доказателства за евентуалното наличие/липса на неравноправност на клаузи от процесния договор за кредит.

По доказателствата:

ДОПУСКА и ПРИЕМА представените с исковата молба документи като писмени доказателства по делото.

ЗАДЪЛЖАВА „Мъни Лийз“ ЕАД и Ч. Ч. Ч., на основание чл. 190, ал. 1 ГПК, в срок до насроченото открито съдебно заседание да представят в цялост препис от договор за предоставяне на потребителски кредит № mmm34273/21.11.2024 г., доколкото представеното по делото копие от този договор е с липсващи страници, което възпрепятства изпълнение на задължението на съда по чл. 7, ал. 3 ГПК да следи служебно за наличието на неравноправни клаузи в договор, сключен с потребител.

ДОПУСКА изслушването на ССчЕ с въпроси, формулирани в първоначалната искова молба, при депозит в размер на 250,00 евро, вносим от ищеца в едноседмичен срок от получаване на съобщението на съда.

НАЗНАЧАВА за вещо лице И. Д..

ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ останалите доказателствени искания на ищеца по първоначалния иск, като ненеобходими.

Съдът приканва страните към сключване на съдебна спогодба, към медиация или извънсъдебно доброволно уреждане на спора.

Разяснява на страните, че при постигане на съдебна спогодба дължимата държавна такса е в половин размер и спорът ще се разреши в по-кратки срокове.

Указва на страните, че за постигане на съдебна спогодба следва да се явят лично в съдебно заседание или да упълномощят свой процесуален представител, който от тяхно име да постигне спогодба, за което следва да представят по делото изрично пълномощно.

Препис от определението да се изпрати на страните.

Определението не подлежи на обжалване.

Съдия при Софийски районен съд: _______________________

4